Райчев за българската психология: не сме нация на крайностите

 
Източник:

  Главният регулатор на българското общество е понятието за „човещина“. Не става дума за човещина в смисъла на хуманизъм, а за компромис с недостатъците. „Не трябва, ама хайде“. Човещината у нас произтича от нашата съдба като народ – която е много сложна и винаги е изисквала да правим компромиси за оцеляване. Ние сме били най-западното парче на три империи, най-североизточното парче на Рим, най-югозападното парче на социалистическия лагер и сега – най-югоизточното на Европа. Тук минава Изтокът и Западът. Ние сме на самата граница. Двете гигантски силови полета се срещат тук. Затова при нас всичко е временно.

Това посочва Андрей Райчев във втората част от интервю за предаването „Вечерта на Иван Кулеков“ по телевизия 7/8. Цялото видео може да видите ТУК. Първата част от интервюто може да видите ТУК.

В тази ситуация на временност, трябва да оцеляваш и трябва да помагаш на някой друг да оцелява, независимо какъв е. Криейки се, снишавайки се, с цената на компромиси, действайки в малък периметър – семейството, ние се опазваме.

Например, когато България пада под османска власт, няма възможността на западния човек да бъде пазен от херцог и да получава смисъл от епископ. Затова българинът става и херцог, и епископ – става сам за себе си и двете. Това е същността на нашата душа.

Андрей Райчев е на мнение, че ние българите, като малка нация, трябва да си знаем мястото. Не трябва да се унижаваме и да си мислим, че нищо не става от нас, нито да се мислим за прекалено велики. България е много добре класирана страна – винаги някъде в средата. Нито е много лошо положението, нито е много добро. Ние не сме нация на крайностите. И това е голямо наше предимство.