Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Радослав Илиев и Тончо Краевски
На сайта на института по социология „Иван Хаджийски“ започна поетапно публикуване на транскрипции на разговорите от предаванията на философското предаване „Кръг Квадрат“. Това е още една възможност да бъдат осмислени темите на всеки епизод, както и тезите, които застъпват участниците.
Самите предавания може да намерите ТУК.
Повече за „Кръг Квадрат“ може да намерите ТУК.
Настоящият текст е от епизод 15 – Идва ли краят на капитализма?
Кънчо Стойчев (КС): Темите, които ще обсъждаме са малко страшнички – струва ми се, че сега вероятността да ядем шамари е по-голяма. Ще обсъждаме въпросите дали идва краят на капитализма, отнемат ли ни собствеността, какъв „вятър“ духа от Запад.
Класическият капитализъм изисква две неща – неприкосновеност на собствеността и самонарастване на печалбата (формулираната от Маркс формула за растежа на парите). Далеч съм от мисълта, че се разделяме с капитализма. Според мен той не изчезва – той се променя или най-вероятно се връща към една своя предишна фаза. Държавният капитализъм не е изобретение от последните дни. Все повече ми се струва, че там се връщаме с тази особеност, че сме в нова фаза на капитализма – финансов капитализъм. Какво става там, когато се намесва и държавата е доста интересна тема.
Колкото до собствеността – ние сме свикнали да си я представяме като обществено отношение между мен и теб, между аз и ти. Но всяка една криза ни връща към първопричината, към корените на проблема със собствеността. Собствеността е обществено отношение, което в самия си зародиш е „ние – те“. И моето разбиране относно собствеността е, че се връщаме към един от корените.
Колкото до „вятъра от Запад“, тук ще бъда лаконичен – все повече има необходимост да дефинираме какво днес е „Запад“.
Радослав Илиев (РИ): Свърши ли капитализмът? Капитализмът не свършва, но със сигурност се променя. Но дали той се връща към предишна форма или еволюира, преминава в някаква своя последна уродлива фаза, която не е точно капиталистическа? Какво имам предвид? Освен увеличаване на парите (марксистката структура пари-стока-пари прим) капитализмът гарантира свобода на капиталистите, т.е. едно от условията за наличие на капитализъм е свободен пазар. Когато ние говорим за държавен капитализъм или както го нарича Клаус Шваб (дългогодишен директор на Световния икономически форум) – капитализъм на заинтересованите. Той автоматично спира да бъде свободен пазар, а само прилича на пазарно съревнование, в което обаче няма нищо пазарно. То – първо – се идеологизира. Доказателство за това е например сега украинската криза – никакви пазарно-капиталистически принципи не влияят или се взимат като принципиално важни в чисто пазарни отношения между западни корпорации, или руски корпорации, или въобще на територията на световния пазар. Отношенията са чисто идеологически, т.е. капитализмът се идеологизира и се взимат, ако не чисто идеологически, то – мрежово. Тоест не през идеята коя ще е тази капиталистическа стъпка, която ще доведе до простата цел на всяко пазарно действие – увеличаване на капитала. Взима се предвид първо идеологическата температура – дали е „наш“ и второ – дали членува в нашата мрежа. Тук аз си поставям въпроса – това капитализъм ли е? Прилича на капитализъм, защото играе със стоки и собственост. Но това не е класическият капитализъм, роден в Англия и Холандия, в англо-саксонския и протестантския свят, който завладява света с наличието на възможност за свободно съревнование и преследване (по Вебер) на личния интерес.
Андрей Райчев (АР): Аз ще предложа следната формула: капитализмът е сложен в клетка (ще покажа от какво се състои тя) и въпросът не е да лепнем етикет, а да видим какво е. Свободният капитал изглежда така: аз имам идея, взимам машина, купувам свободно на пазара прежда и работна сила, съединявам двете, получавам пуловери и ги продавам. Тоест имаме първо парите, те се превръщат в два вида стоки – работно време на хора и суровини, машина и резултат. Има ли го това? Едно по едно:
- Мога ли свободно да си купя работна сила? Не – държавата ми казва: „минимална работна заплата“. Казва ми още: като плащаш на работника 10 лева, на мен ще ми дадеш още 4 лева и аз ще му платя пенсията. Значи – пазар на работната сила няма или той е много изкривен от политическата власт.
