Бегом след промените в света

 

Президент и премиер се разминават за посоките в развитието на България

Протичат промени в международните отношения и в глобалната ситуация, които трайно влияят върху пътищата и инструментите за правене на политика в България.
Задълбочават се проблемите на коалиционните сили в Афганистан и Ирак.

Положението в Афганистан не се подобрява въпреки опитите да се поеме курс към следвоенна реконструкция. Близо 4 месеца след парламентарните избори в Ирак още няма ясна перспектива за ново правителство и политическа стабилизация.

В ред събития личи ислямска политическа вълна в арабския свят. Укрепва рязко ислямисткото политическо присъствие в Йордания, Мароко, Ливан, Египет, Кувейт, Палестина.

В тази обстановка Турция видимо се усилва до степен на водещ геополитически фактор. Измина една година, откакто проф. А. Давутоглу, идеолог на нова стратегия на страната като „централна сила“, оглави турската дипломация.

От една страна, наблюдаваме политическо настъпление и утвърждаване на влияние чрез диалог и партньорство, а не чрез конфронтация (Русия, Гърция, Армения, Сирия, Иран). От друга страна, радикализира се позицията спрямо Израел.

Турция държи отворени врати и на Изток, и на Запад, изгражда предпоставките да претендира както за доминация в ислямския свят, така и за привилегировано партньорство със западните сили.

Държавите-членки на ЕС постепенно се консолидират около разбирането, че пътят напред е свързан с интегриране и на други страни, както и с координиране на икономическите политики. Въпреки съмненията от последно време, френско-германският диалог е устойчив.

Продължава промяната във външнополитическия курс на Вашингтон . Налице е фактически отказ от стратегията на администрацията на Буш. „Нова Европа“ не е приоритетно направление. Охладняването към Турция (настъпило след неразбирателството около войната в Ирак през 2003 г.) започва да се сменя със затопляне, маркирано от липсата на категорична подкрепа за Израел.

Възпиращото и на моменти конфронтационно поведение към Русия драстично отслабва. Недвусмислени примери за това са и ненамесата в руско-украинския спор, а съвсем наскоро – и в руско-беларуския, както и предложението на президента Обама за съвместна ПРО с Русия.

Българската позиция. Политическият реализъм изисква да се поставят под съмнение две мисловни парадигми. Първата , наследена от Студената война, предполага външна политика, съобразена изцяло с линията на съперничество на САЩ и ЕС срещу Русия. Но последните години показаха, че няма единомислие между САЩ и ЕС по ред важни въпроси, нито пък единно становище спрямо Русия и нейните интереси.

Втората парадигма предпоставя, че САЩ и Русия са на непримирими позиции,дори когато тактически се споразумяват по някоя тема. (Тази нагласа съответства на традицията, която дели обществото на русофили и русофоби.)

Ако тези две парадигми бъдат надмогнати, а геополитическите процеси бъдат осмислени, управляващият елит би следвало да се раздели с разбирането, че:

1. Уж винаги трябва да се ползва с подкрепата на САЩ и ЕС в отношенията и действията си спрямо Руската федерация;

2. Уж енергийните проекти са наш суверенен въпрос, който ще решаваме, при необходимост заедно със САЩ и Русия, но не непременно във връзка с ЕС и европейската политика;

3. Уж формирането на българска икономическа стратегия може да протича независимо от променящата се регионална роля на Турция, в частност от амбицията и да се превърне в енергиен център;

4. Уж Русия няма друг избор в политиката си към Югоизточна Европа, освен да се съобразява със стратегическото географско положение на България;

5. Уж ЕС е само обща политическа и ценностна рамка на българското развитие, която не създава ангажименти на правителството при разработването на бюджетната политика;

6. Уж Гърция е твърде отслабена след финансовия си крах, за да играе някаква съществена роля в партньорството ни с Турция и Русия;

7. Уж отношението към ДПС е въпрос на вътрешна политика и конюнктура, а не на отношението на България към европейската ориентация на Турция, чийто изразител ДПС негласно се стреми да бъде.

Българската политика има определени предимства , които би могла да използва. Благодарение на личните усилия на премиера и правителството, както и на поведението на България от срещата на върха в Прага насам, се ползваме с висок кредит на доверие във Вашингтон.

Контактите с Русия не са преустановени въпреки признаците на охлаждане. В масовото съзнание няма радикално противопоставяне нито срещу САЩ, нито срещу Русия. Общият знаменател е европейският път.

Отношенията президент – премиер доминираха в политическия живот през юни. Конфликтът не е между институциите, не е и личностен. „Синята коалиция“ се опитва да представи отношенията Първанов – Борисов като избор между Изтока и Запада, за да извлече оттам своята собствена незаменима роля на гарант за западната ориентация.

Но няма условия за противопоставяне Изток – Запад. Въпросът е за мястото на страната, включително икономическото и място, в динамично изменящите се отношения Изток – Запад.

