Анализ на политическия май 2014

 

Редовният анализ на института „Иван Хаджийски“ под общата редакция на проф. Петър-Емил Митев. В дискусията участваха Андрей Райчев, проф. Петър-Емил Митев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Димитър Ганев

Основни събития

  • На 22-25 май се проведоха избори за Европейски парламент във всичките 28 страни-членки на ЕС. Избирателната активност в ЕС е 43,09%, леко по-висока отколкото през 2009 г. Варира от 90% в Белгия и Люксембург (при задължително гласуване) до 13% в Словакия. В Централна и Източна Европа като цяло е по-ниска, отколкото в Западна.
  • Евроизборите донесоха поредна победа на ЕНП, но с по-малко места (214; -51). ПЕС са втори (189; +4), либералите от АЛДЕ – трети (64; -20). Ръст при крайната левица (45; +11). Пробив на крайнодесни и популистки формации. Безпрецедентна победа на радикални партии в четири държави (Франция, Великобритания, Гърция, Дания).
  • Европейският съвет не съумя да постигне съгласие за бъдещ председател на Европейската комисия, въпреки предизборната договореност, че ЕК ще бъде оглавена от предварително обявен кандидат на партията, получила най-много мандати.
  • В Украйна се проведоха президентски избори, спечелени от Петро Порошенко. В Донецка и Луганска области изборите бяха бойкотирани от самообявилите се „народни републики”. САЩ и Европейският съюз признаха изборите за легитимни. Москва също призна новия президент за легитимен представител на властта.
  • Евроизборите в България преминаха при избирателна активност от 2 361 943 гласували (36,15%) със следната подредба на мандати: ГЕРБ (30,4% – 6 мандата), Коалиция за България (18,93% – 4 мандата), ДПС (17,27% – 4 мандата), „България без цензура“ (10,66% – 2 мандата), Реформаторски блок (6,45% – 1 мандат). Под чертата остават АБВ (4,02%), НФСБ (3,05%), „Атака“ (2,96%).
  • Въведеното с Изборния кодекс преференциално гласуване доведе до пренареждане на листите на Реформаторския блок (първо място за втория в листата, Светослав Малинов) и на Коалиция за България (първо място за № 15 Момчил Неков). Съвпадението на преференциалния вот с номера на самата партия (при КБ – № 15 и № 15) се повтаря в гласуването на различни партии.
  • ГЕРБ, Реформаторският блок, АБВ и „България без цензура” се обявиха за предсрочни парламентарни избори. В същата насока лидерът на ДПС Лютви Местан изтъкна, че кабинетът не може да изкара целия мандат.
  • Изявени фигури в БСП (Янаки Стоилов, Георги Кадиев, Илияна Йотова) поискаха оставка на ръководството. Лидерът на „България без цензура“ съобщи, че би направил коалиция с БСП, ако тя смени ръководството си.
  • Георги Първанов обяви, че АБВ поема курс към прерастване в партия.
  • Опозицията внесе четвърти вот на недоверие срещу правителството за провал в енергийната му политика. Пет дни след евроизборите вотът беше отхвърлен с 93 „за“ (ГЕРБ и независими) и 116 „против“ (БСП и ДПС). „Атака“ не участва в гласуването.
  • Създадена бе парламентарна анкетна комисия за разследване на ЕРП, в т.ч. на срещата на президента Плевнелиев с представител на ЕVN във Виена. Президентът отказа да се яви пред комисията, позовавайки се на неприкосновеността на държавния глава.
  • В поредица свои изявления вицепрезидентът Маргарита Попова подложи на критика действия на президента. Плевнелиев я посъветва да се запознае с работата на администрацията му.
  • В свое комюнике Европейската комисия настоя проектът „Южен поток“ да бъде прекратен до постигане на пълно съответствие с европейското законодателство. „Газпром“ заяви, че въпреки това строителството ще започне. Открита е наказателна процедура срещу България.
  • Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов получи 4-годишна присъда за откази да използва разрешени от съда СРС. От ГЕРБ нарекоха съдебното решение политическо, взето под натиска на БСП.

