Лекция 10 (23.11.2012 г.) – Андрей Райчев

Ако има някаква основна идея на това, което си говорим вече 4-5 пъти, тя е в твърдението, че социалното е привидно. Всичко, което виждаме като социален механизъм – държава, семейство, личност, министерства, структури, въобще всички неща в обществото само се привиждат, а реално зад тях действат някакви други процеси. Така излезе, че трябва да мислим, за да можем да разберем какво става в това общество, а не да бъдем жертви на това общество. Да се окажем критични, а не апологетични. И ние установихме, че в огромната съвкупност от неща, има скрити по-важни, които определят всичко останало. Тези скрити, по-важни неща, се оказват, както видяхме, особени процеси или производителни сили или водопади, огньове, машини, т.е. тук има предмети, около които ние танцуваме. Най-важното което разместихме в картината, в която има описан човек, беше очевидното – че предметите са мъртви, а ние сме живи, заменихме с мисълта, че ние сме отчасти мъртви, а предметите са живи. Това е нашата привилегирована гледна точка. Това е разликата между нас и обикновения човек, който също може да преброи столовете и да каже, че това е катедра и т.н., но получаваме глупаво и в крайна сметка неволно апологетично описание. Т.е. ако помните, това което изглежда като неутрално описание на обществото всъщност е възпяване на съществуващия ред, респективно власт. Също така видяхме, че властта е мъртва и редът се поддържа за сметка на мъртвите неща – на предметите. Степента в която властта е жива, тя само коригира действията на определени. И тогава започваме да мислим за някакъв тип човек, който се произвежда и който бива произвеждан от тази власт.

Видимата власт

Ако помните миналия път разделихме епохите на света след новата ера на 3 големи фази. Ние видяхме, че основата на производителната сила е земята. Това прави общества в които властта се грижи за територията. Онова са общества, в които военни поддържат реда и разказват реда като отношения между тях си. Самите убийци ще разкажат изключително драматични истории между убийци. Те никога не ни разказват за самото общество – за онова, което ги прави възможни – за огромната мълчалива маса от селяни. Но така или иначе, този тип власт на домодерната епоха е категорично свързана с нейната обозримост. Властта беше видима, нещо повече – самата видимост е власт. Кралят сяда на трона пред всички, сложил е кожи върху себе си, шапка, която е позлатил и т.н., но тяхното съзерцание е вече властването. Той е едър, красив и само за него се разказва. Подвластността не се изразява в това, че той ги е забелязал и ги е накарал да го правят това нещо. Те кръжат около него и им е зададено традиционно какво да правят – да се ровят в земята, да му носят една десета от житото примерно и прочее. Ако си спомняте, другия начин той да бъде разглеждан като власт беше той да убива бавно. Там няма просто осъден на смърт и разстрел и то в някаква тъмна стаичка. Това става публично, всички се събират, тялото на нещастника часове наред бива рязано по някакъв начин, но това не е защото са жестоки, просто такава е властта им. Това е начинът да има власт. По този начин той изписва, че е властта върху тялото на този нещастник.

Невидимата власт

Машинната епоха радикално променя това. Тя превръща властта от видима в невидима. Властта, от наблюдавана се превръща в огромно наблюдаващо око. Ако много кратко искаме да го кажем, то звучи така – от грижа за територията, то се оказва грижа за щастието на хората. Щастие го казвам в огромни, отвратителни кавички. Той престава да се грижи за територията, престава да бъде цар на това място и съответно престава да управлява през решения за живота и смъртта, както управлява до домодерната епоха. Той започва да управлява през дресура. Получаваме от тези странни среди на обзираване на властта, среди на затваряне – това са болницата, затвора, фабриката, семейството, лудницата, казармата и т.н. Процедурата там е една и съща. Властта, от интересна, красива, странна, подлежаща на гледане, става невидима, която ги гледа. Те се въртят в кръг, а той ги наблюдава. Те изпълняват предзададен ритъм на каквото е там – преглед в болницата, разходка на затворници, маршировка в казармата и т.н. Във всички тези случаи имаме едно и също нещо. Те са престанали да разглеждат властта, а тя е започнала да разглежда тях. Категорична, огромна, гигантска смяна. В това се състои главното на модерността.

