Лекция 2 (09.03.2012 г.) – Андрей Райчев

Миналия път, разсъждавайки за материализма и идеализма, като стратегии на описание на обществото, стигнахме до извода, че ние ще следваме път, при който съзнанието следва някакви други структури, които са невидими и които се разгръщат. Това което ни се вижда като естествен свят, всъщност е донякъде илюзия и привидност, дължаща се на анонимни действия на тези скрити структури. Също така видяхме, че след Карл Маркс трябва да мислим, че „пари-стоки-пари(прим)” е фундаменталната структура, която задава тенденциите на развитие в модерните общества. Това е формулата на капитала. Капиталът означава пари, които се превръщат в стоки за да образуват повече пари. Това е фундаменталното капиталово движение. Повечето неща, които се случват в света, се дължат именно на тази много проста формула. Наличието на самонарастващите пари постепенно се превръща в самонарастващо знание и т.н. Т.е. от строго капиталово движение се превръща в принцип на организация на почти всички сфери на обществото. Това е принципът на ръста.

Социални структури. Касти и съсловия

Ние твърдим, че това е двигателят на обществото. Ще проследим как това се превръща в социални структури и какви са те. Да се върнем на класическата, традиционна социална структура. Тя е зададена от трите касти. Всички европейски общества се състоят от жреци, производители и в?йни. Това е универсално за всички европейски общества, т.е. обществата между Индия и Англия. Откъде се е взела тази структура на жреци, производители и в?йни? Тя следва вътрешната структура на най-старата община която е възрастова структура. Първоначално общината вътре в себе си съдържа стари, зрели и млади. Тази структура е функционирала хилядолетия и е била добре подкрепена с ритуали и други подобни. Постепенно от вътрешна структура на общината, това се превръща в междуобщинска структура. Т.е. получаваме едно село със старци, едно село с производители и едно село с в?йни. Това е специализация, при която функциите на едно нещо се разхвърлят по функции на по-голямо цяло, което вече има това вътрешно съотношение, като външно съотношение. При това в средата на територията са били естествено жреците, в средната периферия са били производителите и на ръба на територията са стояли в?йните. Първоначално това е вътрешна структура, постепенно тя се превръща във външна. Много от европейските приказки пазят спомена за тази версия. Спомнете си приказката за Иван Глупака. Винаги третото дете от най-глупаво става лидер. Това е универсално за повечето европейски приказки, че третият глупак взима властта. Причината е, че в?йните притежават мечове. Постепенно, именно те взимат властта. От тази гледна точка, историята на европейските общества винаги може да я разглеждаме като битка между в?йните и жреците за властта над производителите.

Това е структурата на старата европейска община. Тя се разпада на касти. Тези касти до ден днешен можем да ги видим в Индия. Те си имат цветове- съответно бяла, кафява и червена каста. Те не са ограничени в контактите си. Ограничени са в браковете и в професионалните си функции. Жреците нямат право да се занимават с нищо друго, освен с умствена дейност. Производителите са специализирани на много подкасти (около 1000). Третата каста са професионални в?йни – те са властта. Под тях има едни, които са извън кастите – шукти. Те са вън от социалната структура. Тяхната съдба е много тъжна. Тях не можеш да ги пипнеш и погледнеш дори. Те не стоят прави, а клечат и като получат нареждане трябва да се затичат да го изпълнят. Тази социална структура продължава хилядолетия. Да вземем за пример Франция от XIVв., или Италия от XIII, ние виждаме пак трите касти, само че по нов начин – селяни, които играят ролята на производители, принцове, които са дворяни естествено и жреци – свещеници. Това функционира много дълго – до появата на това, което наричат „трето съсловие“. Казват му трето съсловие, защото първите две ги смятат за съсловия, а другите не ги смятат за хора изобщо. Това трето съсловие са всъщност хората заети с формулата „пари-стоки-пари(прим)“. Първоначално това са занаятчиите, жителите на градовете, които произвеждат мечовете за дворяните, религиозните атрибути за свещениците. Всъщност, те живеят покрай тях. Естествено, това е свързано с появата на града. Обаче, именно това трето съсловие през формулата „пари-стоки-пари(прим)“ преобръща света. Това е основно марксистко твърдение.

Ние ще проследим как става това преобръщане строго теоретически. Ние не правим история на въпроса, а теория на въпроса. Няма да разказваме как са протичали процесите, а тяхната логика.