- Мога ли да си купя каквато искам машина (както е било)? Тук сега ми разказват за екология, шумове – тоест пак съм ограничен.
- Продажбата – най-сетне не съм ограничен. Ограниченията звучат по друг начин: 40 на сто от покупките в България се правят от държавата, тя е монополен купувач. Или: не можеш да продаваш на Русия, вече си ограничен.
- Парите. По произход те са богатства на феодалите. Но сега не е така – взимам ги от банката. Кой ги е сложил в банката? Хората.
Получава се следното: по същество, ако имам достъп до банката, ако имам добри условия от държавата за работната сила и ако имам добри условия според екологическите власти относно машината – ще стана ефективен капиталист. Тоест зависи не от това колко умно съм превърнал преждата в пуловери, а от това какви връзки съм имал на всички етапи.
Капитализмът е сложен в чудовищна клетка и тя се казва мрежа – това са мрежови отношения, те не са йерархични, не са пазарни. Идеята, че някой ще направи много хубави ябълки и ще ги продава я няма. Нещо му е станало на капитализма, но никой не го унищожава. Държавата се грижи тези капиталисти да ги има. И получаваме държавен капитализъм – не в смисъл, че държавата е направила големи заводи (както е при социализма). Държавата е кръвно заинтересована да има капиталисти, но всички тях ги държи в клетка.
Карл Маркс е открил нещо изключително важно, без разбирането на което няма да знаем какво става с нас и със света, което преминава през капитализма. Той казва така: „при капитализма хората имат властта си под формата на вещ, пари“. Който и да подаде 5 лева – комунист, евреин, чернокож – това действа автоматично. Може да се случи: „Ти говориш турски език – няма да ти продаваме (това се случи в България в края на миналия век) или „не те допускаме до пазара, защото си по произход от лошата класа“ или „държавата не разрешава“ – това ограничава властта на парите. Властта е под формата на вещ и Маркс казва: „ако отнемете на вещта тази сила, ще трябва да я дадете като власт от един човек на друг“. Маркс ни е дал ключ: капитализъм няма там, където на вещите, на парите, е отнета властта. Доколкото ние се намесваме, защото не е редно хората да са бедни – минималната работна заплата ще е еди-каква си, защото трябва да има здраве. От всяка сделка се отделя процент за здраве. Тоест ние укротяваме властта на вещите и в същата степен нарушаваме властта на капитализма. Всъщност той никога не е бил чист капитализъм. Смит, Рикардо, Маркс и другите класици на икономиката го изследват сякаш е чист, сякаш няма държава и външни влияния. Никога не е бил чист и това е нашият ключ – степента, в която сме махнали автоматизма на действието на вещите. Ако само вещите действат и ние сме около тях – това е чудовищно общество на натрупване и неравенство, на поява на бедняци-пролетарии и много богати хора, които организират производството. От друга страна, ако спрем автомата на капитализма и го заменим с човешка власт над хора, ще получим общество в социализъм. И моята теза е – капитализмът е повреден в степента, в която е превърнат в социализъм. Това трябва да изследваме – доколко той е превърнат в социализъм? Няма трето нещо.
Тончо Краевски (ТК): Самият термин „капитализъм“ като нещо, което трябва да обозначи формата на стопански отношения в западния свят, е въведен преди Маркс от Блан или Прудон: „това е стопанска организация, при която собственикът на капитала не съвпада с този, който полага труда“, т.е. един управлява и притежава капитала, а друг произвежда стойността на този капитал. Според мен това е справедливо определение. Няма само една есенция на капитализма как той трябва да изглежда като обществен строй – в различните култури, в различни времена, той може да изглежда по различен начин. Няма оригинален чист класически капитализъм. Той е винаги специфичен за своята епоха и за културата, в която се развива – това е едната ми теза. Няма общество с пълно съвпадение на собствеността и труда. Капитализмът е естественият начин, по който функционират вещите. Как ще организираме отношението между човека и вещите говори за това какъв вид култура и цивилизация сме.
