Лекция 11 (22.02.2013 г.) – Андрей Райчев

Мрежите

Адам Смит и трудовата теория за стойността

Леви Строс казва, че обществото е обмяна на вещи и жени. Това, разбира се, е нарочно направена фрапантна формулировка, но много силна. В крайна сметка, ранните общества са дефиниция на това, как се разменят вещи и как се разменят жени. Под размяна на жени не се има предвид това мъжете да си разменят съпругите, а се има предвид как бащите дават дъщерите си на други хора за техни съпруги и кой с кого може да има сексуални отношения. Като оставим второто, с което няма да се занимаваме, обмяната на вещи е главната обмяна на веществата в едно общество. Понеже науката възниква в модерните общества, в общества със стокова размяна, първите теории за обмяна на вещи са стокови теории, тъй като главните потоци на размяна през XVIII в. са вече стоково оформени и възникват редица версии защо и как хората разменят стоки, като финалната версия е практически приета от всички учени – тази на Адам Смит. Той показва, че размяната на стоки е еквивалентна размяна. Когато разменя 2 коня за 45 кокошки, това е еквивалентна размяна. Адам Смит отговаря и на въпроса „защо“. Това е и интересен мисловен парадокс. Имаме химикалка и запалка. Кое е еднаквото в тях? Това са два съвсем различни предмета. Единият дори може да е живо същество – канарче, а другият да е Библия. Канарче за Библия? Как така? Кое е еднакво? Адам Смит формулира изключителната мисъл, че когато съизмерваме стоките, ние съизмерваме труда за тяхното производство. Същността на стоката – нейната стойност, е трудът вложен в нея. По тази причина хлябът, който е много по-ценен и необходим за нас може да е евтин, а нещо което въобще не ни трябва, като картинка на стената може да е адски скъпа. Хората не могат да живеят без хляб и спокойно могат да живеят без картини на стената. Но за производство на хляб са необходими примерно средно в обществото – 1 час. Това е 1 час труд за някакво количество хляб. Когато казваме – 1 тон хляб е равен на 2 тона желязо, това в крайна сметка означава, че за да произведеш един тон хляб и за да произведеш един тон желязо, горе- долу е необходимо едно и също количество труд. Стойността на стоките е отражение на труда вложен в тяхното производство. Затова например за неща, които са ни адски необходими, но никакъв труд не изискват, не струват нищо – въздухът например. Ние не можем да не дишаме и 1 минута. Но въздухът нищо не струва. Апропо, не навсякъде. В промишлените страни, въздухът започва доста да струва – да го пречистиш. В момента в който настъпи това обстоятелство – т.е. да трябва да се полага труд за дадено нещо да стане твое, то добива стойност. Политикономията, всъщност, векове наред вече се занимава с това, до подробност да обясни тази теория, която няма алтернатива в света. Това е еквивалентен обмен и ви цитирах Смит, за да ви покажа, защо той е еквивалентен. Разбира се, хората не знаят това за труда и им се привижда през пари. Парите са особена стока, една от стоките – златото. Но златото не винаги е било пари, нито пък парите винаги са били злато. Пари са били миди, волове, пари са били най-различни стоки, които са играли ролята на всеобщ еквивалент. Постепенно една стока остава винаги в обръщение и изразява стойността на другите стоки. Това е златото – и съответно стоките получават сянката на труда върху тях, но не като спомен за това колко време е произвеждана, а като цена. Цената на стоката изразява колко труд е положен, само че по сложен начин. Такава е теорията на Адам Смит и по-точно на него и на неговия последовател – Рикардо.

Марсел Мос – „дар-контрадар”

