Накъде отиваш, Homo sapiens…

Автори:
ISBN:

      Предговор

През 2019 г. се навършва столетие от рождението на големия български философ Бернард Мунтян (1919-2006). Съвременните поколения, решили да се запознаят в библиотеките с неговото творчество, биха останали по-скоро разочаровани. Там ще открият сравнително малък брой публикации, а те, на свой ред, едва ли биха дали пълноценна представа за мащаба на човека, учения и мъдреца Мунтян.

Той беше добре известен в българските академични среди, особено в Софийския университет, като лектор. Стилът му на изложение – логичен, интересен, задълбочен – се помни добре и днес от щастливците, които са го слушали. Всяка година внушителен брой студенти се стичаха на неговите лекции, и без да са записани в съответната специалност и дори без заниманията им да са тясно свързани с философията. Мунтян наистина беше силен преподавател, популярен лектор. И заедно с това се знаеше, че е човек на живото слово, пише рядко или почти никак. Имаше и колеги, които го подозираха в скрибофобия.

Много по-късно се оказа, че е оставил огромно писмено наследство. Не под формата на завършени и организирани според текущите академични стандарти монографии и студии, а във вид на кратки текстове, които обаче са вътрешно свързани и центрирани върху няколко основни идеи и са поразително актуални.

Имануел Кант беше заявил, че две неща го впечатляват най-силно: звездното небе над него и нравствения закон в него.

За Бернард Мунтян би могло – mutatis mutandis, да се каже нещо сходно. В центъра на вниманието му са безкрайността на Вселената и съдбата на вида Homo sapiens, на човека и неговото общество. Подобно на Кант, но вече в други обществени условия, Мунтян пристъпва към изследователските проблеми с безпощаден и последователен критицизъм. Вероятно това обяснява или най-малкото е важна част от обяснението на избрания от него жанр, който му предоставя максимална свобода, далеч от съобразяването с административна цензура, лична недоброжелателност или обществени предразсъдъци.

Размислите на Мунтян за Вселената и неговата философска онтология, вкл. основните му студии, ще бъдат предмет на отделно издание; надяваме се да се появи още до края на юбилейната година. В тази книга предлагаме на читателите подбор, който включва няколко разработки, едно интервю и множество фрагменти, които осветляват от различни страни най-общо казано глобалната проблемна ситуация.

Глобалните проблеми изглеждат добре известни: глобално замърсяване на природната среда, проблематизиран световен мир с риск от ядрена катастрофа, глобално изчерпване на ресурси, глобално социално неравенство – пропаст между „златния милиард” и „гладуващия милиард”, остра демографска асиметрия… Добре известно е и това, че те се задълбочават, решаването им е забавено и неефективно. Защо? Ако изоставим взаимното набеждаване на най-високо политическо равнище и пристрастни коментари, не е даден убедителен отговор. Дори разминаването на тежестта на проблемите и времето за решаването им не е в центъра на внимание на световното обществено мнение. И особено важно – има ли взаимовръзка на проблемите? Какъв е глобалният възел?

Бернард Мунтян предлага силен, оригинален и шокиращ отговор.

Първо, той прибавя към списъка от проблеми още два. Глобален проблем е лъжата. Тя именно засенчва и проблемната ситуация. И не става дума просто за отделни прояви на лъжата и техни конкретни субекти. Мунтян „изстрелва” стряскащо афористично определение: „Човек е същество, което лъже”. Не, това не е някакъв израз на мизантропия, на изначално песимистична антропология. Анализът на Мунтян разкрива двете линии на развитие на съзнанието – едната в отношението човек-природа, която изисква точност, и другата в отношенията човек-човек, в която се ражда самоутвърждаването за сметка на другия/другите. Лъжата е инструмент на това самоутвърждаване. В съвременния свят лъжата се глобализира. А същевременно става лъжлив инструмент. Защото самоутвърждаването вече не е проблем на отделни групи (държави, региони, класи, етноси, нации, конфесии), а на цялото човечество.

Второто заключение е не по-малко стряскащо. Човечеството оглупява. Звучи парадоксално, ако се вземе предвид, че никога не е имало толкова много грамотни хора. Но има и друго измерение. Електронният калкулатор направи ненужно да се знае таблицата за умножение. Компютърът сега не само допълва, но и замества собственото мислене. Тема на деня става „изкуственият интелект”. А естественият интелект? Copy-Paste, процедура, която замества творческото усилие, става типична за съвременното образование. И всичко това не е случайно.

Обществото е незряла функционална система. А човекът, видът Homo sapiens sapiens – достигнал до своя limes, до гранична ситуация.

