Партиите извън властта в плен на вътрешни конфликти

 

БСП. Поредица от политически инициативи (изявления, парламентарни предложения, сезиране на Конституционния съд, дори алтернативен бюджет) маркират следизборния период и демонстрират, че темпото от кампанията не е отслабено.

Две са основните събития, характеризиращи политическия процес в БСП през ноември: пресконференцията на президента Георги Първанов и изборът на лидера Сергей Станишев за председател на ПЕС. Те формират контекста, в който партията поема по пътя към своя 48-и редовен конгрес. Тезите са до голяма степен очертани.

За президента БСП е в опасност от политическа изолация. Случилото се на изборите е успех, но не такъв, който да мотивира прекомерен оптимизъм. Националното съгласие по основни точки на развитието на страната трябва да бъде партиен приоритет, а най-сериозната слабост е състоянието на вътрешната партийна организация и липсата на нови стратегически идеи.

За Станишев изборите са несъмнен успех, който показва движение нагоре и е свидетелство, че партията правилно оценява най-важните проблеми пред българското общество, изтъква опасността за демокрацията и правилно определя потребността от демократична алтернатива с широко политическо участие. Европейското признание е ярък външен израз на доверието в курса на БСП, а централен опонент за партията е ГЕРБ, която е обвинена, че следва антисоциална и антидемократична линия.

Ще бъде прибързано да се заключи, че отношението към ГЕРБ е препъни-камъкът във вътрешнопартийния живот. Предстоят отчетно-изборни събрания, които могат да извадят наяве други важни въпроси. Оставката на Георги Кадиев от ръководството на софийската организация е само знак, че не са изключени и още кадрови промени. Във всеки случай се създава впечатлението, че Станишев целенасочено издига стена между ГЕРБ и БСП, за да бъде спрян всеки, който търси партньорство между двете партии. Така се оказва, че премиерът Борисов би могъл да разчита само на Първанов в една следизборна ситуация през 2013 година.

ДПС. Следизборният период започна под знака на “загадката на Доган” – дали е била искрена официално заявената подкрепа на партията за президентската двойка на левицата Калфин – Данаилов. Както и да бъдат оценени електоралните резултати. Безспорен факт е твърдата позиция, която ДПС зае в подкрепа на БСП след първия тур на президентския вот – както парламентарна, така и медийна, при това без уговорки. Тази подкрепа пролича и на кадрово равнище – беше освободен варненският лидер на ДПС Янко Станев, който застана зад кандидата на ГЕРБ за кмет Кирил Йорданов.

В ДПС се очертават и други кадрови конфликти. Сблъсъкът в Кърджали между привържениците на кмета Хасан Азис и близкия до софийското ръководство Раиф Мустафа все още не е получил окончателно решение. Сменени бяха шефовете на партийните структури в Ардино и Крумовград. Пукнатините, които напускането на Касим Дал причини, не са се затворили и вътрешен баланс в ДПС не е постигнат. Представители на движението продължават да го напускат, като се ориентират или към други партии, или към едри бизнесмени. От това може да произтече понататъшно задълбочаване на вътрешнопартийната криза. В подобен контекст е обяснимо, че ДПС вижда в БСП своя най-добър партньор и смята, че чрез това сътрудничество ще получи шанс да отстоява позициите си на национално ниво.

“Атака”. Свидетели сме на най-тежкия трус в историята на “Атака” след разпада на първоначално формираната коалиция през 2005 г. и изграждането на силно централизирана лидерска партия. Превръщането на партийните постове в семейни придобивки сега се преобръща. Фамилните раздори предизвикват вътрешнопартийна криза. Политическите измерения на скандала са както национални, така и международни. Под въпрос вече е лидерството на “Атака” в националистическата ниша, конкурирано от ВМРО и Националния фронт за спасение на България (НФСБ) на Стефан Солаков, който има подкрепата на телевизия “Скат”.

Прибързаните действия на Волен Сидеров срещу Димитър Стоянов всяват съмнения в правомерността на взетите мерки. Стоянов протестира, че нелегитимно е изключен от съвещателен орган на партията. От поведението му до голяма степен зависи и бъдещето на “Атака”: дали той ще избере да се кандидатира за председател на партията, като всеки от вариантите – успех и неуспех – крие огромен риск от задълбочаващо се разцепление; или ще предпочете да се активизира като евродепутат. Това би подхранило предположенията, че двамата със Слави Бинев могат да отворят път на отдавна лелеяната надежда на консерваторите за самостоятелна група в европарламента. Стремежът на Сидеров да представи всичко като заговор на Борисов се вписва в класическата схема за мобилизирането на радикалните партии. До края на годината вероятно ще стане ясно дали този път подобни обяснения ще проработят. Пътят на “Атака” обаче продължава да сочи надолу.

“Синята коалиция”. Противоречията на СДС и ДСБ бяха изведени на нов етап. Иван Костов изтъкна, че резултатът на кандидат-президента Румен Христов е показателен за провала на “десните политици от миналото” и за нечестната игра на СДС спрямо ДСБ. От СДС се чу обяснението, че слабите резултати се дължат включително на разногласия и разцепления от по-рано, като нееднократно е посочван като отговорен и самият Костов. Въпреки преизбирането и на Костов, и на Димитров като лидери на ДСБ и СДС е рано да се говори за преодоляване на трудностите пред коалицията.

Авторитетът на Мартин Димитров е поставян под съмнение и заради факта, че медиите постоянно коментират Ваньо Шарков, Димо Гяуров, Йордан Бакалов, Найден Зеленогорски като негови конкуренти за лидерския пост. Костов няма подобни проблеми в ДСБ, но и там осъзнават, че електоралният и кадровият ресурс на партията непрекъснато се свива, след като на Националното събрание бе наблегнато на необходимостта от създаване на училище за политици.

Ясно е, че двете партии ще запазят “Синята коалиция” – единствен засега начин да имат парламенарна група. Но същевременно, поне докато не бъдат изгладени най-сериозните противоречия между двете партии, има реален риск тази група да не функционира като едно цяло и да не реагира адекватно на протичащите политически процеси.

Статията е публикувана във в.“Труд“ на 6 декември 2011г. под същото заглавие.