Протестите и Бойко Борисов

1. Протестите

Властта успя донякъде да подмени сблъсъка протестиращи/власт с конфликт протестиращи/полиция. Полицията опитва да защитава своя образ на „реципрочно реагиране“, което е в синхрон с видимия край на „посткомунистическия комплекс” при прилагането на сила. Властта цели приемането на полицейските акции срещу протестиращите като отговор, а не като репресия, при това полицията да има образ на „консервативна“ сила на реда. Положението е съвсем ново за България.

Изглежда, че протестиращите в голямата си част не смятат да увеличат агресията и ще заложат на по-легални форми (трайната окупация на централни кръстовища за момента е преустановена).

Премиерът Борисов прилага тактика на изтощение като се надява на ниска международна подкрепа за протеста и се мъчи да го сведе до рутинен фон. Протестът обаче се стреми да еволюира, а и неговият състав не може да бъде сведен до обичайното „умни и красиви“ защото има „ляво-дясна“ структура на участие, с което преодолява навичната биполярност. Привичното „против гадовете“ е реално мотивирано от стремеж „за правила“.

Прогнозни вероятности

2. „Борисов 3“ или вече „Борисов 4“

В кабинета „Борисов 3“ са извършени 15 промени (в някои ресори – повече от веднъж), без да смятаме Цветан Цветанов, председател на Народното събрание и много други.

„Перманентният ремонт“ беше характеристика и на предишните негови кабинети, но разликата е, че при „Борисов 1“ и „Борисов 2“ се търсеше разширяване на влиянието на ГЕРБ, докато ремонтите на „Борисов 3“ са от отбранителен характер и целят запазване на влияние. По този начин кабинетът „Борисов 4“ е факт и неговата устойчивост съответства на новата цел на Борисов: да запази ядрото на ГЕРБ и здрав, лично предан партиен елит.

Това означава, че Бойко Борисов е поел четвърта роля. След „Отмъстителя“, „Строителя“, „Международника“, сега вече е в режим на оцеляване: „Сървайвъра“.  Въпреки мнението на критиците му, това оцеляване не е самоцел, а съответства на нова политическа реалност – втвърдено ядро на ГЕРБ, което се чувства застрашено и изисква твърда линия.

Ако можеше сам да слезе от власт – отдавна да е слязъл, но Борисов не може да си позволи да бъде свален. Най-неприятното за премиера обстоятелство е, че намаляват възможностите му за дългосрочни договаряния.

Прогнозни вероятности

3. Идеята за ВНС

Бойко Борисов консолидира достатъчно съюзниците си, за да стартира процеса, но увеличи своята зависимост от тях, особено от Красимир Каракачанов.

Независимо от изхода на битката в БСП, никой от възможните победители не може да си позволи да подкрепи ВНС.

ДПС е в по-сложна позиция. От една страна това е партия почти независима от медиите и общественото мнение. Движението не е фиксирано в своя медиен образ и затова може да взима по-остри политически завои. От друга страна ДПС се страхува от хаос в държавата защото всеки хаос може да завърши с националистическа стабилизация. Политическата цел на ДПС не е удържането на Бойко Борисов за министър-председател, а на Иван Гешев за главен прокурор. Отношенията на ДПС с президента Радев изглеждат безнадеждни. Но в крайна сметка реалните им конфликти са само два: фигурата на главния прокурор и отнемането на държавната охрана на Ахмед Доган.

Прогнозни вероятности

4. Договореност Радев – Борисов

Президентът подценява факта, че е поставил премиера в ситуация с единствен изход: максимално да удържа фронта. От друга страна Радев не може да си позволи каквито и да е било преговори по самоинициатива защото би де-легитимирал моралната си подкрепа за протеста. По този начин и той като Борисов се озовава в режим на оцеляване. При това наблюдаваме сблъсък на един много опитен и един много неопитен политик (която неопитност на Румен Радев е и голяма негова сила).

Главната цел на Бойко Борисов в сблъсъка е да тласка ситуацията към симетричност. Това ще се излива в евентуален опит за импийчмънт на президента, други протести и обвинения. Иронията се състои в това, че политическата криза започна с опит да бъде „матиран“ Радев, а сега предприелите атаката се борят за реми.

Не се вижда и хипотетичен „трети“, който би могъл да опосредства и смекчи сблъсъка. Към момента единственият мислим за подобна роля е Красимир Каракачанов.

Прогнозни вероятности