Днес с вас ще се занимаваме с принципно друг вид еквивалентност, с друг вид обмяна. Към началото на XX в. науката се сблъсква с общества, в които няма еквивалентна обмяна, но тече обмяна по правилата. Първият изследовател на това се казва Марсел Мос. Той установява, че има общества, в които тече логика на дара и това са домодерните общества. Той изследва главно първобитни и близки до първобитността племена. Оказва се, че обществото няма еквивалентна размяна въобще. Няма цени, няма пари, въпреки това обаче, тече много сериозна и бурна размяна на предмети. По-точно не размяна, а обмяна. Един дава на друг нещо и очаква да му се даде нещо в замяна, но не знае какво е то. Това се нарича в науката „дар-контрадар“. Не е задължително дарът да предхожда контрадарът, контрадарът може да предхожда дарът. Това е всяко мое обръщане към Бог например. Аз го моля за дар и му давам контрадар в аванс. Но аз не дарявам бога, аз му давам контрадар. Т.е. виждате, че логиката на обмяната на две стоки изисква едновременност, или поне да го мислиш едновременно. Еквивалентната обмяна, обмяната на стоките може да се десинхронизира. Но във всички случаи тази десинхронизация ще бъде описана и ако се отклоним от нея, това ще е лошо. Това няма да е норма. Докато при мен пристига вождът на съседното племе и аз го дарявам с овен, не се знае по принцип дали ще ме контрадари и с какво ще ме контрадари. Той може да ми донесе пилешки езичета. На мен може да ми се стори, че той добре ме е контрадарил, може да мисля, че е по-малко, а дори и че е повече от колкото трябва. Но това не е обмяна на труд. Това не е еквивалентна обмяна. Понеже науката първо изучава еквивалентните обмени, а после се разглеждат нееквивалентните обмени, някак си много дълго стои илюзията, че нееквивалентните обмени са някакви отклонения от еквивалентните. Че един вид, всички хора някак си живеят в пазарни общества, а тези са отклоняващи се, диваци. По-сериозното вглеждане вече от XXI в. установява: 99% от историята на човечеството е протичала в нееквивалентни обмени и само 1%, а може би много по-малко от историята на света има някакъв еквивалентен обмен. Т.е. това с което започнахме- заявлението на Леви Строс – обществото е размяна на вещи и жени, но жените ги забравихме. Има някакви обмени, те стават и това което със Стойчев предлагаме – теория на мрежите, е всъщност опит да се покаже мрежата като носител на тази принципна обмяна. Мрежа е онова, което обменя вещи в едно общество нееквивалентно – на принципа „дар-контрадар“.

Мрежaтa при социализма

Това обстоятелство, което последно изтъкнах, много различава нашата теория от всички останали теории за мрежите, които ще видите в литературата. Всъщност най-интересният теоретик на мрежите в света се казва Кастелс – испански социолог, който повече е живял във Франция. Той вкарва понятието „мрежа“ в оборот не във връзка с обмените, а във връзка с това, че наблюдава в света нещо, което и нашата теория ще обясни и ще покаже защо е така, но не като централен факт, а като едно от следствията. Той наблюдава, че в производството, в науката намаляват йерархичните връзки и се увеличават мрежовите. Това е точно така. Светът по принцип е традиционно построен на йерархии – фабрика в която има директор, главен инженер, заместник директор, майстори, бригадири и работници. И няма никакъв вариант, в който нареждането на директорите е да се произвеждат химикалки, а работникът да започне да произвежда сърнички за украшение. Това е лош работник, ще последва конфликт, санкция и той ще бъде отстранен. Това е фабрика за химикалки. Производството на вещи тече строго йерархично. Новите неща възникват като замисъл на тези, отгоре в йерархията. Кастелс показва как светът доста се обърна от тази гледна точка. Той показва, как новите неща се оказват съединение на мрежи – произведени от някакви хора, които произвеждат различни неща, срещат се и го правят и никой не го нарежда, а те просто се договарят. Той показва това във финансовата система, в икономиката. Разбира се, човешките машини не са ликвидирани напълно. Има йерархии, но те са временни и локализирани, а основното което Кастелс доста убедително доказва, че основното което се случва е, че иновациите са се пренесли мрежово, а светът всъщност е покрит с гигантски мрежи, които нейерархизирано извършват разни работи. Така той се опитва да обясни включително хоаса на финансовите пазари и прочее.