Значение

  • Евроизборите донесоха едновременно победа на проевропейските сили и голям пробив на евроскептичните. Сътрудничеството между ЕНП и ПЕС върху проевропейски дневен ред става належащо, но рискува да даде допълнителни аргументи на евроскептиците за размиване на лявото и дясното.
  • Затрудненият избор на председател на ЕК е първият сигнал за новите проблеми в управлението на ЕС при нарасналата роля на евроскептичните сили.
  • Изборите в Украйна, проведени в обстановката на военна акция на правителството срещу „сепаратистите” в Донбас, допринесоха повече за консолидацията на НАТО, отколкото на самата Украйна.
  • Евроизборите в България не мобилизираха избирателите да гласуват, въпреки особеното значение на вота за националния политически процес. За това допринесе вялата и скучна предизборна кампания, отсъствието на политически диалог, бледото застъпване на европейските теми.
  • Консумацията на властта „захрани” ДПС и „подяде” БСП. Очакванията на двата електората от управлението са различни. Силното присъствие на ДПС във властта е импулсиращо за едните и демотивиращо за другите.
  • Неочаквано голямата дистанция между ГЕРБ и БСП върна в дневния ред темата за предсрочни избори. Намалената подкрепа за БСП несъмнено отразява – без да бъде единственото обяснение, определено разочарование на „червения електорат” от правителството. За ДПС се откриват шансовете за нова, по-висока политическа игра: възможност да възстанови ролята си на балансьор в българската политика. Провалът на „Атака” прави зависимостта на парламентарния кворум от „златния глас” на Сидеров политически фарс. Неясният въпрос е кога ще бъдат насрочени новите парламентарни избори.
  • За БСП оптимална би била нова легитимация на кабинета и предсрочни избори „две в едно”, едновременно с местните през 2015 г. Пред БСП за първи път възниква опасността да поеме пътя на разединение на старата десница от първото десетилетие на нашия век.
  • Замяната на кандидат с качества на доказал се в Европа интелектуалец с друг – поради техническа грешка – е показател за равнището на национална политическа култура (вкл. организация на изборите), а опитът да са превърне тази грешка в интрига срещу председателя на партията – за равнището на партиен морал.
  • Успехът на ГЕРБ утвърждава формацията на Борисов-Цветанов като политическа партия с трайно място в десния сектор на политическото пространство. ГЕРБ ще действа за възможно форсиране на предсрочни избори.
  • Изборите легитимираха новия лидер на ДПС Лютви Местан, който досега изпъкваше главно със своите качества на политически оратор. Ще трябва да избира между позицията на лоялен партньор и бонусите на новите шансове, които дава електоралната стабилност.
  • За нишата на балансьор има нов претендент – „България без цензура“, но пътят от журналистиката до реалната политика все още не е изминат докрай от лидера на формацията. Може би той е най-заинтересован от бързи избори, за да не се загуби инерцията на възходящо движение.
  • България не изпрати нито един евроскептик в Страсбург. Националистическият спектър понесе тежка загуба. Опитът на „Атака” показа, че дори крайното русофилство не може да замести етнонационализма. Сидеров плати в „европейско злато” цената на „златния глас”.
  • Реформаторският блок вече откровено поема инициативата за бъдещо управление с ГЕРБ. Преференциалният вот за кандидата на ДСБ нарушава вътрешния баланс на блока и може да има висока политическа цена.

Проблемните възли

Геополитическият контекст. Изтеклият месец май усили усещането, че  присъстваме на геополитически преход – конфликтен, дори окървавен, преход от еднополюсен към многополюсен свят. В края на 80-те и началото на 90-те години бяхме свидетели на прехода от двуполюсния към еднополюсен свят. Имаше драматични перипетии – от нежния развод в Чехословакия до срива на СССР и кървавата гражданска война в Югославия. Самият характер на новия преход е много по-рисков. Разпадането на Украйна ще даде отражение върху геополитическата ситуация в продължение на десетилетия. Под „разпадане” имаме предвид не само факта на юридически оспорваното, но практически необратимо присъединяване на Крим към Русия. И не самообявилите се две нови републики. Имаме предвид вътрешното разпадане, гражданските пропасти, които се копаят в момента, независимо от това до каква степен „антитерористичната”, според езика на Киев, или „наказателната”, според езика на Москва, операция ще бъде успешна във военен смисъл.

