Първан Симеонов пред "Труд": Тежкият ефект от скандалите предстои

Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 8 май 2013 г. под същото заглавие.

 

“Ти вярваш ли във възкресението?”, пита следователят своя колега в “Опасен чар”, когато галантният шмекер в изпълнение на Тодор Колев се появява след мнима смърт. “Умерено – колкото всеки марксист”, отговаря другият милиционер.

“Вярвате ли, че последните скандали ще заличат преднината на ГЕРБ?”, питат всички. “Умерено – колкото всеки политически анализатор”, отговаря всеки политически анализатор. Дошло е време изследователите на политическия процес да се застраховат. Има много колебаещи се, скандалите се случват с часове, за мнозина подслушването може да се окаже просто кратка майска буря около жълтите павета и т.н. Не е сигурно дали Борисов съзнава, че са настъпили трудни дни за него, но по всичко личи, че дойдоха нелеки дни за социолозите.

Леви, десни и всякакви от години обвиняват ГЕРБ, че е заплаха за демократичните достижения, човешките права и върховенството на закона, но ГЕРБ не губи съществено подкрепа от това. Той осезаемо губеше почва под краката си при скандала с апартаментите на Цветанов (последният се прости с 14 пункта доверие за месец!), цените на горивата преди две години, цените на тока наскоро, записите на разговорите за Мишо Бирата. При всички останали скандали ГЕРБ ни оставяше да умуваме над въпроса как е възможно в общественото съзнание години наред Борисов да изглежда “прав, когато съгреши дори”.

От това излиза теорема: ГЕРБ рискува рейтинг само в два случая: когато става дума за въпросите “на джоба” (пораснал джоб на властници или изтънял наш джоб) и когато сгафи самият Борисов (а не Дянков, Трайков, Ана-Мария Борисова и пр.).

Отговаря ли днешната скандална ситуация на теоремата? Умерено. Да – защото включва самия Борисов. Не – защото пак става дума за демокрацията – закона – правата, а не за джоба. Както и сам Борисов с вродената си прозорливост посочи преди дни.

Какво може да загуби ГЕРБ сега? В последните години у нас има две основни политически деления, които са в състояние да мотивират вот в една или друга посока. Едното е доброто старо “за БСП – срещу БСП” (комунизъм – антикомунизъм, ляво – дясно, ние или тройната коалиция). Второто е забележително цивилизационно разделение: Костов, Кунева, Станишев, че и Плевнелиев, може да са много различни, но демонстрират еднаква погнуса от модела “Цветанов”, привържениците им изпитват еднакво високомерие към стила “Борисов”.

Именно тук е опасността за ГЕРБ сега – скандалите с подслушването правят тъкмо това второ деление по-видимо. Това пречи на Борисов да развие рефрена си “всичко вдясно от БСП да гласува за нас, защото само ние можем да спрем комунистите”. Защото онзи, който недолюбва комунистите, може вече съвсем да се отврати и от герберите. А какво остава за по-общата категория на градските хора, сравнително млади и образовани, които и бездруго се чудят как да гласуват? След отблъскващите скандали може и да се зачудят дали въобще да гласуват.

Разбира се, съществен прилив при БСП е малко вероятен. А и който се е разубедил да гласува за ГЕРБ, едва ли сега ще предпочете автоматично червените, дори с Орешарски напред. Въпросният избирател може да се прислони при някоя от по-малките партии или да гласува с протест или сарказъм. Или да си остане вкъщи, с което да посвали още активността в тези и бездруго не особено вдъхновяващи политически дни, в които мнозина се питат какъв точно е смисълът на тези избори. Така състезанието сред малките партии може да стане още по-интересно.

Успокоението за ГЕРБ е, че който има чувствителност за теми като подслушване… и бездруго отдавна е загубен като глас за ГЕРБ. Както и че не става дума за много гласове. Само дето и преднината на ГЕРБ напоследък изглежда умерена – може би около 200 000 души.

Други потенциални загуби за Борисов обаче са по-важни. Първо, поизбледня прословутото масово убеждение, че ГЕРБ ще бие мощно. Настани се усещането, че и да бие, победата му ще е пирова и трудното ще почне после, когато ГЕРБ ще е обсаден. Партията рядко е била в толкова отбранителна позиция.

Второ, застрашена е и европейската легитимност на ГЕРБ – основен рекламен фактор.
Трето: ГЕРБ доказа, че може да се люспи скоростно. Доскоро с думата ГЕРБ наричахме обединението на много и различни неща. И лагерът, олицетворяван от Плевнелиев, беше ГЕРБ, а сега това почти не ни идва наум. Даже често изглеждаше, че властта на Борисов е тъкмо в балансите – например, между крилата на двамата вицепремиери Цветанов и Дянков.

Сега Цветанов неусетно заприлича на единствен пилон, върху който се вее знамето Борисов. Цветанов окончателно спечели битката за партията. Може да бие и в битката на изборите, но е на път да повлече ГЕРБ със себе си към загуба във войната за властта. Защото краткосрочните загуби за ГЕРБ от скандалите може и да са умерени, но дългосрочните са по-сериозни. ГЕРБ с Цветанов и Борисов изпада във все по-тежка изолация и изглежда все по-неприемлив.

И все пак винаги щом избързват да отпишат Борисов или да му предвидят безизходица, той намира коз. Май вече няма време да го играе преди изборите, но трябва да е готов с него за след тях. Иначе – лошо.

 


Не пропускайте

От Мрежата