Залозите на актуализацията

 

Гонитба на рейтинг в капана на икономически реалности

През май продължи да се разтваря ножицата между фактическа и медийна реалност, между икономическа и рейтингова среда, между икономическа ефективност и полицейска активност.

Колкото повече сред бизнеса и населението расте тревогата за състоянието на икономиката, толкова по-предизвикателно-оптимистично звучат посланията на управляващите.

Актуализацията на бюджета разкрива нова фаза в действията на мнозинството.
В исторически аспект решението на МС се случва за първи път след кризисната 1996-а на кабинета „Виденов“. Календарно погледнато, няма друг пример държавният бюджет да е бил актуализиран толкова рано през годината, още вследствие на статистическите данни от първото тримесечие (вкл. за дефицит от 1,669 млрд. лв.). В комуникационен аспект има значение, че съкращаването на разходите идва непосредствено след внушенията, че ако бюджетът бъде променен, то ще бъде единствено по линия на увеличаване на разходите.

Оценките на перспективата са в двата полюса. Актуализацията се разглежда като замислена по консервативен, негативен сценарий, който отчита най-лошия вариант и съответно прави възможни оттук нататък единствено положителните изненади (министър С. Дянков). Напротив, като необмислена, оставаща встрани от водещите тенденции и така предполагаща нова актуализация наесен я вижда президентът Г. Първанов.
При всяко положение внесеният законопроект съставлява оценка за:

1. недалновидна бюджетна политика на мнозинството в планирането на процесите за 2010 г.;

2. неуспех на антикризисната политика да овладее задълбочаващите се проблеми в икономиката. Основен ресурс е фискалният резерв, а не концепцията за реформи и стимули.

В публичното пространство се създава друг образ. Актуализацията (1) не е провал на първия бюджет, а продължение на антикризисните ходове с други средства и (2) тя е наследен проблем от тройната коалиция.

Рейтинговата политика на правителството попада в своя капан, в порочен кръг от взаимно изключващи се предпоставки. За да се задържи дългосрочно високият рейтинг, са необходими сериозни реформи и активни действия в почти всички сектори на обществения и особено на икономическия живот. Реформите обаче засягат съществуващи обществени отношения, пораждат разбираема съпротива на социални и професионални общности и водят със себе си значителен риск от падане на рейтинга.

До този момент реформаторският стандарт, наложен от премиера Борисов, минава през три фази. В първата фаза се осъзнава необходимостта от реформи поради неефективното функциониране на даден сектор. Във втората – идеята за реформа се довежда до краен, радикален, изострен вариант. В третата фаза проличава за чия сметка ще бъде реформата – за сметка на реални хора, гласоподаватели – и тя бива отменена или редуцирана до скромни параметри, за да не се посяга на общественото доверие в самия Борисов.

Ако доскоро борбата с корупцията беше видима основна линия , червена нишка в политиката на правителството, тя вече официално е издигната в ранг на водещ приоритет. Премиерът направи пряко изказване, че е избран именно с такава цел, а не с някаква друга.

Социологическите данни потвърждават: предпочетеното политическо поведение носи рейтинг, и то именно на Борисов. Информацията, че вътрешният министър достига или дори изпреварва по рейтинг премиера, изразява общественото разбиране за Цветан Цветанов като главен изпълнител на политиката, а не като алтернатива на Борисов в управленски смисъл.

Силният акцент върху борбата с корупцията е емблема на настоящото правителство и във вътрешен, и в международен план. И ако това се ползва с изчакваща подкрепа в страните от ЕС, то положителната позиция на САЩ е категорична и недвусмислена.
Дискусията за реалните проблеми и решения в икономиката е затруднена сериозно, тъй като и управляващи, и опозиция не желаят да откроят обективния контекст на икономическото развитие през последните години. Борбата с наследството на тройната коалиция (ключов пропаганден инструмент) пречи на мнозинството да осмисли ролята и значението на проблемите, произтичащи от резкия спад на чуждестранните инвестиции и края на благоприятната международна конюнктура. Дискусията остава на персонално равнище и неизбежно се насочва – и ограничава, с корупционните релси на личното облагодетелстване и произвол на едни или други политици.

Политиката на бюджетни дефицити, обявена за правилна от министър Дянков, е нова линия на българското правителство. Тя засяга икономиката, но и структурира по нов начин политическото пространство и отношенията с международните фактори.

Размествания настъпват и в йерархията на управленския връх, и сред политическите сили.

На идейно равнище се засилва противопоставянето между ГЕРБ и Синята коалиция. Например СДС (М. Димитров) се обявява категорично против дефицита, настоява за непопулярни реформи и предлага ориентация към споразумение с МВФ.