Произвеждащ човек и потребител

Отново ви връщам към първата гледна точка. Ние можем да разкажем това по много начини – например, че простите са станали умни, не са чели книги, но са започнали, че е имало касти, а са станали нации и т.н. Във всички случаи ще сме прави в някакъв смисъл. Те не са толкова погрешни, колкото едностранчиви описания. Но кое е главното което се случва? Главното, разбира се, е как хората произвеждат. Главното е положението на произвеждащия човек. Според това какво произвеждат те добиват своите отношения. Тук се сменя производителната сила – престават да работят по земята и започват да работят по струга, грубо казано. Главната производителна сила е станала машината. Съответно, индустриалният продукт измества селскостопанския. В индустриалното общество вие рязко и много бързо получавате именно тази промяна, когато феодалът, убиецът се превръща в невидим надзирател. И ние видяхме, че нашето общество не е такова. Вълнуващото в тази история е, че ние от това сме излезли и понеже не разбираме, че сме излезли от това, ни се случват някакви работи, които не очакваме. Защото класическото затворено общество предполагат някакви следствия, които ние инстинктивно очакваме, защото винаги са били, но не стават. И това го свързваме с една такава метафора, с която отключихме тези лекции – за „синьото слънце“. Когато един физик утре се събуди и види, че слънцето е синьо, освен ужас за земята, който трябва да изпита, той трябва веднага да отиде и да скъса теорията си за слънцето, защото явно не е описал слънцето добре. Слънцето по тази теория не може да стане синьо. Ние наблюдаваме сини слънца, но не защото теориите ни са лоши, а защото теориите ни се разказват за друго общество. Теориите ни за света сега са теории за индустриалното общество, а сегашното общество още не е описано, защото не сме разбрали това. Разликата ни се вижда, че е количествена – вместо машини, имаме малко по-добри машини, вместо предишните стругове, имаме автоматичен струг, вместо каруцата имаме самолет. Какво толкова? И би могло да е така, но е много, защото е огромна, гигантска промяна с огромни последици, защото средата на затваряне не е основно отношение между нас и властта от наблюдение преминава в контрол. От среди на затваряне сме преминали в среди на контрол. Миналия път, помните, намерихме човека-обитател на средата на контрол. Него нарекохме потребител. Потребителят не е този, който обича да хапва. Потребителят е този, който за първи път в човешката история е субект. Той е човек на проекта. Това установихме миналия път. Гигантската разлика между предишния и него е, че предишният оцелява, с мъка възпроизвежда статусите си и взима решения от типа – да пратя детето на училище, или да си купя палто. Потребителят е в ситуация да размишлява в кое училище да прати детето и кое палто да си купи. Това е гигантската разлика между двамата. Това не е станало чрез вълшебна пръчка и като някакъв подарък от някого. Причината да възникне потребителят е съпротивата на масите срещу средите на затваряне. Когато среди на затваряне се появяват, съпротивата на масите се изразява в това да чупят машините. На тях им се струва, че машините са виновни за тежкото им положение. Това е интуитивен, абсурден път, но така или иначе, в края на един много дълъг процес те образуват свои гигантски обединения, започвайки от профсъюзи, завършвайки с комунистически партии, които всички до един правят едно и също – те накарват, заставят господаря си да пренасочи част от своята печалба към тях, главно в три системи – здравеопазване, образование и социална сигурност. За да си представите мащаба, ще ви дам само няколко цифри. Кой е човекът измислил пенсиите въобще? Кога възникват пенсиите? Нищо старо няма – това е направено от Ото фон Бисмарк в края на XIXв., когато в Германия въобще възниква пенсията. Преди това няма такова нещо. Няма 150 години от тогава. Това е огромно завоевание. Първата пенсия представлява следното – който стигне 70 години, при средна продължителност на живота от 55 години, получава пенсия. Здравеопазването също е изключително ново нещо, а образованието ще ви го илюстрирам с цифра – 2% от децата са станали студенти до 1968 г. и то практически само деца на богати родители. Това е съвсем ново нещо. Трите главни системи са гигантско завоевание на масите и са практически въведени в развития свят след Втората световна война. Спецификата е, че в България примерно се въвеждат в рамките на друг вид режим – не буржоазен, а комунистически. Но така или иначе, в източния свят по същото време. Много бързо това произвежда нов вид човек и аз сега ще се опитам да ви покажа как работи тази привилегирована гледна точка, защото на тази база вече можем да разберем разни процеси, които не се виждат.