Кръстопътят има две насоки. Едната е продължаващо блокиране на глобалните проблеми и последваща неминуема катастрофа. Втората е коренна промяна. Нов тип общество. Свят на пост-лъжата, в който ще се реализира нов човек, Post Homo sapiens.

Дилемата може да се означи с аналог на класическите радикални лозунги: Ноосфера или смърт! Бернард Мунтян не използва термина „ноосфера”, въведен в науката от акад. Владимир Вернадски, създател на биогеохимията, един от колосите в науката на ХХ в., но неговият анализ буквално изисква тази категория. „Ноосфера” – сфера, овладяна от човешкия разум. Парадоксът, който ни завеща ХХ в. – и генетически тръгва от Просвещението, е, че човешкият разум овладява природния свят, като надхвърля разумните граници, а остава самото човешко общество под разумните граници на управление.

Днешният, идеологически изкушен – и изкушаван, читател вероятно веднага би задал въпроса: ноосфера, добре, но за каква обществена система става дума? Значителна част от анализите на Бернард Мунтян са аргументиран отговор точно на този въпрос. Нито един от двата познати антагониста. И реалният социализъм, и либералният капитализъм остават дефинитивно ограничени от особеностите на „вертикалния” или „хоризонталния” тип обществено устройство.

Второ Просвещение. Това е ориентирът, който следва от разсъжденията на Мунтян. „Истината, само истината, цялата истина”. Спасителната формулировка. Има ирония в обстоятелството, че „срещу лъжата” беше знаменитата рецепта на Александър Солженицин за изход от тоталитарната система.

Аргументацията на Бернард Мунтян е извлечена от необичайно широк кръг научно знание: физика (класическа и квантова), химия, биология, история, социология, антропология, философия, обща теория на системите, кибернетика… Сравненията между процесите на развитие на физико-химично, биологично и социално-антропологическо равнище придават уникалност на неговия изследователски подход. За читателят широтата на кръгозора носи интелектуална наслада. И същевременно е своеобразен тест за неговата подготовка.

За да улесним ориентацията в поместените текстове и да предотвратим възможно объркване, можем да поясним смисъла на някои централни понятия, използвани от Мунтян.

Динозавровият ефект отразява ключов елемент от биологичната еволюция на Земята. Динозаврите умират, казва Мунтян, не защото имат малко мозък, а защото развиват излишни органи и качества, които пречат на адаптацията им към условията на средата и в крайна сметка предопределят изчезването им. Уместна е и метафората с дървото – короната се разлиства, докато стволът изтънява. Приспособяват се частите, а не цялото. Отнесено към човешкия свят, наблюдаваме безспорно развихряне на постижения от всякакъв характер, но далеч по-малко постижения, ориентирани към действителните задачи пред човека. Пазарът чудесно илюстрира този ефект, защото все по-убедително задоволява второстепенни и изкуствени потребности. Същевременно изтънява „стволът“, а именно способността да се мисли. Динозаврите са все по-сложни, но и все по-неадекватни.

Снемането е термин, зает от немската класическа философия. Aufheben е основна категория в диалектическата логика на Хегел. Обозначава, най-кратко казано, едновременно отричане на съществуващото, запазване на част от него и връщане сякаш към старото, възпроизводство на минали страни, но на по-високо равнище, в друг контекст. Снемането е характеристика на развитието. За Мунтян то е едновременно преодоляване, съхраняване и възпроизводство на дадени особености на едно необходимо по-високо равнище. „Снемането” на Homo sapiens е пътят към оцеляване чрез освобождаване от отчуждението, така че човешкият вид да достигне висотата на задачите,  пред които развитието го поставя.

Система в идеологизирания език, на който разговаряме, означава социално-икономическа организация (базови са производствените отношения), която разграничава социалистическото и капиталистическото, а преди него – феодалното, робовладелското и първобитнообщинното общество. За Мунтян изходна точка е общата теория на системите. Обществото е функционална система. И в такъв случай изходна точка са не производствените отношения, а типът – хоризонтален и/или вертикален, на функционалните връзки.

Мъдростта е понятие, което често срещаме във всекидневието. При Мунтян то добива специфичен смисъл. Отвежда към тип мислене, което се издига над специфичните користни интереси на отделните частни групи и е способно да разбере и отговори на предизвикателството на общото, на общочовешкото. Ето защо за Мунтян не може например в наши дни да има „мъдър национализъм” – би бил оксиморон, нещо като дървено желязо. На съвременния етап мъдростта отговаря само на общочовешката гледна точка. Тя противостои и на лъжата, и на по-старото, обвързано с обикновено осмисляне на традицията разбиране за самата мъдрост.