Попадаме в нов свят, различен от света вчера. В средата на тази година мястото на първа икономическа сила ще се заеме от Китай, на второ място ще останат Съединените щати, а на трето идва Индия. Къде е мястото на Европейския съюз? През 1970 г. 90% от световния валутен резерв е в долари, през 2013 г. – 40% е в долари и 35% – в евро. ЕС има своите шансове, но може да ги реализира само при определени условия.

 

Европейският кръстопът. Европа се намира на кръстопът, който включва няколко взаимосвързани въпроса, на които изборите трябваше да дадат отговор:

 

Вътрешна интеграция: към постепенна федерализация или към вътрешно разделена Европа на нациите. Отговор получихме, но той е двузначен. От една страна, официалните проевропейски сили – ЕНП, ПЕС, АЛДЕ – имат мнозинство в Европейския парламент и могат да провеждат политики. От друга страна – евроскептици, националисти, радикали направиха пробив, който не може да бъде подценяван. Налице са симптоми на криза на традиционното политическо представителство в ЕС. За това говори и затрудненият избор на нов председател на ЕК. Жан-Клод Юнкер е доказал своите качества на държавник, при това е представител на малка и развита страна, в която официални са езиците на двете водещи страни в ЕС – Франция и Германия. Изглежда идеална кандидатура. Основен минус – беше критикуван за прекален федерализъм, за който континентална Европа изглежда  все още не е готова, а  Великобритания отхвърля. Интеграцията на елитите не е толкова силна, колкото се смяташе. Интеграционният път няма равностойна алтернатива, ще се продължи по него, но с „бавно бързане”, и ще се стъпва по-внимателно.

 

Самостоятелност, или, по-прецизно казано, мяра на взаимозависимост. Дилемата самостоятелна Европа или евроатлантическа Европа не е измислена и следва да бъде разглеждана включително през призмата на подготвяното трансатлантическо споразумение за свободна търговия. Друг риск, пред който е изправена евроинтеграцията, са отношенията с Русия. Подкрепата, която редица националистически формации заявиха за действията на Путин (не само Сидеров, и Мари Льо Пен отиде в Москва), може да доведе като отговор още по-тясно сближаване със САЩ, без да се отчитат собствените европейски интереси.

 

Външна интеграция: европауза или продължаване на разширението. И преди, и след изборите този въпрос остава с твърде важни неясноти. САЩ и Русия знаят какво искат в Украйна. ЕС няма ясна стратегическа позиция. Няма ясен отговор на въпроса ЕС желае ли Украйна да стане негов член и готов ли е да плати цената за това членство.

 

Социална или неолиберална Европа. Тази дилема ще бъде решавана при нова конфигурация в Страсбург, която отразява социалните акценти в реториката на редица крайни партии. Става дума не само за крайната левица: във Франция на социалните проблеми наблягаше Льо Пен, а социалистите – върху правата на гейовете. Големият пробив на евроскептичните партии прави сътрудничеството между ЕНП и ПЕС върху проевропейски дневен ред належащо, но рискува да даде допълнителни аргументи на евроскептиците за размиване на лявото и дясното.

Европейският контекст не дава ясни отговори на страната ни по две от темите, които са централни за нас – отношенията с Русия и движението към Европа на две скорости. Перспективата на членството в Шенген и в еврозоната остава неопределена.

 

Българският пъзел. Некоректно е резултатът от евровота автоматично да бъде екстраполиран към националния политически процес. Залозите са други, мотивацията е друга, мобилизационният потенциал е различен. Въпреки това 25 май несъмнено разкрива променено съотношение на силите, изместване на центъра на политическия живот вдясно. Формално картината изглежда така, сякаш са се оформили два политически блока с относителен паритет на силите – БСП и ДПС срещу ГЕРБ и Реформаторския блок, с пробив на „България без цензура“ като евентуален центристки балансьор. Националистическата ос временно губи значение като част от българската координатна система. За нищо фиксирано обаче не можем да говорим. Успехът на ГЕРБ беше вгорчен от присъдата срещу Цветанов. Политическата ситуация в БСП е проблематизирана. ДПС видимо вече не е толкова склонна да бъде разглеждана единствено в пакет с БСП. Реформаторският блок, въпреки спечеления мандат и до голяма степен от начина, по който беше спечелен, далеч не може да се смята за формация със сигурна вътрешна хомогенност и гарантиран възход. „България без цензура“ несъмнено е новото значимо явление, но шансовете на коалицията са в сериозна зависимост от това дали ще извърви пътя към сериозна партия, възприемаща малко по-отговорно поведение и език, или ще смесва политиката с журналистика. Националистите са с най-слабото си представяне за последните девет години, но би било лекомислено да ги отписваме. Политическият процес през юни ще подскаже накъде ще се развие тази конфигурация и кои елементи от пъзела ще се окажат по-важни от други.

