Политическият процес от края на януари досега

 

Основни събития

?      Спасителен пакет от 130 млрд евро предотврати фалита на Гърция. При все това агенция „Стандард енд руърс” понижи рейтинга на страната до „селективен дефолт”. Външните министри на ЕС се споразумяха да се даде на Сърбия статут  „кандидат-член” на съюза.

?      Междинен доклад на ЕК за напредъка на България запази и разшири критичните оценки. Реакциите: „балансиран и обективен доклад” (министър Ц. Цветанов), „най-лошият доклад досега” (опозицията и М. Кунева), „виновни са съдът, опозицията, неправителствените организации и Цветанов” (премиерът Б. Борисов).

?      Осем души загинаха след тежки наводнения и скъсана язовирна стена край с. Бисер, Хасковско. Беше обявен национален траур.

?      Посещение на държавния секретар на САЩ Х. Клинтън в София. Последвано от визита на специалния пратеник по енергийните въпроси Р. Морнингстар.

?      Посещение на председателя на Съвета на директорите на „Газпром” А. Милер.

?      Поредица от оставки: управителят на НЗОК Н. Нешева (самонаграждаване с бонуси); зам.-министърът на здравеопазването Г. Павлова (лекарствената политика); председателят на Съвета на директорите на „Напоителни системи” Г. Харизанов (разкрития за съдебното минало и образованието), председателят на Комисията за отнемане на престъпно имущество Т. Коларов (недоизяснени причини). Опозицията поиска оставките на министрите на здравеопазването и земеделието.

?      Премиерът Борисов нареди в ултимативен тон да бъдат върнати бонусите взети от министри, зам.министри и други представители на висшия ешелон.

?      НС създаде комисия за разследване на случаите на полицейско насилие. Опозицията поиска комисията да бъде на паритетни начала и след като получи отказ, състави своя, алтернативна.

?      По инициатива на Я. Янев е създадена парламентарна комисия за разследване на указите на Г. Първанов и А. Марин. Президентът Плевнелиев предупреди, че КС, а не парламентът контролира президентската институция.

?      НС на БСП насрочи за 19 и 20 май редовния 48-и конгрес на партията. Ще се обсъди проект за финансова политика, който включва въвеждането на подоходен данък. Г. Първанов в писмо до пленума заяви своето лично участие в отчетно-изборната кампания.

?      М. Кунева обяви, че „България на гражданите” ще се превърне в политическа партия „ако има нагласа и енергия, която да дойде от хората”.

?      Делът на „лошите кредити” достигна рекордните 22,35%. Министър Дянков настоя за сваляне на банковите лихви. В специални изявления БНБ, банките и президентът Р. Плевнелиев се обявиха против.

?      Протести срещу споразумението АКТА. Кабинетът заяви, че оттегля подписа си.

?      „Движение за енергийна независимост” (ДЕН) с основен лозунг „За шистовия газ, против АЕЦ „Белене”!”. СДС смени позицията си и се обяви в защита на шистовия газ.

 

Значение

?      Европейският доклад за напредъка на България говори по-скоро за крачка назад. Наред с подчертаването на нерешените проблеми (корупция, организирана престъпност, еврофондове) за първи път се поставя под съмнение честността на избори, а това е въпрос, който засяга критериите за членство в ЕС. Във външен план блокирането на Шенген получи аргумент. Във вътрешен план правителството губи „европейския коз”.

?      Парламентарният живот се обогати с два прецедента. Със създаването на алтернативна комисия за полицейското насилие за първи път от началото на прехода се разделя не само политическото, но и парламентарното пространство. С комисията за разследване на указите на Г. Първанов и А. Марин се търси нещо като „постмандатен импийчмънт” със съмнителни юридически основания и неясни институционни последици.

?      Политическият живот се пренарежда в съответствие с перспективата на Избори `2013. Подготвя се формирането на нови партии. Втвърдява се опозиционното поведение. Правят се усилени междупартийни консултации.