Първо, коя е главната отлика на този човек от предишния. Най-главна отлика е в неговия контакт с властта. Потребителят, за разлика от затворения човек, е в сделка с властта. Всяка среда на контрол предполага, че двете страни имат една и съща цел. Давам ви любимия си пример – аерогарата. Вашата цел на аерогарата и целта на властта на аерогарата е една и съща – максимално бързо да напуснете аерогарата. Има няколко неща, които трябва да ви се случат – да ви видят багажа, да ви проверят паспорта, да видят дали сте платили билета. И трите неща така са построени, че вие правите, а те само гледат. Предполага се базово, че вие искате да платите, че искате да не сте контрабандист, че искате да не носите оръжие. Има определени машинки и хора, които просто регистрират това и ловят малцината, които правят това. Само си представете какво би станало на аерогара, ако 30% от хората носят контрабанда – фатално е, просто аерогарата ще блокира. Управата на аерогарата предполага, че 0.5% може да имат някакво нарушение. Т.е. забележете, условието е сделка. Но това е само за най-лесната илюстрация. Ако погледнете внимателно живота на потребителя, вие ще видите, че това не е единствената област в която сключваме сделка. От какво Карл Маркс би се преобърнал в гроба? Трудът се плаща авансово. Преди да съм изработил колата, те вече са ми я дали да я карам. Как се нарича това? Лизинг. Те ми връчват кола, която аз не съм изработил, обаче аз вече я карам. Каква сделка има тук? Те са ми дали една много значима част от обществения ресурс. Какво са получили от мен като обещание? Какво съм обещал аз? На практика съм казал, че 5 години няма да ме уволняват, 5 години няма да бия началника, 5 години няма да се напивам, 5 години няма да се развеждам. Това е фундаментална сделка с властта. Всеки заем въобще е фундаментална сделка с властта. Да, ще кажете, тя не е някаква гадна сделка. Принципът е съвършено друг. Разбира се, трябва да ме е извадил от средата на затваряне, защото в рамките на физическия труд това не може да стане. Но показахме – най-голямото изменение е производителната сила. Основното количество хора, гигантската маса от хора не работят физически труд. Продават не силата си, а вниманието си и времето си. Съвременната производителна структура в САЩ е такава – 70% услуги, 25% индустрия и 5% селско стопанство. Седемдесет процента от хората не продават физически труд. Всички те са потребители. Обърнете внимание – същества във фундаментална сделка с властта, и същества с проект, с бъдеще. Същества, които могат да описват, да консумират и да осъществяват свое бъдеще. Фирмите Нокиа, Сименс, Пежо и т.н. започват да зависят от този. Преди това битката между Пежо и Сименс звучи така – държавата на Сименс се сбива с държавата на Пежо кой да продава. Начинът Сименс да измести Пежо е чисто и просто германската армия да окупира Париж. Сега това звучи така – начинът Сименс да победи Пежо е потребителят да хареса Сименс. Т.е. имате участие в бъдещето – гигантска маса хора, аз ви показах и количествено колко е това – ако помните излезе една цифра от 10 000 милиарда годишно. Имайте предвид, че Обама, за да спаси американската икономика напечата 2 000 милиарда долара еднократно и ги пусна в обръщение. Тогава всички се чудеха дали светът ще рухне от тази инжекция, защото това са много пари. ЕС напечата 1 000 милиард евро и ги пусна на банките, за да оцелеят. Това са най-големите структурни единици, които еднократно в един много особен кризисен случай, кръстейки се защото може и да развалят света, извършиха. А това, което аз ви показах, е 10 пъти повече и то всяка година. Това е властта. Тя е властта. В сравнение с тази сила, силата на всеки индивидуален капиталист, на всяка държава дори, на всяка група държави не е нищо. Тя е нищожна. Тази сила не е консолидирана. Тя не е събрана в едно, но тя съществува. Ние живеем в съвсем друго, принципно друго общество. Общество, което е загубило контрола през сега и има контрол само през утре. Това е втората, решаваща и много променяща света особеност. Вие нямате никакъв начин да контролирате хората през миналото и настоящето, както винаги е било. Всички системи на контрол са сделки за бъдещето. Контролът въобще е възможен, защото те виждат бъдещето еднакво. Ако не виждаш бъдещето еднакво, никакъв контрол няма да има, ще има битка. Контрольорът може да ме глоби, защото аз искам да продължа да се возя на трамвая. Ако аз нямам намерение да се возя на трамвая и имам намерение да взривя трамвая, да застрелям ватмана, никой никога няма да ме глоби. Контрол означава скрит консенсус за бъдещето. Те даже могат да се ненавиждат. Следователно, ние имаме удивителна картина. Съвременният свят в дълбокото си устройство се държи на описание на бъдещето. Редът за първи път е не защото нещо се повтаря, а защото нещо ще се случва. И тук получаваме една поразителна гледна точка, която може да ни обясни какво става в света.

