Транскрипция на тринадесети епизод на „Кръг Квадрат“ – Конспирации и конспиративни теории

На сайта на института по социология „Иван Хаджийски“ започна поетапно публикуване на транскрипции на разговорите от предаванията на философското предаване „Кръг Квадрат“. Това е още една възможност да бъдат осмислени темите на всеки епизод, както и тезите, които застъпват участниците.

Самите предавания може да намерите ТУК.

Повече за „Кръг Квадрат“ може да намерите ТУК.

Настоящият текст е от епизод 13 – Конспирации и конспиративни теории

Радослав Илиев (РИ): Темата за конспирациите. Какво са конспирациите? Имаме ли нужда от тях? Кой ги създава – ние или те са привнесени и в последствие пускат корен? Имат ли те особено естество? Винаги ли е имало конспирация? Би било конспиративно да ограничаваме темата за конспирациите. Тогава бихме попаднали в заподозряване, че има неща, които няма да изговорим. А целта е да изговорим максимално много по това кой как вижда конспирацията. Нека като начало да се опитаме да уточним какво е конспирацията? Можем ли да дадем определение?

Андрей Райчев (АР): Една много известна шега казва: „От факта, че имаш параноя, мания за преследване, не значи, че не те преследват“. От факта, че има безумни конспиративни теории, не следва, че няма конспирации. А иначе истинската конспирация и въобразената конспирация имат едно и също свойство – това е подозрение или увереност, че има властови център, който действа, но се крие. А щом се крие – значи е лош. Ще дам пример – Христо Ботев. Няма никакво съмнение, че нашите хъшове и въобще революционери са конспиратори – те конспирират срещу Османската империя, искат да я съборят и успяват. Четох анализ на документите на самата турска империя как те отразяват събитие, централно за историята на България – когато Ботев се качва на кораба „Радецки“. Те разследват само един въпрос – дали австрийците са го пратили. След доста усилия установяват, че не е Австрия, и се успокояват, защото не е истинска конспирация, а само българска. Тоест истинската конспирация на Христо Ботев е мислена през австрийска конспирация и понеже не е, значи за тях не е сериозно. И бъркат.

РИ: Метерних има едно прочуто писмо, в което се пита дали има конспирация в това, че точно в този момент във Виена умира руският посланик.

Тончо Краевски (ТК): Много ми хареса тази шега с параноята и това, че наистина те преследват, не прави твоето състояние на параноя по-малко болестно. Двете неща съществуват успоредно. Те съвпадат или не съвпадат, може да е така, може и да не е – и това е изключително маловажен въпрос. Преследването и параноята имат независимо значение едно от друго, те имат значение само по себе, извън това дали съвпадат, дали преценката ти е вярна или не е вярна. Затова ми се струва важно да отделим конспирация от конспиративна теория и да им дадем отделни определения.

Конспирацията е заговор по същество, който е скрит от една група хора, с цел да им вземат властта. Този заговор може да принадлежи и на самите управляващи срещу управляваните, може да бъде и заговор на управляваните срещу държавата. Тоест една група хора си говори отделно и тайно от друга и заговаря срещу нея. „Конспирират“ буквално значи – дишат заедно един въздух, който не дишат с другите хора.

Конспиративната теория е друго. Това е самият феномен на параноята. Конкретният исторически повод да се появи този израз е убийството на Кенеди през 1964 г. в Америка, когато съмненията в публиката, че самата американска държава е отчасти или напълно отговорна за това, биват заклеймени в медиите и от правителството като „конспиративна теория“. Тоест „конспиративна теория“ се превръща в израз на дискредитация. Това е етикет, който се залепва на неудобна критика или предположение, различни от официозното. Конспиративна теория е всяка интерпретация на действителността, която е различна от официалния разказ и по някакъв начин представлява опасност за него. Носителят на конспирацията има етикет на сравнително уравновесен, параноичен, не напълно нормален. В Съветския съюз, след сталинските чистки, по времето на Хрушчов и на Брежнев, такива хора са затваряни в психиатрично заведение с диагнозата „вяла шизофрения“ – властта поставя под съмнение психичното им здраве, тъй като тези хора спорят с властта за реалността. И за да реши този спор дефинитивно, властта оспорва тяхната преценка върху действителността. Еквивалент на това нещо по същото време в САЩ е „конспиративна теория“, „конспиратор“. Тук медикализацията не е явна, това не е психиатрична диагноза, както е в Съветския съюз. Това е социален етикет, форма на гражданско разстройство – не на психично, а на политическо разстройство.

