Намираме се в международно безредие

Статията е публикувана в Mediacafe.bg

Автор: Светлин Тачев

Линк към оригиналната статия.

Трета седмица продължава войната в Украйна, а изгледите за мир остават далечни, въпреки опитите за преговори. Западните санкции срещу Москва продължават да се засилват, а в рамките на седмица редица западни търговски марки напуснаха Руската федерация. Пропастта, която постепенно се разтваря между Изтока и Запада, кара редица анализатори да прогнозират, че пред нас бавно се спуска нова Желязна завеса, а Владимир Путин върви към изграждането на нов СССР. Накратко, глобализираният свят, какъвто го познаваме, е към своя край.

До 2020 г. беше трудно да си представим изолацията на хора в рамките на държавните граници. Бяхме свикнали, че свободното придвижване е даденост, което трудно може да се ограничи. Пандемията от COVID-19 преобърна възприятията ни набързо, за да ни вкара в алтернативна реалност. Хората трябваше да се нагодят спрямо новите условия за живот, които ни поставиха в дълбоки социални дилеми. Дълго чакахме „Деня Х“, в който всичко ще приключи, а ние ще се върнем към стария си начин на живот. Войната на Путин в Украйна окончателно развенча илюзиите за завръщане към нормалността.

Затова опасенията за нова Желязна завеса са основателни, но и прибързани. Двуполюсният свят, изграден след Втората световна война, минава през оформянето на сфери на влияние между двете свръхсили – САЩ и СССР. Следвоенният свят изгражда институции, като ООН, които да пазят световния мир. В периода на Студената война се създават редица правила за съвместно функциониране на двата блока.

Днес ставаме свидетели на нещо друго. Путин търси реванш от Запада и е готов на всичко да го постигне. Пред очите ни се руши архитектурата на установения международен ред. Изглежда правила вече няма, а действа само правото на по-силния. Намираме се в период на трансформация, който не е ясно как ще приключи. Измеренията на несигурно международно безредие обаче поставят под заплаха не само мира, но и бъдещето на човечеството.

От еднополюсен към многополюсен свят

Разпадът на СССР слага край на блоковото противопоставяне и разпадането на двуполюсния международен ред. САЩ става глобален хегемон, а Русия поема ролята на регионална сила. В условията на еднолично силово господство, НАТО провежда бомбардировки над Югославия през 1999 г., въпреки противопоставянето на Русия и Китай в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Четири години по-късно САЩ и Великобритания започват война в Ирак, без да имат съгласието на СС на ООН, но заявяват, че и без него ще атакуват. В този период Организацията на обединените нации на практика става неефективна – без възможност за реакция. Днес Владимир Путин използва точно тези примери в своята реч на 24 февруари, когато навлезе в Украйна.

В статията си “Всички заживяхме в света на Владимир Путин“, публикувана в „Ню Йорк Таймс“, Иван Кръстев пише, че инвазията в Украйна е война на Путин, който иска да сложи руската имперска карта отново на масата. Политологът смята, че руският президент е “част от едно поколение на руски офицери от службите за сигурност, които никога не успяха да се примирят с разпадането на Съветския съюз“. Това се потвърждава и от думите на един от приближените до Владимир Путин идеолози на евразийството Александър Дугин. Според него Русия в момента слага край на еднополюсния международен ред, за да започне процес по изграждане на многополюсен. Дугин смята, че това е битка между модернизма и традиционализма.

Изглежда, че Владимир Путин отдавна подготвя своя план за завръщането на Русия на глобалната сцена. Години наред той укрепваше силите си, за да стигне до днешната открита война срещу Украйна. Сирия беше началото. Първо дипломатическите, а след това и военните действия на руските военни стабилизираха правителствените сили на Башар Асад и запазиха неговото управление. Сирия беше  ключова за Русия, защото там се намира една от малкото военни бази, с които разполага, извън пределите си – Латакия. След събитията на Майдана през 2014 г. Путин анексира Крим и даде картбланш за дестабилизирането на Украйна чрез Донецката и Логанската народни републики. През 2019 г. Владимир Путин помогна и на Николас Мадуро, негов съюзник в Латинска Америка. Президентът на Венецуела щеше да бъде свален след няколкоседмични протести, но оцеля, въпреки че САЩ и Великобритания все още не го признават за законен лидер. По-късно мащабни протести се проведоха и в Беларус и Казахстан, които бяха на път да се превърнат в гражданска война, но и те бяха потушени, с което руското влияние в тези страни се засили.

Дезинтеграцията на Русия от международните организации също започна да се проявява. Заради анексията на Крим през 2014 г. Руската федерация беше изключена от клуба на най-развитите страни Г8. През 2016 г. Путин подписа указ за отказ от участие от Международния наказателен съд (САЩ, Израел, Китай и Судан също не участват). Президентът на САЩ Доналд Тръмп допълнително помогна за откриването на път към международно безредие. Той изкара страната си от редица международни споразумения, сред които Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег и Договора за откритото небе. Русия действа реципрочно и също ги напусна. В началото на войната в Украйна, Съветът на Европа замрази членството на Русия, а Москва го напусна доброволно.

