Анализ на политическия юли 2016 г.

 

Кратка версия на редовния анализ на института „Иван Хаджийски“. Пълната 17-странична версия на анализа, под общата редакция на проф. Петър–Емил Митев, по традиция е предназначена за абонати. В дискусията участваха проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров.

Кризата на глобализацията и опитът на България да балансира

Продължава да расте международното напрежение. Създава се впечатлението за повсеместна несигурност, хаос и липса на адекватни реакции от страна на политическите елити. Политическата коректност, базова ценност на либерализма, е поставена под въпрос. В НАТО се очертават пукнатини, в ЕС зейват пропасти. Противоречията на глобализацията намират завършен израз на американската политическа сцена. Глабализацията преживява една от своите кризи.

Всички гледат САЩ, а там настъпиха руска мина

Ден след ден светът гледа все повече към САЩ. Президентската надпревара започва да определя потенциалните развития по света. Дали в САЩ ще има изолационизъм или интернационална насоченост, със защита на хегемонизма – от това зависим всички.

В този контекст президентската кампания настъпи „руска мина“. Съществува риск дилемата „за/ против Путин“ да се превърне в една от централните теми.

Липсата на консенсус в американското общество върху глобалната роля на САЩ няма аналог в следвоенната история на страната.

 

НАТО на ръба на криза на идентичността

Със събитията в Турция „черноморското направление“ на Пакта става съмнително. А след срещата на НАТО във Варшава разочаровани останаха и „гълъби”, и „ястреби”. Първите, с решения, които бяха взети, вторите – с решения, които не бяха взети. Военните маневри на Изток за едни са необходим знак за сдържането на Русия, за други са контрапродуктивно „дрънкане на оръжия”. НАТО е близо до криза на идентичността си.

Островът се отдалечава от Континента, референдумите се отдалечават от демокрацията

След референдумва Лондон постигна три неща. Първо, доста срочно преодоля риска от политически вакуум и размиване на отговорността, като състави кабинет далеч преди първоначално заложения септември. Второ, за външен министър бе излъчен най-горещият радетел на Брекзита, Борис Джонсън, и по този начин на него му бе отстъпена задачата да намери изход от ситуация, за която сам бе работил най-активно. И трето, въпросът за привилегировано положение на Острова, при което той участва в Общия пазар, но не се съобразява с общите регулации, остана възможен.

Брекзит постави принципни въпроси за стойността на прякото допитване като демократичен инструмент. Парадоксално, референдумът може да се превърне в най-силното оръжие срещу европейската демокрация.

Европа се разделя на стара и нова

Тероризмът в Германия и Франция, потенциалът за банковата криза в Италия, предстоящите референдуми по различни поводи из целия Съюз. Всичко това са нови и нови симптоми на раздвоение на Европа.

ЕС се дели на „стара” и „нова” Европа. Вишеградската група предлага принципно нова визия за Европа. Така визиите за лъдещето станаха две: френско-германска (профедерална) и вишеградска (пронационална).

Турция – всичко наопаки

В Турция след неуспешния опит за преврат „отдолу”, тече успешен преврат „отгоре“. На радикално преобразуване и прочистване са подложени носещи колони на държавността като армия, съдебна система, религиозни и образователни институции.

Само преди четири месеца Давутоглу подписа споразумение с ЕС с думите „Ние, турците, сме европейци“, САЩ (макар и в определени разногласия с Анкара) бяха неизменно смятани за основния военен партньор на страната с втората армия в НАТО. Иран беше основен регионален и конфесионален съперник. Свалянето на Асад – основна цел в Сирия, а Русия – затворена врата. Сега всичко това е почти преобърнато.

 

Все по-черно Черно море?

Събитията в югоизочната ни съседка имат и ще имат сериозни отражения върху България и региона. Острият конфликт Турция – Русия беше основен фактор за милитаризацията на Черно море. Днешното сближаване на двата антагониста няма да „демилитаризира“ Черно море, но дава шанс за стихване на черноморската буря. Или пък носи нова тревога.

Охлаждането между Анкара и Вашингтон повишава военнополитическото значение на България и особено на скоро модернизираната база в Безмер, която може да се превърне в нов важен дислокационен и разпределителен пункт на американската авиация.

Руската „газова дипломация” отново е в ход – това българското правителство разбира добре, а визитата на президента Путин в Любляна го потвърждава безапелационно. България и ЕС рискуват да изпаднат в нова зависимост за газовите си доставки – при едно възраждане на „Турски поток“.

 

Борисов, България, баланси

България продължава да се мъчи да балансира. Нов Борисов говори критично към Запада. Борисов иска постепенно да навлезе в „патриотична“ и „балансираща” ниша. Според някои оценки – просто „проруска“.

В сложната външна обстановка президентската институция става все по-важна. Именно изследователите от института „Иван Хаджийски“ от месеци напомнят, че в ГЕРБ няма достатъчна яснота какъв е печелившият вариант и това е една от причините до максимално отлагане на решението, а и Борисов видимо не се е отказал от самономиниране. Сега това се повърди.

 

Лявото и дясното търсят кандидат, националистите намериха естествен

От Бузлуджа се видя, че стремежът към ляво единство няма да мине без нови разделения. Голяма вероятност придоби един „генералски отговор“ на „генералското предизвикателство“ на Борисов в лицето на ген. Румен Радев. Развръзката предстои.

РБ търси мястото си в създалата се политическа конфигурация, която изтиква напред желания за „стабилност“ и „национализъм“, не за „реформи“. Процесът по номиниране е по-усложнен дори от този в БСП, най-вече заради конфликтните цели на участниците: създава се впечатлението, че ДСБ смятат да трупат капитал за „новия десен проект“ от евентуално неубедително представяне на общата кандидатура.

Красимир Каракачанов пък остана „естественият“ кандидат, защото никой друг не би могъл да балансира между „старите врагове“ „Атака“ и НФСБ. И той действа изключително предпазливо, без резки движения.

Въпреки регистрацията на ДОСТ, Лютви Местан се сблъска с нови трудности – ролята му обективно намалява при сближаването на Русия и Турция. Тя обаче може да се окаже решаваща, за да подкопае стремежът на ДПС да бъде традиционен балансьор за президентския вот.

 

Перспективите

Парламентарни избори непосредствено преди или по време на българското председателство на ЕС биха довели до почти сигурния му административен и политически провал. По европейската политическа логика, или ще имаме избори до средата на 2017, или ще вървим към редовните през есента на 2018 г. А когато Борисов говори за предсрочни избори, по-важното е какво си представя след тях и дали търсенето на „стабилност“ и „баланси“ не отваря перспектива за „голяма коалиция“ с БСП.