АР: Една тоталитарна власт, която не иска да прави съдебен процес и „бяга“ от сталинското, не ги нарича „шпиони“, а ги обявява за болни и ги отвежда в психиатрията. Съответно американската власт в по-слаба форма казва: „вие сте  болни хора“.

Брайвик изби 70 деца, заради идеята му, че ислямът залива християнството и ще премахне неговата родина. И избива тези деца, за да привлече внимание. В Норвегия, където се случи това, положиха гигантско усилие да докажат, че той е болен. Да обявят, че той е болен, а не е лош. Процесът течеше абсурдно. Той казваше, че е здрав и „го направих, защото имам такива идеи“. Те казваха:  „точно това доказва, че си болен и затова ще те лекуваме, няма да те съдим“. Налице е процедура на медикализация и една конспирация (убиването на децата е тайно) бива обявена за заболяване. Защо? Защото в противен случай трябва да има враг, а това норвежката власт иска да избегне. Когато властта каже: „това не е вярно, това е конспиративна теория“, тя всъщност сочи фактически, реален враг.

Съответно, когато убиват Кенеди, обществото е стъписано от това деяние и от това, че властите не хващат никого, а пък тези които хващат загиват изведнъж, „шито е с бели конци“. Така в обществото възниква подозрение: „всъщност (убийството) го прави американската държава“. Това именно бива заклеймено като конспиративна теория. Но то е конспиративна теория – твърдението, че в ЦРУ има едни тайни хора, които са нагласили президентът да загине. Отново отиваме в това съотношение – реалност и конспирация. В случая хората казват: „някой от вас беше“ – и те водят гигантско усилие да казват: „не беше“. Но всъщност май са прави, тези, които казват: „беше“ – повечето документи водят към тази следа. Но и 50 години по-късно всичко е засекретено.

РИ: Какво е конспиративната теория?

ТК: Това е политическо мнение, което имаш за действителността, което не можеш да докажеш безспорно и очевидно. То може да е вярно или невярно. Има конспиративна теория, която е оправдана, както и такава, която е опровергана.

РИ: Кога възниква? На каква „почва“?

ТК: Възниква тогава, когато се случи травматично събитие, за което трябва да се потърси отговорност. Например, случаят с Кенеди.

АР: Тоест конспиративната теория в България звучи така: „Гешев и Борисов са мафия“.

ТК: Това е типичен пример за елитарна конспиративна теория. Тя принадлежи на хора, разполагащи с морален авторитет и медийно присъствие и те могат да заклеймяват други хора за конспиративни теории. Много често конспиративни теории изповядват не само обикновените, обезвластените хора, а конспиративни теории съществуват в самите елити – когато нямат доверие помежду си и се обвиняват взаимно в заговорничене.

АР: В България това беше основата на политическото групиране допреди 1 година.

РИ: Нека да повторим: има разлика между „конспирация“ в тесния смисъл на думата – като „сговор“, тайно става и политиката по естество е сговор.

АР: И сега ще се опитам да ви покажа, че не е вярно. Малко трябва да стъпим назад – да видим как става лъжата в едно общество. В класическото, домодерно общество, лъжата е скриване на истината. (Например, има Нерон, той е убит, но аз твърдя, че той е останал жив и – ето го, аз го водя (лъже-Нерон е това) и масите го възпяват или ругаят. Същото става в Русия с децата на Иван Грозни (лъже-Дмитрий), които са останали реално живи. Процедурата е следната: истината бива подменена с лъжа и за тази лъжа се твърди, че това е истината. Конспирацията се състои в това да подмениш истината и лъжата. В модерното общество лъжата изглежда по друг начин. Тя не е подмяна на едното с другото, а многократно повтаряне на лъжата. „1000 повторени лъжи стават една истина“ – казва Гьобелс. Ние живеехме в такова общество – достатъчно е радиото да говори едно и също непрекъснато, за да се убеди по-голяма част от населението в това, независимо, че е дълбока лъжа. Тук има една илюстрация с нацистите – американските социални психолози правят следния експеримент. Те залавят есесовци, които – установяват от интервютата – са абсолютно убедени, че Ню Йорк е сринат от немски бомбардировачи. Експериментът е следният. Вкарват ги в подводница, достигат до брега на Ню Йорк, където се вижда Статуята на свободата, небостъргачите, изкарват ги едновременно на палубата, за да видят. И тези са в когнитивен дисонанс – те знаят, че Ню Йорк го няма, но го виждат. Реакциите са поразителни. Около половината от тях се депресират, защото осъзнават своята заблуденост, 30 на сто се чудят, 20 на сто решават, че пред тях е холивудски декор. Това е действието на лъжата с много повтаряния – тя е унищожила съзнанието ти.