?      Скандалите около получаването на допълнителни възнаграждения (бонуси) имат незначително икономическо, но важно морално значение и поставя „на кантар” доверието в управляващата партия. Безпрецедентното искане да се върнат получените бонуси, съчетано с разравяне на грехове на предшествениците, ще създаде напрежение в междупартийните и вътрешнопартийните отношения. Ефектът на обществената оценка за политическата класа и за нейните представители ще проличи вероятно още през март.

?      Премиерът Борисов нанесе втора серия предупредителни удари срещу двамата си вицепремиери – срещу Цветанов в коментара за доклада и срещу Дянков с оставките в НЗОК и МЗ.

?      Медийната и обществената ситуация в страната след трагедията в с. Бисер бе успешно овладяна от правителството.

?      Влошава се общият икономически фон. Управлението постепенно се изправя пред плащане на цената за непроведените две години и половина реформи.

?      Енергийната независимост на България става въпрос на избор между различни зависимости.

 

Проблемните възли

Външнополитическата ситуация. Посещението на американския държавен секретар Х. Клинтън имаше очевидни геополитически измерения. Българският политически процес отново е в контекста на засилващо се международно напрежение. Гражданската война в Сирия и ядрената програма на Иран предизвикват дълбоко разделение на международната общност. Коментира се вече не толкова дали, а кога ще бъде нанесен военен удар срещу иранските ядрени обекти. Предизборната кампания в Русия се пренесе на терена на национализма и патриотизма. Бъдещето на еврозоната – и особено перспективата на Гърция, остава проблемно. Същевременно „опашката” пред вратите на ЕС не изчезва – Сърбия е пред официален статут на кандидат-член, ратификацията на хърватското членство напредва, Македония продължава да се бори за начало на преговорен процес.

През януари констатирахме неумела стратегия на България в отношенията с ЕС, Русия и САЩ. През февруари този външнополитически обръч като че ли започва да се затяга.

От Брюксел дойде най-критичният доклад поне от началото на настоящия правителствен мандат. Доминацията на сродните на ГЕРБ партии на европейската политическа сцена не попречи да се изпрати ясното послание, че финансовата стабилност не е достатъчна и от България се иска още.

От Москва пристигна шефа на „Газпром”, но без очаквани отстъпки по трудните енергийни проблеми като цената на природния газ. Преговорите продължават в неблагоприятна обстановка след българския отказ от проекта „Бургас-Александруполис”. Споразумението за участие в „Южен поток” е отложено за ноември. Обещаният от премиера Борисов триседмичен срок за отговор по проекта АЕЦ „Белене” е надхвърлен без ясни обяснения, а междувременно дойде новината, че Русия вече е започнала сглобяване на първия реактор за АЕЦ „Белене”.

От Вашингтон сякаш видимо подчертават доверието си към България като партньор. Визитата на Х. Клинтън е несъмнен положителен знак в двустранните отношения. Но доверието в правителството не беше аргументирано с най-важния (и деликатен) показател: покана, която българският премиер досега не е получил, за среща с президента на САЩ. Доверието не е безусловно. Последвалото посещение на специалния пратеник по енергетиката Р. Морнингстар актуализира темата за шистовия газ. Двустранният натиск над България осезаемо се засилва.

Вътрешните предизвикателства пред управлението. Правителството се сблъска с нарастващ брой скандали, чиито последици не са приключили, и проблеми, голяма част от които нямат ясно решение.

Бавното влошаване на икономическите показатели продължава. Фалитът на фирми не е овладян, ръстът на „лошите кредити”, временно спрял през декември, отново тръгва нагоре. Тенденциите са почти същите, както в началото на мандата, с тази разлика, че фискалният резерв е значително по-малък.

Във вътрешен план кабинетът този път не беше в състояние да обърне в своя полза доклада на ЕК. Помним през м.г. ефектното поведение на премиера, който четеше текстове от тогавашния доклад в НС, сякаш той е авторът и критикува другите. Сега нямаше подобни опити.

Атакувана е „носеща колона” на управлението – неговото „полицейско” въздействие, внушението, че носи справедливост и осигурява ред и сигурност. Ако преди изглеждаше, че България е избрала шериф, който се справя с реда и освен това може да печели избори, днес ни предупреждават, че шерифът не прави достатъчно за реда, но за сметка на това е прекалено активен по избори.