Отнемането на автоматизма от вещта е много важна теза за този разговор. Това е, както когато се отнеме златното покритие на парите – някога златото е било универсална вещ за размяна. В момента, в който се отнеме, се превръща в отношение – парите вече не са вещ, а отношение. Административен документ, издаден от централна банка, от държавата. Волеизявление на държавата, което задължава отсрещния човек да извърши нещо, да ти продаде нещо. Следва огромната власт на държавата да определя какво може да се купува. Държавата контролира парите – те представляват купони. Държавата определя, ограничава, изключва с кои страни или хора може да търгуваш. И това става много лесно. Вече има автоматизъм на административната власт, не на вещите. Променя се формата му. Със сигурност това, което свършва, е свободното взаимоотношение между човека и вещите, свършва автоматизмът на вещта. Когато дам парче злато на някого, ние правим размяна, която е анонимна, никой не може да проследи, а държавата не може да го спре. Може да минава през граници, да пречупва всякакви държавни и политически вазимоотношения – това е свободният пазар.
АР: Защото парите са променили своя характер. Капитализмът е запазил най-важната си характеристика – ръст. 100 лева трябва да се превърнат в 120 лева. И нашето общество напълно грижливо е запазило ръста. А сега ще покажа как изчезват парите. Капиталът се е свел до достъпи, а не до пари. Държавата решава да прави метро. То струва 100 милиона, може да се построи за 80 (цифрите са условни). Кой ще формира решението да се изхарчат 100 милиона? Политиката. България направи метро с европейски пари (това е най-големият строеж в историята на България). Кой ще вземе поръчката? Това не е казано никъде и не зависи от парите – те ще бъдат взети от банката. Капиталистическото се свежда до следното: достъп – да се класирам да ги спечеля тези 100 милиона, да се класирам да взема от банката 60 милиона заем; да организирам и да се завърна с 20 милиона при мен. Къде е капиталът тук? Това са само достъпи. Пари изобщо няма. Същността на капиталистическото вече не е паричното, не е колко злато имаш, което ще се превърне в самонарастваща се стойност, а зависи само от това какви достъпи имам. В късния социализъм парите не играят роля. А тук парите са за бедните. Парите са играчката на малките. Големи не си играят с пари изобщо. Те се занимават само с достъпи – кредит, поръчка. И като казваме финансов капитализъм, нямаме предвид, че банките са взели властта. Много по-лошо – взели са властта политиците. Политическата власт изцяло държи контрола над капитала. И капиталът вече не е индивидуален или национален – станал е регионален. За даден регион се знае, в зависимост от политиката, колко ще порасне. Преди няколко години бившият председател на ЕК Юнкер каза, че има 100 милиарда и ги раздаде. Нямаше никакви 100 милиарда. Никой не ги и попита откъде ги взима. Взе ги от печатницата, раздаде ги по механизма на метрото и така взеха някаква печалба. Така изглежда всичко, въобще всичко. И последен, шокиращ пример. Когато през 2008 година започна кризата в американската икономика (Лемън Брадърс), президентът извика на заседание двамата си възможни заместници – Обама и републиканеца Джон Маккейн – и сериозно обсъждаха да хвърлят пари с вертолет, само, за да се завъртят в икономиката. Тоест случило се е много важно нещо – капитализмът е останал „долу“, парите са станали илюзия на бедните. „Горе“ няма пари, там са само политически уговорки, силови съотношения. Имаме капитали в „зоопарка“.
КС: Има няколко неща, с които не мога да се съглася. Пари – стока – пари прим си остава основно движение.
АР: За малките, не за големите.
КС: Пари прим се разпределя по друг начин. От онзи зверски капитализъм, описан от Енгелс – английските фабрики, класическите примери с овцете, вълната и пр. – нищо не е останало, тъй като самото създаване на welfare society до това се и свежда – че под различни форми работещият бива допуснат до самата печалба (пенсионни фондове, здравни фондове и т.н.). Основното движение. Пари – стока – пари прим остава, иначе няма какво да се консумира. Много е хубаво всичко да сведем до властови взаимоотношения (които безспорно са тъканта на всяко едно икономическо отношение), но все пак някой трябва и да работи.