Ние държим на мрежовия характер на обществото, в смисъл, че мрежата е обмен. Обезателно е обмен на принципа „дар-контрадар“. Защо, всъщност, ние се оказахме някакви социолози, които могат да кажат това. Защото ние наблюдавахме социализма. Социалистическото общество е строго йерархично. Има съвършено ясна йерархия, комунистическата партия притежава своите репресивни системи, подсистеми и т.н. Но във всички случаи, в социалистическото общество звучи един глас. Това е по произход гласът на Сталин, по-късно се разнообразява малко, но така или иначе, това е гласът на властта. И никакъв невластови глас в това общество не може да звучи, освен ако тя е създала специални условия той да зазвучи. Например, някой да пее или някой да изрази някакво мнение, но това пак е властово. Не искам дълго да говоря за това, ако някой се интересува може да прочете Янош Корнай. Той показа още при социализма, че в резултат от това устройство на обществото, това е икономика на дефицита. Това е икономика, която произвежда дефицит, не защото се отклонява от нещо, не защото някоя норма не е изпълнена, а защото това е нормата. Причината е следната – това е ресурсно ограничена икономика, само ресурсът ограничава икономиката. Тя не е пазарно ограничена. Произвеждат се танкове доколкото има метал, а не от това, че някой трябва да плати танка. Така е устроен социализмът и той показва, че дефицитът е задължително нещо в тази система. Във всички звена на системата има дефицит. На всички им липсва нещо. На едни им липсва тоалетна хартия, на други им липсва метал за танкове, на трети им липсва химикал за торове и т.н. И затова социализмът е система, която през цялото време се опитва да увеличи производството, увеличава го стотици пъти и само увеличава недоволството, защото само расте дефицитът. От удвоения брой танкове не следва нищо повече от това, че трябва да се направят 4 пъти повече танкове. Това е на Корнай теорията, тя е блестяща, потвърди се от практиката. Но тук тя дава на нас, като теоретици на мрежата, един много важен пункт.

При социализма наред с официалните държавни, утвърдени от партията и подкрепени от репресивните системи внушения – това са отношенията началник-подчинен, партиен член- непартиен член, българин-руснак и т.н. Наред с това възниква огромна мрежа от други отношения, алтернативни на тези, които, както ще ви покажа, са обменни. Например, аз съм професор в Пловдивския университет в онези времена и имам остър дефицит от череши. Просто няма череши в магазина. За сметка на това, местата за прием в Пловдивския университет са ограничени. Някой изпитва остър дефицит от това, детето му да стане студент. Обмяната е, череши за място в университета. Това се наричаше тогава „връзки“ и цялата страна беше покрита с тях до такава степен, че при социализма възниква в действителност гражданско общество. Т.е. общество отделено от държавата, с друга логика, други правила, друг морал и това са връзките на хората, ходатайствата. Благодарение на това, че навсякъде има дефицит, цялата страна се покри с връзки и всичко ставаше с връзки, разбира се, почти всичко. Имаше някакви неща, които не ставаха с връзки – примерно генералът произвежда някакви капитани в полковници и те не му носят череши. Имаше цели клъстери от отношения, които не бяха засегнати от тази болест. Но практически 90% от нещата бяха покрити с тази болест. Нещо повече, това беше мястото където човек може да прави нещо, което реши той. Това беше свободният избор – какви връзки имаш, с кого какво обменяш. За може би 20 години – от 60-та до 80-та година, България беше покрита с това. За това не се говореше. Критикуваше се като отклонение, но всички до един знаеха и нещо повече – всички бяха потънали в това. Практически никой не беше извън тази система. Имаше дори такова проклятие – „Да ти умрат връзките“. Това наистина е проклятие, защото ако ти умрат връзките не се снабдяваш с нищо и си практически безсилен, губиш гражданската си сила. Остава само официалната, което те обрича на вечен дефицит през цялото време.

Сега да разгледаме как е устроена тази мрежа. Аз съм въпросният професор, вие сте въпросният рушветчия. Това не е рушвет. То може да деградира до рушвет, но по принцип от някъде аз ги познавам. Аз трябва да ги знам. Вие не сте случаен човек, който влиза през вратата и ти казва, че ти носи едно кило череши, за да запишеш детето. Това се гони. Това би било стокова обмяна, а това за което говорим не е стокова обмяна. То е в логиката на „дар-контрадар“ и сега ще го докажа.