Обясненията на премиера дори не се приемат еднозначно в страната. Думите му за опасностите при полет с хеликоптерите „Кугър” по време на наводненията бяха опровергани както от авиобазата, така и от самия министър А. Ангелов. След мощния фронт, разгърнат срещу съдебната система, едва ли звучат разумно нападките на премиера срещу неправителствения сектор. Това се случва за втори път след Ж. Виденов, а тогава резултатите не бяха особено позитивни.

Скандалите с бонусите в НЗОК и редица държавни ведомства, лекарствената политика и фаворизирането на определени фирми, съдебното минало, образованието и поведението на шефа на „Напоителни системи”, споровете по новия закон за отнемане на имущество от престъпна дейност и скандалите в комисията, довели до оставката на шефа й Т. Коларов, са все примери, ерозиращи моралния ангажимент на управляващите. Те вече трудно могат да бъдат оправдавани с „грешки на растежа”. „Дългата резервна скамейка” на ГЕРБ се оказва пренаселена с „калинки”.

Управленските реакции на всичките тези казуси са хаотични. По някои от тях проличават притесненията от протичащи проверки на ЕК. Поисканите и подадените оставки вече не звучат като израз на решителност и воля, а като неизбежност и несигурност. Обвиненията срещу предишни управляващи, че „и те са били същите”, едва ли работят в полза на ГЕРБ. Кадрови и политически изводи като че ли не се правят. Моралният отговор на мнозинството се ориентира към показни действия: решението за поредно замразяване на депутатските заплати и голямото дарение от ГЕРБ за пострадалите от наводненията.

Премиерът Борисов е изправен пред необходимостта да поддържа поне два типа все по-усложняващи се баланси.

На първо място, в икономически план, са претенциите на едрия бизнес и разгарящата се все по-остро и публично война между собствениците на медии.

На второ място са политическите баланси. В правителството продължава съперничеството на двамата вицепремиери, а наред с него, колкото и да не е било очаквано от мнозина, встъпването на Р. Плевнелиев в длъжност го превърна във фактор, с който трябва да се съобразяват. Спорове като този за нивото на лихвите в банките са показателни. Добрият и конструктивен диалог на Плевнелиев с ръководството на БСП също се вписва в тази тенденция. Без да се стига до конфронтационни позиции, първо вицепрезидентът М. Попова подкрепи своя предшественик А. Марин за помилванията, а после президентът изрази съмнение, че НС може да разследва неговия предшественик Г. Първанов.

Има риск заложените мини под единството и хомогенността на ГЕРБ да станат повече, отколкото наличните миночистачи на премиера, и той трябва много да внимава авторитетът му от символен да не се сведе до символичен.

В специфична социална бомба със закъснител могат да се превърнат и гражданските протести. Общото кратно между протестите срещу шистовия газ и споразумението АКТА е социалният профил на участниците – образовани градски хора в активна възраст, които не се борят за оцеляване, а за права. Това е контингент със значително медийно и обществено присъствие, който до този момент се активизираше предимно в социалните мрежи, но вече започна да излиза на улицата.

От митингите може да произтече още по-голямо гражданско самочувствие и укрепване на съзнанието за интелектуално превъзходство. Изразявайки повече или по-малко открито подкрепата си, политическите сили не се опитаха да използват тези протести в своя полза. Изглежда партийните централи си дават сметка, че е налице нова гражданска енергия, която трудно може да се канализира по познатите начини, но която на някакъв етап може да добие и сериозно политическо значение.

Политическото пренареждане. Бавно, но сигурно политическите сили започват да се ориентират към разпределение на стартовите позиции за Избори `2013. Това личи от втвърдяването на опозиционния тон на повечето политически сили, от засиления диалог и консултации между тях, в различни и често пъти неочаквани формати, но и от ускоряването на процеса по формално изграждане и структуриране на нови политически субекти. Партиите се нуждаят от още време, за да изяснят вътрешните си отношения – което важи и за БСП, поела път към конгрес, и за десницата, чиито противоречия избуяват по най-различни поводи. Същевременно не може да не поражда у тях напрежение и заявката на нови сили да участват в политическия процес.