Политическите борби и властта при феодализма

Какво представлява политическият живот и борбите на феодалното общество? Това са големи територии, които перманентно се бият една с друга. Духовниците са единни и обединители. Докато отделните принцове си превземат територии. Представете си феодализма в цялата си красота. Но защо започва да расте ролята на третото съсловие? Защо това не продължава? За да отговорим на този въпрос трябва да дадем отговор на въпроса, защо те се бият. Какъв е мотивът на борбата им? Мотивът е несъмнено земята, тъй като богатствата на това общество са свързани с наличието на селяни, които работят. Като завземеш определена територия, фактически си завзел огромно количество селяни, които работят за теб и богатството ти идва от тях. Затова борбата за власт при феодализма е борба за земя. Това не е генезиса единствено на Западна Европа. Това е характерно и за генезиса на България. Но това винаги е борба за земя. На пръв поглед, никакво трето съсловие не трябва да се появи, тъй като който е най-добър в борбата за земя, той трябва да доминира. Обаче, за да може да се бие, на него му трябва град. Някой трябва да прави по-добри мечове, по-добра стомана, по-добри конски впрягове, все по-здрави лъкове и всичко, което трябва за война. Следователно, получава се парадокс – за да съществува като феодал, той трябва да развива капитализма. И най-добрият феодал ще бъде онзи, който е развил най-добре капитализма. Това е типичен пример за диалектиката. Абсурдът се състои в това, че колкото по-феодал си, толкова по не си феодал, защото трябва да имаш все по-силен град зад гърба си. Който и да е Луи, няма никакъв проблем да избие Париж, но това е което ще му вземе властта. Той се бие с германците, но всъщност властта не му взимат германците. Властта пак му взимат французите, само че от град Париж. Съответно, германецът също може да разруши град Бремен. Той се бие с французите, но властта ще му вземат гражданите от Бремен. Но той не може да го направи, защото за да функционира добре като феодал, той трябва да развива противоположното начало – градското, гражданското. А самото гражданско лежи на принципа „пари-стока-пари(прим)“. Мотивът на властта при феодалното общество въобще не е ръста на капитала, а е придобиването на ново богатство. Феодалът властва чрез демонстрация на силата си, чрез решения за живота и смъртта на околните си. Това е дълбочинната структура на феодализма. Царят винаги е видим. Неговото тяло е показано в най-различни ситуации – как се е женил, как е умрял, как е победил и т.н. Неговото явяване е самата власт, а решенията които взима фактически са решения кого да убие и кого да остави жив. Той е и върховен съдия много често, но дори и да не е така, основната техника на властване е решението – живот/смърт, а основната техника на показване на властта спрямо подвластните е публичната екзекуция. Той взима подвластен, обикновено човек, който е направил нещо лошо според него и върху тялото му демонстрира властта си. Върху това тяло царят нанася йероглифа си – „аз съм цар“. Важно е да фиксираме тези две свойства: властта е публична, тя е самата публичност. Публична дотам, че Луи XIV не ходи до тоалетната сам, той прави съответното отделение пред двореца си. Той не спи с жени сам. Няма никаква идея за приватност на властта. В нито един момент царят не е скрит. Той не се облича сам. Има цял ритуал на обличане, шиейки дрехите им върху тях. Това е изключително важен ритуал. Властта през цялото време е видима. Съответно, тъй като кралят е формулата на мира, той персонално е формулата на мира. Понеже има цар, има мир. Няма ли го – започва война на всички с всички. Ако го махнем, структурата потича, защото тя на това се държи. Не е задействала все още формулата „пари-стока-пари(прим)“. Тя по съвсем друг начин държи обществото и по съвсем друг начин го пази. Властта в архаичното общество е публична, за сметка на решения за живот и смърт. Но капанът е, че в битката за земя ефективен е този, който е развил по-добре обратното начало. Т.е. който е създал своя гробокопач – буржоазията. Същество от съвсем друг вид. Не случайно са трето съсловие – те са извън кастите. Те не са нито шамани, нито принцове, нито селяни. Това трето съсловие и неговият възход всъщност е историята на капитализма, т.е. на модерността.

Нека проследим какво произвежда като социална структура капиталът, освен самите капиталисти. При феодализма не може да има ръст. Феодалът може да натрупа повече съкровища ограбени отнякъде, може да построи дворец. Но принципът на феодализма не е в ръста. Там не съществува идеята за спестяване. Тя е доста късна идея на буржоазното общество. Рицарят не само няма право да пести, той има задължение да харчи. Длъжен е да харчи, за да удържи положението си на рицар. Това, че той има повече злато в сандъка не е важно. Важното е той да изглежда, защото цялата власт е в изглеждането. Властта не е скрита. Сега ще видим как ще се скрие.

От търговски към промишлен капитал

Капиталът възниква като търговски капитал. Търговският капитал се състои в това, че аз имам пари, отивам някъде, купувам стоки, връщам се и ги продавам по-скъпо. Това движение е съществувало в стотици общества. Това не прави обществата капиталистически общества. Това е просто семката, която ще поникне. Търговците, които са се движели между Картаген и Рим са имали някакви печалби, но те не променят социалната структура. Те не са вътре в обществото. Те са външни по отношение на обществото и играят огромна роля в пренасянето на знания, иновации и т.н. По-умните феодали винаги стимулират наличието на търговци, защото това предоставя контакт на тези затворени общества с други общества. Освен това, не навсякъде има сол, кожи, злато и т.н. Моментът в който търговският капитал прекратява да пътува за да произведе новата стока, а произвежда на място, е възникването на промишления капитал. Това е изключително важен момент в развитието на човечеството, решаващ момент в цялата модерност и без разбирането на чудото което се случва е много трудно да проумеем цялото, затова ще се спра подробно логически, а не исторически върху процеса.

Съвсем понятно е, че аз не трябва да ходя до Барселона за да набавя определена стока, а си я произведа в Лондон. Това ще е значително по-ефективно. Как точно това е станало? Англичаните си живеят съвсем нормално при тази структура. Техните принцове се наричат лордове, имаме свещеници, селяни и някакво трето съсловие. Главната овца в Англия е мериносовата овца. Поради климата там, мериносовите им овце са най-добрите в Европа. Това са овцете, от които се произвежда вълна. Ако започнем със 100 овце на пролет, на есен са 200. Но те трябва да бъдат избити, защото няма начин да накосиш толкова сено, за да издържаш овцете през зимата. Този цикъл си е хилядолетен цикъл на местното селско стопанство. Структурата стои и не се променя, освен ако не се появи ново средство за производство. В случая, новото средство за производство е много просто. Лорд Томсън открива, че ако насечеш ряпата по определен начин, тя цяла зима може да храни овцете. На пръв поглед, много скромно събитие, но това взривява историята на човечеството, променя света. Този минимален прогрес дава съществен резултат. Оказва се, че 100-те овце през лятото се превръщат в 200 през зимата, но могат да останат живи, тъй като има с какво да ги нахраниш. Догодина те се превръщат в 400 и т.н. докато станат гигантски стада, които са много по-ценни от всички селскостопански обработки на земята. Какво се случва? В момента в който те получават тази технологична възможност да отглеждат овце, те ограждат земите и изгонват селяните. Тези огради стоят до ден днешен. На селяните им казват, че земята вече не е тяхна и на тяхното място настаняват овце. Тогава те започват да продават мериносовите овце по формулата „пари-стоки-пари(прим)“. Отиват в Париж, продават ги и се връща с повече пари. Но сме изгонили селяните. Томас Мор обобщава процеса с изречението: „Овцете изядоха хората“. И наистина е така, в смисъл, че заемат тяхното място на земята и селяните стават ненужни. Селяните биват изтласкани от земята, но къде отиват тези хора? Някои от тях стават войни, качват се на кораба и тръгват да завземат света. Цялото пиратство тръгва от тези хора. Заселването на Австралия, Америка и Канада е именно с тези хора, но все пак това не е достатъчно. Образува се една огромна маса от хора, която е абсолютно уникална. Това не са селяни, защото са махнати от селото. Те не могат да бъдат продадени. Те са свободни хора, които обаче нямат никаква функция. Те за нищо не стават. Някои от тях започват да се скитат, да грабят, да се пречат на обществото. При Хенри VIII се приема закон против скитниците, съобразно който, при първото залавяне на скитник му жигосват на челото “S” (от англ. slave – роб), а при второто залавяне го обесват. Типова картина е била, като пътува човек по пътя, да вижда десетки и стотици обесени хора – именно тези изгонени от земята селяни. Защо ги изгониха? Заради ряпата. Структурата самодейства. Кой ги е създал? Никой. Всеки е действал съобразно своята частна активност и интерес. Лордът е искал да продаде повече меринос, за да може да купи огърлица на някоя лейди. Това е мотив. Лордът не иска да гони селяните. Но поради действията на силни структури в обществото, микродействия правят макропроцеси. Т.е. имаме история.