Но сега не сме в това. С абсолютна сигурност не живеем нито в свят, където лъжата е заменила истината, нито в свят, в който лъжата се повтаря хиляда пъти. Сега се казват 101 различни неща и 101-вото е истината – 100 лъжи и 1 истина. Тайната на сегашната манипулация е в това, че и истината също е казана. И за убийството на Кенеди от многото версии, които са казани, една със сигурност е истината. Това обаче няма значение. Манипулацията се е състояла с факта, че е казана и истината. Нищо не е скрито. Плурализмът удържа лъжата – това, че са казани всички мнения. И твоето мнение е поредното. В тези условия в съзнанието възниква необходимост от конспиративна теория, за да разбереш „все пак какво“. И това „все пак какво” е: „има една тайна власт, която ме лъже“. За пример вземете последната конспиративна теория, която чухме – коронавирусът: „китайците са го направили“, ако не са китайците – са руснаците. Купища народ пък казва: „американците“.

И сега отивам към това, което говорите за елитите. Две абсолютно паралелни и еднакво глупави конспиративни теории обитават нашия елит. Първата глупост е за путинската пропаганда. Ако някой каже нещо лошо за американците – „ти си платен от Путин човек“. На един от лидерите на политическа партия му казваха „Копейкин“. Щом говориш против Америка – Путин ти е платил. Абсолютно същото има и наопаки – има цяла серия хора, които като чуят, че някой защитава САЩ – значи му е платено от американското посолство. И тези хора – аз съм говорил и с двете групи – са напълно убедени, че това е светата истина. И ако сега чуят тези думи, ще бъда обвинен едновременно, че съм агент на Путин и платен от американското посолство. Конспиративната теория започва да играе роля за определяне на границата на политическото взаимодействие.

ТК: Отиват даже и по-дълбоко от това. Но има само твърдения, че Путин плаща на някакви хора в България. Само че от другата страна американците са обявили, че плащат за американска пропаганда тук. И го изтъкват като аргумент в своя полза: „ние го правим явно, а те го правят тайно“.

АР: Истината е, че и едните, и другите ги мразят безплатно.

ТК: И тези хора, които взимат парите, говорят абсолютно искрено. И конспирацията и конспиративната теория вървят успоредно. Може и да е напълно вярно, че те наистина да получават пари от Путин или от Америка, и в същото време  да изповядват абсолютно искрено това, за което говорят.

АР: Това последното попада под чудното изречение: „Лъже като очевидец“. Те лъжат като очевидци.

ТК: Истината има две различни измерения: (1) истина по същество – дали фактите, които съобщавам са проверими и верни в действителността; (2) истина в практически, прагматически, функционален обществен смисъл – това, което е прието и което работи, за да бъде добра „смазка“ за функционирането на обществото . И то въобще не е задължително да е вярно.

Ние като постсоциалистическа, посттоталитарна страна имаме опита, че може всички да знаят, че това, което властта казва, не е вярно – и пак нищо не следва от това. Тоест истината във формален смисъл принадлежи винаги на властта, макар всички да знаят, че казаното от властта не е вярно. Защото като го казва и оповестява по мегафони и по телевизията и го „разлива“ навсякъде – властта по този начин оформя, създава действителност. Това, което казва, се материализира. И хората се съобразяват с това, знаейки, че то е лъжа. И тук се съдържа най-перверзната манипулация, на самата чиста власт – защото хората знаят, че казаното не е вярно и именно поради това, че знаят, за тях става поносимо да се подчиняват.

АР:  Не е заради това, от страх е.

ТК: Ако не беше толкова брутална лъжата, едва ли щеше да функционира толкова добре. Лъжата работи толкова добре, включително по силата на факта, че е толкова очевидна! Това е безусловна демонстрация на власт. Аз ще изляза и ще обявя по радиото, че днес слънцето не е изгряло – дързостта ми да го направя е свидетелство за моята власт над вас. И всички знаят, че това не е вярно…

АР: Това даже Ким Ир Сен не го може. Аз ви давам пример. Установиха правило за филмите, че ако няма достатъчно чернокожи, гейове и лесбийки, няма да участват за Оскар. Думата „негър“ не може да бъде употребявана в официална реч даже от истински расисти. Това са властови изисквания, т.нар. политическа коректност. Случи се и с антиваксърите – хората, които отказаха да се ваксинират, и привиждаха зад ваксините рационално/ирационално някакви лоши работи, които ще им се случат, бяха обявени за диваци.