С ходовете си ГЕРБ показва , че по-скоро възприема дейността като средство за трупане на власт, отколкото властта като средство за извършване на дейност. Където има проблеми, по правило решенията се търсят не в реформи, а чрез концентрация на власт. Дисциплината в партията получава определени пукнатини, предимно около присъствието в местната власт. Те засега не поставят под въпрос единството, но пътят към запълването им се търси с властови и дори с нормативни средства.

В политическото поведение на самия партиен лидер и премиер нов акцент от последните седмици е смяната на основния опонент – вместо Станишев сега това е Първанов.
ГЕРБ и Борисов не критикуват БСП от гледна точка на сегашните и действия и идеи , а БСП като елемент от сатанизираната тройна коалиция. Премиерът сочи като противник Първанов и заявява, че ако се стигне до вот на недоверие, ще изведе парламентарната група на ГЕРБ от НС. Макар и различни, двете изказвания водят в една посока:

неприемане на парламента като форум за политическа дискусия. Алтернативата е извън парламента, в президентската институция. Поражда се риск нормалният за демокрацията междупартиен конфликт да се пренася на терена на институциите и да се превръща във властови.

В търсене на свой облик и място

БСП и ДПС

Една парламентарна опозиция би могла да бъде експертна, акцентираща върху алтернативни на управляващите предложения, концепции и политики. Би могла да се изявява и като политическа алтернатива, предлагаща цялостна нова визия за държавата и обществото. Но и БСП, и ДПС изпитват трудности да намерят политическа ниша в някой от тези два варианта.

БСП не изглежда в състояние да утвърди образ на политическа алтернатива на ГЕРБ. Твърде голям партиен ресурс отива за защита на постиженията на тройната коалиция, нещо, което поне засега не носи рейтингови дивиденти. Самата партийна структура предполага подобно поведение. Елитът на „Позитано“ до голяма степен съвпада с парламентарната група, която възпроизвежда червените министри и зам.-министри от предишния мандат.

ДПС по дефиниция не би могло да се впише във варианта „национална алтернатива“. Избор между ГЕРБ и ДПС на национално равнище при сегашното разположение на масовите нагласи е невъзможен. Затова ДПС преоценява смисъла от чисто опозиционното поведение и търси пътища за по-ефективна защита на интересите си в бизнеса и местната власт.

Изявлението на Ахмед Доган, че без ДПС не може да се управлява , несъмнено е провокация към ГЕРБ. Но в него личи и отдалечаване от досегашната пасивна позиция, която оставя партията на произвола на хрумванията на мнозинството.

В линията си спрямо ДПС ГЕРБ се различава от своето общоизвестно политическо поведение. Натискът на управляващата партия срещу ДПС не е в рамките на говоренето, в разобличенията, нито в идеологическите обобщения за „генерална вина“ на ДПС. Този натиск е в конкретните нормативни процедури, в мълчаливи проверки и преразглеждания на договори и проекти.

„Атака“

За първи път от изборите партията излиза с по-цялостни предложения за реформи, назовани „Нова икономическа стратегия“. В този смисъл е изоставено досегашното безвъпросно партньорство с ГЕРБ и се излиза с инициативи, поставящи под съмнение пазарно-либералната линия на кабинета.

От една страна, „Атака“ дава на ГЕРБ възможност да възприеме „отвън“ нови приоритети, които вероятно не биха се оценили добре от партньорите на управляващата формация в ЕНП. От друга страна, партията заема по-активна позиция спрямо електоралната ниша, където тя е традиционно силна: по-бедните избиратели.
От трета, това е нова фаза на сблъсъка със Синята коалиция. В. Сидеров изглежда се опитва да доведе ГЕРБ до избор: или със сините, или с атакистите.

Синята коалиция

Известни разминавания в позициите на СДС и ДСБ не бива да се преувеличават. Възможна е тезата, че става дума за специфично разделение на труда между Мартин Димитров и Иван Костов.

СДС изпълнява функцията на по-демократичната партия, акцентираща върху човешките права, и повече ориентирана към либералните условия на пазара. ДСБ, на свой ред, набляга на силната държава и е повече склонна да отстоява социалните права.
Вероятно един от факторите за това разграничение е и подкрепата на определени международни среди именно за СДС, а не толкова за ДСБ. СДС по-решително отвсякога настоява за конкретни стъпки в икономиката като ограничаването на бюджетния дефицит.

Иван Костов вече публично декларира близките си контакти с вътрешния министър Цветанов, като се стреми да поеме ролята на ментор и гарант за безкомпромисната битка с престъпността. Обстоятелството, че посочва именно Цветанов, а не Борисов за свой основен партньор в управляващата формация, добива и нов смисъл покрай историята с рейтинговото изравняване между двамата.

Дебатите по актуализацията на бюджета (и евентуално обсъждането на промени в конституцията) вероятно ще бъдат последното сериозно премерване на силите и аргументите преди лятната ваканция на парламента. Ако правотата на финансовия министър бъде доказана, това ще означава, че партия ГЕРБ е преодоляла един много тежък момент от своето управление.