Изборите на депутати за Европейския парламент пренаредиха политическото пространство в България, но не дадоха ясен отговор на въпроса за властта. Правителството на Орешарски не получи легитимация за политиката си. Оттук нататък има два сценария пред кабинета – оцеляване и „доизбутване” до избори през есента и „ремонт” не само в персонален смисъл на нови лица, но и нова политика с нови послания (и нова принципност!), за да се реализира ако не целия мандат, то поне цялата година.

 

ГЕРБ: с трайно място в политическия живот? Безспорен победител на евровота, с най-добро представяне от трите досегашни евроизбори, с най-голяма дистанция спрямо втория. Разбира се, за огромен електорален подем не може да става дума при резултат под 700 хиляди гласа, но е вярно също така, че спецификата на вота не отразява тавана на партиите. Партия ГЕРБ премина опозиционния тест (за разлика от СДС след загубата на властта), улеснена несъмнено и от сравнително краткия срок. Ако на парламентарните избори през май 2013 можеше да се приема, че първото място се дължи на очакване за незабавно връщане на власт (която така и не беше отстъпвана), то сега виждаме, че партията вече може да претендира за трайна ниша в българското общество, макар че гаранционният срок не е дългосрочен. С много умерена и ненатрапчива кампания и изключително активна работа по места се видя, че Цветановата „изборна машина“ работи дори без национални лостове на управление. ГЕРБ заложи на постоянни внушения за национална катастрофа при правителството на Орешарски, за срив и движение надолу, и умело се лансира като сила, която знае и може, която не е на власт само в резултат на „измама” и която е естествено предопределена да продължи да управлява. Наред с липсата на вдъхновение у левите симпатизанти от политиката на Орешарски и минимизирането на конфликтите и противоречията в опозицията беше демонстрирано, че ГЕРБ е първостепенен активен субект в българската политика.

Налице е и промяна в тактиката. Ако по-рано ГЕРБ настояваше, че „коалиция” е мръсна дума и властта или се взима цялата, или се отстъпва на опонентите, то сега търсенето на партньорства е осъзната линия. Не само през РЗС, с които сключиха предизборно споразумение (първото по рода си, откакто ГЕРБ съществува!). Но разговорите с „реформаторите“ и „намигванията“ към ДПС и дори към Бареков са показателни за ново политическо поведение. ГЕРБ има интерес от бързо провеждане на предсрочни избори, за да не се даде шанс на кабинета (който е „в агония“, оцелява „ден за ден“, а не работи) и да се възползва от минималния възможен резултат за БСП. В този смисъл за Бойко Борисов е важно да изработи формулата на едно бъдещо коалиционно правителство, вероятно с нетрадиционното послание за национално съгласие, така че пътят към президентския вот да бъде открит.

 

БСП: в сянката на 15/15 или на Местан? Случайното изместване на партийния лидер в изборната листа, неслучайното политическо „оползотворяване” на техническата грешка и логичното дебалансиране на управляващата коалиция са белезите на проблемна ситуация, в която попада „столетницата”. Партията претърпя сериозно и неочаквано тежко поражение. Появиха се успокояващи интерпретации, че на евроизбори за социалистите това е нормално и не бива да се разглежда като тревожен индикатор за националния им политически потенциал. Вярно е, че в абсолютни стойности през 2007 г. представянето е по-слабо, а през 2009 г. – не много по-добро, но ситуацията сега е различна. В никой от двата предишни случая БСП не се стараеше до такава степен да се мобилизира, за да покаже, че е в добра форма, че има право да управлява след второто си място на парламентарния вот и че въпреки протестите остава основна политическа сила. Фактът, че значително по-големи усилия от преди произвеждат не по-добро постижение, изисква повишено внимание и многостранен анализ. В цели 11 от 31 избирателни района БСП е трета политическа сила (Благоевград, Бургас, Добрич, Кърджали, Пазарджик, Разград, Силистра, Смолян, София 24, Търговище, Хасково), а в два от тях – Добрич и Търговище, никога не е слизала до трето място. Тенденциите на застаряване на електората и загуба на социална база в традиционни места (например в селата) също следва да се отчитат. Причините за поражението и за неучастието на симпатизантите са различни и вероятно са действали в своята съвкупност – нисък интерес към европейската проблематика и залог, разочарование от политиката на кабинета, липса на усещане за застрашеност от други партии или протестиращи, несъгласие с позицията спрямо Русия. Политическото включване на бившия президент Първанов изигра немалка роля: от една страна, откъсна гласове, а от друга, без да успее да привлече достатъчно привърженици, демотивира и дезориентира леви избиратели, които отказаха да стават арбитри в спора между настоящия и бившия си председател.