Видяхме, че този вид власт може да се държи само ако тези хора имат картина за бъдещето, която включва вида власт. Да се върнем за малко към потребителя. От коя класа е той? В предмодерната епоха властта е в собствениците на земята които са богатите, а ровещите се в земята са бедните селяни. Това е съвсем понятно. Ако ги погледнем тези хора, ние ще видим, че те се обличат съвсем различно, те се возят в различни неща. Те се женят по различен начин. Те имат различно сексуално поведение. Те четат различни книги, слушат различна музика. В най-крайния вид те са спартанци и роби. Последните са хора, които не се броят за такива, а за някакви животни. Класата в съвършено зададена. Тя е зададена в абсолютно всичко. В модерното общество класите са абсолютно очевидни. Едните ходят на опера, другите ходят на народни изпълнения в най-различен вид. Едните носят черни дрехи на работа, другите са облечени съвсем различно. Класовостта на това общество е абсолютно потресаваща. Това не го виждаме сега. Не е станало равенство. Напротив, дистанцията между сегашния богаташ и сегашния беден човек е много по-голяма количествено от тогава. Но Бил Гейтс носи същите дрехи като мен и слуша същата музика. И даже английският принц слуша това, което слушате и вие. Музиката им е еднаква, дрехите им са еднакви, храната е еднаква. Няма класа. И в нито една област няма да ми покажете наличието на класи. Има бедни и богати, има гигантски неравенства, които се задълбочават, но не виждаме главния ефект на предишните общества – класите. Защо? Случило се е поразително нещо. Бъдещето на долните е зададено от горните. Това е тайната. Това което се явява като проект за малкия човек е просто онзи на власт. Властта е успяла да покаже себе си, като бъдеще на своите подвластни. И затова получавате потресаващия ефект –  една жена се жени и се струпват милион души да я гледат. Какво гледат? Не могат да си пуснат телевизора ли? На какво се радват? Това е шестица от тотото. Те наблюдават носителя на джакпота – един от нас ще става цар. Говоря за госпожата, която се ожени за съответния принц – Кейт Мидълтън (и името й дори е средно, от англ. език middle – среден). Защо? Защото контролът върху човека е през картинка. Тъй като бъдещето не е предмет, аз само мога да го покажа. Бъдещето въобще е привидност. Друг въпрос е то дали може да се случи, или не. Но по принципа си то не е нещо твърдо, то е само картинка. Властта е през картинки. Понеже той проектира бъдеще, властта се постига през овладяване на проекта. Всъщност, даже не се постига, не е нещо което да отида и да го завзема. Тя просто е това. На власт е този, който покаже картинките, който обрисува бъдещето, неговото. Но към какво се стреми, защото като няма класи, нищо не задава неговата норма на поведение. Към какво се стреми, като не му е зададено нещо отзад? Няма някакво минало. Например, на героите на Иван Хаджийски как им е зададена представата какво е да си нормален занаятчия, успяващ занаятчия? Ами като баща ми. Да имам дюкян, да имам дъщери, да мога един път в живота да отида на Божи гроб и т.н. Има купища неща зад гърба му, в миналото, които показват за мен кое е нормално. И той това нормално го търси, иска го. Когато то не се случи, то просто прави революция. Знаете великото изречение, че бакалинът не може да различи края на бакалницата от края на света. За него свършва света. Той не може да се облече, не може да прати детето на училище, той става революционер. На този, нашия, миналото какво му задава? От друга страна, класи няма. Тук няма начин да прилича на Бил Гейтс, защото вече прилича на Бил Гейтс. Той вече е като него. Към какво следователно се стреми? Какво го движи? Получаваме удивителна фигура – той се стреми да живее по-добре от самия себе си. И се чувства добре, когато живее по-добре от себе си. А той никога не живее по-добре от самия себе си. Ако някой от вас се интересува от математическа логика, дефиницията на числото нула е, че нула е множествен номер, понеже числата са по-големи от самите себе си. Т.е. няма такива числа. Нашият винаги ще е недоволен. Винаги ще се чувства нещастен. Как няма да се чувства нещастен, като иска да живее по-добре от себе си. Той дефинира през бъдещето си, през чистото бъдеще.

Парите

И така, получаваме нашия милиарден човек, който иска да живее по-добре от себе си. Кой как управлява? Как се казва картинката на която пише с големи букви „възможност“? Пари. Обърнете внимание, парите никога не са били толкова важни за хората. Парите са били средство, начин. Не са станали хората лоши. Най-малко можем да ги обвиним, че са станали алчни, напротив. Потребителят е първото мирно и сравнително добро човешко същество. Предишните са гадове в сравнение с нашия. Нашите са просто ангели в сравнение с предишните. Те не възнамеряват да убиват, нито да взимат на някого нещо. Те просто обичат бъдещето и искат да живеят по-добре от себе си. Главното описание на бъдещето, главното което занимава този човек е естествено парите. Възможността. Затова, наред с функцията си да бъдат посредник между стоки, наред с регулациите си в икономиката, парите добиват фундаментална социална роля. Те са описанието на бъдещето за тези хора. Не защото е капитализъм, именно защото е некапитализъм. И затова ще получите потресаващата, следващата теза. Парите са за бедните. В съвременния свят парите има значение само за бедните хора. Богатите нямат пари, те имат реални възможности. Те имат банка за заем, имат държава за покриване, ако той нещо не е направил, те имат сговори за реална власт, те имат проекти. Затова получаваме потресаващо общество, в което богатите са бедни, а бедните – богати. А именно, колкото по-голям заем имаш, толкова си по-богат. Българският капиталист се различава от френския с това колко е по-богат от него. Нашият има само 13 милиона дълг, онзи има 13 милиарда. По тази причина е много по-богат от него. Съответно картинката обещана на нашия работник е 10 000 лева, на онзи 100 000 евро. Затова Жан е по-богат от Иван, защото просто 100 000 е повече от 10 000. Виждате ли какво се получава? От това пряко следва, че единствената реалност е проект, е бъдещето. И единственият обект на властване е бъдещето. Получаваме абсурда в който Жан е по-богат от Иван, защото дължи повече. И ако много слуша малкият Иванов – ще му дадат още назаем. Защото те нямат значение. Парите не са посредник между стоки, а описание на бъдещето. Те описват само бъдещето.