В хронологичен план текстовете обхващат период от няколко десетилетия, продължил до самата му смърт. В тях са засегнати както „вечни теми“, така и размишления върху конкретни ситуации и процеси. Читателят обаче ще може да се убеди, че и едните, и другите не са „затворени“ в конюнктурата на дадения момент, че „отварят“ врати към бъдещето.

Самите текстове, които предлагаме на вниманието на читателя, са взети преди всичко от ръкописите на Бернард Мунтян. Широко известно произведение на Ленин е озаглавено „Философски тетрадки”. Теоретичното наследство на Мунтян са „Философски перфокарти”. Оригиналните ръкописни текстове са изписани на огромно количество от старите перфокарти, стимулиращи към максимална изчистеност и прецизност на изказа. Подборът, който сме направили, обхваща малка част от всичко, с което разполагаме. В края на отделните фрагменти е посочена архивната им номерация. Текстовете са сбити, лаконични, неразгърнати. Понякога Мунтян сам маркира на определени места: „Да се развие!“. И действително неведнъж ще видим продължение на разсъждения от един фрагмент в друг, доразгръщане, допълване, изграждане на солиден корпус, който първоначално не би проличал само от погледа върху частите. Текстовете се намират в диалог помежду си и именно това сме се стремили да демонстрираме. Има неизбежни повторения. Но те никога не са просто механични, а основа за различен поглед и различни следствия от сходни теми и проблеми.

Главният смисъл на този том е да представи водещи идеи на Бернард Мунтян, които подтикват към размисъл със своята евристичност. Ограниченията на текста в един или друг фрагмент, за които стана дума, са по-скоро импулс към свободата на мислене на самия читател. Нашата надежда е свободното мислене на един блестящ интелектуалец, познат и почитан от по-стари поколения, но не напълно известен на по-младите, да провокира мисълта и въображението на читателя днес.

За удобство сме се опитали да композираме книгата в няколко раздела, концентрирани около централните теми за анализ на самия Бернард Мунтян. Всеки от разделите, от своя страна, има подзаглавия, конкретизиращи отделните полета на разсъждение. Тръгваме от идеологията, която дава изкривено и частично познание и създава бариери пред умението на хората да оценят същинския залог на еволюцията. Минаваме през лъжата, която рискува да блокира пътищата за изход от днешната криза на човечеството. Отиваме към политиката, показваща как съществуващите начини на мислене се опредметяват в решения и на свой ред създават проблеми, акцентиращи човешката ограниченост. Вървим към оригиналното преосмисляне на идеите на Маркс, на когото Мунтян едновременно беше тънък познавач и задълбочен критик. Напредваме към връзката между обществото и Homo sapiens. Продължаваме през разбирането за хоризонтален и вертикален тип общества, за реалните им различия и скрити сходства. Стигаме до оценка на критичната ситуация, която този тип развитие е произвел в нашата съвременност. Идваме до перспективата на човека, която Мунтян чертае. И завършваме с неговото виждане за мъдростта, така необходима за вземането на правилните и фатално важни за бъдещето ни решения.

Това пътуване може да се извърви и по други маршрути. Разграниченията, въведени от нас, разбира се, са условни, разбирането им – също. Идеите на Мунтян преливат от тема в тема. Те трудно могат да бъдат редуцирани само до един „рафт“ или едно „чекмедже“ на познанието. И винаги насочват към истински големия проблем за бъдещето на човека. Ако трябва да се сложи свободно заглавие на всичките текстове, то навярно би било „Размисли за най-важното“.

Архивът на Бернард Мунтян има електронен вариант, който навярно в някакъв момент ще стане изцяло достъпен и ще може да бъде ползван от всички, които се интересуват и които искат да отидат отвъд неизбежните граници на всеки подбор. Специална благодарност дължим на доц. д-р Ружа Маринска, която съхранява и предостави този архив, издири редица текстове на Мунтян, негови публикации, а също даде напътствия, които ни позволяват по-внимателно да навлезем в неговата творческа вселена. Задължени сме изключително на Румяна Бояджиева, която беше много повече от редактор. Без нейните усилия, нейната прецизна многогодишна работа и нейните насърчения книгата едва ли би се появила.

„Размишления към себе си” беше озаглавил Марк Аврелий, императорът- философ, своето интелектуално завещание. За текстовете на Бернард Мунтян подобно заглавие би било подходящо само като иронична епитафия над руините на съвременната цивилизация. Размислите на Мунтян са обърнати към обществото и съвременните хора, те са дълбоко диалогични, макар и монологични по форма.

Нека пожелаем на добър път към (пре)откриването на едно от най-ярките имена в българската интелектуална традиция.

Петър-Емил Митев

Борис Попиванов

Издателство „Захарий Стоянов“