Работната сила

Изгонените селяни образуват една гигантска маса с две изключителни важни свойства – свободен (юридически) и няма нищо. Те разполагат само със своята работна сила. Тя е тяхна. Образува се уникалната стока в историята на човечеството – работната сила.

Този който продава работна сила се нарича пролетарии. Пролетариатът представлява фактически експроприираните средства за производство, но в качеството си на свободни същества. Образува се уникална стока, която никога преди това в света не е можела да бъде купена. Преди това ти можеш да купиш резултат от труда на някой, или да купиш самият човек (роб). Тогава ще купя целия му труд и него. В нашия случай човекът продава част от живота си – 8 часа, 16 часа и т.н. Това е уникалното. Такава стока няма преди това никога. Ето го и чудото: когато търговецът на меринос заварва тази огромна тълпа да идва – милиони хора, които няма какво да ядат, той решава и прави промишленост. Ако нашата сушена ряпа ги изгони, нашата машина за плат ги приема. Те бяха изтласкани от нишата си, от предмет, от структура, не от нечия воля, не от принцип, не от идея, не от религия, а от структура. Ряпата ги е изгонила, а онова което ги превръща в специална, много особена класа е фабриката. През XVIIв. се изобретяват няколко серии от машини – парната машина, тъкачен стан, автоматични чукове и т.н. Във всички тях има нужда от неквалифицирана работна сила. Т.е. акцентът не е толкова върху работника, колкото върху силата му. Това ще се промени през XXв. Ако се питате, защо жените са толкова зле в тези общества, а мъжете добре, отговорът е, че мъжете просто са по-силни от жените. Женският труд е по-евтин, защото те не са силни. А детският труд е още по-евтин, защото децата са още по-слаби. Именно тогава, мъже, жени и деца влизат в месомелачката на фабриката. Така възниква капитализмът и промишленият капитал. Новият капиталист вече купува не просто жито, за да го носи в Алжир, а купува пролетарии, купува машини и суровини. Тогава нашият меринос се превръща в плат, който капиталистът продава за пари(прим). Това е процес, който променя света. Светът започва рязко, в определени части, да се индустриализира. И то в кои части? Там, където разбират тази структура. Там, където нашият селянин е изгонен. Става ли това в Русия? Чак при Петър I, като той цели села ги е подарявал на фабриките, мъчейки се да реши въпроса, как да прави индустрия. С неосвободени селяни не става, защото нямаме тази уникална ситуация. Робът във фабриката не е пазар. Може да догонваш по този начин, както правят Русия и Китай, но не можеш да реализираш процеса. Затова, куриозно, оттогава страните започват да се подреждат не по размер на земите си, а по силата на индустриите си. Това отразява класациите на свобода. Ние виждаме как свободата е някаква гигантска ценност и казваме, че който е бил най-свободен е бил най-развит. Но то е обратното. Свободата е вътрешно условие, но в съвсем друг смисъл. А именно заради действащата структура трябва пролетариат. Тези хора са в ужасно положение. Фридрих Енгелс описва в книгата си „Положението на работническата класа в Англия“ ситуацията в тази страна в края на първата половина на XIXв. – чудовищна. В сравнение с нас, като жители на Османската империя, това изглежда като пъклен ад. Средният работен ден на тези хора е 18 часа, после 16 часа. Чак след век и половина им правят работния ден 10 часа, после 8 часа. Ограниченията за труда на децата е първо 8 години, после 12 години, т.е. от такава възраст детето започва да работи. Яденето е колкото да не се умре. По-лоши условия за живот няма. Аз лично съм гледал остатъците от това нещо. Това изглеждаше така – работнически жилища на 5 етажа, няма канализация, в резултат от това колкото по-високо живееш, толкова по-скъпо е, защото върху другите падат лайна. Смрад, няма светлина. Средната възраст на живот е 31-32 години. Така- поколения наред. Как няма Англия да превземе целия свят? Върху костите на тези хора е построено цялото това богатство, цялата ни свобода, но това е друг въпрос.

Преди малко разсъждавахме за някакви жреци, производители и т.н. Тук за 50 години, благодарение на действието на две структури – на въпросната революция в селското стопанство и на появата на формулата „пари-стока-пари(прим)“, светът се превърна в друг. Образува нова класа. Невиждана, нечувана класа. То е модерно. Затова казваме „модерно“, „новото време“, защото това е съвършено ново. Никога го е нямало. Пролетариите стават основа на обществото. Между другото, те не са толкова много. Не си ги представяйте като половината общество. Те са някъде 30-40% от хората, но са достатъчно много.