Условия за съществуването на съвременната власт

За да го държиш подчинен, за да не рухне този свят, ти трябва да му осигуриш главното, което му трябва – да живее по-добре от себе си. Как се нарича това? Ръст. Следователно, поучаваме потресаваща ситуация. Връщаме се пак към нашите убийци и селяни. Какъв ръст има там? “Мълчи там, не се обаждай, защото главата ти ще замине”. Ръстът няма никакво значение, той се грижи за земята. В индустриалната епоха, той трябва да превърне селянина в работник. Той трябва да превърне едно същество, което знае кой е изобщо в същество с история. И той го прави. Казармата го учи да служи, училището го научава на стандартен език, болницата го прави стандартно здрав и т.н. Тук властта трябва да осигури ръст, трябва да живее така, че  онзи да живее по-добре от себе си. Те искат това бъдеще. Нека да го проверим сега. Едното беше абсолютно публично. Властта се състоеше от това, че го гледа каква голяма шапка от злато има. В индустриалното общество властта се скри и започна тя да наблюдава и дресира. Тук какво прави властта? Тя се крие. Тя е ефективна в степента в която ще му осигури ръста. Защо тя беше видима от първата фаза, при убийците? Властта се състои в това, че той ги коли. После той ги дресира. При новата власт въобще задачата им не може да издържи в тези рамки. Тя дресира малко, но главното и основното е, че тя се държи в степента в която може да осигури ръст и мир. Ръстът и мирът са двете принципни условия за съществуването на съвременната власт. И това е вярно в много широк смисъл. Не само за съвременния западен свят. Това е вярно за Китай, това е вярно за Бразилия, Индия и практически за целия свят. Ако не се осигури ръст, ще рухне. И затова при първата криза на ръста (още едно синьо слънце), с фалита на банки преди няколко години, всички власти в света, мразещи се една друга (Саудитският крал, Ху Цзинтао, Джордж Буш, Путин) се събраха и за един ден се разбраха, без никакви противоречия. Защо? Само страх. Властта действа толкова бързо само от страх. От какво? Ще спре ръстът. Ще спре това, което ги държи на власт, без изключения. Какво получаваме? Получаваме удивително нещо. Властите са най-слабите власти в историята на човечеството, защото доминират чрез осигуряване на две условия за възможност – мир и ръст. Как се взима властта във феодалното общество? С превъзходство. И съответно, излъчвам двете послания на всяка власт – вие сте боклуци, напред момчета да бием лошите. Онези там са най-големите боклуци, а ние сме най-добрите, е тази база на която се държи онзи свят. При модерния свят, главното е кой повече марширува – който направи по-маршируваща нация, по-голямото струпване на войски – той е победителят. Там властта е скрита, рядко се показва, но сега лейтенантът никой не го чества, а той просто има задачата тези момчета да станат и да тръгнат да тичат с пушките. Това му е простата задача, като за целта той ги дресира и ги наблюдава. Сега как? Превъзходство? С отпадането на класата е отпаднала идеята за господарството. Никой от тези не ни е господар. Това съм аз, само че несбъднатият аз. Властта е скрита. Властта е напълно скрита. И преди имаме случаи властта да се крие зад някого. Например – военните сложат някакъв диктатор, който говори някакви разпалени патриотизми и те си държат властта през някакъв, който ги залъгва. Такива случаи има много често в историята. Сега няма. Никой не се крие зад Обама. Да, някакви капиталисти натискат Обама да им направи някакви си правила. Но няма класическото скриване на някаква класа, която през нещо управлява. Тя е напълно скрита. Тя е най-слабата власт в историята на света. Тя действа през мрежи. Главният ефект на съвременния свят е, че вместо класи има мрежи. Но нас ни интересува, че Мърдок е дълбоко скрит и главното му е да се крие. Следователно, получаваме една удивителна картина, в която структурите на света се задават от картинки на бъдещето- т.е. от проекти.

Проектите

Вместо история, имаме проект. Това е може би най-голямата инверсия, която се е случила на човечеството въобще. Първото което се случва е, че главната единица на света застава под огромна въпросителна. Това е нацията. Нация, колкото и да спорим по въпроса, със сигурност означава две неща – нация означава равенство – всеки американец, всеки българин, всеки французин е еднакъв с всеки останал. Т.е. нацията отрича наличието на убийци и ровещи се в земята. И второ – нация значи стандартно минало, уеднаквено минало. Затова винаги, във всички нации, един диалект се взима и се произвежда в национален език. Този национален език започва да се разпространява, неговоренето му се санкционира като просташко, езикът става постепенно един и същ. Също така се уеднаквява историята. Разказват се добрите, разказват се лошите и ние ставаме с еднакво минало – нация. Разбира се, има още много други характеристики, но това ни интересува. Тук изведнъж получаваме структури, определени от бъдещето. Измишльотини, несъществуващи неща, то миналото също е измишльотина, защото него го няма. Но така или иначе, не съвсем измишльотина. Бъдещето пък хич го няма. Но това не е за първи път. Кой е първият проект? Кое е първото струпване на хора, които определят главните структури и гледат в бъдещето? Съединените американски щати са първият проект в света. Това е място, където никакво минало не се разказва. Ти си бил ирландец, ти си бил холандец и т.н. Забравяш всичко, това е място където преследваме щастието. Това е място на свободата, но не в смисъл, че разказваме нещо друго, а разказваме бъдещето. На това място ще отидеш и ще си веднага свободен и тръгваш да строиш своето бъдеще. Това е този проект. Кое е второто място, което се описва през бъдещето. Това е комунизмът. Комунизмът е класически проект. Описано бъдеще, заради което са структурите, заради което e движението. Затова Съветският съюз не е нация. Съветският човек не е част от нация, съветският човек е жител на онова което се движи към това бъдеще. И затова, между другото, Съветският съюз загина за един ден, когато умря бъдещето. За да умре Съветският съюз няма нужда да има чума, или да умре цялата войска, или някой да ги бомбардира, достатъчно е да умре бъдещето и проектът свършва. Съветският съюз беше най-силната страна във военно отношение. Превъзхождаше САЩ в пъти. Той беше достатъчно силен в икономическо отношение. Някой казват, че нямало банани. Имало е периоди в историята, когато жито няма. Ето как в Северна Корея си живее социализмът. Жив ли е проектът, живо е това общество. Затова всички илюзии, че комунизмът може да бъде разрушен отвън са малоумни. Ако вземете онези комунистически страни, в които комунизмът сам е възникнал, а това са само шест случая (Югославия, Куба, Русия, Виетнам, Китай и Корея). Във всички други страни, той е бил внесен. Комунизмът може да умре само отвътре, но това е друг въпрос. Кой е третият проект с описано бъдеще? Това е Обединена Европа. Тя не е някакво минало. Проектът е начертаното общо бъдеще. В какви форми? Във форми на неща, които не съществуват, но бихме искали да бъдат. Например едно от тях – не са съгласни 90% от европейците, но това е единственото възможно бъдеще заедно и затова става – това е отмяната на смъртното наказание. Ако проведете референдум в която и да е европейска страна, вие ще получите, че 70% от хората искат да се върне смъртното наказание, но него го няма, защото в противен случай ще развалим общото бъдеще. Няма да можем да го мислим, то ще стане немислимо.

