Андрей Райчев: Българинът живее по-добре, но се чувства по-зле

 
Източник:

– “Българинът никога не е живял по-добре и никога не се е чувствал по-зле”, казвате в интервю за в. “Култура”. Защо мислите така, г-н Райчев?

– Това започна около 2006 г. Причините са две: не е живял по-добре, защото България не е членувала в такъв клуб, какъвто е обединена Европа. Тъкмо в резултат от това членство в рамките на няколко години над България се изля златен дъжд от около 30-40 млрд. евро през 2003-2008 г.

Така страната се рекапитализира, стана по-заможна от всякога в историята си и започна да произвежда много повече от когато и да било.

Но има и обратна страна: ако по време на социализма българинът живееше в една много голяма “средна класа” и разликата между най-богатия и най-бедния, между най-имащия и най-нямащия беше от порядъка на 30 000 лв., сега тази дистанция се мери с десетки милиони. Повечето хора днес са се озовали завинаги в “долната” класа – класата на трудещите се. Докато в “горната” класа – тази на капиталистите, са малцина. Дистанцията е непреодолима и обикновеният българин чак сега схваща, че това се отнася не само до него, но и до неговите деца и внуци. Затова се чувства нещастен и декласиран, защото допреди години е бил равен класово, а сега е по-ниска класа.

– Казвате, статусите вече са заковани. Можем ли да преведем това така: който забогатял – забогатял, дотук беше!

– О, не, не съм искал да кажа това. В последния век, век и половина главният герой е така нареченият масов човек. А главната характеристика на масовия човек е, че живее в режим на оцеляване и се бори да удържа възпроизводството на статуси. Например той трябва да удържи статуса си на съпруг, на баща, който храни семейството, статуса си на образование, своя и на детето. Ако е висшист, да речем, синът му също трябва да следва. Типично за масовия човек е, че оцелявайки, той страда, защото непрекъснато се лишава от нещо.

По тази причина е настроен доста революционно. Типичният пример тук е селянинът, който е принуден да продава земя, за да изучи и изхрани децата си, но си плаща цената: става все по-дребен собственик.

В богатите страни тази спирала се прекършва към втората половина на XX век. Тогава проблемът с възпроизводството на статусите изчезва, защото доходите започват да се увеличават, образователната система действа, пенсионните фондове и здравеопазването – също. Нещо повече – масовият доскоро човек получава горница, която може да харчи свободно Това му дава възможност да планира бъдеще. И за пръв път в историята не само да запазва статуси, но и целенасочено да придобива нови. Например може да стане турист и да обикаля света, да си купи телевизор последна дума на техниката и така нататък – чак до вила в Испания.

При наличието на тази горница и по различни механизми на лизинг той постепенно променя социалното си качество и става консуматор. Това е първият нереволюционно настроен човек в историята на света. Той не иска войни и сътресения, защото разполага със свое бъдеще. Преобладаващият тип хора в златния милиард, тоест в богатия свят, са консуматори.

– Какво стана с българските консуматори в кризата?

– Тя ги върна към статуса “масов човек”. Отне им горницата и ги принуди да живеят пак в режим на оцеляване.

– Съгласен ли сте със заключението на икономиста Емил Хърсев, че в кризата богатите станаха по-богати, бедните си останаха същите, но обедня средната класа?

– Да, мисля, че е прав.

– Твърдите, че класовото разслоение вече е приключило. Какво следва по-нататък? Все си мисля, че ако то е достигнало тавана си, това не е веднъж завинаги и той все пак в някакъв момент ще рухне?

– Класовото разслоение е приключило не защото има таван на парите, а защото едни са собственици на средства за производство, а други не. Разделението не е по вектора кой колко пари има, а, че едни имат хотел, а други работят в него като наемни работници.

– Става дума за усещането на много хора, че не могат да минат една граница, от която нагоре биха могли да получават доста по-големи пари. И че пазачи на тази граница са българските олигарси.

– Нищо подобно. Едните печелят от труд, а другите от капитал. Печалбата от собствен труд е ограничена сама по себе си до няколко хиляди или десетки хиляди лева. Докато другите печелят милиони, защото имат капитал.

– Въпросът, който хората масово си задават, е как са спечелили този капитал. Как в държава, в която всичко е било общо, за 20 години някои са направили капитал, а други печелят само от собствения си труд?