Преди всичко, когато говорим за стоките, ние казваме, че се заменя канарче за Библия. Но това са вещи. А тук има перманентна обмяна на вещи за власт. Това е гигантска разлика. Да, има и вещи за вещи. Единият работи в завода за резервни части за кола, другият в завод за дограми и е ясно, че тъй като са братовчеди, дограмата ще бъде разменена за части за автомобил. Всъщност, можем да го разделим на три вида: 1) вещ за вещ; 2) статус за вещ; 3) статус за статус. Това са трите вида възможни съдържания на мрежата. Практически, обаче, аз не мога да си купя статус в рамките на пазарното общество. Мога по много скрит начин, но не толкова да го купя, а да купя условията на неговото възникване. Власт не се продава. Докато тук се разменя желязно и през цялото време – къде ще започна работа, дали ще ме издигат на работа, дали ще ме пратят в чужбина (това е особено желан статус), понеже там има долари, дали ще направя добра кариера. Всичко това, в цялата биография на човека, той с всички сили се стреми да получава статуси. Какво дава срещу това? Каквото може. Ако е автомонтьор – авточасти, ако е градинар – череши. Получава се нещо странно и нееквивалентно и то е нееквивалентно и затова не сме в логиката на обмяната, а в логиката на дара и контрадара, което превръща това в нещо като семейства, или можете да го наречете мафия. Какво се случва? Аз ставам Първи секретар на градчето. При мен идва един и ми казва, че детето много е закъсало, защото са му писали двойка в София. Това води до факта, че детето не може да учи в университет. Взимат се мерки, звъни се. Има си механизъм, пак мрежови. Той урежда детето. Говорим за стотици случаи годишно. Да речем от 10 хиляди кандидат-студенти поне 500 от тях се уреждаха точно така. Срещу това те нищо не дават. Т.е. извършва се даряване, за което не се иска нещо. Ако той просто му плати 100 лева, това е корупция и за подобно нещо ги хващат и ги разкатават, лежи се в затвора. Това си е престъпление. Това е отклонение от нормата. Какво се получава? Когато се развали Москвичът, той му звъни и казва, че му се е развалила колата, а другият знае как да се оправи Москвича, без да чака 6 месеца. Това е контрадарът. Те не са вързани, те не са еквивалентни. Нещо повече – никъде, никой не си записва, кой, какво е дал на друг. Няма такова нещо. Това са твоите връзки. Това е твоята сила. Хората, които познаваш, на които си направил услуга и от които се очаква да ти направят услуга. Образува се второ, паралелно общество, което обменя вещи за вещи, вещи за власт и власт за власт. Това е същността на втората мрежа при социализма. Това е нейната действителност. Това е второ общество, с втори вид ред и със свой морал. Ако един е уредил дъщерята, а друг не иска да му уреди почивката, последният е гадно копеле. Това тръгва по мрежата, като се казва, че този е гад, понеже своите не урежда и е много лаком. Който вземе 3 апартамента вече става гадно копеле, много е лаком. Един апартамент – добре, два – добре (за детето), три – вече си гад. За 7 вече могат да те съдят. Т.е. в мрежата има вътрешен морал, вътрешен живот, това въобще не е криминално, то не се мисли като криминално. Никой публично не го говори. То не е и публично, то не е официално. Това е втората мрежа и всички са потопени в нея, понеже дефицитите са налице.

Да разгледаме един клъстер – той се състои от един, който е голям началник – примерно е полковник в Държавна сигурност (ДС). Пита се, какво прави този полковник в мрежата. Той е приятел, той е наш човек. Но ако на някой детето го арестуват, той се обажда и моли полковника да помогне. Най-малкото полковникът казва, че това е дете на наш човек. Това е адски важно. Той ги пази от властта. Никой не знае точно какво прави, не им обещава никога, че ще го извади, но ще гледа да смекчат нещата. Към него има още някакъв началник по линия на производството в някакъв завод, има още някакви началници. Под тях има по-малки началници и всичко това върви надолу и достига до последния производител, който произвежда нещо. Те ги взимат просто ей така, понеже е наш човек, но понеже е надолу в мрежата не го ценят много и големи услуги не му се правят, или само в краен случай. Т.е. забележете, връзките са вертикално разположени от гледна точка на социалната йерархия.

Представете си, че сега идват парите. Първото и главно нещо, което се случва в пазарното общество е, че дефицитът на стоки престава да съществува. Нищо не е дефицитно, понеже всичко вече се плаща. При социализма колко бръснарници ще има, е решение на Политбюро. Преценили са 300 бръснарници, значи ще има 300. Много пищят хората, че няма къде да се бръснат, следователно те ги правят 600. Престава да е дефицит да речем. Дефицитът, разбира се, отива някъде другаде. Това няма край. Но така или иначе, дефицитът винаги е на страната на стоки, а хората имат пари. Сега е точно обратното. Стоки има, пари няма. Парите са практически вечен дефицит, понеже искаш много. Нека обаче се върнем към нашия клъстер от мрежови зависимости. Онзи човек с черешите няма какво да даде, а впрочем и няма защо да го дава, защото черешите са на щанда. Въпросът е да имаш пари да си купиш. Това по ужасен начин удря вертикалните връзки в системата на връзки и ходатайства във втората мрежа. Мрежата започва да деградира. Тя започва да губи долните си етажи и да остава само по- горните. Този процес наблюдаваме в рамките на 5-6 години и на 7-мата година долният човек практически няма с какво да участва в мрежата. Той няма какво да даде. Той продължава да е братовчед на бившия полковник, сега депутат от Демократическата партия. Но какво като му е братовчед? Какво може да му даде? За какво ще го използва? Той не участва в обмяната, той само консумира. Той само иска. Съответно, полковникът започва да го третира другояче. Той вече не може да му оправи Моксвича. В сервиза това струва пари. Мрежата започва да деградира от гледна точка на вертикалното си устройство.

