Статия на Първан Симеонов по темата за взаимоотношенията между ГЕРБ, Борисов и президента Радев

Статията на Първан Симеонов за вестник „Стандарт“ с оригинално заглавие – Цветанов пали, Борисов гаси, може да прочетете ТУК.

Президентът реши, че атаката е най-добрата защита, но иска за съперник премиера.

Винаги досега през последния мандат и половина, Бойко Борисов се опитва да играе ролята на човек, който стои далеч от партията си. ГЕРБ звучи на един глас, по-нападателно, а премиерът играе диспечер, помирител – онзи, който разсича възлите. Неслучайно в последния мандат като че ли Цветан Цветанов и Антон Тодоров водеха битката срещу президента Румен Радев, а Борисов после се включва и казва: „Не ги слушай тия, ние двамата сме над тях, над политиците“. Това се дължи на три фактора. Първият е възприятието на Борисов, че трябва да е добре с всички. Второ, дължи се на простия факт, че като премиер е длъжен да е добре с всички, защото България скоро председателства ЕС, а това е президентът на страната и
не е хубаво да се излагаме пред чужденците
Трето, президентът Радев е просто най-популярната фигура в държавата. Борисов отдавна е показал, че тези, от които се бои, гледа да ги държи най-близо. Той оплете Слави Трифонов в една такава игра. Уж Трифонов щеше да вдига бунт срещу системата, пък ГЕРБ тръгва да оглавява бунта, вземайки му мажоритарното гласуване. Сега гледаме заявка на Трифонов, от която най-много трябва да се притеснява БСП, защото шоуменът взима нейната реторика и размива протестните наказателни настроения срещу ГЕРБ. По същия начин Борисов се държи с Радев – знае, че този човек ще му бъде конкурент в бъдеще, и гледа да пази отношенията с него.
Това са трите фактора, поради които Борисов е в един променлив ток с Радев – обижда се, леко ръмжи, но в същото време не навлиза директно във война. Второто, което наблюдаваме, е, че партията ГЕРБ и Цветанов правят нещо напълно логично в политически план – те се сражават с президента, който е основен конкурент на ГЕРБ. И в тази схватка Цветанов няма какво да губи, а Радев има. ГЕРБ го провокират много простичко, и той влиза в тези провокации и им отговоря. Логично е да поемеш дъх и да не отговаряш на провокации. Но Радев отговаря. Те виждат това и продължават. Така се разчиства точно пътят на Борисов. Карат се ГЕРБ и Радев, а Борисов помирява. В същото време ГЕРБ изтласква президента и освобождава центъра за Борисов. Страничен печеливш от всичко това е БСП, която по този начин биде пакетирана с Радев, който пък напоследък лекичко се опитва да се дръпне от червената партия, намига даже към дясно-либералния сектор – връща закони, говори за ВСС…
Каква е ролята на Радев? Първото допускане е, че би трябвало като види, че го улавят в такива битки с ниски топки, да спре. Обаче, изненадващо, и това го прави за втори път, явно това е премислена стратегия, той решава, че атаката е най-добрата отбрана. Първият беше, когато пак се скараха с Цветанов и Борисов тръгна да помирява. Тогава Радев лекичко цапна премиера и стана ясно, че той няма да се примирява с тази роля, в която Борисов е помирител.
Радев не иска битката да е ГЕРБ срещу президента. Той казва – ако има битка, аз ще изнеса битката Радев-Борисов. Щом Борисов казва, че сме нещо различно от останалите, нека да бъде различно. Втората му сметка е също като по учебник. Казва – или Борисов ги насърчава, или не ги владее.
Това е директна интрига срещу Борисов и партията
Към нея ще добави още една интрига по повод Делян Добрев. Цялата партия и Цветанов скачат в подкрепа на Добрев, но Борисов нищо още не е казал. И даже остана съмнението, че тази оставка на Добрев е приета и съгласувана от премиера. Радев налива масло в този огън. Президентът може би си прави елементарната сметка – Борисов го харесват 1/3, а него 2/3. В създалата се ситуация на безалтернативност в обществото, трябва някой, който да направи пробив. И Радев се мъчи да направи това по начина, по който спечели президентските избори. Голямата опасност е обаче да не надцени способността си да победи. Опонентите му няма какво да губят като рейтинг, докато той може да губи. Третата опасност е прекаленото заиграване с тази професионална тематика. Ако продължи, ще зазвучи все повече като пилот, а не като президент. И докато едните викат – шведски, американски самолети, накрая излезе пък Каракачанов който каза да си ремонтираме руските самолети. Радев и Борисов приличат на играчи на покер, които в момента вдигат мизата, но накрая ще седнат и ще намерят компромис. Погледнато макро – и тримата са на един и същ геополитически акъл. И тримата са балансьори и нито един от тях не е страстен любител нито на Изтока, нито на Запада. И тримата се харесват на тази умерена част от българите, която нито е много градска, елитарна и либерална, нито е обратното. Така че моята прогноза е, че те лесно ще седнат и ще намерят необходимите компромиси, без да се стига до крайности.

Публикувано на