Колко реформи могат да понесат хората

 
Източник:

Марчела Абрашева

Текстът е публикуван във вестник „24 часа“. Заглавието е на редакцията. Натиснете върху картинката, за да видите социологическите данни.

Няма общество, което би посрещнало с ентусиазъм призив за затягане на коланите. Затова не са изненада данните на “Галъп интернешънъл” от две последователни изследвания – през декември и януари, които сочат липса на желание у хората да приветстват стабилизацията на държавните финанси чрез орязване на социалните придобивки. По-важният въпрос обаче е дали е възможно ГЕРБ да получи достатъчна, макар и неохотна, обществена подкрепа, ако наистина реши да въведе някоя радикална “непопулярна мярка” чрез реформи в хронично боледуващи сфери като пенсионна система, здравеопазване, държавна администрация. Тоест реално да отреже нещо от държавните харчове, засягащи една или друга част от хората, без непоправимо да му пострада рейтингът.

Изглежда, управляващите като цяло смятат, че това не е възможно. Повечето опити за реформи в последната година-две в сферата на пенсии и социални привилегии започваха с добри намерения и след недоволство от засегнати министри и синдикати завиваха бързо в посока към малки промени или отлагане за след мандата.

Общественото мнение обаче, макар и без възторг, е склонно да подкрепи някои от обсъжданите в края на миналата година акции, например държавните служители да започнат да плащат сами социалните си осигуровки както всички други – (65%), намаляване или дори премахване на обезщетенията от 15-20 заплати при пенсиониране особено в МВР – (59%), криминализиране на невнасянето на социални осигуровки – около 50% от запитаните. Дори държавните служители, чиито придобивки неизменно са в началото на всеки разговор за държавни икономии, не отхвърлят категорично и безусловно всичко и не възнамеряват да напускат масово.

Данните сочат също, че симпатизантите на ГЕРБ, дясно мислещите, работещите в частния сектор, хората с дребен бизнес или свободна професия като правило са сред симпатизиращите на реформите. Водещият мотив при тях не е балансът на държавните финанси, което по принцип не е техен въпрос, а желанието да се премахнат привилегии на едни работещи в сравнение с други. Както се казва, ако ще затягаме коланите, да ги затягаме еднакво всички, които работим в тази държава и плащаме данъци, за да има за възрастните, децата и магистралите.

Разбира се, премиерът едва ли би могъл да се изправи пред нацията и да я въодушеви с обещания за пот, кръв и сълзи, подобно на известен от историята британски политик. Или да попита основателно, подобно на Кенеди през 60-те г., какво всеки от българите ще даде на държавата си в тези трудни времена, вместо да пита какво още ще получи от нея. Все пак за добро или за лошо ние сме българи, не американци или англичани. Това обаче изобщо не означава, че у нас не може да бъдат формирани мнозинства на подкрепа около една или друга непопулярна реформа.

Хората остават, съвсем разбираемо, свръхчувствителни към промени, засягащи пенсиите, данъците и нивото на безработица. Макар че дори за такива реформи една от основните причини за негативните реакции е липсата на предвидимост.

дали поредната заявка за лечебно рязане на нещо ще бъде изпълнена докрай и по ясни правила, или хирурзите отново ще оставят пациента на масата уплашен, но без операция.