Февруари може да се нарече „месец на резервните играчи”. Проблемите в различните политически партии водят дотам, че на преден план с инициативи излизат най-често не лидерите им, а други фигури. Политическото присъствие на М. Кунева през месеца породи най-различни реакции. Ръководството на НДСВ демонстрира нервност спрямо нейните изявления и, без да я атакува пряко, призова един от участниците в инициативния й комитет Д. Вълчев да напусне партията. Рязкото разграничаване на близкия до Кунева Институт за модерна политика, стигнало до открити обвинения срещу нея в отговорност за споразумението АКТА, е пример в същата посока. Кунева се очертава като централен „резервен играч” в „жълтото” пространство, където текат преговори за нови взаимодействия. Самото НДСВ стартира нови инициативи, а С. Паси е „моторът” на проект, различен и от Кунева, и от НДСВ.

Без да има непосредствено предизборно значение, важен е процесът по „тиха еманципация” на столичния кмет Й. Фандъкова, която при запазени високи равнища на доверие успява без шум и публични изявления да се наложи и открои като централен фактор в софийската политика и да натрупа потенциал за перспективен „резервен играч” в ГЕРБ при взаимното изхабяване и компрометиране на водещите фигури в партията.

Завръщането на Г. Първанов в БСП има същата стойност на поява на „резервен играч” в левицата, който обаче не изглежда склонен просто „да загрява” край „пистата”, а претендира за собственост върху целия „стадион”.

На фона на противоборството между В. Сидеров и Д. Стоянов в „Атака”, останало засега без развръзка, на терена започва да събира внимание фигурата на С. Бинев, който със старта на своето гражданско сдружение ГОРД, а впоследствие и с намерението за партия под името КПД на Успеха иска да се обозначи като „резервен играч” в пространството на „Атака”, с по-ефективно радикално поведение, но и с повече европейско лустро.

Същото съкращение, ГОРД, са си избрали и бившите фейсбук-привърженици на К. Дал, които учредиха в Шумен гражданска структура с намерение да бъде „резервен играч” на ДПС-електората, критично настроен към А. Доган, но и резервиран към К. Дал.

С евродепутатска легитимност се ползва и опитът на Н. Нейнски и С. Малинов да започнат серия дискусии, които биха съживили потъналата във вътрешни противоречия Синя коалиция, да бъдат нейни „резервни играчи”, но отвън, без явни претенции към вътрешното разпределение на силите.

Сред независимите депутати в НС, които по принцип са „резервен играч” в парламентарното пространство, продължава ферментацията на нови политически проекти, като над идеята за „България на гражданите” като партньор на ГЕРБ, формулирана м.г., се надгради замисълът за проруска партия, която по идеологически профил да бъде „консервативна, либерална, зелена, земеделска и патриотична”.

Завръщането на Георги Първанов в БСП и развитието в отношенията му с лидера Сергей Станишев очерта „битка на титани” в левицата. Лидерската заявка на Първанов от 5-и март дойде неочаквано за мнозина – на фона на досегашния му стил да пази плановете си в тайна до късно.

Възможно обяснение за това „натискане на педала”: с появата на втори официален кандидат партийният актив, от който ще се излъчват конгресните делегати, е призован настойчиво да се самоопредели. А това е особено важно в предконгресната ситуация.

Така на по-ранен етап може да намалее непредсказуемостта на битката, но се и повишава напрежението за Станишев. За разлика от Първанов, той не е обикалял през последните няколко месеца след изборите местните структури.

Залогът и за двамата кандидати е твърде висок. Ако загуби избора за председател на БСП, Първанов би се озовал в положение, по-тежко от това на Петър Стоянов преди време – бивш президент, който дори не се е провалил като партиен лидер, а се е провалил още на избора за партиен лидер. Все пак една загуба не ликвидира всичките шансове на Първанов, защото не може да се предвиди конфигурацията след изборите в 2013 г.