Във виждането на президента Първанов развитието на България, както в кризата, така и след нейния край, може да бъде успешно единствено в рамките на стратегията Европа 2020 и нейния български еквивалент. Това предполага реални икономически промени, предполага локомотив, който да изведе рязко икономиката напред , а у нас не се очертава друг сектор, който е в състояние да направи това, освен енергетиката.

В разбиранията на премиера Борисов и неговия екип икономическото развитие ще се направлява и регулира чрез финансови инструменти, а водещо място за ролята и престижа на България в международен план ще имат въпросите на сигурността. Става дума не само за акциите на МВР и борбата с престъпността, но и за разработената нова Стратегия за национална сигурност.

„Дуелът“ Първанов – Борисов би могъл да бъде представян като „експертност – политизация“ и „търсене на съгласие – конфронтация“. Но противопоставянето е по-дълбоко. Самата идея за политика е различна. На „демократическия централизъм“ на ГЕРБ (където всички пътища водят към лидера и той има последната дума) е противопоставено плуралистичното начало, което предполага разнообразие от интереси и множество „център-нападатели“.

Борисов готов да смени икономическия екип

ГЕРБ и частичното затишие. След близо година на изключително динамичен политически живот в последния месец настъпи известно забавяне. Намалява пропагандната ефективност от действията на МВР. Голяма част от политиките и реформите се мислят с хоризонт есента. Политическите сили извън ГЕРБ също не разглеждат лятото като време за по-решителни действия.

Правителството фактически не отхвърли категорично критиките срещу актуализирания бюджет. Не беше опровергано знаковото единомислие между Г. Първанов, С. Станишев и И. Костов, че икономиката върви към провал и ще е нужна втора есенна актуализация на бюджета.

При отсъствието на дискусия може да се говори за „единствено правилната“ политика на кабинета, илюстрирана с единния фронт срещу нея. Възможно е да се готви нова икономическа концепция за есента, която ще остави другите политически субекти неподготвени; ще излезе, че те месеци са играли по „грешната“ писта.

Възможно е да се разчита на международна подкрепа в решителния момент. Не бива да се изключва и спад на доверието на премиера към икономическия му екип, готовност за неговата смяна. Факт е обаче, че ГЕРБ сякаш не държи на политическата инициатива точно сега.

БСП. Атаките срещу председателя на партията Сергей Станишев изглеждаха позатихнали, но издигането на Г. Кадиев за кандидат-кмет показа, че затишието е предконгресно.

БСП постепенно излиза от състоянието на хаотични ариергардни боеве и формулира активни и настъпателни позиции, които обаче не печелят обществено и медийно внимание. Не се вижда усилие за алтернативен на ГЕРБ проект, за нова политика. Това може да идва от убеждението, че БСП още не е в кондиция да излезе на „първа линия“. А вероятно някои среди все повече разчитат на президента и бъдещите му планове.

И привърженици, и противници на Станишев издигат на челно място лидерския въпрос, макар голяма част от проблемите на партията да се дължат на липсата на политика. Независимо дали на конгреса ще има избор на председател, Станишев няма да бъде пощаден от критики, че курсът му на обновление от октомври м. г. не е дал резултати.
ДПС все така е в сложни и непрозрачни отношения с ГЕРБ.

От една страна, продължава натискът на управляващите по линия на общините, намалените бюджети, спрените договори, разследванията и проверките. От друга, конфликтът не минава в явни форми. Подкрепата на ДПС за тютюнопроизводителите не бива да се надценява политически. Отчасти тя е опит да се прехвърли върху ГЕРБ отговорността за несвършени действия на самото ДПС във властта в предните два мандата.

Вътрешнополитически ДПС не е реален опонент на ГЕРБ, защото (а) е твърде пасивно в дебатите по политики, (б) дистанцира се от БСП и не действа като опозиция в национален план, и (в) забави темпото на етническото си отваряне, т. е. и шанса си да е национална алтернатива.

В международен план отношенията ГЕРБ – ДПС са поставени в геополитически координати, стесняващи полето за произволни и самостоятелни политически ходове. Неслучайно съхраняването на държавните пари в КТБ и проблемът със собствеността на част от българските медии, коментирани от американския посланик Д. Уорлик, затихнаха бързо…

„Атака“ и „Синята коалиция“. Партньорите на ГЕРБ пак стоят зад управлението в основните му действия, макар че тази подкрепа става все по-резервирана и условна.
„Атака“ вече има възражения по немалко въпроси (намаления бюджет на ДАНС и службите за сигурност), както и свои предложения (съкращаване на администрации, държавна намеса в лихвената политика на банките), и като цяло се нарежда зад вътрешния министър Ц. Цветанов. Но „Атака“ видимо оставя за есента евентуални спорове с ГЕРБ.

„Синята коалиция“ излиза с бартера „подкрепа срещу реформи“ , решително призовава за съкращаване на разходната част в бюджета и удържане на дефицита под 3% и като цяло застава зад финансовия министър С. Дянков.