ТК: Искам да покажа как две съвършено различни версии на действителността могат да бъдат много близки. Нека да разгледаме и следната възможност. Вирусът не е пуснат тайно и умишлено, но това не изключва възможността той да е произведен изкуствено в лаборатория. Възможността Ковид да не е умишлена атака срещу човечеството, а да има огромна бюрократична изследователска корупция и глупост, довело до голям проблем. Например, учен изследовател иска финансиране за получаването на ваксина, за да спаси света. Получава 300 милиона и една абсолютно сенилна научна бюрокрация започва да произвежда заплахите, срещу които се бори – или болестта, срещу която се разработва ваксината. Случва се пробив обаче в лабораторията. И това, което примитивната конспиративна теория казва, може да бъде абсолютно вярно по същество. Как ще си го обяснят хората по света, които нямат достъп до тази информация? Техният инстинкт обаче по един примитивен и първичен начин се оказва верен, без да може да се докаже. Може ли да бъде казано тогава: „Вашата теория не е доказана с правилния академичен апарат, следователно не е вярна?“

АР: Тук имам възражение. Преди повече от 100 години Владимир Улянов Ленин знае и се оказва прав, че Русия може да бъде с няколко действия „гръмната“ – руското общество е пред взрив, той го интерпретира като „революционна ситуация“. Той взима пари от германците, за да се прибере в Русия и за оръжие. Въоръжава болшевиките и Русия „гръмва“ 6 месеца след пристигането му. Русия излиза от войната и се подписва Бресткият мир. Налице са всички атрибути на конспиративната теория – действително болшевиките взимат немски пари, с тези пари изваждат Русия от войната. (Има един малък детайл, че 20 години по-късно те влизат в Берлин – не е съвсем немска конспирацията.) Ленин излъгва немците да му дадат парите, на тях им се струва, че ще спечелят Първата световна война, реално губят и Втората световна война. Но Ленин знае нещо повече от тях и процесът, който тече, не са пушките, които е раздал на привържениците си, а реалното загниване на руското общество, което той добре познава и интерпретира адекватно, и успява да взриви. Тоест навсякъде, където има конспирация тече реален процес, но невидим и неразбираем за хората. Конспиративната теория само го тълкува. Случва се нещо обективно, а конспираторът го мисли субективно – идва цунами, а той казва кой го е пратил. По тази гледна точка първата конспиративна теория е наличието на Бог. Обезбожаването на сегашното общество води до замяна на религията с конспиративни теории. Най-радикалната конспиративна теория е религията. Тя се отнася до всичко.

ТК: Християните имаме термин „суеверие“.

АР: Да, да се отклоняваш от централната конспиративна теория, която се нарича Исус.

ТК: Точно както в този пример – има реално обществено загниване в Русия и Ленин експлоатира това, т.е. има нещо друго, освен това, че е взел пари. Защото ако Русия беше здраво и работещо общество, нямаше да има значение колко пари ще вземе от немците. В моя пример е по същия начин – има реално корумпирана научна академия, бюрократична система с погрешни стимули. Някакви хора измислят заплахи, за които им се дават пари. В резултат на глупава система и на корупция се получават реални катастрофи – както Лисенко в Съветския съюз причинява глад, заради идеята си, че генетиката трябва да се подчинява на марксизъм-ленинизъм. По този начин с идеята, че медицината трябва да се подчинява на либерализъм и демократизъм, институциите на американската, или на китайската, или незнам-коя държава, конкретно създават реален проблем и обществото го тълкува. Настоявам, че това не е далеч от истината. Фактът, че има научно-изследователски комплекс, който получава пари от правителството и после прави повече поразии, отколкото помага – хората го обобщават като „Бил Гейтс ни чипира“, което е грубо артикулирано и безполезно ниско ниво на тълкуване. Но моята теза е, че в голяма част от случаите конспиративните теории са верни.