– Това е знаменитото “първоначално натрупване на капитала”. Случвало се е в десетки страни. То винаги е бързо, жестоко, несправедливо и необратимо. В България този класически процес протече под формата на приватизация. Тя създаде основните капиталови богатства. Тук искам да отговоря на въпрос, който не сте ми задали, но често виси във въздуха: “Не ги ли говориш тези работи, защото самият ти си материално добре?”

Участието в приватизацията беше въпрос на личен избор. Ние с моя партньор Кънчо Стойчев имахме възможност да се включим, но съзнателно не направихме това. Колкото до материалното добруване, ние просто живеем по законите на обществото, което българите решително (макар и необмислено) избраха. Но пак повтарям, ние не посегнахме на натрупаното от предишните поколения.

Всичките ни постижения са в сфери, нови за страната: изследвания, реклама, свободни медии, частна наука, ако щете и голф.

– Каква е ролята на политическия елит в процеса на декласация и забогатяване? Как менажира тези процеси?

– Политическият елит не менажира споменатото първоначално натрупване на капитала, а по-скоро участва в него, мнозина натрупаха този капитал през политиката. Елитът имаше две много важни политически задачи – да вкара страната в Европа и да не допусне кръвопролитие. Справи се и с двете.

Но беше намразен тъкмо заради гигантската социална диференциация, която настъпи. А сега постпреходният живот се състои в плахи опити на населението да поиска реванш.

Той се иска в най-неадекватната форма: като наказание на предишния елит. Разбира се, такова наказание няма да се осъществи и не би могло, ще има просто символично насилие, каквото гледахме над комунистите през 90-те години. И до форми на такова символическо насилие засега се свежда политическият живот на хората след прехода – не само у нас, но и в Полша, в Унгария, в Румъния и т.н. Тъкмо затова те непрекъснато изтласкват нагоре партии, които ще накажат Михаля.

– Като известен ляв човек харесвате ли капитализма, който градим в момента?

– България нямаше особен избор. Тя не избираше между капитализъм и социализъм, а само между това да бъде в Европа или извън Европа. Европейският капитализъм е несъмнено много по-човешки от този извън границите на континента.

Но така или иначе си е капитализъм, едно сурово, ефективно и доста трудно общество. Сигурен съм, че един ден капитализмът ще отстъпи място на друга, по-съвършена форма на обществен строй, но това не е изборът на България сега. Капитализмът в Германия е по-укротен, защото работниците са си извоювали права. Докато в България е по-свиреп. Но не защото политиците са ни виновни, а защото хората не са солидарни.

За положението у нас ще дам пример: в Добруджа наесен шофьорите на десетки москвичи и лади са извадили кой по 100, кой по 200 кг чушки, седнали край пътя и ги продават. Тези хора не могат да кооперират дори продаването на стоката, камо ли покупката на семена или пък да се борят за правата си.

В България масовият човек очаква своите придобивки през държавата, за разлика от този в Англия. Той очаква и от държавата, но отлично знае, че ако не се съюзи с другите като него и не си поиска правата, никой няма да му ги даде. А нашия го обират.

– Мнозина сънародници емигрираха и се замогнаха зад граница. В Щатите например някои за три години постигат колкото за 10-15 у нас…

– В САЩ е значително по-трудно да станеш капиталист, отколкото в България. Защото капиталът там е значително по-ефективен, по-яростен, по-могъщ, по-хищен, отколкото тук. За сметка на това там работниците са си извоювали много повече права от тукашните и това е една от причините да получават по-високи заплати.

– Кои са трите ключа на благополучието днес? Помня, че за социализма бяха апартамент, кола и вила…

– Социализмът беше общество на дефицитите – това е теза на унгарския икономист Януш Корнай. Съответно трите главни дефицита са апартамент, вила и кола. 92% от българските домакинства по време на социализма са се сдобили със собствен апартамент, 30% с кола, 15% – с вила.

Днешното общество обаче не е на дефицитите – има изобилие от стоки. Можете да си купите и космически кораб. И дори ще ви го опаковат и изпратят… Благополучието днес има само едно измерение – парите.

Интервюто е публикувано във в. „24 часа“ на 28 юни 2011г.