Един гигант чака на прага

На фона на десетилетната политическа война между СССР (после Русия) и САЩ, както я описва Тим Уайнър, преминала през различни форми и етапи, един нов геополитически играч заема мястото си на глобалната сцена. Втората по големина икономика в света, Китайската народна република (КНР), плавно и методично разпространява влиянието си по целия свят чрез своята глобална инвестиционна стратегия „Един пояс, един път“, обявена от Си Дзинпин през 2013 г. Например, в Африка Пекин е вече най-големият доставчик на стоки на континента. „Един пояс, един път“ трябва да завърши в средата на века, когато се навършват сто години от създаването на КНР. Факт, който допълнително буди съмнения, че Си Дзинпин желае чрез нея да достигне световна хегемония. Затова и Доналд Тръмп разшири икономическото противопоставяне с Китай като наложи безпрецедентни мита. Американският президент беше наясно, че ще дойде ден, в който не Русия (която не е силна икономически), а Китай ще е новият проблем на САЩ.

Китай изглежда, че не търси участие във военни конфликти, а гледа само собствените си интереси. Все пак има и някои нерешени въпроси. Например, Тайван, който се смята за неразделна част от КНР. Войната в Украйна засили притеснения на САЩ, че Пекин може да последва примера на Путин и да я завземе със сила. За разлика от руския президент обаче, Си Дзинпин не бърза да действа.

Затова КНР зае неутрална позиция спрямо войната в Украйна, защото не желае санкции, които могат да му се отразят негативно. Той вероятно следи развитието на събитията, за да знае как да действа в бъдеще. Насилствено завземане на Тайван пряко ще конфронтира Китай със западните сили, които дават сигнали, че няма да се откажат от Тайпе и ще го защитят. Външният министър на КНР Ван И обаче не веднъж е споменавал, че Тайван, рано или късно, ще се върне у дома, по един или друг начин.

Освен Китай, и други страни заеха неутрална позиция спрямо войната в Украйна. Дейвид Адлер пише в статията си „Западът срещу Русия: защо Глобалният Юг не взима страна“ за „Гардиън“, че гласуването на извънредната сесия на Общото събрание на ООН очертава един глобален Юг, който отказва да вземе активно отношение в конфликта и вероятно ще държи курс на неутралитет. По подобие на Движението на необвързаните страни от Студената война. Наблюденията на Адлер са много важни, защото са индикатор. Държавите от Латинска Америка, Африка и Азия твърде дълго са страдали от колониалния Север, а тази война си е тяхна. Всеки опит за заемане на страна може само да доведе до дестабилизация, от която нямат нужда. За някои от тези държави това е и шанс за още по-бързо развитие на икономиките, но и възможност за налагане на регионално влияние в един нов международен ред.

Заплаха за демокрацията

Следвоенна Европа, в частност западните държави, смятаха, че мирът ще е вечен на Стария континент. Дълго време европейските лидери залагаха на дипломацията и икономическите си интересите около кризата в Украйна. Например, Еманюел Макрон и Олаф Шолц направиха срещи с Владимир Путин в опит да се намали напрежението. Войната в Украйна обаче отрезви Европа. И я мобилизира. Чешкият президент Милош Земан, един от по-близките до Русия европейски политици, осъди руската инвазия в Украйна и се обяви за по-строги санкции срещу Москва. Унгарският премиер Виктор Орбан, който също има топли връзки с Руската федерация, заяви, че няма да налага вето на санкции срещу Русия. Германия, която години наред бранеше „Северен поток 2“ от САЩ заради икономическите си интереси, коренно промени политиката си спрямо Москва. Десетилетия наред тя не продаваше оръжия на страни, в които се водят конфликти. Войната рязко промени германските разбирания и страната започна да въоръжава Киев. Германското правителство обяви още, че ще увеличи и разходите си за превъоръжаване. Подобни заявки има вече в редица европейски държави, сред които и България.

Големият проблем пред Европа обаче не е толкова военен, колкото политически и ценностен. Във второто десетилетие на XXI в. подкрепа получиха популистки настроени формации. Световната финансова криза, а после и мигрантската проправиха път на лидери, които използваха страховете на хората, за да хванат кормилото на властта. Популистите започнаха революция по смяна на старите политически елити, окуражавани от победата на Доналд Тръмп. Излизането на Великобритания от ЕС допълнително разклати европейските устои. Все пак пандемията от коронавирус отслаби популистите, но само временно.

Европа остава зависима от руския газ и е наясно със ситуацията, в която се намира. Бърза алтернатива изглежда, че трудно ще се намери. Удължаване на войната и задълбочаване на санкциите срещу Русия неминуемо ще се отразят и на европейските граждани, а това ще има своите политически последици. Тревогите вече са налице. Последиците от Ковид-19 започнаха да се усещат в края на 2021 г., затова и държавите продължиха с мерки по удържане на увеличаването на цените. Това е трети пореден удар по неолиберализма – след световната финансова криза и пандемията от COVID-19.

Ако продължи влошаването на икономическите показатели, може да отприщи нова вълна на недоволство, която да даде нов шанс на популистите в Европа. Дестабилизиран и разединен ЕС трудно би намерил своето пълноценно място в новите геополитически реалности. Залог остава демократичната политическа система, която все повече прилича на екзотичен оазис в пустиня от автократи. Не е изключено и самата ѝ ефективност да бъде подложена на изпитание.

С просто око се вижда вече, че светът, какъвто го познавахме си отива. Прогнозите за падане на нова Желязна завеса изглежда ще се изпълнят. Войната на Путин в Украйна само ускорява разпада на установения международен ред. На глобалната сцена има и нов играч в лицето на Китай, който засега само наблюдава и чака. Европа трябва да търси своето място на глобалната карта и да успее да съхрани ценностите си. Преди да се стигне до нова Желязна завеса обаче, трябва да се стигне и до договорки, които все още изглеждат далечни.


Не пропускайте

От Мрежата