Статия на Кънчо Стойчев: "Челен сблъсък с модела на ГЕРБ"

Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 3 юли 2012 г.

 

Състезанието, което се очертава да бъде смисълът на политическия живот в най-бедната страна от Европейския съюз през следващите месеци до изборите, започна.

Това ще е състезание кой е по-десен, кой е най-десен и кой всъщност е измислил дясното – няма начин да не се стигне и до това. И понеже, както откривателски проповядва премиерът, левите са истинското голямо зло на планетата, а десните правят хората богати, то ликувай, народе! – сега вече богат може да станеш не само чрез СДС,ГЕРБ, „Синята коалиция“ и кой ли не още, но и чрез партия „Движение България на гражданите“.

Личният ми електорален профил отлично пасва на партията на г-жа Кунева и затова се чувствам длъжен да обясня нотките на ирония. Основният и огромният пакет от проблеми, които притискат България, нямат нито ляво, нито дясно решение. В лудницата основният проблем е липсата на нормалност и политическата ориентация на професора по никакъв начин не е фактор за облекчаване на положението на страдащия. Ляво или дясно почистване на тоалетната няма, етикетът „салам“ в бакалията на ъгъла изобщо не гарантира и грам съдържание на месо. Защо тогава политическият ни елит така е встрастен в етикета „дясно“? Защото травмата от подарената свобода продължава тежко да го измъчва, като най-засегната е онази негова част, която преживява срама от себе си като вина на другия. Изобщо комплексарщината май ще се окаже главна психологическа характеристика на българския преход.

Толкова по въпроса за дясното.

Най-силното послание от учредителното събрание на партия „Движение България на гражданите“ в неделя бе призивът за честни избори. Честните избори не са ляв или десен приоритет, а условие да има ляво и дясно. Без честни избори в България не може да има нормалност. ГЕРБ вече обявиха стратегията си за постигане на такива честни избори и в интерес на истината не може да им се отрече завидна политическа последователност. Така, както се решават въпросите на икономиката, географията, културата и Космоса – чрез подслушване, така те ще решат и проблемите с изборите. В този смисъл ми е адски трудно да си представя една бъдеща коалиция Борисов – Кунева. Освен ако не се постигне компромис да не се подслушва избирателно, а да се подслушват всички българи по списъчен състав и домова книга. Тогава вече ще могат да се спестят и всички пари, необходими за избори.

Второто силно послание от учредителното събрание е за победа на изборите и самостоятелно управление. Първо, по този начин се елиминира нахалният въпрос на избирателя „А с кого точно ще управлявате?“ Второ, решение намира и въпросът за приемствеността на управлението: ако досега то е било дясно в смисъл на ЕНП, то в бъдеще то ще бъде още по-дясно, в смисъл още повече ЕНП. Ясно и разбираемо, нали?
Третият силен елемент от оповестената стратегия в неделя е овластяването на гражданите. Не на отделни и поименно известни граждани, както е сега, а на всички граждани, на целокупния електорат. Тук малко ми се губят нещата, но със затворени очи си го представям точно като Ленин – всяка чистачка да може да управлява. Възниква само един въпрос – а то не е ли така и сега?

Съзнавам, че „Движение България на гражданите“ тепърва ще се изгражда и затова много ми се иска в генезиса му да бъдат заложени прости, но конкретни и неотменими принципи. Първият е за нормалността и нормализацията на практическите порядки в страната. Вторият е за непримиримост към милиционерщината, като универсален принцип на управление на обществото. Третият е за кръстоносен поход срещу картелите и монополите, които осигуряват на българина най-скъпия ток, най-скъпия газ, най-скъпия бензин, най-скъпите мобилни услуги и т. н. до салама и млякото. Четвъртият е за приоритет в развитието и подкрепата за малкия и средния бизнес в страната независимо от неговата националност, защото безработицата вече е критична. Петият е срещу популизма във всичките му проявления и най-вече срещу принизяването на ролята на законодателя, срещу налагането на схващането, че всички граждани трябва да са съгласни с даден закон, за да бъде приет той.

И т. н. и т. н.

Колкото по-рано и по-ясно новата партия поведе битка за такива принципи, толкова по-бързо щ
е започне промяната в България. Защото, убеден съм, промяната е възможна не само чрез участие в управлението. Дори понякога подобно участие я блокира. Без челен сблъсък с принципите на настоящото управление нормализиран модел за управление на България няма да се роди. А иначе участие в управлението може да се постигне и по най-различни други „мирни“ способи. Но тогава цената на подарената свобода отново ще бъде един вечен комплекс.

 


Не пропускайте

От Мрежата