Дадох ви тези три примера, за да видите, че това не са празни приказки, това са следмодерни начини да се организира обществото не по принципа на властта върху затворения човек, а на принципа на властта над потребителя. Видяхме и причината – потребителят е дефиниран през бъдеще, той е принципен проектант, той всеки час проектира, той е мечтател, рисувач на картинки. Американецът към 35 годишна възраст е гледал няколко милиона реклами. Извинете, но какво му се е случило няколко милиона пъти въобще? Нищо, освен, че е вдишал няколко милиона пъти. Даже не се е хранил няколко милиона пъти. Човек живее 25 хиляди дни и яде 4 пъти на ден, което означава че яде 100 хиляди пъти, а рекламите – няколко милиона. Това е главното – бъдещето. Рекламата е най-елементарната картинка за бъдещето – купи си печка.

Мир и ръст

Значи имаме някакъв вид консенсуалност, която държи този съвременен свят. Консенсусите са два. Сега ще ви обърна внимание върху много тъжната картина, че са само два. Мир и ръст. Защо казвам тъжна картина, че са само два? Всъщност, какво се твърди тук за човека? Твърди се, че той трябва да живее все по-добре, в смисъл в който той разбира под добре. Второто е, че трябва да има мир. Т.е. че човешкото тяло е сакрално. Човешката телесност е недосегаема. И действително, с какво ни плаши? Убиха дете. Никой не пита кое дете. То може да е било адски гадно дете, но някак си фактът, че са убили дете е еднозначно ужасно. Засегнаха човешкото тяло. Направиха нещо на обикновен човек. Ако застрелят министър-председателя всички са доволни, защото той не е един от нас. Той не е “ние”. А ако са убили човек, както си е стоял пред бакалницата – това вече е ужас. Тялото и ръстът. Не ми разказвайте, че ще стане по-зле. Човечеството винаги е живяло по-зле и по-добре. Това го е нямало никога в историята на човечеството – да става по-хубаво. Ту хубаво, ту лошо – това е животът. Стана война – стана лошо. Цъфнаха марулите – стана добре. Винаги светът е живял така. Тука сега само хубаво, само по-хубаво и накрая нещо става и го слагаме в болницата. Чакайте, смъртта е била най-важното нещо в живота на човека. Епохи са живели, за да умра един ден правилно. Смъртта е било централно за изживяване на живота. Те са живели десетилетия за това действие. Тука просто я няма. Тук идва още един въпрос за съвременния човек. А развитието? А демокрацията? А правото на всички да са равни? Азбуката на Просвещението като цяло тука нещо си отиде. Какво ни казва Жан Жак Русо? Помните ли когато си говорихме как преминава от едната епоха към другата? От лошия човек към добрия човек. Човекът от лош, приема своята лошотия и трябва да изкупи първородния си грях катосе превръща в добър и обществото му пречи. Тази инверсия става във Франция в средата на XVIII в. – подмяната на виновния човек с благородния. Там се казва – има универсални права на човека. Всеки е равен на другия. Всеки има право на свобода. Всеки трябва да стане образован. Всеки трябва да се развива. Това е програмата на модерността. Току – що я зачеркнахме. Демокрацията се оказва локална особеност, а не универсална ценност. Вие разбирате ли с какво е бременно това? Това е епохално и много опасно. Ами да, Китай няма демокрация, но китайците нали живеят добре, имат ръст, всичко е добре. Ако някой стреля в тълпата, това вече не може – пипат детето. За това ще ги обесят. Човешкото тяло не се пипа. Ти само трябва да го храниш. Ама няма демокрация? Ами няма. Ама някакви ходят с фереджета? Ами ще ходят. Ама чакай, равенството между мъжа и жената е абсолютна азбука на Просвещението. Ние търпим на стотици милиони да им слагат парцали на лицето. И нищо не казваме. Но те ядат всеки ден и не ги убиват. На какво прилича това? Това е фундаментално предаване на програмата на модерността без никой да се замисли. И някак си, на никой вече не му прави впечатление. Казват, че това им е културна особеност. Кое е културната особеност? Да са им роби жените? Че това никой европейски мислител не може да го приеме. Няма бойкот, няма помощ, няма война, няма съпротива. Нещо повече, нашите кретени, особено Саркози, той лично въведе този режим в Либия. Той го въведе, за да спечели някакви скапани избори. И не можа, слава Богу. И направиха организация и убиха един луд човек на власт и го замениха с този, който връща фереджетата обратно. Това стана пред очите ни и нашите ръкопляскания. И сега в Сирия ще свалим наистина един отвратителен убиец и ще сложим кого? Защото демокрацията, правата на човека се оказаха локални. Това което ти осигурява ръст и мир и не те интересува, че няма демокрация, че били лоши и т.н. Те са си те, правят си каквото си искат. Убиват ли хора? Не. Расте ли икономиката? Много. Значи всичко е добре. И обратно – ако убиеш човек – край. Докоснал си се до сакралния предмет. Хайде сега да направим едно изчисление. Накъде ще завие това? Имаме две неща, които са в дъното на целия свят. Нациите започнаха да играят периферна роля. Какъв си, вече е въпрос на личен избор за историята. Но това не е важно. Трябва да си човек. Човек означава да растеш и да има мир.