Сега трябва да направим една крачка назад и да видим какво ще стане, ако разрушите една държава. Примерно, хващам и попилявам САЩ изцяло. Унищожавам всички държавни институции. Какво ще остане? Ще останат мрежите, ще остане гражданското общество. Това, че сме братовчеди не може да го унищожите. Вие със сигурност може да унищожите Министерството на отбраната, но моят братовчед за да го унищожите, трябва да убиете нас. Социализмът изчезва тогава, когато изчезва бъдещето. Това общество е завързано за бъдеще. Повечето общества са завързани за определен вид минало – нациите. Социализмът е завързан за определен тип бъдеще. В момента в който това бъдеще се отмени, държавата е изчезнала. Затова и социалистическата държава загива за един ден. Никой не вярваше в това, но така стана. Причината е много проста. Проектът Комунизъм като бъдеще умира. В САЩ това също би станало, ако спре да бъде свободна страна, защото това е страна-проект. ЕС няма да загине, ако по него хвърлите атомна бомба. ЕС ще загине в момента, в който той хвърли атомна бомба. Проектът е загинал. Бъдеще общо няма. Не сме заедно утре. Нацията са хора, които са заедно вчера. Социализмът е проект, лява картина, махаме картинката – умира социализмът безусловно и веднага с всичките си атомни бомби, които можеха да унищожат света 24 пъти. Но умря защото няма бъдеще. Той загина веднага.

