Най-новият култ или новото „нормално“

 
Източник:

 

 Оригиналът на статията е публикуван на английски за клуба „Валдай“.

Преводът е на института „Иван Хаджийски“

Ние, хората, винаги сме били горди, че нашата основна разлика и предимство, които водят до надмощие над животинския свят, се намира в нашите глави, а не в нашите тела. Нашата каузална рационалност ни прави това, което сме. Ние сме съзнания, ние сме вярвания, ние сме добродетелни, ние сме време и пространство, ние сме духовни …

Covid-19, или новият стар SARS, напълно променя горното. Сега ние сме само тела, ние сме пазители на нашите тела и конкретно на нашето собствено. Тялото ми е моята крепост, но крепостта ми не е моя – тя принадлежи на лекаря. Не на точно определен лекар, а към колективен, глобален. В историята шаманът винаги е бил конкретен човек, сега е гилдия. И когато една гилдия има право да защитава култ, ние обикновено се занимаваме с явлението религия.

Пандемията от Covid-19 все още не съществува по критериите за формално определение – нужни са поне 350 милиона заразени в световен мащаб, за да се определи една болест като пандемия. Отчайващо далеч сме от това. В страната, в която съм роден, определението за епидемия е 20 хиляди болни граждани на милион или около 150 хиляди общо. Сега излизаме от извънредната ситуация с по-малко от 3 хиляди дали положителна проба (което, между другото, е доста различно от действително болен човек). Около 100 души бяха обявени, като починали от Covid-19 през последните три месеца в България и тъй като тази цифра е толкова малка, не е трудно да се направи проверка на всеки отделен случай. И подобна проверка разкрива забележителни факти – около 60% от тези лица са имали напреднала форма на рак, други 20% са страдали от тежък стадий на диабет, а всички останали са имали или тежки респираторни проблеми, или други тежки хронични проблеми. Единственият критерий, който поставя всички тези починали хора в една група, е, че те са били тествани с положителен резултат за Covid-19. Или, може би – ако се вземе под внимание точността на различните тестове, предлагани на пазара.

Не бързайте, моля ви, не съм от онези чудовища, които застъпват тезата, че Covid-19 не съществува. Вирусът определено е тук. Нещо повече – никога не си е тръгвал, ако се вземе предвид семейството на коронавирусите. Ако има нещо ново, това е нашата реакция – заместваме здравия разум със страх и паника.

Страхът и паниката са основните характеристики на потребителя – първото човешко същество, чиято идентичност идва от бъдещето. Този исторически персонаж възниква от концепцията и практиката на обществото на благосъстоянието и има право на така наречения разполагаем доход – дадена сума пари на месец над онова, което е основно необходимо за неговото възпроизвеждане като истински търговец на своята работна сила. Това го прави квазикапиталист (далеч по-добра позиция от самия капиталист – защото няма нужда да бъде отговорен за постоянния растеж на икономиката, който поддържа системата жива). Потребителят е отговорен само за бъдещите си избори като купувач на бъдещи идентичности. Неговата сила е неограничена, защото това е силата, която движи растежа на капитала. Това историческо същество иска да живее по-добре от себе си и единствената граница в абсурдния му стремеж е границата на тялото му. Ето как тялото става цел, върховната същност на живота.

Свободата става старомодна, защото е в ума. Рационалността изчезва, защото смъртта не е рационална. Здравето става физическо, а не духовно състояние. Лекарите стават магьосници и крайни пазители на истината, защото те са тези, които отговарят за човешките тела.

Ражда се нова религия – религията на тялото. Изисква се постоянен страх и паника: за водата, която пием, за храната, която ядем, за въздуха, който дишаме, за климата, за озоновата дупка (която между другото тихомълком изчезна), за пола, към който принадлежим…

Аз съм изследовател на глобалното масово съзнание и винаги се съмнявам в съществуването на предмета на моето изследване. През последните два месеца съм спокоен – съществува. Covid-19 е доказателството. Световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ (в момента съм неин президент) инициира и реализира първото глобално проучване (през март) за възприятието на Covid-19 в масовото съзнание. Накратко, разбрахме приблизително, че:

навсякъде 80% от респондентите са паникьосани;

навсякъде 80% обичат правителството си;

навсякъде 80% са готови да се откажат от свободата си;

навсякъде 80%, в една или друга степен, спряха да работят.

Неясните и причудливи мисли по-горе се дължат на тези резултати.

Не претендирам, че имам готови отговори. Но ще бъде достатъчно продуктивно, ако успея да формулирам въпросите. Дали ще бъдем двадесет и втората цивилизация, която ще се самоунищожи, по примерите на предишните двадесет и една, представени във фундаменталния труд на Тойнби?

Искаме ли да „надстроим“ науката до религия?

Толкова ли сме наивни да вярваме, че сме в състояние да елиминираме всички вируси от лицето на планетата?

Ще държим ли нашите избрани (или не чак толкова) ръководители отговорни за всички напълно неконституционни мерки, които приеха? Изобщо имаме ли нужда от паникьосани елити? Личното желание да бъдеш избран носи ли някаква полза за обществото в кризисен момент?

Готови ли сме да дадем окончателното решение да живеем или да умрем в ръцете на хора, които ни съветваха (по-точно – принудиха) да не ходим в парковете и планините на разходка, да не пътуваме с личния си автомобил до друг град, докато метрото работеше, които спряха или отложиха редовната медицинска помощ за всички онези от нас, които имат сериозни заболявания, които затвориха бизнесите ни без подходящо или никакво обезщетение, които публично създават денонощни масови паники и дълбоко вредят на психиката ни?

Толкова ли сме глупави да възприемем такава фалшива дилема като „здраве или икономика“?

Преди хиляди години, един класически китайски философ казва, че идиотът е човек, който не може да направи разликата между малко и голямо. Ние идиоти ли сме?