Апропо, отварям една скоба, понеже искам да ви покажа как изглежда бъдещето на такъв свят, защото то пряко следва. Това е много важна методологическа бележка. Много неща ще ви разказват, за да ви обяснят какво е теория. Най-често под теорията се разбира описание. Описанието не е теория. Теория е онова, което само се движи. Което задава въпросите на които отговаря. Теорията не е теория, че хората ходят по улицата. Теория е, че улицата ходи под хората. Това не е вярно, но ако кажа, че не хората се движат, а улицата се движи – това вече е теоретическо описание. От това, че хората ходят по улиците нищо не следва.

В тази картина, на човека на бъдещето, е жертвано цялото минало. Миналото не е важно. Миналото изобщо няма значение. Не казвам, че миналото е унищожено. Но освен че засяга нациите, удря по основна клетка на организация на света. Цялата борба срещу Средновековието, срещу обществото на убийците и ровещите се в земята протича като борба с текст, с един текст – Библията. Доктрината, която описва онова общество е Библията. Битката с Библията протича в две основни посоки – една от която е създаване на алтернативен текст – на втора Библия, която най-общо казано, можем да наречем енциклопедия. Съставя се много голям друг текст, който е текст по химия, текст по биология, текст по литература и т.н. Това е огромна писмовна работа, която извършва човечеството между XVIII и XX век. Това е алтернативният текст. Но към това се добавя и нещо много важно. Формулира се една илюзорна, но решаваща идея, че ние не просто пишем този текст, а имаме възраждане. Т.е. още по-рано, преди да настъпи още това което наричаме средновековен мрак, е имало едно друго общество, много готино, което ние възраждаме. Т.е. ние не просто се бием срещу някакво описание на света, а ние сме наследници на огромна катастрофа, която е настъпила с един хубав свят, потънал в мрака на средновековното, на простото, на тъпото и т.н. Ние възраждаме това. Ние например сме първото общество, което поддържа руини. Замислете се за този абсурд. Кой поддържа руини? Ние непрекъснато се разхождаме около някакви съборетини. Вярно, стари. Примерно изпочупена статуя (Венера Милоска) стои в центъра на гигантска сграда, която са направили специално за нея и така всички хора ходят да я гледат. Ама тя няма ръце, няма нос. Освен това, тя не е била такава, тя не е била бяла. Тя е била намацана с бои. Гърците са много цигански същества. Те са хора на цветното, на шумното, на преяждащото, на препиващото, те са адски шумно, скандалджийско общество. Статуята е побеляла с времето – тя е била с червило, със сини очи, цялата в розово боядисана, но понеже това стои така и понеже днес възраждаме, това се явява приписан от нас класически образец, но ние го строим. И затова, в това минало са най-важните неща. И това съпровожда цялата модерност. Най-тайното евангелие не е открито – то седи под един камък затиснато и там пише истината. И това действа и до днес. Но някой намира някакъв текст, това се гледа, това се разшифрова, защото там ще пише тайната на живота. Каква тайна на живота? Никаква тайна на живота няма да пише. Това е наша структура. Но то е зададено като регулатор. То ни регулира, ние ще го възродим. Затова и между другото обикаляме из въпросните руини, поддържаме ги, гордеем се с тях. Какво им гледаме? Това поддържа нашето чувства, че ние възстановяваме. Забележете, не просто сме формулирали своето минало и своята главна идентичност. Ние сме строители на старото, на миналото. Ето това се маха, това го няма. Умряло е немодерното. Съвременният свят има една много страшна диагноза. В съвременния свят е умряло възрожденството. До Възраждането нищо няма. Няма нито едно нещо в миналото, което да е важно, истински важно. Това е гигантска разлика. Тя, между другото, не е само отрицателна. Тя, всъщност, не е нито положителна, нито отрицателна. Тя просто е. Но сами разбирате, че такава могъща структура като престане да работи, това е опасно. Това е истински, страшно опасно. Сега как ще изглежда този свят като структури? Какво ще стане? Какво ще формира?