Да обърнем внимание и на много правилната забележка на Радослав Илиев за идеологизацията на процеса. Зад всяка идеологизация има и морализаторство. Зад всяко морализаторство има определяне на кое е добре, кое е лошо. И тук бих върнал и темата за собствеността. Е ли собствеността собственост, когато ни обясняват, че има добра собственост и лоша собственост?
ТК: Исках да кажа същото. В крайна сметка колкото и да се е отдалечила от реалността тази система от власт и от достъпи (тя по дефиниция е корумпирана), които нямат връзка със стопанското производство като неутрален процес, отдолу, под всичко това, има някакво производство, за да може да има и тази полезна стойност. Иначе няма да има какво да се дели. Неизбежно, когато се напечатат 100 милиарда евро, се създава инфлация. И трябва да раздаваш тези пари на държави и предприятия (горната мрежа). Общото количество пари се е увеличило, но не и стойността – няма произведена стойност за 100 милиарда. Това означава, че ти де факто таксуваш хората, на които няма да раздадеш пари – техните пари ще струват по-малко, пропорционално на това, което си напечатал и раздал. Тоест всички тези административни актове са форма на данъчно облагане, на грабеж на едни хора за сметка на други, и чрез тях не само, че не се произвежда никаква стойност, но тези административни актове дори не са форма на предприемачество и управление. Или както през 19-ти век се е казвало: „той не работи“, само че той управлява – това е добавената стойност, която той дава. Този тип административни разпореждания – да се печатат пари, да се раздават обществени поръчки, да се включват и изключват хора от финансовата система – това не е управление на стопанството, а управление на властовите отношения и на политическата конюнктура. И много от тези актове са несъобразени и често вървят срещу интересите на самото производство…
РИ: Антикапиталистически, антипазарни.
АР: Чакайте, за какво производство говорите, като то цялото е изнесено в Китай?! Защо е изнесено в Китай? По една много проста причина – там можеш да спечелиш 5-10 на сто. По механизма, който ви разказах, можеш да печелиш 20-30-50 на сто. Защо? Не само защото ти си голям началник и се казваш еди-коя си банка. А защото на твоя страна е хай-текът. Това, което държи, не е производството; държи хай-текът. Докато ти измисляш телефоните, можеш да кажеш: сега аз организирам производството и целият свят ще ми купува телефоните, компютрите и т.н. Ти правиш най-главното в производството – измисляш. Всичко останало се декомпозира, както го разказах. Тоест от една страна има нахлуване на науката в капитала и нищо освен иновациите не носи печалби реално.
КС: Андрей, ти опираш до много важна тема – има ли свобода на конкуренцията, какво се случва с конкуренцията и базовото предусловие на капитализма – свободната конкуренция?
АР: Стойчев, аз казвам точно обратното: не само няма свобода, но монополът върху хай-тека е условието.
КС: С това твърдение се отдалечаваме от капитализма.
АР: Капитализмът е изтласкан от върховете и е сложен в низините, където някакви хора правят банички.
КС: В какво точно живеем? За определена част от човечеството – северната част на Европа – можем да кажем, че живеят при социализъм и то този социализъм, който ние напуснахме. Истинският комунизъм не е в Китай.
АР: Още една тема да обсъдим. Винаги марксистите са упреквали властта в капиталистическите общества, че тя изразява интересите на капиталистите. Базовото твърдение е следното: политиците само изразяват по-силни интереси (на едрата буржоазия, на земеделската буржоазия – на някакви капитали и те са техни служители. И действително: министър-председатели се сменят като носни кърпички, докато Крупс и Тисен седят собственици на могъща, тежка стоманена индустрия в Германия (става дума за ThyssenKrupp, промишлена компания в Германия, която води началото си от 19 в.). Я да видим сега. Чували сме имената на двама-трима капиталисти главно, защото умеят да се представят в медиите, а аз се сещам за Мърдок – голям играч, с 10 милиарда. Или в България – някой има половин милиард и всички се шашкат. А държавата раздава 40 (милиарда) годишно. Мощта на капитала е нищожна спрямо силата на политиката. Няма човек, който да има 100 милиарда. А президентът на САЩ харчи бюджет 15 трилиона долара – това е хиляди пъти повече! Всъщност десетки хиляди пъти повече от обикновения капиталист.