За Станишев пък загубата на председателския пост също ще струва много неща, но това очевидно ще сложи край и на амбициите му да оглави за постоянно ПЕС на техния конгрес през септември в Букурещ. Така от двата стола (българския и европейския) той би паднал на земята.

Тактиката на Първанов в медийното пространство е очертана. Той подхожда „отгоре”, сякаш е действащ президент. Позицията му, макар и партийно ориентирана, се поставя над партиите и техните йерархии. На полуизказаните критики на Станишев, че търси бъдещо разбирателство с ГЕРБ, Първанов също отговори „отгоре” – той не просто е в опозиция на ГЕРБ, той е персоналната алтернатива на това управление, както БСП претендира да бъде партийната алтернатива.

Самият Първанов уточни: нямам битка със Станишев, а с Борисов. Нарече управлението провал, а атаките срещу себе си – удар срещу институцията, а и срещу новия президент. Получават се сякаш две нива на противопоставяне: ГЕРБ воюва с БСП, а Бойко Борисов и хората му воюват с Първанов.

Едно от любопитните проявления на тази двойна комбинация: Станишев заплашва Първанов с неудобни въпроси, а Борисов го заплашва с неудобни отговори – чрез своеобразния „постмандатен импийчмънт”, който се търси със създаването през февруари на комисия за разследване на указите на Георги Първанов и Ангел Марин.

Независимо от характера и дълбочината на тази видимост, разцепление на БСП не може да се очаква – най-малкото защото абсолютно никой не го желае и никой не би могъл да го направи.

Заедно с това наближаването на изборния период изисква и нови инжекции на политическа енергия. На последния пленум на БСП беше поставен централният за левите симпатизанти въпрос: евентуална ревизия на плоския данък. Всъщност за БСП и нейните избиратели тази тема е по-съществена дори от конфликта между Първанов и Станишев, и е много важно как ще бъде развита.

Междувременно Народното събрание създаде комисия за разследване на случаите на полицейско насилие. Опозицията – в ляво и дясно не се съгласи със структурата на комисията и състави своя, алтернативна комисия – прецедент в най-новата ни история!

Бъдещето на Синята коалиция остава централен въпрос пред СДС и ДСБ. Не утихват взаимните обвинения за представянето на изборите, за текущи въпроси, дори и за това кой е бил „субектът на положителната промяна” по време на синьото управление в периода 1997-2001 г.

СДС е в сложна ситуация. След поредния провал на формата ОДС на президентските избори на всяко коалиционно взаимодействие се гледа подозрително. Но пък твърдото придържане към партньорство с ДСБ поддържа и вътрешнопартийно недоволството срещу лидера Мартин Димитров. Болезнено прозвучават и призиви като тези на бившия президент Петър Стоянов „да се оттеглят старите лидери”.

Иван Костов засега няма подобни проблеми във вътрешнопартиен план. Но той е наясно, че един „развод” със СДС без друго партньорство би бил пагубен.

На този фон идва инициативата на Надежда Нейнски и Светослав Малинов за дебат за бъдещето на десницата. Двамата са възприемани именно като възможни „резервни играчи” в „синьото”.

В крайна сметка засега и Димитров, и Костов съзнават, че единодействие е необходимо.

ДПС не се отклонява от ролята си на „конструктивна опозиция” и лоялно подкрепя инициативите на партньорите си от левицата. ДПС обаче изглежда предпазливо в желанието си да се възползва от управленските скандали – вероятно защото се пази от критики в „своите” ресори – земеделието и предотвратяването на бедствия.

Два основни фактора определят ситуацията в ДПС. Новоучреденото движение ГОРД в Шумен е единият. То първоначално беше схващано като част от настъпателните ходове на Касим Дал, но засега изглежда равно отдалечено и от Дал, и от Доган

Вторият фактор: Доган очевидно търси и нова легитимност през младежта и младежката си организация. Срещата на лидера с МДПС през февруари не е случайна, нито заявката, че вот на недоверие може да бъде поискан от кабинета именно по младежката политика. Подобна тема за вот на недоверие още не е имало в демократичната ни история.