Съвместното описание на бъдещето е консенсусът. Консенсусът, съгласието е възможно по принцип, ако ние не се различаваме от описанието на това което ще стане, или поне което искаме да стане. Това изисква единна картина на бъдещето. Понеже съвременният човек е изцяло определен през бъдеще, понеже неговите главни идентичности са през бъдеще, понеже социалните структури, които възникват са проекти, то основното, което задава  светът са самите консенсуси между хората. Където има консенсус, там ще имаме нещо да израства от земята, ръст в този смисъл – животът ще става по-добър, а там ще стават структури. Там, където няма консенсус, структури няма да стават. Т.е. там бъдещето ще расте, пък там където има описание на бъдещето. Нов парадокс. Само че обърнете внимание, реалните съгласия са само по две неща – ръст и мир. Друго съгласие няма. За правата на жената, примерно, няма съгласие. За демокрацията няма съгласие и т.н. Това е човек, който иска да яде повече и да е жив. Малко тъжен край на историята на човечеството. Надявам се, всъщност да не е край, но тъжна спирка. Какво ли не е казано за хомо сапиенс. А сега се оказа, че човек е човек въобще, който иска да яде обезателно повече и иска да е жив. А всичко останало не е човек. И, между другото, пред очите ни обявиха този Брейвик, че не е човек. Той каза, че има идея. Не иска да яде повече, не иска и да е жив. Те го обявиха за луд. Той казва, че не е луд, фашист е. Абе хора, половината човечество се дължи на факта, че някакви хора не са искали да живеят. Има нещо по-важно за тях от живота. По-важно от живота му е било България, по-важно от живота му е била Франция, по-важна му е била свободата, отмъщението, Бог и т.н.  Сега в момента, който не иска да живее вечно, той просто е изрод. Какви структури ще възникнат? Ще възникнат структури обслужващи консенсуса. Ще възникнат структури за ръста и ще възникнат структури на мира. Ще възникнат две министерства. Ще възникнат световни пари. Тези власти не могат да си позволят да управляват без да расте. Всяко спиране на ръста ги събаря. Виждате в момента, нашият министър-председател, толкова любим на населението, ама няма ръст и край. Ако растеш – нямаш проблем – който и да било. Първата структура, която ще възникне е световна валута в някакъв вид. Дали ще бъде като единна валута между Америка, Китай и Европа, или само между две от тях. Дали ще се наложи по друг начин, дали ще стане златото, както някои предлагат, дали единна банка с кредити? Не знаем. Парите не са само средства за размяна, парите са картинката на бъдещето. Парите са главния предмет, който описва бъдещето за съвременния човек. И не защото той е алчен и меркантилен, а защото те са самата възможност. Коя структура ще обезпечи мира? Как се казва тя? Жандармерия. Ще възникне световна жандармерия – полиция. Ще възникне начин, когато някъде става гадост, със съгласието на света да се ходи да се стреля по тези, които правят тази гадост (както се разбира това). Това са двете неща, които ще възникнат, т.е. това са двете форми на световното правителство, които неизбежно биха възникнали в един свят, описан по този начин по който ние го описваме. Но няма да възникне световна демокрация. Няма да възникне защо? Защото, както видяхме, демокрацията е локална. В  Европа може да възникне президент, който се избира от европейците – възможно е и то в скоро време. Няма консенсус за демокрацията. Правото на жената не е изведено като универсално. То се схваща като локално. Това няма да се промени. Вие виждате как нашата привилегирована гледна точка, анализирайки някакви истории в миналото, анализирайки структури, които са скрити от погледа, просто класифицирайки на три вида власт, изведнъж снесе картина на бъдещето. Защото аз не казах, че е желателно да възникне министерство на финансите и министерство на жандармерията. Аз може дори да не искам това. Това автоматично става, понеже тези структури работят. Това е силата на материализма. Материалистическият анализ. Анализът, който може много да му се подигравате, понеже схваща човешкото знание като някакъв феномен. Схваща го като илюзия. Защото никой в момента не сяда да ги измисля тези неща. Никой не си казва, давайте да измисляме световните пари. Просто няма как да не възникне. Това не е свързано с нечия съзнателна дейност. Това е действието на гигантски анонимни структури, които сами пораждат тези си ефекти. Т.е. това е схващането за обществото като естествен исторически процес. Схващането на обществото като природни същества, а не като малки богове. Ние сме жертви на самите себе си, загубили сме контрол над съдбата си.

 

Публикувано на