Напрежение обхваща вече и ГЕРБ

 

Проблемни възли

Правителството действа като втора камара на парламента

Месецът премина под знака на годишнината на управлението. Получи се както формален повод за обобщения, така и реална равносметка от страна на основните политически сили – по-цялостна (БСП) или в отделни сектори („Синята коалиция“, ДПС).

Формираха се различни линии на нарастващи напрежения, свързани с управляващата партия.

Появиха се и се усилиха търканията в самата ГЕРБ. Налице са индикации за разминавания на позициите на двамата лидери Бойко Борисов и Цветан Цветанов по ключови въпроси (например инцидента в Кърджали).

Расте напрежението между правителството и парламентарната група на управляващата партия. Все по-чести са случаите, в които след лична намеса на министър-председателя се отменят или поправят законодателни актове.

Напрежения възникнаха и в елита на партията, след като заместник-председателят на НС Лъчезар Иванов бе принуден да подаде оставка. Обтегнаха се и отношенията между партийната централа и самостоятелно мислещи активисти на ГЕРБ по места.

Чуха се остри критики отдолу (писмото на председателя на ГЕРБ в столичния район „Красно село“ Петър Хранков), а отгоре се взеха радикални мерки (отстраняването на общинския съветник в Пловдив Дани Каназирева).

Обтегнаха се отношенията между ГЕРБ и другите политически сили. Разногласията между ГЕРБ и „Синята коалиция“ са все по-чести, те станаха особено явни при приемането на актуализацията на бюджета. Сините дори поискаха оставката на висш кадър на управляващите – председателя на парламентарната комисия по земеделие Десислава Танева.

Дори в доскоро безкритичната подкрепа на „Атака“ за управлението се отвориха пукнатини. В свои интервюта Волен Сидеров назова министри, които не се справят със задачите си, и оспори правителствения курс в няколко различни направления.

Усили се противопоставянето между ГЕРБ и ДПС. И двете партии допринесоха инцидентът в Кърджали да бъде политизиран и представен като акция срещу активисти на движението. Кулминацията (засега) е решението на парламентарната комисия за борба с корупцията Ахмед Доган да бъде предаден на съд заради „конфликт на интереси“.

Официалното повдигане на обвинение срещу бившия премиер Сергей Станишев за загуба на секретни документи още повече изостри отношенията с БСП.

Връзката на ГЕРБ с медиите и електората са традиционно силна страна на управлението. Въпреки че и там не всичко е наред (например обвиненията на премиера към в. „Сега“ или изявлението му, с което частично се солидаризира с позицията на Сидеров за нуждата от „чистка“ в БНР). Ситуацията не е докрай овладяна.

В контраст с положението вътре в страната навън управлението се радва на нарастващ комфорт. Положителни оценки, под една или друга форма, дойдоха както от Вашингтон (в изявленията на американския посланик Уорлик), така и от Брюксел (докладът на ЕК) и Москва (стоплянето на отношенията по енергийните въпроси).

Поне временно отпадат обвиненията срещу кабинета, че се конфронтира безсмислено с Русия и изолира страната от процесите на преструктуриране на енергийните трасета в европейския Югоизток. Оптимистичният тон на брюкселския доклад предоставя на правителството европейски кредит на доверие.

На така очертания фон през изтеклия месец се разгърна пропагандно контранастъпление на властта. От началото на годината правителството беше в отбранителна позиция.

То беше ангажирано да обяснява защо не се увенчават с успех определени намерения и заявления за реформи. Усещането за хаотичност и непоследователност се подхранваше от признанията за „незнание“ на действителното състояние на нещата.

Напротив, през юли кабинетът се опита да смени отбранителната позиция с нападателна, да покаже, че „урокът е научен“.

Мрачните прогнози и отляво, и отдясно за първи път бяха опровергани с категоричните изявления на финансовия министър Симеон Дянков, че втора актуализация на бюджета няма да има. Разчетите на кабинета не се ограничиха с план до края на годината, а се разпростряха до 2013 г.

На фона на отложената актуализация на бюджета, на фона на забавените антикризисни мерки амбициозно звучи намерението бюджетът за 2011-а да бъде внесен с два месеца предсрочно, още през септември. Това „изпреварващо“ действие идва да подскаже, че финансовият екип вече е наясно със ситуацията.

С оставката на Лъчезар Иванов пък беше демонстрирана „кадрова принципност“. Министерският съвет се наложи като коректив на Народното събрание, за да даде институционален отговор на зачестилите критики в лобизъм и некачествено законодателство.

Кабинетът действа почти като втора камара на парламента, изявява се като позитивен фактор, натоварен да защитава благото на общността срещу всяко кривване от правилния път. Непоколебимостта на властта да следва избраната линия личи и по дадената гласност на заплахите за покушение срещу премиера и вътрешния министър.

Реакциите на политическите сили спрямо това пропагандно контранастъпление засега са слаби и некоординирани. Възраженията почти не достигат до обществото. Единственото направление, в което критиките добиват по-сериозна медийна и обществена тежест, е липсата на реформаторска активност.