Сините са пред избор: или да потвърдят принципите си, като не подкрепят актуализирания бюджет на второ четене, или да го подкрепят с цената на минимални отстъпки от ГЕРБ (и да си запазят възможността наесен да поставят по-тежки условия).

Събитията през юни

Среща на върха прие Стратегия 2020 на ЕС и мерки за икономическа стабилизация.

Г-20 одобри идеята на национално равнище да се въвежда данък върху банките.

Среща Обама – Медведев бележи отказ на САЩ да спъва модернизацията на Русия.

Със 120 гласа „за“ (ГЕРБ, „Атака“, СК) и 51 „против“ (КБ, ДПС, независими) НС прие на първо четене актуализацията на Бюджет 2010.

Премиерът Б. Борисов обяви, че България се отказва от нефтопровода „Бургас – Александруполис“ и замразява строежа на АЕЦ „Белене“. После уточни, че все още няма решение. Русия призова България да побърза с позицията си. Президентът Г. Първанов съобщи готовност да инициира референдум за „Белене“.

Мисия на Европейската комисия ще проверява параметрите на бюджета в България, а мисия на Евростат – изпращаните в Брюксел статистически данни.

Г. Първанов за първи път конкретизира своя бъдещ политически проект – да се потърси алтернативен граждански път за израстването на нови политици. В Истанбул президентът взе участие в среща на страните от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.

Президентът на САЩ Б. Обама благодари в писмо до премиера Борисов за позицията на страната ни по военните операции в Афганистан. Помощник държавният секретар Д. Джонсън изрази подкрепата на Вашингтон за създаването на специализирани съдилища.
lЗаместник държавният секретар на САЩ Д. Стайнберг постави в София въпроса за участието на България в ПРО.

Братята Маргини бяха оправдани от Софийския градски съд по обвинението, че са поръчали убийства.

Протестите на тютюнопроизводители заради спрените субсидии бяха официално подкрепени от ДПС.

Предсрочните избори за кмет на Габрово преминаха с активност от 25%. Спечели кандидатът на ГЕРБ Н. Сираков (57,8%). На второ място остана кандидатът на БСП, на трето – издигнат от РЗС.

Социологически изследвания регистрират за първи път по-високи дялове на неодобрение, отколкото на одобрение към кабинета.

И месец май приключи с бюджетен дефицит – 60 млн.лв.

Значението

Глобалната криза продължава да мотивира стремежа към глобално политическо единодействие.

Активизират се центростремителните процеси в ЕС, маркирани включително от нови стъпки към разширяване на съюза (Исландия, Сърбия) и Еврозоната (Естония).
Приемането на Стратегия 2020 на ЕС откроява стратегическия дефицит в българската политика. Визия за развитието на страната липсва и на правителствено равнище, и в публичните дебати.

Геополитическият контекст добива все по-голямо значение в българската вътрешна политика. Страната попада в нова ситуация, определена от променящите се отношения между САЩ, Русия, ЕС, Турция, Израел, Иран.

Отношенията президент – премиер увеличават своето политическо тегло и се концентрират върху съдбата на енергийните проекти.

Президентът Първанов лансира перспективна идея, която би могла да се противопостави както на популизма, така и на „противоестествения подбор“ на политически дейци, наследен от прехода.

Актуализацията на бюджета изостря отношенията ГЕРБ – „Синята коалиция“. На икономическо равнище дебатът е между тях, на обществено – между Борисов и Първанов.

ДПС втвърдява позицията си спрямо кабинета, като я редува с провокации като тази при вота в Габрово.

РЗС се активизира като политически фактор, особено в контекста на местните избори 2011.

Вотът в Габрово показва спаднала ангажираност на гражданите с политиката и със самото управление.

Външната подкрепа на кабинета започва да контрастира с нарастващ вътрешен скептицизъм.

Какви резултати ще даде актуализацията на бюджета, е рано да се каже. Трябва да се има предвид, че това не е корекция, а израз на нова бюджетна философия, на съвършено нов (спрямо ноември – декември м.г.) подход, предложен без истински дискусии и без задълбочена аргументация.
Подобна практика е без прецедент и оставя единствено надеждата, че няма да се повтори при подготовката на Бюджет 2011. Неговото изработване е и шанс за ГЕРБ да представи своята визия за управлението, която би придала по-дългосрочен хоризонт на властта.
Безпокои нарастващият дефицит на европейския вектор в българската политика. Бяха допуснати срив в комуникациите, неубедителна работа с еврофондовете, очевидни резерви на Европейската комисия спрямо финансовата и икономическата ни политика, по-ниски стойности на доверие към София, отколкото при Тройната коалиция.
Трябва друг тип диалог, зареден с повече коректност и предвидимост, но и с по-активно поставяне на въпроси, които засягат България (като енергийните проекти), на европейската маса. Засега не е сигурно, че финансовият екип на правителството е в състояние да направи това.