Държавният капитализъм

Преминахме през търговски капитализъм, промишлен капитализъм, следва третия етап, който е фазата на държавния капитализъм. Той живее по същата формула „пари-стока-пари(прим)“. Преди това държавата обслужва прекрасно лордовете, следи реда и т.н., но тогава се осъзнава, че индустрията е главния фактор за тяхната сила. Това е моментът, в който държавата схваща, че степента на нейната сила спрямо съседните държави е индустрията. Всъщност, този процес го наблюдаваме и при феодалите. Те можеха да избият Париж, за да остави властта си на мира, но всъщност веднага щеше да загуби от испанския, немския феодал. Затова феодалите развиваха капитализъм, който е унищожителният за тях принцип, за да бъдат по-големи феодали. Държавата изпада в аналогично положение. Управляващите осъзнават, че имаш ли индустрия – силен си, нямаш ли – слаб си. Затова държавата преминава изцяло към регулация и стимулиране на тази индустрия. Това е периодът от средата на XIXв. до началото на Първата световна война, или до Втората, трудно е да се каже. Това е периодът на държавния капитализъм. Към какво се стреми държавата? Към пари(прим). Къде може да се намеси държавата главно? В работната сила, в машините, в суровините и съответно грижейки се продуктът да се продаде, в пазарите. Логическата структура, за която говорим, задава всъщност целите на държавата по време на държавния капитализъм. Към какво се стреми тя? Първо, да поевтинее работната сила. Как става това? Чисто и просто, стреля по работниците, ако те се бунтуват? Старае се да увеличат работната сила. Правят медицинско обслужване, за да има повече работници. Второ – машини. Какво трябва да направи държавата, за да има повече машини? Тя започва да развива университети – да има инженери, които да измислят машини. Държавата започва да стимулира максимално развитието на знанието. Стреми се да купуват учени и т.н. Петър I, примерно, изкупува всички учени от Европа за да правят нещо прогресивно при него, в Русия. Трето – суровини. Какво трябва да прави държавата, за да има суровини, или достъп до суровини? Да взима колонии. Тези държави през този период превземат целия свят, защото това е достъп до суровини. Взимат Индия, Северна Африка, Южна Африка, Латинска Америка т.н. Целият свят става колонии на тези хора. Преди това, на феодалите през главата не им е минавало, че такъв успех ще се постигне и ще се превземе целия свят. А държавите за тези години превземат целия свят. Това са трите капиталистически държави основно – Испания, Англия и Франция. Около тях се мотаят по-новите, които не успяват да вземат свои колонии – Италия и Германия. Затова и се бият впоследствие. Русия е завзела голяма част от Сибир. Има и турци, които другите ги досмачкват. Но като цяло това е битката за суровини и пазари. Това са четирите функции на държавния капитализъм, защото това са и четирите условия на „пари-стоки-пари(прим)“. Това не означава, че процесът няма вътрешни, противоречиви логики и т.н. Но дори и такова събитие, като гражданската война в Америка през средата на XIXв., прекрасно се вписва в тази схема. Кой се сбива в Америка? Защо се сбива от гледна точка на нашата теза? Какво имаме? Имаме Америка, разделена на две – робовладелски юг и промишлен север. Какво е искането да се освободят негрите? Извън това, че е християнско, че е демокрация и т.н., какво реално искат те? Искат да ги направят свободна работна сила, за да се развиваме. А онези от юг не искат, защото негърът му върши всичко. Но то е бавно и неефективно. Капитализмът навсякъде побеждава феодализма. Навсякъде формулата „пари-стоки-пари(прим)“ помита и унищожава селото. В края на този процес, преди 50 години, в САЩ 3% от населението са селяни. А тези 3% при това са промишлени селяни, т.е. те са организирали селото, както се организира фабрика – с машини и т.н. Няма такива, които ровят в земята.

Държавният капитализъм, освен че се грижи за машините, суровините и пазарите, се грижи и за работната сила. Не му е безразлично какъв ти е работника? Дали умира на 30 години или живее до 50. Дали е силен и здрав. Дали има 30 деца и те умират от глад и са болни от чума или са здрави. На първа фаза имаме търговски капитал, на втора фаза той опосредства това с фабрика, или стоката се превръща във фабрика. Фазата на държавния капитализъм опосредства това с много допълнителни неща – с масово здравеопазване, масово образование, с грижа за реда. Започват нови и нови опосредствания на процеса, с цел повишаване на ефективността, защото държавите се бият една с друга и за да са по-силни им трябва индустрия. В резултат от това пролетариатът извървява много важен път. От болен и нещастен скот, който е изгонен от селото, отишъл във фабриката, той се превръща в някакъв жител на държавата, за което има определен създаден ред. Т.е. децата ходят на училище, има църква в неделя, има лавка в която той пазарува и се бори както всеки човек да е по-евтино. Пролетариатът започва да прави вече някакви движения, образуват се профсъюзи, чупят машините, претендират за по-висока работна заплата. Когато всичко това се обгрижи достатъчно и престане да бъде този катастрофален човек, тогава той се превръща от пролетариат в маса. При това тази маса вече не е само пролетарска маса. Представете си, капиталът опосредства формулата си с училище и трябва работниците да получават начално образование. Това е някъде средата на XIXв. Някой от тях са учители и т.н. Всичко това, взето заедно, вече няма свойството на пролетария, т.е. да няма абсолютно нищо, но продължава да продава работната си сила. Но вече не е просто онзи изгонен селянин заради репите, попаднал във фабриката, а е просто човек, който живее около фабриките и цялата възникнала индустрия. Всичко това е подчинено на движението – парите се превръщат в повече пари. Тези маси, които се образуват към началото на XXв. са особено, изключително образувание в историята на света. Такова е нямало преди това никога и надявам се никога да не възникне. Първо, те са огромни, тъй като появата на фабрики и на машини развиват технологиите и радикално се удължава човешкият живот. Нашият пролетарии живееше 30 години, този започва да живее 50. Започва много мощен демографски взрив. Ако преди, на нашия пролетарии му измираха 6 деца от 10, на този му умират само 2 от 10, ако не и 1 от 10. Безкрайно се повишава образованието. Ако предишните не могат да четат и да пишат, новите са грамотни в някаква минимална степен. Тук има и друга линия, това е появата на гигантски войски (след Наполеон). Преди това войската са нашите принцове, които са просто една каста, която ходи и се бие. А новите образуват огромни войски от обикновени хора, които не са никакви войни, а са просто същите тези пролетарии, леко образовани и докарани във войска. Това става при Наполеон, в началото на XIXв. Естествено, при тяхната поява Наполеон помита всички. Резултатът е, че навсякъде се появяват тези. Т.е. освен, че ги държат в месомелачката на фабриката, ги държат и в месомелачката на войската. Бият се за суровини. Това е важен аспект, защото войната мъчи хората, не по-малко от мира. Мирът е страшно мъчителен, но войната е още по-мъчителна. Революциите, които ще последват от тези маси, са наполовина дело на войни.