РИ: Настъпила е инверсия.
АР: Изключителна инверсия. Капиталистът няма абсолютно никакво значение – той е дребосък, заврян долу, служи за това все пак да се произвеждат някакви стоки. Реалната власт въобще не е капиталова – тя е символи, политически съотношения, войни, такива неща. Капитализмът се е самоунищожил, той е загубил властта си.
ТК: Вече е коментирано в Америка, че е настъпила драматична промяна в начина, по който капиталът се управлява. Много рядко собственикът се занимава с управлението на предприятието. Обикновено капиталът, собствеността на едно предприятие е раздробена и в американския стопански строй се е оформила мениджърска класа, мениджърски елит – това е качествено ново образование и това са изпълнителните директори, бордове, надзорници и т.н. Тези хора не притежават предприятието, но те реално управляват капитала. Скъсала се е връзката между собственост и управление. Тази мениджърска класа е изключително политизирана, тя може да бъде сравнена с комсомола в недобрия смисъл на думата. Много често те взимат решения, базирани на няколко неща: какво пише в „Ню Йорк Таймс“, какво казват големите консултантски фирми и в огромна степен се водят не от централно планиране (както е в Съветския съюз), но от моди и течения, които са актуални в момента. Огромни сектори от икономиката се държат като централно планирани, без да има такъв механизъм, и всички те следват наставленията или на регулатори, или на консултанти.
АР: Даже не наставления – борсата реагира на самата себе си. Тя ще спечели, ако всички почнат да купуват и ще загуби, ако всички почнат да продават. И борсата, предчувствайки, че всички купуват – купува, а ако продават – продава. И тя не толкова се съобразява с реалността, колкото предвижда самата себе си и това е битка на борсата с борсата.
Но аз исках друго да кажа. Ще ви предложа мисловен експеримент. Ако донякъде съм прав, видяхме, че нямаме точно капитализъм, а непонятно общество, чийто връх се състои от символични взаимодействия, от политически, идеологически и други такива неща.
РИ: Борба на знаци.
АР: А „долу“ продължава да се прави на капитализъм. И ще задам симетричния въпрос: А в Китай има ли социализъм?
РИ: По същия начин – не.
АР: Абсолютно по същия начин, буквално. „Долу“ продължава да се живее при някакъв социализъм, носят се значки, ходят на събрания. Обаче е пуснат могъщ капитализъм.
РИ: А тук е обратното.
АР: И получаваме удивително нещо! Това е гледната точка, която ви предлагам – и едната, и другата. Гигантска комунистическа страна, милиард души, фантастична по своята йерархия и жестокост комунистическа партия, невъзнамеряваща да разделя властта си с когото и да било. И обратно – една класическа Евро-Америка, с огромна история на капитализма, на промишления капитал – там е измислен. И двете – забележете – не знаят точно в какво общество живеят. Едните се водят социализъм, а другите – капитализъм, но само се водят. Какво имаме? И в двата случая те живеят, както може, а не както трябва. Това, което се е случило е, че хората са загубили представа какво е обществото и го нагласят без някакъв далечен план. Преди половин век има ясен план какво трябва да бъде обществото. А тук няма никакъв план. Както може! И китайците, и евро-американците живеем, както може, а не както трябва.
КС: Проблемът е, че има план, даже планове и те са много лоши.
РИ: Аз мисля, че те – американците и китайците – живеят изцяло в планове. Китайският комунизъм е еволюирал.
КС: И конвергирал даже.
РИ: И те не са се отказали въобще от построяването на новата глобална реалност.
АР: Да станеш най-силната страна не е план. План е как трябва да изглежда това общество.
КС: Те (китайците) имат много ясен план, разписан.
АР: Както може.
