Потребителството е новата несвобода

 
Източник:

  Западният човек има способността да променя епохално своето развитие. Той успява да се трансформира от невидима и почти безправна сива маса през видимия дисциплиниран масов човек до съвременния потребител. Българите са на ръба между потребителя и масовия човек. Една елементарна криза може да ни превърне от консуматори в оцеляващи.

Това посочва Андрей Райчев в трета част от интервю за предаването „Вечерта на Иван Кулеков“. Цялото видео може да видите ТУК. Синтез на първа и втора част може да видите ТУК и ТУК.

В епохата на потребителя, човечеството за първи път не гледа миналото, а бъдещето си. Главен идентификатор е – „не къде принадлежа, а какво ще стане с мен“. Това е огромен скок, който произвежда човек, който не се чуди какво да избере в момента, защото няма достатъчно средства, а планира какво ще направи в бъдеще – например, ще отиде на почивка или ще си купи телевизор.

Според социолога потребителят иска повече от това, което има. Той просто купува, колкото може повече, и не се съпротивлява на статуквото. Затова потребителството е нов вид несвобода. Този тип несвобода обаче, е много по-приятна от предишни видове несвободи, защото човекът може да консумира.

В предишните епохи от развитието на човечеството, несвободата е много по-тежка. Преди да настъпи формалното равенство, преди буржоазните революции и капитализма, владетелят е символ, а хората са една огромна и безлична сива тълпа. Той е олицетворениено на всичко и се разпорежда с живота и смъртта им, затова всички са вперили поглед в него.

По-късно този процес се преобръща и властта започва да наблюдава подвластните, като ги подлага на дисциплина чрез различните институции за наблюдение. Така се получава масовият човек. В неговото състояние, той е оцеляващ човек. Пред него стои въпросът за какво ще му стигнат парите – дали да купи дреха на жена си, защото нейната вече е скъсана, или да изучи детето си.

Затова, смята Райчев, потребителското общество има и коренно различно отношението и към властта. При него властта не е царят, не е и онази дисциплинираща власт, която има при масовия човек. Властта е онзи, който успее да ни впечатли – който ни привлече вниманието, той ни управлява.