Както от „Синята коалиция“, така и от неправителствени организации непрестанно се изтъква, че реформи не се правят, че инициативите не се довеждат до край, че се създава усещане за хаотичност. Обвиненията фокусират една от особеностите на настоящото управление, но не са напълно коректни.

В науката и образованието, в културата, в здравеопазването, в администрацията се предприемат определени дългосрочни действия. Пенсионната реформа е в напреднал етап на обсъждане.

И ако правителството „дава заден“ в редица моменти, отказва се от свои предложения, преформулира стратегии, това не се дължи на липса на яснота какво да се прави.

Досега всички обявени реформи са еднопосочни по своя характер, отличават се с неолиберален дух, стъпват на пазарни критерии, на принципа на финансовата възвръщаемост, ориентирани са към дерегулация и съкращаване на държавни дейности и разходи. Общата насоченост е срещу социалната защита на гражданите.

И отказът, отлагането се обясняват с осъзнаването, че в повечето случаи да се доведе замисълът докрай, ще означава загуба на рейтинг за управлението, негов основен ресурс.

Отлагането притъпява реакцията, дава възможност на обществеността да свикне с промяната, а на критиците – да упражняват натиск в полза на реформите. Но цената на тази тактика е висока: загубено е времето, в което рейтингът може да понесе непопулярни реформи, без да се срине.

Партиите извън властта

БСП плаши с „Бойкова зима“, сините чакат реформи

БСП. Дебатът около лидерския въпрос в БСП, който предизвикваше най-голямо вълнение през последната година, ще остане без разрешение.

Пленумът на Националния съвет, който отхвърли идеята за избор на председател, фактически дава мандат на Сергей Станишев поне до края на 2011 г.

Кандидатите за поста му няма да искат да повтарят горчивия опит от предходното заседание на конгреса и да събират подписи в последния момент, за да се изправят пред предизвестена загуба. Факт е, че противниците на Станишев не успяха да се консолидират.

Те критикуват лидера, но така и не предлагат алтернативна политика. По същество това значи, че Станишев спечели етапна победа. Следващият щурм на неговата крепост ще се проведе в нова политическа обстановка – след президентските избори.

Станишев разчита, че при задълбочаващ се провал на управлението ще може да бъде реабилитиран, да има възможност да докаже пред обществото, че неговото правителство всъщност е било успешно.

Той говори за „Бойковата зима“ като контрапункт на „Лукановата“ и „Виденовата“; твърди, че в България нещата тръгват надолу, когато БСП е в опозиция, обратно на клишетата, че страната е най-зле именно когато соцпартията управлява.

Станишев обаче засега не е в състояние да предложи нова вдъхновяваща кауза на левицата. Това поставя партията в нарастваща зависимост от бъдещите планове на президента Първанов.

Персоналният въпрос кой ще бъде кандидат за президент ще постави развитието на процеса в нова светлина. Независимо от някои прехвърчащи искри, Станишев е заинтересован от сближаване с Първанов.

ДПС. Отношенията с управляващата партия се изостриха след инцидента в Кърджали и решението договорът за свръххонорара на Доган да бъде даден в съда. Реален конфликт обаче засега не се състоя.

Опозиционното поведение на ДПС в парламента е изключително пасивно. БСП вече се изтъква като единствената опозиция в НС (Станишев неслучайно подчерта, че не внасят вот на недоверие, защото имат само 40 депутати при необходими 48).

Близките до ДПС медии продължават линията на безрезервна поддръжка на кабинета. Подкрепата на ДПС за кандидата на ГЕРБ за габровски кмет е знакова и може да бъде мислена дори в перспектива, по отношение на конфигурацията за президентските избори.

Доган не е направил изявление, с което да преразгледа оценката си, че пребиваването на партията извън властта е полезно и оздравително.

„Атака“. Месецът бележи втвърдяване на позициите на „Атака“ по националистически и социални въпроси. Партията отправя все повече изисквания към управлението. „Безусловната“ подкрепа според квалификацията на Сидеров е заменена с „безкористна“.

В „Атака“ съзнават, че „Синята коалиция“ все по-малко може да се разглежда като надежден партньор на ГЕРБ и това повишава цената им. А позициите, от които ще се формират отношенията с ГЕРБ през следващата година от мандата, изискват в публичния образ на партията да се изтъкват социалните и националните и черти.

Всъщност „Атака“ успешно се завърна в националистическата ниша и изглежда медийно като социално най-ангажираната политическа сила, повече дори от БСП. Това и дава добри шансове през есенно-зимния сезон, особено при евентуален ръст на социално напрежение.

„Синята коалиция“. Сините в най-голяма степен се концентрират върху критика на управлението от „експертна“ и „волева“ гледна точка. До този момент обаче волята на сините се свежда до речева активност.

Нарастващият критицизъм се съчетава с продължаваща парламентарна подкрепа и с факта, че предложенията на коалицията биват заобикаляни. Иван Костов не е готов за конфликт с управляващите – доказва го тихата и умерена реакция и при второто четене на актуализацията на бюджета, и при споразуменията с Русия по енергийните проекти.