Тези маси са безкрайно нестабилно нещо. Няма нищо по-революционно от света в края на XIXв. и началото на XXв. в историята на човечеството. То през цялото време е пред избухване. Причината е, че капиталът добре се държи, пари(прим) са в цъфтеж, но масите страшно набъбват. Няколко примера: Русия при Петър I е 8 милионна страна, при Николай II е 180 милионна страна. Англия при Кромуел е 8 милионна страна. Тя не само става 60 милиона, каквато е днес, но и заселва целия свят, смятайте още 100 милиона. Франция, която е най-голямата страна по това време в Европа – 25 милиона, колкото Румъния сега. Освен, че е заселила Алжир, Тунис, Мароко, Чад, Нигер и т.н., всичко това е френско. Германия е била 13 милиона по същото време. Тя също избухва и заселва половин Америка. Половин Америка са немци, а да не говорим колко са отишли в Русия и т.н. Следва гигантски демографски взрив. Масите фактически не си подобряват нито за момент положението, защото всичкият плюс отива в количеството. Това е тайната на появата на революционна ситуация в началото на XXв. в света. Когато започва Първата световна война, когато тези маси са изправени една срещу друга, светът избухва. Те се самоорганизират, въстават и даже на 1/6 от земното кълбо построяват принципно друго устройство, което не е свързано с „пари-стоки-пари(прим)“ – така наречения комунизъм. Но него няма да го анализираме тук, просто отбелязваме, че той се ражда към този момент.

Welfare society – Общество на благоденствието

След Втората световна война настъпва четвъртата фаза, т.нар. „welfare society” –общество на благоденствието. Как изведнъж това се случи? Как става така, че след Втората световна война изведнъж всичко се промени. Ще кажете – технологията. Не е технологията, защото преди това технологията позволява същото. Няма и някакво кой знае какво изобретение, което е измислено след Втората световна война, което както ряпата промени нещата. Въпреки това, рязко и веднага след войната наблюдаваме рязко, принципно изменение на положението на масите и рязък ръст при продължаващо действие на „пари-стоки-пари(прим)“. Когато такива магии стават, обикновено теоретическото решение е свързано с това, че е изгодно на властта. Действително условие за възможност да държиш властта след Втората световна война, поради гигантската борба на масите, поради това, че не искат повече така и поради това, че съществува Съветски съюз, който е образец „че някъде масите са взели властта в свои ръце“ (това е в кавички, защото към този момент те не знаят, че това не е така). Условие за да държиш властта над масите е, да им подобряваш положението. Какво опосредствахме преди малко? Вкарахме фабрика, начално училище, медицински грижи, или най-общо държавата започна да се грижи за работната сила и това осигури примът да расте. Какво вкарваме сега? Какво даваме на човека тук? Част от прима държавата започва да заделя за масата. И то не малка част. Това става през данъчната система. Държавата от прима започва да връща на човека. Какъв е резултатът? Възникват трите кита на welfare society – здравеопазване, пенсионна система и образование. Четвърта допълнителна система е тази за социална сигурност – системата „антибезработица“. Тези четири системи не могат да бъдат монтирани от никой субект, освен от държавата, съответно това е продължение на държавния капитализъм, който обаче го премества решително в следващата фаза на развитие на социума, защото положението на масите решително се подобрява. Той, фактически, само защото е масов човек, без никакви други заслуги, вече го завеждат на училище и ще го учат до 11 клас, а между другото, след 1968 година- до 23-24 години. Броят на младите хора, които са студенти във Франция преди 1968г. са 2%. Още през 70-те години вече са 19%. А в Германия 50% от младите немци учат висше образование. След Втората световна война социалистическите партии в повечето страни взимат властта, а там където не взимат, буржоазните партии правят много социални програми, за да не вземат социалистите властта. Това е самоорганизация на масите. Това не е подарък. Масите се самоорганизират в тази борба. Това са всичките им стачки, всичките им антивоенни движения, всички феминистични движения, всички антирасистки движения и т.н. Това залива света и масите си извоюват това нещо, защото властта престава да бъде възможна за държане без да се прави това. Това не е услуга, не е нечии замисъл, а отново е резултат от материални взаимодействия. Борбите на масите и наличието на Съветски съюз, т.е. на алтернативна система, карат да се направи изключителен голям компромис във формулата – част от прима, който винаги отиваше при капиталиста или държавата, сега се връща при масите. Главният въпрос е, каква част от печалбата на държавата се връща при тези хора.