Мрежата след демократичните промени

Какво обаче е останало от социализма? Останаха мрежите и нищо освен мрежите. Отношенията полковник-редник загинаха веднага, но реалните мрежови отношения не само не загинаха, но останаха и единствена реалност. Само те останаха. Във всички социалистически страни малките групи със силни мрежови отношения взеха властта – Русия, Казахстан, Таджикистан, България и Полша. Тези, които имаха малки, интензивни мрежи и тези които имаха мрежи със Запада, взеха властта. Помните ли как Ленин определя революционната ситуация? Двойна парализа – горе и долу. Никой не знае какво да прави. Тези обаче знаеха какво да правят. Друг въпрос е, че техните идеи бяха илюзия, техните действия водеха до обратен резултат, но това няма никакво значение. Те действат. Повечето замират, а те действат. Затова, между другото, ако в България вземете броя министри ще видите, че във върха на обществото се появяват три факултета последователно – философски факултет, после икономически факултет, след това юридически. Сега – пожарникари и полицаи. Мен ако питате, милицията управлява и то солидно. Именно милицията. Това е всъщност единствената реалност, която остава след революцията. Реалност, върху която акцентират противниците на революцията или тези които казват, че тя се е превърнала от революция в нещо лошо. Тя през цялото време показва мафиотския характер на всички, които се качват горе. Но те по дефиниция за това са там. Безкръвната революция, която протече в България е вързана за механизма за задължителното самозванство. Някакъв човек казва, че е банкер или пък министър-председател – всички му гласуват или пък социолог – всички ти отговарят. Това е една серия от самозвания, която тече в първата година от революцията и която оформя това. Самозванците всъщност са свързани в мрежа. Колкото по-активна е мрежата, толкова по-успешно взимат властта. За това, а не заради някакъв таен замисъл, ДС действително играе голяма роля в стопанския живот, но съвсем не защото те са направили заговор, а точно обратното – те просто са първите изхвърлени хора. Мъчейки се да се отърве от обвинението в тоталитарност, комунистическата партия ликвидира това свое парче – ДС. Тя, всъщност, беше слугинско парче на партията. Партията винаги е ръководила ДС, никога обратното. Тези хора останаха без работа още на много ранен етап. Да, без работа, но не без връзки помежду си. И те просто активно се заеха да оцеляват – силни, работливи, жестоки, безскрупулни, при това обидени на властта, тежко обидени. По-обидени на старите си господари, отколкото на новите си критици. Естествено, те се обединиха веднага. Благодарение на връзките им с престъпния контингент, страната се покри просто с престъпни групировки, защото тези хора бяха уволнени. Добре, че не уволниха военните, защото всичко щеше да се покрие с танкове. Какво правиш? Фактически ти режеш една мрежа, хвърляш я, но тя продължава да живее и да се разпространява. Не си ги унищожил, не си ги убил. Нещо подобно става при опита на Наполеон Бонапарт да ликвидира старата тайна полиция, след като взима властта във Франция в началото на XIX в. Но виждате, че мафията се образува по мрежови път, понеже не мислят мрежово. Понеже се мъчат да мислят по старому, да мислят старите общества, те си мислят, че има йерархия, опитват се да припишат йерархия. Тук се изказва изключително глупавата хипотеза, че има централен, лош „плъх“, който ги командва. Нищо подобно. Когато видите 200 плъха да тичат в една посока, първата ви мисъл трябва да е, че там от където бягат е студено и влажно, а накъдето бягат е топло и сухо. Това е причината за бягството на плъховете. Тези са същите. Няма нужда никой да измисля никаква организация на един млад, здрав, току -що уволнен и опозорен социално, обвинен в грехове които има и в такива каквито няма, мъж, който се опитва да си изкара хляба и защо той ще оглави престъпна групировка. Какво да оглави? Освен това и колегата му е уволнен, а пък двамата познават Пешо гада. Като бият два шамара на Пешо гада, той ще им каже канала за контрабанда и готово. И няма никакъв централен плъх. Това възниква по силата на факта, че човекът има семейство и е ужасно обиден, че са го уволнили него и не се чувства виновен за всичко. И престава да вярва на свои на чужди и става гадно копеле. В сериала „Под прикритие“ е описана точно мрежа. Никой нищо не измисля. Няма йерархия. В традиционните общества вие обезателно ще поискате да видите йерархия. Това е азбуката на XIX в. – на старото общество. Но това е чиста мрежа – самодействащо, самообединяващо се, самообменящо. Гледали сте го този сериал, нали? Какво ги свързва тези хора в бара? Да, има някаква йерархия, но той перманентно обменя. Кой му заповядва? Той може да стане и да си отиде. Но ще остане без средства за съществуване. Там отделните мрежи воюват. Едната мрежа бие другата, понякога се съюзяват. Апропо, те имат мрежови отношения и с полицията – перманентна обмяна. Вярно, в полицията не е мрежово – там е генерал, капитан, полковник и т.н. Но перманентно има мрежа, в смисъл че той му внедрява човек, който му дава информация, а пък те си купуват някой човек от полицията и му плащат за информация. И това е реалността навсякъде. Т.е. имаме йерархия на мрежи и обменяме еквивалентно – дар-контрадар.

Видяхме, че мрежите на социализма деградират, в смисъл, че губят долната си част. Губят частта, която касае обикновения човек и се запазва в горната си част. Тя е тази, която касае тези, които държат властта. Те са в мрежови отношения и перманентно се занимават с обмяна, обаче забележете, че вещите излизат от обмяната. Остават статусите. Те не обменят вещи, те обменят статуси. А когато вещите стоят в тези обмени, те са под формата на пари. Т.е. нямаме вече дамаджаните, черешите, а имаме нещо много ясно, което започва вече да граничи и с престъпление, защото ако някой плати 1 милион за да стане министър, това се смята за престъпление. Забележете, това касае нормата, но не функционирането. Разбира се, че функционират и парите, понеже е мрежа. Вместо институция, ние сме получили мрежа на власт. Причината това да не може да се махне в България и да не може да се махне по принцип, е разкрито от гениалния български социолог Иван Хаджийски в третата част на „Оптимистична теория за нашия народ“. Той показва, че демократичните английски институции, американските институции, германски, френски и т.н. възникват върху вече съществуващи социални разслоения и регулират отношенията между 1) между бедни и богати; 2) между богати и богати. Английската демократична държава възниква при едно вече диференцирано общество. Държавата идва да регулира вече готови отношения и особено важно – и между богати и богати. Тя възниква като арбитър между човека, който притежава корабите и между човека, който притежава земята, като внимателно арбитрира в техните отношения и разбира се, стараейки се да усили Англия.