РИ: Не, това е временно. Те имат трети етап. А в нашата европоцентрична история е сталинизъм, след което дълга реформа и накрая – фалит на съветската ситуация. Докато при тях има и трето, което ние сега привиждаме „горе“ като соц (червените връзки), а „отдолу“ – кап. Това не е безплановост. А бавно реализиране на нова идея за свят. Ако приемем, че строенето на капитализъм, социализъм, либерализъм е условно идеологизация – т.е. изтръгване на капитала от естествената му среда и заскобяването му, то може да се каже, че капитализмът е заскобен и прилича на някаква форма на социализъм. В американската ситуация, управляващият капитал се е превърнал във финансов, т.е. във виртуален.
АР: Виртуален – да, финансов – не. Това не е злато. Това са само отношения.
РИ: Това са знаци.
КС: Виртуалният капитал е следващата степен след финансовия, негово продължение.
РИ: Само знаци! Това какво означава? Че наистина капитализмът или пазарните отношения, парите, боричкането за тях, справянето с бедността и ръста в чисто пазарно-капиталистически смисъл е за „ниските“ и „средните“. Най-горе – тези, които Тончо описва, че са свързани с големите трендове, с модите, с новия начин на живот – това е описание на бъдеще. Това е идеология. И затова е свършил капитализмът или прилича на капитализъм, но не е – защото те описват същото, каквото и китайската комунистическа партия, само че по друг начин; те описват друг тип комунизъм, който е уолтстрийтски капитализъм.
АР: Думата комунизъм е неподходяща.
РИ: Антикапитализъм.
КС: Същинският капитализъм не търпи волунтаризма. Струва ми се, че в момента ние живеем в ситуация на нарастващ, ескалиращ волунтаризъм.
АР: Значи приемаш моята първа теза: властта се взима от вещта и се дава като власт на хора над хора.
КС: Която обаче избива по посока на волунтаризма, а не по посока на някакви смислени действия – цялата „зеленa“ еуфория е чиста форма на волунтаризъм; до голяма степен и пандемията беше чиста форма на волунтаризъм. Волунтаризъм е, когато нещата се решават без връзка с действителността, на разбираем език – „изсмукани от пръста“.
ТК: По въпроса дали има план. В „Бесове“ Достоевски много добре е описал две поколения. Едното е на замогнали се либерали – това е бащата Върховенски, който се заиграва с някакви идеи, но всъщност – живее, както може. Настанил се е в дома на една богата жена, която го издържа, а той ѝ говори празни приказки. Той няма план за живота, за Русия, за света и т.н. Тези хора раждат едно поколение от синове и дъщери, които имат този свят като даденост и го възненавиждат. И те започват да имат конкретна идея как трябва да стане. В „Бесове“ решават да унищожат този свят и да го заменят с друг – да убият царя, да запалят църквата, да убият този свят такъв, какъвто е. Подобно нещо става в Съветския съюз – след поколението на революцията се ражда следващото, за което този режим е даденост и тяхната идея е да го либерализират, да го отворят и т.н. Тоест на всеки етап има два такта: (1) такта на хората, които строят този етап и (2) такта на родените в него, които внасят нова идеология. И режимът, в който ние живеем е изграден главно от инертни хора, които искат да продължат да живеят по досегашния начин. В същото време той е създал поколение с много конкретни, амбициозни и волунтаристични идеи какво трябва да стане със света – да намалим емисиите до нула, което е толкова радикално, колкото и идеята на Начаев за казармения комунизъм. Това е идея да се замени една цивилизация с друга, светът да се обърне с главата надолу. И това, че е волунтаризъм и няма нищо общо с действителността, няма да им попречи, ако имат властта да го направят (а те я имат) и да създават огромни щети по пътя на собственото си сблъскване с реалността. Та „те“ имат план.
АР: Има много „те“-та и някои от тях имат план, най-активни, най-планиращи са „зелените“.
КС: Тъй като се съсредоточихме в класически исторически форми на този анализ, не бива да пропускаме и думата „империализъм“. Знаем класическата постановка за прерастването на капитализма в империализъм, един много известен автор казва, че това е висшата и последна фаза на капитализма. Наскоро прочетох тази негова книга отново и не мога да променя нито една дума от написаното там. Дали трансформацията, която описваме не е описана в термините на империализма?