БСП рискува да изпадне в изолация, при която другите политически сили си правят сметките без нея и срещу нея. Очевидната нужда от промяна се сблъсква с бавния и тромав начин, по който партията взема завоите и прави преоценка на действията си. Ясно е, че Първанов взема курс към превръщане на АБВ в партия, за да привлече още червени симпатизанти, които биха видели в него ясния, категоричния, спокойния политически лидер в контраст с една раздирана от вътрешни борби БСП. Въпросът за отговорността и вината за провала – и в национален план, и по места – тепърва ще бъде разглеждан и може да отключи дълъг процес на вътрешнопартийна нестабилност. За първи път след промените възниква риск БСП да поеме пътя на старата десница, която Костов разкъса, а партията тръгна да се разцепва и свива, да генерира междулидерски и междуличностни вражди, да занимава обществото с вътрешните си проблеми. Този път надолу все още може да бъде избегнат, но е необходима нова преценка на процесите. Мотивът „ние сме на власт само за да не е ГЕРБ“ година по-късно вече не работи. За това допринесе и липсата на „Бяла книга” за управлението на Борисов – Дянков – Цветанов. Лидерът Станишев в персонален план е изправен пред предизвикателството да съчетава шансовете си за действие на европейската сцена и необходимостта да отбива удари от всички посоки на българския терен. Българските коментатори така и не забелязаха как се движи европейският рейтинг на Станишев. Слабото представяне на френските социалисти (негови основни опоненти), високият резултат на Понта в Румъния (взе лично участие в кампанията) и на Ренци в Италия (има личен принос за сътрудничеството с Демократичната партия) укрепват позициите на Станишев в ПЕС. Обществеността у нас така и не оцени признанието, което получи български политик в една от основните европейски политически фамилии. Вместо това започна „преграден барабанен огън”, за да се създаде впечатлението, че властта се държи само и единствено, за да се гарантира излъчването на нов български еврокомисар от точно този кабинет.

 

ДПС: Доган победи Ердоган! Критиката, която отправи Ахмед Доган срещу турския премиер Ердоган по време, когато никой не очакваше протестите в Истанбул, беше безпрецедентна. Основателят и по това време действащ председател на ДПС легитимира партията като независима от благословията на Анкара, като българска политическа партия. Сега наследникът на Доган доказа, че електоралните резултати на движението са независими и от „автобусите” от Бурса. Евровотът утвърди новия председател като лидер: цялата кампания, посланията и действията бяха олицетворени от Местан. Пробивът на хората на Дал и Исмаилов в смесените райони не получи ново продължение. ДПС постигна успех, който му дава шанс за нова политическа роля. Изравняването на „големия“ и „малкия“ партньор в управлението само по себе си свидетелства за това. Движението на ДПС надясно през последните месеци, както и примерите за разминаване с БСП и сближаване с ГЕРБ не значат непременно ориентация към нов кабинет. ДПС не иска да бъде възприемано като едно цяло с БСП, а да се върне в позицията си на балансьор в българската политика, позната от 90-те години и изоставена с идването на Симеон Сакскобургготски в България. Това предполага не просто отворени врати и вляво, и вдясно, но и самочувствие на субект, който контролира двата полюса и диктува дневния ред. Ето защо ДПС няма интерес от незабавни предсрочни избори. Те навярно биха довели до ново поражение на БСП и победа на ГЕРБ. И биха означавали, че ГЕРБ е този, който определя кога да има избори (печели евровота и си осигурява парламентарен), а не ДПС. Освен това ролята на балансьор изисква относителен паритет на полюсите. По тази причина ДПС няма интерес от слаба БСП, каквато изглежда в момента. Единодушното гласуване в подкрепа на кабинета на вота на недоверие е показателно за стремежа на ДПС да определи сам? момента на бъдещите избори, а оттам нататък, в един следващ парламент, да излъчи на практика управляващите, като подкрепя според случая една или друга коалиция и накланя везните в посоката, която смята за добре. Дори цената за това да е слизане от властта, тя не би била твърде висока за толкова изгодна позиция, гарантираща впрочем и по-добър медиен комфорт. Сега ДПС може да контролира политическото време. Може да чака, като избегне нова серия на обвиненията в прекомерни амбиции и „преяждане с власт“, и да покаже ясно на Борисов, че не може да предизвика предсрочен вот. Може и да форсира вота, за да покаже ясно на обществото, че не е лява или безусловно обвързана с левицата партия. И в двата варианта политическата стабилност ще бъде естествен аргумент.