АР: Да, съгласен съм. Първо, в подкрепа на Вашата теза – „зелената заплаха“ изцяло се дължи на корумпиран механизъм на функциониране на научни изследвания. Всяко изследване, което да покаже, че ще загине планетата е „добре дошло“, а всяко изследване, че това са глупости не го финансират. Но много добре показахте, че щом е конспиративна теория – нещо там не е наред. Донякъде е вярно. Щеше да е така, ако конспиративната теория мобилизираше съпротива. Но тя прави точно обратното. Конспиративната теория съдържа два много важни елемента – всичко е предрешено: (а) отдавна, (б) отгоре. Това е абсолютна азбука на всяка конспиративност. Но това е лъжа. Нито е „отдавна“, нито е „отгоре“. Най-често реалността е трето. Но! – щом е отдавна и отгоре, аз нямам какво да направя. Конспиративната теория кастрира съпротивата и то много повече, отколкото властта я кастрира. И властта е заинтересована от конспиративните теории – не само в смисъл, че те са глупави, а защото те пасивират хората. „100 лъжи + 1 истина“ е мечтата на властта за конспиративна теория. 200 още по-добре. Конспиративната теория е свръхапологетика: „те фашисти, гадове“ и т.н. И всичко води до едно – пасивен човек. „Няма да гласувам – отдавна е предрешено“. Така конспираторът много повече помага на тази власт, която ненавижда, отколкото ѝ пречи. Защото не мисли, а „знае“, вярва. Затова казах, че е вид религия.

РИ: Конспиративната теория възниква тогава, когато има две наличия: параноична база. Тончо спомена, че терминът „конспиративна теория“ се появява в средата на 60-те години на ХХ век вследствие убийството на Кенеди и обществената реакция към доклада на разследващите. Има един американски журналист, който говори за параноидния профил въобще на американската политика и на американското общество. Конспиративните теории са изцяло властово угодни, тъй като те задоволяват глада за атеистичност – има усещане за отвъдност, търсене на нещо по-голямо, на голям обяснителен механизъм, нужда да си обясниш всичкото. И там, където има силни нива на тази параноидност, тя може да бъде по два начина – идеологически утолена (когато няма религия), а обратното на идеологическото е конспиративното. Но и двете попадат не в рационалното, не в сферата на науката, не в сферата на това, което се нарича „истина“. Има ли истина или само мнение? Конспиративната теория е обратното на идеологията, антидот на идеологията. Идеологизация на медицината? Какъв марксизъм в животновъдството или либерализъм на медицината? Това е опит именно по този изкуствен начин, по който иначе научните хора се подиграват на конспираторите – защото те привнасят емоционалното, т.е. конспиративната си теория към рационалното – разсъждавай научно, не мисли глупашки, скрито конспиративно. Само че идеологизацията на знанието или на определени истини е същата процедура – човек вярва на определени идеологии и следва или не вярва. Когато ти привнесеш идеологията, т.е. емоционалното към рационалното, получаваш антидот, контра, конспиративна теория. По дефиниция тя е същото  – идеологема, но с обратен знак. И опитът да се обясни, че идеологията е емоционално срещу официалното рационално, е – според мен – смешен, тъй като конспирация се появява само там, където вече има наличие на одобрена конспиративна теория. В съвременния свят тя се нарича „идеологическа рамка“, „политическа коректност“.

ТК: Конспиративната теория е неодобрена конспиративна теория, не превърнала се в рамка. Тя може да функционира абсолютно демобилизиращо, като успокоително. Но все пак властта се бори с определени конспиративни теории и тяхното разпространение. Първо, защото властта може въобще да не разбира, че реално това работи в нейна полза.

АР: В сливенско беше възникнала теория сред нашите роми, че ще им вземат децата и не позволиха да ги ваксинират даже и с Дифтеткок. Само си представете какви болести може да пламнат. Обществото отива в някаква трета посока. Властта се бори и по тази причина – конспиративните теории създават пречки за рационални неща.

ТК: Можем да отличим три хипотези:

(1) Властта трябва да наложи своя наратив по практически съображения, защото иначе няма да може да управлява ефективно някакъв процес за нещо, което ние бихме се съгласили, че е добро.

(2) Властта не разбира, че това всъщност ѝ помага.

(3) От третата хипотеза властта се страхува най-много: възможно е конспиративната теория да подейства мобилизиращо тогава, когато има кой да канализира, да олицетвори и да използва тази общност от вярващи. Това много често може да го направи някой, който принадлежи и е част вътре от самия политически елит, където има винаги вътрешна опозиция, хора, които се чувстват неоправдани, неоценени. И те формират това, което техните колеги в елита наричат популизъм – ти си част от елита, но си позволяваш да говориш неща, които се харесват на масите, за да провеждаш нелоялна конкуренция към другите членове на елита, апелирайки към настроенията на масите.