АР: Веднага ще възразя, и то много сериозно. „Отвън“ изглежда, че тези хора като Доналд Тръмп, Джо Байдън, Фон дер Лайен водят някаква политика, мислят нещо. Мен ако питате, поради посочените по-рано неща – превръщането на големите пари в чиста виртуалност – те само оцеляват и въобще не водят някаква активна политика. В системата на тяхното оцеляване са сравнително случайни действия (които все пак са подредени – те се движат в една посока, а пък техните противници – в друга) и тези случайни съотношения ние привиждаме като някаква политика. Светът е на ръба на една крайна неопределеност, по силата на факта, че тези са много слаби. Помислете – ако Вашата власт се базира на милиарди, или на дивизии като при Сталин и Хитлер – Вие сте много силен. Да, има и по-силни от Вас, трябва да се съюзявате, да се противопоставяте, имате сериозни проблеми, но сте много силен. А тези нищо нямат, освен думите.
КС: Не съм съгласен. Независимо кой управлява в САЩ – републиканец или демократ – това са двата стожера. И да кажем, че нямат план, е голяма грешка. Войската и долара. САЩ имат най-силната войска и най-силната валута.
АР: Аз не казах, че САЩ са слаби. Елитът е слаб.
КС: Дори най-слабият американски елит, който има в момента, удържа войската и долара.
АР: Само че са толкова слаби, че могат да им вземат думата и да кажат: „Да, ти си американски президент, но в интернет няма да говориш“. И той не говори. Могат да кажат: „А сега ще те арестувам и отиваш в затвора“ и утре ще арестуват и Байдън. Това е нищожно слаб елит, който няма нищо твърдо в ръцете си, прави само фокуси.
КС: А за европейския елит какво да говорим, даже не е елит.
АР: Елит е – от него зависи движението на парите. Кредитът, милиардите зависят от него. Това е самата власт. Това са хората, които движат света. Но те са в безнадеждно слаба ситуация. (Останалите са бедняците, които вярват на парите.) И получаваме абсолютен парадокс – те изглеждат много силни, но само „отдолу“, а там „горе“ едва оцеляват, седят в един виртуален свят, който не знаят какъв е и прибягват към неща като да организират една война (парадоксална и абсурдна) и да я поддържат или не. Нищо рационално няма в това.
КС: Ще трябва да има още един разговор тук, но сега е време да се насочим към обобщения. Имаме консенсус, че значителна част от силата на вещите е отнета и отново е разпределена към хората и следват доста нелицеприятни неща. „Капитализъм в клетка“ – каза Андрей Райчев и тук съм съгласен, и може би няма излизане от тази клетка. Започвам да си мисля, че ‘пари-стока-пари прим’ го загубваме. Собствеността ми се струва, че също бива сложена в скоби, поне в онази доминираща видима част на отношения между мен и теб, на мое и твое. Все повече става „наше – тяхно“, а това води и до огромно напрежение в света. Колеги, финални думи?
РИ: Има един апел за отказ от собствеността, а това е лицемерното стремление за масов отказ, а всъщност консолидиране на този собственост в няколко точки.
ТК: Тъй като елитът е много слаб, единствено може да предлага най-радикалната си репресия – като нещо хубаво, прекрасно и да тръгнем доброволно, дори да ни водят да ни убиват или крадат. И ние трябва да бъдем ентусиазирани. Ако не сме ентусиазирани, нещата въобще не се случват толкова лесно. А ключът към собствеността са парите. В момента, в който започнеш да контролираш плащането, отнемеш златната стойност на парите и ги превърнеш в административен акт и документ, имаш и ключа към собствеността – защото хората вече не могат да разполагат свободно с нея.
АР: Със сигурност във върха на обществото това не е капитализъм отдавна, както не е комунизъм във върха на китайското общество. И обратно – в дъното продължава да е капитализъм (съответно – социализъм в Китай). Със сигурност това е временна ситуация.