 

„Атака“: катастрофа по пътя от комплексиран етнонационализъм към компенсаторно русофилство. Неуспехът на партията да излъчи евродепутат, макар и очакван, има съществено политическо значение. „Атака“ дори остана под равнището на НФСБ, който така и не съумя да надскочи статута си на регионална партия. Разиграването на руската карта нямаше ефект. Отношението към Русия навярно отне гласове от БСП, но не даде на „Атака“. Първо, националистическа партия в България явно не може да напредне с руски национализъм. Второ, отказът на „Атака“ да възприеме социални сюжети, независимо че през последните години постиженията са били именно чрез такива, беше наказан. И трето, медийно и обществено бе затвърден етикетът „радикална партия, която крепи статуквото“, и той се отрази на крайния резултат. На този етап на „Атака“ не остава друго, освен да се стреми да съхрани сегашния парламент и да се надява динамичните политически процеси да дадат нов шанс да се изяви като съавтор на обществения дневен ред.

На европейския фон, белязан от радикалисткия пробив в европарламента, изпъква един особено важен резултат: България не изпраща нито един евроскептик в Страсбург. Заслужава да се направи равносметка на българския евроскептицизъм. Сравнително изследване на тема „Политическият език в България и Великобритания” (спонсорирано от Британския съвет) през 1996/97 г. установи отсъствието на български еквиваленти на широко използвани в програмните документи на британски политически партии понятия като „anti-Brussels”, “anti-Europeanism”, “anti-Europe card”, “eurosceptics”. Евроскептицизмът се появи в началото на новия век най-напред като съмнение, че ще можем да бъдем приети, успешно да се интегрираме и развиваме в Европа, т.е. в основата си беше „българоскептицизъм”. По-нататък се разви на партийна етнонационалистическа основа („Атака”: „Не на Турция в ЕС!”), обогати се със социални акценти, достигна крайна форма („Не на европейския неоколониализъм!”) и финишира с откровено предпочитание на Евразийския съюз.

 

„България без цензура“: реален центризъм или ерзац на политически център?. Новата формация (с участието и на опитни политици) се представи успешно на евроизборите, но може да поеме път както нагоре, така и надолу. Липсата на избистрена политическа физиономия и на обществено позициониране затрудняват прогнозите. До 25 май новата формация съществуваше във виртуалното пространство, присъстваше ярко и непрекъснато в медиите, но не се знаеше стоят ли зад нея реални избиратели. Оказа се, че стоят. Това би могло да даде импулс на други да се присъединят, след като са се убедили, че партията съществува и бележи възход. Същевременно сложните коалиционни взаимоотношения (опитът на ВМРО с коалициите не е най-благоприятният) и нестабилната политическа и бизнес среда могат да упражнят и негативен ефект. За ролята на балансьор, към която „България без цензура“ се домогва и която я подтиква да търси по-бързи предсрочни избори, има конкурент, много по-опитен от тях – ДПС. Както всяка нова партия, така и Барековата се ориентира към борба срещу статуквото, но с един нюанс. Статуквото вече изразяват не толкова „старите“ партии, колкото „старите“ лидери. Той обявява готовност за сътрудничество и дори коалиции с други политически сили, и особено с БСП, „ако те си сменят ръководството“. Прибързано би било обаче да разглеждаме „България без цензура“ непременно като бъдещ партньор на БСП в един следващ парламент. Вратите ще бъдат максимално отворени, въпросът е дали усилията на другите формации няма да бъдат насочени към ограничаване на новия кандидат за политическа слава.