Посланията и позициите, на които се крепят нейните партньори от Синята коалиция и „Атака“, биха загубили тежест. Ако обаче се задейства лошият сценарий, тогава въпросът за разместване на парламентарната конфигурация ще стане неизбежен. Няма да бъде възможен досегашният „висящ“ вариант, в който политически сили се стремят да не бъдат нито част от управлението, нито част от опозицията.

Оптимистичните сигнали, от една страна, са преувеличени (изтъква се намаляването на безработицата с десети от процента, без да се отчита начинът на регистрацията и). От друга страна, става дума за показатели, които не водят пряко до подобрение на жизнения стандарт (увеличение на износа, измерен във валута).

Значително по-осезаемо последствията от кризата ще продължат и ще създават най-опасния капан за правителството: разминаване между оптимистични очаквания и житейски реалности. В този случай вече ще липсва какъвто и да е буфер. Розовият балон може лесно да се превърне в бомба със закъснител.

Събитията

– ЕК предложи по-тясна координация на националните икономически политики, включително по-ефективна (ранна) оценка от ЕС на националните бюджетни стратегии.

– МС прие проект за актуализация на държавния бюджет, предвиждащ съкращаване на разходите с до 20% и ползване на 1,9 млрд. лв. от фискалния резерв. Прогнозният дефицит е 4,8% от БВП.

– България е в най-добро положение в целия ЕС, обяви премиерът Бойко Борисов.

– ЕК отне акредитацията на България за продажба на въглеродни емисии.

– Министерството на финансите оповести, че Корпоративна търговска банка (КТБ) съхранява почти половината (48%) от депозитите на държавните фирми.

– БСП започна разговори за вот на недоверие към правителството за икономическата политика. Хр. Бисеров (ДПС) се усъмни, че това би имало смисъл.

– Покрай работата по изборния кодекс се подготвят и поправки в конституцията, свързани с избирателния процес и съдебната реформа.

– Стартираха реформи и редукции в регулаторните органи (първо в КРС и Съвета за електронни медии. Президентът Г. Първанов наложи вето върху поправки в Закона за радиото и телевизията.

– Президентът оцени отрицателно и идеите за сливане на БНТ и БНР и за реформа в специалните служби, която ще обедини НРС с военното разузнаване и ще го подчини на министър-председателя.

– Продължават акциите на МВР.

– Агенция „Митници“ бе подложена на тежки критики от министър Цветанов и защитена от финансовия министър Дянков.

– Срещу бившия земеделски министър Н. Кабил беше повдигнато обвинение за злоупотреба със заменки.

– Президентът Г. Първанов посети Москва (9 май) и Мадрид (среща на върха ЕС – Латинска Америка), премиерът Борисов – Виена и Рим (24 май). Генералният секретар на НАТО А. Фог Расмусен направи визита в София. Директорът на ЦРУ Панета подкрепи правителството в борбата му с корупцията.

– Инициативен граждански комитет „Нормални условия за работа – силна местна власт“ (председател Н. Шакир) протестира срещу тенденциозни проверки и пречки за реализация на европрограми.

– Протести на СУ и БАН срещу орязването на бюджета и проектореформите в науката.

Значението

– ЕС е пред изключително предизвикателство: съхраняване чрез развитие. Кризата тласка съюза към по-нататъшна интеграция в ключовата икономическа сфера, алтернативата е процес на разпадане. Германският канцлер Меркел директно посочи, че става дума за спасяването и утвърждаването на европейската идея: „Провали ли се еврото, проваля се Европа.“

– Вторият пакет антикризисни мерки на кабинета може да се смята за компрометиран най-малкото поради своята доказана недостатъчност. Решения на проблема с дефицита се търсят вече в актуализацията на бюджета. Доверието в икономическата политика на кабинета намалява.

– Акциите на МВР остават основен рейтингов инструмент на управлението и основен позитивен елемент във външнополитическия му имидж.

– В центъра на политическата борба изпъква подготовката за местните избори през 2011 г. Усложняват се отношенията между централната и местната власт.

– Законодателни решения усилват изпълнителната власт. Зачестяват опасения от гледна точка на защитата на човешките права.

– Отношенията ГЕРБ – ДПС се изострят многоаспектно, без това да означава непременно предстоящ сблъсък.

– Идеята за вот на недоверие крие двоен капан. За лявата опозиция: без да го внесе, се обезличава напълно; ако го внесе без подкрепа, ще проличи нейната изолация. За ГЕРБ: ако бламира вота чрез напускане, показва (и за ЕС) нетърпимост към критика; ако допусне обсъждането, бламира декларацията на своя лидер.

– Идеята за поправки в конституцията ще постави на изпитание сегашната парламентарна конфигурация.