Сега е важно именно партия ГЕРБ да плати цената на реформите, а заедно с това да бъде критикувана от десни позиции. И все пак това положение не може да продължава още дълго.

След като не се явиха на частичния местен вот в София през 2009 г., сините са длъжни да излязат със собствени кандидатури за столичен кмет и за президент. Това налага и бъдещо дистанциране от управляващите.

Същото важи и за позицията им спрямо бюджет 2011. Ако подкрепата за настоящия бюджет може да се мотивира с желание да се помогне максимално на ГЕРБ да преодолеят негативите на тройната коалиция, то подкрепа за бюджета за догодина би ги направила съотговорни за положението в страната. И то когато собствените им политици и експерти наричат общия проект на Дянков нереалистичен и оптимистичен.

Събитията през юли

  • Белгия пое ротационното председателство на Европейския съюз.
  • На второ четене Народното събрание прие актуализацията на бюджет 2010.
  • Финансовият министър Симеон Дянков заяви, че втора актуализация няма да има и че проектобюджетът за 2011 година ще бъде внесен предсрочно, още през месец септември.
  • Европейската комисия поиска от България да свие бюджетния си дефицит до края на 2011 г. под 3%.
  • Редовният доклад на Европейската комисия за напредъка на България констатира „воля“ и „устрем“ на правителството на ГЕРБ да се справи с проблемите на реда и сигурността.
  • Рейтинговата агенция „Стандарт енд Пиърс“ запази рейтинга на България с определението „със стабилна перспектива“.
  • След среща на българския министър-председател Бойко Борисов с руския вицепремиер Виктор Зубков в София бяха договорени пътна карта за „Южен поток“, меморандум за доставки и цени на газа в следващите 10 години, както и „размразяване“ на проекта за изграждането на АЕЦ „Белене“.
  • Посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик се обяви за диверсификация на енергийните източници в България, лансира оферта на фирмата „Шеврон“ за добив на шистов газ, но нарече Русия „надежден партньор“.
  • Ветото на президента Георги Първанов върху промените в Кодекса на труда, свързани с невзетите отпуски, беше отхвърлено.
  • Заместник-председателят на Народното събрание от ГЕРБ Лъчезар Иванов подаде оставка след скандал с опит за спиране на телевизионен репортаж.
  • Действия на полицията в Кърджали провокираха скандал с правни и политически последици.
  • Продължиха операциите на МВР и през този месец като най-шумно огласена беше акцията „Килърите“
  • И месец юни приключи с бюджетен дефицит.

Значението

  • Кабинетът завърши първата година от управлението си в благоприятна международна политическа среда, рамкирана с положителни отзиви от Вашингтон, Брюксел и Москва.
  • Въпреки добрите оценки за действията в областта на реда и сигурността, икономическата реформа и бюджетната политика се очертават като основни сфери, в които Европейската комисия ще оценява правителството през следващата година и половина.
  • „Размразяването“ на енергийните проекти отразява разбирането на кабинета за нов етап в отношенията САЩ – Русия – ЕС.
  • Управляващата партия ГЕРБ се сблъсква с вътрешни проблеми, които вероятно ще се задълбочават през есента и ще изискват нови подходи.
  • БСП отложи решаването на лидерския си въпрос – по всяка вероятност за 2011 г. Оформя се пряка връзка с политическите планове на президента Георги Първанов след края на мандата му на „Дондуков“ 2.
  • В поведението на „Атака“ се прокрадват елементи на, макар и слабо, дистанциране от ГЕРБ. Не е невъзможно мнозинството през следващата парламентарна сесия да стане плаващо и ситуационно.
  • Ако се съди по изявленията на премиера, в ГЕРБ още не са готови с нова политика спрямо партньорите от „Атака“ и „Синята коалиция“.
  • Каузата „Еврозона“ е заменена с каузата „Шенген“.
  • Обвиненията към управлението на ГЕРБ в „полицейщина“ получиха нов стимул. Те вероятно тепърва ще се разгръщат и на вътрешнополитическо, и на международно ниво.

През юли управляващите спечелиха почти всички „бързи раздавания“, в международен и във вътрешен план. Протичат обаче бавни процеси, които подкопават всичките тези постижения.

Бюджетната рамка за следващата година почива на очаквания за висок икономически растеж (3,8%).

Ако това не се случи, правителството ще бъде изправено пред неприятен избор: 1. Споразумение с МВФ (което и премиерът, и Дянков не желаят), 2. Вземане на заем или 3. Стягане на коланите – намаляване на доходи и повишаване на данъци (което ще се отрази тежко върху рейтинга на управлението).

Отсъстват обаче убедителни факти за икономически оптимизъм. Тъкмо напротив – нарастват лошите кредити, спада консумацията, няма инвестиционна активност…

През есенният политически сезон ще е и фактическият старт на кампанията за президентските избори през 2011. Дейността на политическите сили постепенно ще се ориентира към това.