 

Реформаторският блок: утвърждаване или трансформация в ДСБ+? Блокът постигна добра мобилизация в самия край на кампанията и извоюва един мандат, което опроверга някои песимистични прогнози. На фона обаче на предварителните декларации и очаквания старите „сини“ всъщност бележат отстъпление от предходните евроизбори. Налице е привидност за победа, която вероятно ще бъде поставена на изпитание в предстоящото пренареждане на коалиционните отношения. Блокът тръгна през миналото лято с водещата роля на „България на гражданите“ като партия с най-висок резултат на последните парламентарни избори. Постепенно той пое пътя към формат „ДСБ плюс“ с все по-доминиращите идеологически и личностни послания на бившите костовисти. Стимулираното преференциално гласуване за втория в листата предостави евродепутатския мандат на кандидата на ДСБ, който отива в Европарламента чрез гласовете на Меглена Кунева, защото сам не би успял. Изнесените данни от екзит-пола демонстрираха как партията на самата Кунева фактически се е разпаднала и нейните привърженици са гласували по най-различен начин, за разлика от тези на ДСБ, монолитно подкрепящи листата. Поведението на Кунева след евровота показва, че тя едва ли ще се примири с присъдружното си положение спрямо ДСБ и ще настоява за промени в начина на ръководене и действие на Блока. Ако това не бъде сравнително бързо овладяно, противоречия и конфликт вътре в коалицията стават възможни. След самия евровот „реформаторите“ вече ясно се обозначиха като партньори на ГЕРБ по пътя към бъдещо съвместно управление. Тази увереност, че Бойко Борисов е необходим партньор вдясно, също може да им изиграе лоша електорална шега, ако не преформулират своите послания и не се разграничат от ГЕРБ.

 

Заключение

Не само Европа е разделена. България – също. Не по линията еврофили/евроскептици, която формира разграниченията в ЕС, с други думи – не по съдържанието, а по политическия стил. Острата конфронтационна обстановка, продължаваща година и половина, не дава признаци за отслабване. Ново правителство и нови избори могат да решат някои непосредствени политически проблеми, но не и да отговорят на главната потребност: консолидация в името на национални цели, партньорство, за да се предотврати демографският срив, да се изработи национална стратегия за инвестиции в младежта и за догонващо развитие на страната. За това е необходим нов политически език. Сега в България не може да се води смислен диалог. Не е случайно, че по време на кампанията практически не се случиха дебати между основните политически партии. През последните години в страната политическата скала беше опростена, с отпадането на НДСВ изчезна политическият център. Излезе от употреба езикът на националното помирение. Избледня споменът, че един български държавник – Симеон Сакскобургготски, нито веднъж не изрече ругателна, обидна или просто негативна дума за свой политически опонент. На евровота се появи формация с претенции да бъде център. Липсва, обаче, центристкият език. Потребността от център, от балансиране, за първи път от доста години се осъзнава в българската политика и поне две партии – ДПС и „България без цензура“ – като че ли разглеждат бъдещото си политическо присъствие в това направление.

Изборите на депутати за Европейския парламент пренаредиха политическото пространство в България, но не дадоха ясен отговор на въпроса за властта. Правителството на Орешарски не получи легитимация за политиката си. Оттук нататък има два сценария пред кабинета – оцеляване и „доизбутване“ на колкото се може повече време от мандата или нова политика с нови послания и до голяма степен нови лица (но и нова принципност!). И в двата случая на дневен ред ще бъде перспективата за предсрочен парламентарен вот. Противниците на кабинета вече преминават в настъпление по две основни линии с цел да се намалят шансовете на управлението за обрат и промяна: възраженията на Брюксел спрямо „Южен поток“ (русофилство, Евразийски съюз, предателство, антиевропейско поведение, апетити за огромна корупция като за последно и т.н.) и лоша икономическа перспектива (срив на приходите, наближаващ по-нисък кредитен рейтинг, дефицити, нови заеми и т.н.).

Политическият юни се очертава като месец под знака на следизборна кампания, която е едновременно и първа фаза на предизборна.