РИ: Бунт ли е конспиративната теория?

ТК: Това е парадоксът. Когато конспиративната теория не е подкрепена от нито един член или агент на елита представлява демобилизация и анестезия. Обаче е възможно да има действителни размествания в едно управление и някой от управляващите да реши да се възползва, да вземе властта и да стане първи. Това се случва много често.

АР: Един мисловен експеримент. Представете си, че разполагам с факти, че някакъв център, лоши хора, кара човечеството да не харчи правилно парите за здраве – 80% от частните и 90% от обществените средства. Представете си какво ще помисли човечеството за този център, който изхвърля пари, предоставени за здраве, не ни дава възможност да ги изхарчим правилно. И си представете, че съм убедил хората в това. Това е черен дявол, страшно нещо, враг! А истината е, че тези пари ние ги харчим за последната година от живота на човека, т.е. излишно. Абсурдно! 85% от парите, които харчим за здраве, ги даваме през последната година от живота на човека – да удължим болката от 3 месеца да стане 5 месеца. Вместо тези пари да се пренасочат към целия живот и да живеем много по-дълго, а не толкова да се грижим как ще умрем. И ако се опитваш да обясниш на хората това, те те наричат фашист и гад. Не искат и да чуят. Защо? Защото ги прави прави отговорни.

РИ: А конспиративната теория ти снема това.

АР: Завинаги си „в бяло“! Всички са гадове, ти си добре. Универсалното: „някой гад нещо е скрил, знам ги аз!“. Той има свръхконспиративна теория, че щом има документ, някой краде нещо. И няма нужда да вникваш, да помислиш. Защото ти си (а) прав, (б) пасивен, и колкото повече пасивен, толкова по-хубаво. Заради това, че той мисли, че отдавна и отгоре всичко е предрешено – той е роб и възпроизвежда своето робство. Конспиративната теория прави човека роб. Тя е типична робска реакция. Но този човек няма чувството, че е роб, а че се е освободил. Но точно обратното е станало.

РИ: А какво трябва да прави съвременният човек?

 АР: Максимално да живее в реалността. Обратното на конспиративното е реалността. В реалността има купища заговори.

РИ: Обаче има и чисто психологически факт – най-привличащото е ти да наблюдаваш света и от теб нищо да не зависи.

АР: Това е откритието на Карл Маркс. Ако не зависи нищо от теб, а си солидарен – ще зависи всичко. От солидарния човек зависи абсолютно всичко. Каква е причината, например, хората да не могат да отнемат богатствата на малцина? 150 семейства притежават половината от имуществото на човечеството. Какъв е проблемът да им го вземем? Те са нищожно слаби. Проблемът е, че всички искат да са „горе“, натискат се, а ония се удържат „горе“. Ако хората искат солидарно да отнемат несправедливата собственост, това е свършило просто утре. Какво могат да направят 100 души срещу 8 милиарда?! И така е по всеки въпрос. Но хората не са солидарни.

РИ: Към бъдещето може да се стреми човек, който не си изключва възможността да мисли, но не попада и в капана да мисли елементарно и снемайки отговорността от самия себе си.

ТК: Конспиративната теория е някакъв режим на истина. Има официални конспиративни теории – когато властта откровено лъже за причините за нещо, за отговорниците и пр. И тези официални конспиративни теории добиват легитимен статут на истина, пишат ги по учебниците, дават ги по телевизията. Има и конспиративни теории, които са популярни митове и фолклор. Има всякакви. И при всичките общото е, че това дали наистина е така, е второстепенен въпрос. Първостепенният въпрос е, че когато хората се натискат нагоре към върха – това реално крепи властта. Не я крепи това, което тя говори…

АР: И пистолетите не я крепят.

ТК: …и няма да я събори това, че ние ще кажем: „вие лъжете!“.

АР:  Точно така.

РИ: Конспирацията създава привидни общности, квазисектантски групи, но всъщност – едни атомизирани същества, които дават своите сгоди или несгоди на скрита власт. Основното човешко осъзнаване – изводимо и от вярата, и от мисленето – е възможността да образуваме общност и общество. Не засегнахме това, че конспиративната теория борави не само с информация, а и с комуникация. Информация може да има между всички. Комуникация има там, където има чувство за общност. И ние си комуникираме, ако има общност. А общността се базира на солидарността. Нека да мислим и да внимаваме в какво вярваме.