Петият етап – Динозавърът

Тук започва нещо изумително. Аз смятам да ви докажа, че ние сме на пети етап от развитието на цялата история, с други закономерности. Как започва да изглежда този човек? При търговския капитал, т.е. без капитализъм, той беше един селянин, който се ровеше в земята. При появата на промишления капитал той стана пролетарии – уникално същество и най-страдащия човек в историята на човечеството. На третия етап движението „пари-стоки-пари(прим)“ формира хората като маса. На четвъртия етап борбите на масите доведоха до това, че част от прима започна задължително да се връща при тях и те добиха рязко покачване на жизненото ниво. Говорим за покачване в пъти, както в абсолютни стойности, така и в обеми храна и за условия за живот т.н. България е ту welfare society, ту е масово общество. Ние сме някаква смесица. Ние сме на самия ръб на това благоденстващо общество. Какво обаче става с масовия човек? Той става все по-нормално живеещ. Най-важното е, че той става, в някакъв смисъл, капиталист. Той започва да разполага с определена печалба. Как изглежда това 40-50 години по-късно? Да погледнем бюджета. Той взима примерно 2000 евро месечно. Говоря за златния милиард. От тези 2000 евро да речем, че за данъци отиват 600, за ток и подобни услуги още 200 евро. Остават някъде около 800 евро на месец. Пролетариите не знаят какво ще ядат утре. Масовият човек през цялото време е оцеляващ човек. Когато се създават учители за работниците, въпросът колко учители да създадат за работниците не се решава от някакви ценности, не се решава от гледна точка, че работниците трябва да имат задълбочени знания и т.н. Този въпрос се решава от гледна точка на прима, колкото може. Затова пазарът прави така, че работната сила на всичко в масовото общество е минималната възможно. В масовото общество всичко е построено, понеже се е самопостроило. Държавата прави гигантски усилия да е силна, фабриката силна и тече демографски взрив, всички хора в масовото общество с изключение на елита само оцеляват. Масовото общество е на самия ръб. Понеже се създават нови и нови неща и те са толкова, че да ги има. Поради това никакво натрупване там не може да има. Да, масовият човек не е пролетарии, той има къща, скрин и т.н., но той е на самия минимум, защото такава е дефиницията на самия пазар. С човека в обществото на благоденствието, не е така. Той не живее на минимума. На него му остава нещо, всеки месец, всяка година. Тук се извършва много важно чудо, не по-малко важно от откритието на лорда за ряпата. Влязохме в принципно нова фаза на развитието на капитализма, а може би и на човечеството. Това е защото всичко, което можеше да прави масовият човек, мислейки за бъдещето е да се бори за това бъдеще, да вземе отнякъде за себе си. Примерно да направи стачка, или да запали уред във фабриката и т.н. Но той е в непрекъсната битка за своя ръб. Битка за оцеляване, битка за запазване на статуси. Масовият човек през цялото време пази своите статуси. Това е главната му характеристика. Той е пред загуба на статуси и трябва да ги пази. Човекът, който се появява на негово място, нашият съвременник, не пази статуси, защото покрива с тези 2000 евро статусите си. Статусът е идентификация, примерно аз съм българин, аз имам деца, моите деца ходят на училище, всяка година ходим на почивка, със съседите ходим на излети, караме ,,Волво,, и т.н. Той запазва статусите си и освен това има едни 800 евро месечно, които може да изхарчи свободно. Образува се аналог на пролетария, който беше уникална фигура на същество, който за първи път в историята на човечеството може да продаде не резултата от труда си, а част от живота си (8-те часа работа). Сега се появява обратното – уникална фигура на масово същество, което участва в печалбата и има разполагаем реално доход. Доход, който може да изхарчи не за да оцелее, а по произволен начин. Ще видим, че не е много произволен, но не е там въпросът. Той може да избере между ,,Нокиа,, и ,,Самсунг,,. Може да избере между екскурзия до Бахамите за 14 дена с двете деца и закупуването на голям телевизор. Това е неговият въпрос. На нашия беден пролетарии не му е минавало през главата този въпрос. Той само се чудеше, дали ще му дадат нещо да се нахрани. Човекът от масата пази статусите си. Давам ви за пример моето семейство. Моята баба и дядо са били учители през 30-те години. По това време е нормално да има много учителски семейства, защото страната е селска, а учителите ходят по селата. Жената, като отиде на село, няма да се ожени за селянина. Единствен й е равен другият учител. Затова типовите учителски съдби са били – учител се жени за учител. Но 30-те години излиза закон против учителските двойки. Причината е много проста. Както и в наше време, правителството трябва да се съкрати част от учителите и за да не прави касапница, взима се решение просто да няма право в едно семейство да има двама учителя. По този начин се смекчава ударът, защото в единия случай цели семейства фалират, а така половин семейство фалира. Какво става? Тя не може да удържи учителския си статус и става билетопродавачка в софийско кино, той продължава да е учител. Тя се мъчи да си възстанови статуса, чака да отменят този закон, за да се върне към учителството. Това е типично за масата. Те имат и апартамент на изплащане, който със сетни сили успяват да го изплатят, за да не изгубят статуса си. Това е едно перманентно усилие да удържиш онова, което имаш. Затова масовият човек се чувства застрашен, че ще му вземат нещо. Примерно жертва нещо временно – престава да ходи на театър, но продължава друго. Престава да ходи на почивка през лятото, не може да си го позволи. Престава да кара колата, но я държи и т.