В България демократичната държава възниква като източник на диференциация. Не държавата регулира отношенията между богаташите, а прави богаташи. Тук се става богат през държавата, а не вече богатите да регулират отношенията си през нея. Затова по природата си онази държава е чиста от корупция, а по природата си тази тук е корумпирана. Такова е естеството им. На когото държавата поръча да построи железница, той става милионер, а не държавата да се чуди на кой от двамата милионери да поръча железницата – какъвто е случаят в САЩ. Не че е по-справедливо там. Там също има милионери, но там държавата само избира кой ще направи атомната бомба – Локхийд или Боинг. Друг въпрос е, че тя дава и на двете, а друг въпрос е, че те и двете са собственост на един и същи човек. Но няма вариант при който ти ставаш Локхийд, защото те са ти поръчали да направиш атомната бомба, понеже си братовчед на Обама. Това е изключено. А при нас е точно това всеки ден. То е само това. И то от създаването на държавата на 3-ти март. Общите данъци се харчат от някакви хора и политическата борба става борба за пари. Опитът да се отстрани това е комичен, защото просто не може да бъде отстранено, защото това е природата на капитализма. Друг въпрос е, че можем да го подобрим, ограничим или да го отстраним, ако искаме да отстраним капитализма. Но представата, че ще дойде толкова морален човек, който няма да прави това, е представата, че една добра жена на пазара ще ми продаде кокошката за 12 лева, защото е много добра. Тя ще ми продаде кокошката за 12 лева, защото толкова струват кокошките в момента.

Видяхме мрежовия характер на това, което възниква на върха на нашето общество. Излиза, че мрежата е напуснала обществото. Излиза, че мрежата се е съсредоточила само във върха му и там наистина са видимите прояви. Но помислете, какво се случва, когато аз отида и кажа: „Дайте ми 50 хиляди лева на заем, защото смятам да си купя апартамент“. Какво се случва? Банката започва да ме души, да ме пита как съм със здравето, събират информация за мен и ми дават парите. Резултатът е, че ще трябва да платя приблизително 100 хиляди за 30 години. Кое сме обменили? Стокова ли е обмяната? За да е стокова обмяната, трябва да сме обменили труд. Има аспекта стокова – те ми дават стока. Обмяната е стокова формално. Аз действително получавам апартамент, но срещу какво? За да върна парите, аз съм жертвал статуси или по-точно съм дал властови обещания по природата си – да не се напивам, да не се бия, да не съм странен, да търпя, да се издигна в кариерата. Т.е. аз продавам бъдеще. Щом продаваш бъдеще, продаваш власт. Тук изведнъж възниква подозрението, че това което открихме в смешника, който носи череши за да му вкарат детето в университета, всъщност не прави нещо много различно от мен, който отивам и взимам кредит. Това е същото. Това е мрежа. Тя е по-особена и по-луксозна. В онази мрежа, ако той ми донесе череши, а аз не вкарам детето, аз ще съм гад, т.е. ще ме санкционира, но морално. Той няма механизъм нещо да ми направи. Тук има. Аз взимам парите от кредита, започвам да се напивам и има ясен стоков ред – идва съдия изпълнител и ми взима имуществото. Има немрежово решение, но това само ни показва, че тази мрежа е просто по-добре инкорпорирана. Тя е по-дълбоко инкорпорирана в обществото. Но все пак, главното е, че това е обмяна на статус за вещ – подкуп. Само че подкупът тече по обратен, странен и парадоксален начин. Обикновено подкупите текат отгоре надолу – малкият подкупва големия. Тук големият е купил властта върху живота на малкия. Аз съм продал не само 8-те си часа труд за 20 години напред, но съм продал и значителни сегменти от останалите 16 часа. Т.е. аз не съм продал единствено работната си сила, а донякъде и себе си. Какво, впрочем, той иска от мен? Той не е поискал нещо допълнително към нещата, които е показал. Мрежовото изискване е – да се държа нормално. Но не само ми е казал да се държа нормално, но влага някакво съдържание в тази нормалност. Според мен, той иска от нас главно две неща – 1) да съм потребител; 2) да се страхувам. Потребителската норма налага аз да съм мирен (страхлив). Трябва да мисля бъдещето само през власт, нищо да не предприемам аз. И аз съм нормален, ако искам да потребявам – искам повече пътешествия, повече жени, повече секс, повече каквото искате. Това е нормално. Ако, обаче, искам да загина за свободата на отечеството си – аз съм ненормален. Един норвежец – Брейвик, изби 70 деца, защото каза, че според него Норвегия трябва да се развива по друг начин. Те не го наказаха за идеята му – той е наш враг. Идва при нас врагът ни и ни казва, че не може повече така да се живее. Това се казва идея. Слава богу, не върху такива идеи, но върху идеи се държи историята на човечеството. Един казва, че зад този хоризонт има земя и тръгва. Те го спират, понеже мислят, че там свършва земята и той ще падне в ада. Човекът се казва Христофор Колумб, който тръгва въпреки това и открива Америка. Това е безумие. Всички знаят, че там е ада. Един обаче тръгва натам. Един друг пък казва, че човек е произлязъл от маймуната. Всички знаят, че това е идея. Тук идва норвежецът с идеята и какво му казахме ние? Ти си луд. Ти си ненормален. Ти не искаш да потребяваш и не се страхуваш – ти си болен. Забележете, какво означава „болен“? Болен означава, че той губи права. Ако той е нормален човек, той има правото да се бие с нас. Ние сме врагове и който победи. Съответно, той има своите права този човек. Като си болен, ти нямаш никакви права, защото не знаеш какво правиш. Съответно ти ставаш проблем. Ние обявихме врага си за проблем, защото той не се страхува, защото избива някакви хора. Следователно, той трябва да бъде третиран не като враг, а като наше задължение. Обърнете внимание в какво общество живеем. Ние сме задължени да го лекуваме и го лекуваме. Онзи ден човек се самозапали. Първа мисъл на всички е, че той е болен човек. Това е абсурдно. Човек извършва най-драматичния възможен политически акт – автоагресия, за да покаже безсилието си, но да победи врага си. Нещо, което от древен Китай е най-страшното, силно действие което можеш да извършиш – да се обесиш на портата на врага си. Това е класика. Ние даже това сме изгубили. Ние го наричаме „болен“. Като е болен, ще го дам на властите – психиатрите, съответно лудницата, лекарствата и т.н.

