Андрей Райчев за проф. Петър-Емил Митев и обвиненията срещу него, че "поддържа някои политически субекти"

Статията е публикувана във вестник „Преса“ на 31 октомври 2012 г.

В интервю за в. „Преса“, излязло в броя от понеделник под заглавие „Тежестта на Цветанов обременява Борисов“, социологът проф. Петър-Емил Митев каза за вътрешния министър Цветан Цветанов следното:

„До каква степен Цветанов е нужен, пролича на изборите през миналата година. Борисов знае много добре, че не е демократично и престижно министърът на вътрешните работи да бъде и председател на предизборния щаб. В Европа се прави ясна разлика между полицейска и диригентска електорална палка. И все пак Борисов прекрачи тази граница. Другата страна на въпроса е, че тежестта, която придобива Цветанов, обременява и самия Борисов. Той компенсира чрез балансиране на единия вицепремиер с другия, с противоречията Цветанов – Дянков. С това общественият проблем не се решава, а по-скоро се удвоява.“

Същия ден – понеделник, Цветанов заяви в Стара Загора по повод казаното за него от проф. Митев:

„През годините съм слушал какви ли не обидни квалификации по свой адрес, включително и че страдам от странно заболяване. Нищо чудно сега преди изборите да прочета, че… ям хора!“ Цветан Цветанов припомни и всички досегашни успехи във вътрешен и международен план на повереното му ведомство. „По времето на Станишев италианските карабинери са споделили информацията си за дейността му (на Евелин Банев-Брендо, б.р.), това е било през 2008 г. Този доклад бе намерен в колата на Брендо. Предайте тези ми думи на проф. Петър-Емил Митев.“
Вътрешният министър допълни още: „А проф. Петър-Емил Митев е наблюдавал целия демократичен процес и в много от случаите е бил в поддръжка на някои от политическите субекти в българското политическо пространство.“

По този повод се обърнахме с молба за коментар към социолога Андрей Райчев.

Проф. Петър-Емил Митев завчера даде интервю за „Преса“, в което между другото вметна, че г-н Цветан Цветанов тежи на Бойко Борисов. Обиден, г-н Цветанов вчера каза, че Петър-Емил Митев „е бил в поддръжка“ на предишни режими.

Преди всичко самата мисъл, че проф. Петър-Емил Митев „обслужва“ когото и да било, е отвратителна и невярна. Петър Митев има 50-годишно талантливо присъствие на духовно-политическата сцена на България и за тези години няма нито един случай на негово политическо сервилничене. И „преди“ и „след“ и „след след“ той е (малко старомоден) образец на класически интелектуалец. Човек, за когото битката с вятърните мелници е по-важна от всичко на света. Той е интелектуален и морален учител на цяло поколение български социолoзи и философи. И аз съм виждал много несъгласни с него, но нито веднъж не съм чувал някой да го упрекне в слугинаж. Както съм виждал самия него да премълчава неща, които не приема, но нито веднъж – да лансира идея, в която да не е убеден, камо ли за да извлече полза от нея.

И понеже донякъде е абсурдно тъкмо по повод на г-н Цветан Цветанов да говори за Петър-Емил Митев, аз, като негов ученик, ще си позволя да продължа и да доразвия тезата му, така подразнила вътрешния министър.
Че г-н Цветанов е бреме за г-н Борисов е само половината истина. Цялата е, че г-н Цветанов е бреме, от което г-н Борисов няма воля да се освободи. Причините са няколко:

1. Главната е свързана с факта, че ГЕРБ е първата у нас партия на власт, в която няма нито един случай на отцепване и дори вътрешно напрежение, избило в публично противопоставяне. Дори грубо изританите от властта гербери мълчат, не се изказват за ръководството. И няма никакво съмнение, че лепилото, осигурило това желязно единство, е изработено в лабораторията на г-н Цветанов. Подслушването и неговият главен резултат – колекцията от компромати, са от такъв мащаб, че уволнените министри, заместници, висши функционери не просто чинно мълчат, ами и горещо благодарят. Не че нямат свое мнение, но не са съгласни с него.

2. Принципният дефект в мисленето на господата Борисов и Цветанов е надценяването на ролята на
секретните служби в световен мащаб. Това е техен разбираем професионален дефект. България през последните години постави своите секретни служби в пълно разположение на аналогичните служби в най-влиятелните страни от НАТО. Не казвам, че това е особена грешка. Казвам, че г-н Цветанов е любимец на ЦРУ и че г-н Борисов надценява ролята на това обстоятелство за своята кариера. (Спомням си горкия г-н Коритаров, който толкова надценяваше аналогично обстоятелство, че публично поиска НС да проведе закрито заседание по неговото уличаване като доносник. Само дето не поиска свикване на ВНС.) Впрочем тъкмо в момента (по-точно след 6 ноември, когато са изборите в САЩ) тази близост може да изиграе на България лоша шега. Истински съм притеснен от перспективата нашите някъде около 7 ноември изведнъж да „разберат“, че атентатът в Бургас е извършен от „Хизбула“, с което страната ни да стане kazyc beli, повод за война. Да не дава господ, защото последиците са неизвестни, но със сигурност не са добри. А и президентът г-н Плевнелиев вече подгрява публиката, като официално пита (пита за нещо, което отлично знае): „Докога няма да сме разкрили атентатора…“

3. Колкото и да е в тежест на г-н Борисов, г-н Цветанов не застрашава неговата власт отвътре. Преди имаше такива моменти. Примерно ако г-н Яне Янев не беше провалил ипийчмънта на президента Първанов, сегашният ни президент щеше вероятно да има инициали Ц. Ц. Във времето преди Бойко Борисов-строителя по времето на Бойко Борисов-отмъстителя, г-н Цветанов надмина началника си по рейтинг, стана най-популярният човек в страната. Нищо чудно, защото организираше за озверялата публика любимото нейно шоу: арести на живо със събаряне и „на колене!“, нахлуване с калашници в детски стаи през нощта…

Ех, минало, минало, славни годинки…

Кой впрочем от всички тези унизени арестувани политици получи присъда? На колко от тях се оказа доказана вината? На половината поне? На 10%? Коефициентът на полезно действие в тази област излезе удивително кръгло число: нула.

Ако оставим иронията и говорим сериозно: г-н Цветанов не съумя да прекара разлика между полицай и политик. Той е добър полицай, казвам го искрено: постигна сериозен пробив срещу организираната престъпност, но пренасянето на полицейските методи в политиката е особено опасно в България, понеже е лесно. Но явно г-н Цветанов просто не разбира защо един министър на вътрешните работи нарушава обществената хигиена, когато агресивно се изказва за един от водещите интелектуалци в страната.

 


Не пропускайте

От Мрежата