В „Атака” кризата не отшумява. В търсене на пътища за радикализация Волен Сидеров беше принуден да прибегне дори до антиевропейска линия. В речта си в годишнината от обесването на Левски Сидеров заяви: „За какви европейски ценности говорим, след като държавите на Запада тогава – Англия, Австро-Унгария, Германия, Франция, вкупом предлагат своето съдействие на Високата порта, за да смачка българските бунтовници. Този Запад и тази Европа никога не са работили в интерес на България”.

И актуалният извод, изразен от Сидеров през устата на Апостола: „днес немците са по-турци от турците – Левски го казва това”. Това е нов етап в политическото развитие на „Атака” – партията и досега е била евроскептична, но никога антиевропейска. Етническата карта вече не достатъчна за Сидеров. Той и не иска да я ползва – след инцидента пред джамията, а и не може да я монополизира – след Катуница.

Тече предизборно пренареждане. Бавно, но сигурно политическите сили започват да се ориентират към разпределение на стартовите позиции за парламентарните избори през 2013 г. Това личи от втвърдяването на опозиционния тон, от засиления диалог и консултации между тях в различни и дори неочаквани формати, от изгреждането на нови политически субекти.

Заключение. След две години и половина управление на ГЕРБ България стои пред същите задачи, както през юли 2009, но с изчерпани резерви и в по-неблагоприятна международна конюнктура. Стремежът да се печели време, като реформите се подменят със съкращения, икономическото развитие – с финансова стабилност, а действията – с думи, все повече изправя страната пред взимане на тежки решения. Плюс на управлението е това, че премиерът Борисов влиза в тази ситуация с висок рейтинг и стабилно обществено доверие. Поредица от скандали и гафове не помрачават съществено публичния му образ, дори когато са фрапантни – като по повод убийството в Перник. Досега умението на Борисов беше да прави от политиката всекидневие, да разказва управлението като процес, подобен на протичащия във всяко домакинство, но да не допуска всекидневието да стане политика, хората да потърсят политически решения на всекидневните си проблеми, да видят в политиката отговорност за икономиката. Политика и икономика стоят в масовото съзнание като паралелни реалности, почти без допирни точки. Икономическите неблагополучия са дело на „лошите”, в политиката действа „добрият”, който е добър, защото е част от „добрия” народ.

Многократно е коментиран образът на Борисов-победителя, този, който побеждава на тенис и карате, в избори и словесни схватки. Всъщност много по-атрактивен за публиката е противоположният образ, на Борисов-жертвата, на човека, който не е могъл да учи „като Станишев”, защото е живял в тежки условия, който не е могъл да добие мечтаното си образование поради независещи от него обстоятелства, който е имал провалено детство заради „червената връзка” на комунистите, който няма семеен живот, който гледа мачове и е „сам като куче”. Борисов импонира като жертва, така както българският народ гледа на себе си – като жертва на лош късмет и враждебни сили. Но за да бъде „жертва”, той не бива да допуска в него да се огледат „победителите”. Случаи като бонусите и завишените цени на лекарствата са изключително рискови – премиерът не бива да допусне да бъде разпознат като защитник на две традиционно мразени в България прослойки – чиновниците и богатите. Именно в такъв момент зад „лошото” икономическо положение ще се види „лошо” политическо управление и политика и икономика отново ще се сдвоят. Няма гаранции, че подобни капани няма тепърва да се появяват на пътя му и че винаги ще съумява да ги избегне. Няма гаранции, че прекалено икономическо влошаване, не дай Боже, не би произвело от само себе си същия ефект, нито че той не може да бъде породен от международните фактори.

Публичният образ на Борисов изразява не „народна любов”, а масова надежда, че народ и управление може да са едно цяло, че проблемите на хората могат да бъдат разбрани, а не непременно решени, че е възможно такова разбиране да замести сблъсъка с фундаменталните причини за проблемите. Българският избирател гласува за „новото”, а не за „другото”, за надеждата, а не за алтернативата. И затова шансовете пред опозиционните сили са два: или положението да стигне дотам, че да започне да се избира алтернатива вместо надежда, или те да създадат надежда, обществено по-силна и въздействаща от „надеждата Борисов”.