н. Българският народ поддържа два железни статуса – къщата и образованието на децата. Според наше изследване с Бунджулов и Колев, една трета от годишния бюджет на родители на седмокласници е за да влезе детето в езикова гимназия. Но той разсъждава правилно – това е класово разсъждение. Начинът, детето да остане в горната класа или да отиде там, е да влезе в езикова гимназия. Хладилникът не работи, колата отдавна е спряла, но детето е в езикова гимназия и не продадохме къщата. Масовият човек е оцеляващ човек. Днешният човек не е оцеляващ човек, защото той твори бъдеще. Той създава нови статуси. Той рисува себе си. Това е първото същество, което има бъдеще. Масовият човек има само минало. А този, новият, който ще наречем с името „потребител“, той е първият човек с бъдеще. Започнахме от много гадната структура на общината, където имаше някакви хора, които се ровят в земята. Минахме през тяхната съдба в Англия при възникването на капитализма и как капиталът ги завъртя и ги превърна в пролетарии, после в маса, а след Втората световна война в благоденстващи хора. Но ние за първи път в края на XXв., получихме отново уникална масова фигура, която е субект. Да, смешен субект, но субект. Господар на живота си, който може да прави други неща и да прави от себе си друг. Семейството сяда в кухнята и разлиства каталога и те решават на Малдивите ли ще ходят, или до Гърция. Те решават. Това е гигантско събитие. Не властта, не феодалът, а той прави бъдеще за себе си. Нека да го сметнем – 800 евро x 12 месеца x 1милиард и това прави грубо 10 000 милиарда годишно. В сравнение с това, всеки капитал, всеки милиардер, всяка държава, всички държави не струват. Това е по-силно от всичко останало. А аз занижавам цифрите. От някакви репи, фабрики и хора, ние получихме чудовищна сила, за която никаква друга дума освен „динозавър“ не е точна, защото това има силата на динозавър. Това е толкова силно, че срещу него нищо не можеш да направиш. Само че е несинхронизирано. Това е разликата. Помните ли от миналия път метафората за демона на Максуел? Как, ако разделя стаята на две и през една малка вратичка пускам само топлите и бързи молекули, а от другата страна оставам бавните, в част от стаята ще стане лед, в другата ще кипи. Това би нарушило втория закон на термодинамиката. Или ако те се синхронизират и всичките тръгнат в една посока, ние всички ще излетим от прозореца, защото всяка една от тях се движи с 300 метра в секунда, а въздухът е в покой. Тези 10 хиляди милиарда, тази сила също не е синхронизирана. Това е бившата маса. Това са много хора и единият купува „Пежо“, другия „Рено“. Можем да измерим колко ще купят „Пежо“ и „Рено“, но ако политиката на „Рено“ е умна , „Рено“ ще се продават повече от „Пежо“. Но има и актове на синхронизация, които можем да наблюдаваме. Миналия път разгледахме някои от тези примери, но сега търсим причината. Ако си спомняте, предния път започнахме с това, че на хоризонта е изгряло синьо слънце и ни трябва нова теория, за да разберем защо слънцето е синьо. Сега стигнахме до причината защо слънцето е синьо. Този динозавър е главната причина слънцето да е синьо. Този свят е такъв какъвто е и е толкова странен и труден за разбиране, защото динозавърът съществува. Изключително глупав трябва да си, като мен на младини, за да мислиш, че едно гигантско нещо като Слънцето, около което се върти малка прашинка като Земята, че едното не влияе на другото. Няма начин голямото да не влияе на малкото. Не е възможно това да съществува и светът да не е странен. Но забележете, пролетарият не беше никакъв субект, той беше просто жертва, чупеше машини, засели света, опита се да избяга от Англия, частично избяга, частично остана и накрая се превърна в маса, защото малко се погрижиха да го нахранят, да го образоват и т.н. Но той не беше никакъв субект. Най-многото което можеше да бъде, е да е субект на своето освобождаване. И така прави комунистическа партия, прави синдикати, прави анархистична партия и така се бори човекът. Главната субектност на масите беше, че могат да направят революция и да пометат всичко по пътя си. Новият човек е субект, той няма нужда от революция, няма нужда да се бори за свободата си, той я има. Той за първи път има свобода. Той е свободен. Ние наблюдаваме последиците на масовото освобождаване, в смисъл, че макар и в много малка степен, за някакви си 800 евро месечно, той може нещо да планира. Той може да каже искам това, или не искам онова. Но какво ще стане, ако му вземат тези 800 евро? Ще се върнем назад. В България става нещо подобно. Тук не сме стигнали до 800 евро, но 100-200 стигнахме. Нещо заделяхме, имахме някакво бъдеще. В момента му се взимат. Какво говори теорията – връща се назад. Какво прави той – стреля. Просто се бунтува. Започва да се държи като маса. Ако отидем от 1000 на 500 ще ръмжи, но нищо няма да се случи. Ако премине от 500 на минус 500, ще се превърне в масов човек. Ще се бунтува, каквото прави масата. Ще започне да се организира в масови комунистически и фашистки политически движения.