Не се отклоняваме. Само исках да ви покажа, че в сделката, въпросната мрежова сделка, се мисли норма, вкарва се норма и тази норма е начина тези общества да съществуват стабилно. Това е нормата през които те съществуват. Така съществуват. Нашата стабилност, следователно, се гради върху две изключително важни и фундаментални, скрити и минаващи през мрежата изисквания. Те не са идейни изисквания, те не са йерархично наложени изисквания. Това е тъканта на нашето включване в обществото. Едното е мир, другото е ръст. Тези две неща вкарва мрежата в нас. Ти обещаваш мир и изискваш мир, а тя ти обещава ръст и изисква ръст. Това са двете условия за възможност на най-модерното общество – на мрежовото общество. Това е главната му същност – ръст и мир. Нищо от това не може да се сбъдне, никакъв апартамент не мога да купя, никакво бъдеще не мога да нарисувам, ако няма ръст. Но излиза, че властта въобще може да се държи, ако има ръст и само ако има ръст. Това е начинът да ме държат подвластен. В мрежовото общество без ръст не могат да те държат подвластен, по силата на простия факт, че ако няма ръст се изисква йерархия и съответно насилие. Държането на човека не насила, сам да обещае, че ще живее правилно, е възможно само от ръста. Махаш ръста и човекът излиза от подчинение. Връщаме се на началото на нашия разговор. Чисто и просто у нас спря ръстът и виждате какво става. Хората напуснаха подчинението. Не че имат някакво намерение, не че искат нещо. Те просто не могат така, защото няма ръст, не се върви към бъдеще. Това е общество на обещаното бъдеще, на гарантираното бъдеще. Затова си пожертвал свободата си. Затова си я дал. Защото ще има ръст. Следователно, ако спрете ръста, а той няма как да не се спре в някакъв момент, защото не можем вечно да растем. Следователно, ако спрете ръста, ще смените това общество, ще го преобърнете. Ще стане друго общество. Единият вариант е в ново общество, но не знаем какво е то. Другият вариант е да се върнем назад, към предишното – съвсем ясно, добре описано – общество на казармата, на йерархията. Това са двата начина да излезем или да намерим принципно нов регулатор на описаното бъдеще, принципно нови отношения – непотребителски, или да се върнем към йерархично общество, каквото си го знаем и не ви съветвам да се окажете в него.

Публикувано на