Силата на динозавъра

Нека сега да разсъждаваме върху силата на нашия динозавър. Първият пример за неговата сила ви го дадох. Ние можем да го видим, че е силен само при синхронизация. Тя ни е прекрасно дадена на 11 септември 2001г. в САЩ, когато събориха двете кули. На следващия ден се разори американската авиопромишленост. Причината беше, че никой американец не се качи на самолет. Ако не никой, то най-много 10%. Кое го синхронизира и кое следователно е властта? Защото властта доскоро какво беше? Първо бяха принцовете, които понеже имаха мечове, държаха в подчинение нещастните селяни. След това лордът с ряпата направи фабрики, властта беше в капиталисти и лордове и това бяха хората, които организираха производството и държаха държавната власт. Сега властта изведнъж радикално се измести, защото човекът с 800 евро е субект. Но кой го регулира? Символите, картинките. Регулацията на поведението на този човек е изцяло в картинки – медии, текстове и т.н. Все по-малко текстове, все повече картинки. Но кой стои зад това? Защо БиТиВи пуска един филм, а не друг? Защо турски сериал? Има само една причина – защото той се харесва. Картинките, които динозавърът получава, са продиктувани от неговото поведение. Човекът избира да отиде там, където иска. Той се е зациклил върху себе си. Той е не просто субект, той е разширено възпроизвеждащ се субект. Той се възпроизвежда разширяващо се и ако не го върнат към маса, бъдещето е това което той „иска“. Но го няма „той“, това са милиард отделни същества. Това са молекулите във въздуха. Но къде отиват тези молекули? По-рано някой ги нагряваше и те се движеха нагоре-надолу, сега процесът е в него самия. Затова зад картинките няма нищо. Те са самата власт. Това е другата уникална особеност на обществото, в което попадаме. Властта не са група хора, които чрез някакви средства управляват друга група хора. Властта е анонимни картинки, които управляват тези които ги консумират. Както първоначално нашият търговец ходеше до Алжир да продава, но после сам си направи фабрика и на своя земя правеше прим. Примът сега се самообразува при динозавъра. Това не значи, че на динозавъра не може да му се влияе. Политиката, в наше време, влияе на синхронизацията и групи хора се опитват да организират определени синхронизации и някой път успяват. Например, по време на кризата в Югославия с няколко милиарда изхарчени пари за медии, успяха да убедят света, че сърбите са лоши, а хърватите добри. Съвсем не мисля, че е обратното. Мисля, че и двете страни постъпваха достатъчно ужасно. Казвам само, че целият свят реши, че сърбите са агресори, а хърватите – жертвите. Това се дължеше на синхронизация – на съзнателно, добре премислена синхронизация. Втори пример – това, че хомосексуалистите биват признати за трети пол се дължи на синхронизация. Това е съзнателна, дългосрочна, умна и правилна политика. Хомосексуалността да стане нормална, да се нормализира. Дългосрочна и много правилна синхронизация, довела до нестихващи добри последици за САЩ, е вкарването на негъра във властта. Във всеки американски филм има негър-полицай задължително. Във всяка споменавана армия има негър-офицер и негър-подофицер. Както една от дъщерите ми забеляза преди време, в американските филми действа изключителен закон, че първият негър никога не го убиват. Можете да сте абсолютно сигурни, че първият негър, който се появи във филма, ще остане жив до края на филма. За сметка на това, ако има негър който пуши, той няма да живее и 5 минути. Току що намерихме обяснение за едно от сините слънца, които изброихме миналия път – негър – президент на САЩ. Никой не вярваше, но сега посочихме структури, които довеждат до това, благодарение на дългосрочно показване на определени картинки на динозавъра. Съответно, динозавърът има своите свойства и реагира на тях. Но да се върнем към самия него. Ще ви кажа няколко негови черти. Динозавърът не е толкова взривоподобен като масата. Той е по-бавно същество, докато масата е като тротил – може да се запали много бързо. Динозавърът реагира бавно. Ще ви дам пример с България. През 2001г, краят на управлението на Иван Костов – това беше едно енергично управление, което направи без упойка върху тялото на България една много страшна операция на приватизация. Мен ако питате, това беше хубаво от гледна точка на бъдещето, и ужасно за съвременниците, но така или иначе това стана. Хората, доведени до масово съществуване се възпламеняваха от поразителни неща. Например, малко преди Костов да слезе от власт, той щеше да падне от власт, буквално дни преди това. Имаше избори назначени за юни месец, но през април изведнъж убиха дете в центъра на София. Всъщност се оказа, че майка, някаква луда жена, е убила детето си. Таксиметров шофьор беше съпруг на тази жена. Избухна бунт, събраха се много таксита пред Парламента и след няколко часа вече правителството беше пред колапс. Просто падаше. Ако не бяха някакви следователи, които разследваха случая и казаха, че майката го е убила, държавата щеше да умре. Това е поведение на маса. Ето ви и пример с подобно убийство, което видяхме през януари месец- осемнадесетгодишното момиче Мирослава, убито по ужасен начин. Настъпи възмущение, но не взрив. Динозавърът се наостри и тръгна да се синхронизира. Как беше решен въпросът? Чисто и просто му показаха други картинки. Лично министър-председателят, който е роден актьор, изигра етюд който всички гледаха и се успокоиха. Между другото, първия път не го изигра добре, каза думата „пържоли“, те се обидиха. Наложи се да изиграе втори етюд и във втора серия вече се реши въпросът. Това е поведението на динозавъра. Масата не вниква, тя просто мрази. Кой какво направил, той помита, защото едва оцелява. Неговата идентичност е през миналото. Той има неща в миналото, които пази или си въобразява неща в миналото, които пази. Потребителят живее в бъдещето. Той е авторът на това бъдеще. Той избира между „Нокиа“ и „Самсунг“. Това е човек, който се идентифицира с бъдещето, следователно единият живее в проект, а другият в интерпретация. Това е страшно важна разлика. Масовият човек е човек за когото решаваща е интерпретацията. Как ще му го разкажат. Затова за масовия човек е страшно важно големия разказ. Дали този разказ ще е комунизъм, дали християнството, фашизъм, или национализъм и най-различни големи други разкази. Но масовият човек по принцип е подложен на големи разкази, защото той е в ситуации само да интерпретира. Всъщност, това е резултат от факта, че той има да избира между кое да жертва – английския на детето, пътуването до морето, или хубавия костюм. Някак си две може, три не може. Това е масовият човек. Той има перманентно криза на идентичностите, затова на него му трябват преди всичко разкази, интерпретации. На него му трябва разказ, защо аз съм по-готин, ако се погрижа за английския на детето, а ходя със стар костюм на работа. Именно затова за него е страшно важно какви са циганите, какви са богатите, какви са негрите, какви са българите, какви са руснаците, какви са германците. Масовият човек през цялото време слуша това. На него му трябват интерпретации на света, защото той през цялото време е пред жертване и трябва да си обясни, защо трябва да се свие. Динозавърът не се нуждае от никакви интерпретации, той се интересува от проекта, от бъдещето и там му е вниманието. Той може да бъде превърнат в масов човек, при особено бездарно управление.

 

 

 

 

Публикувано на