Статия на Първан Симеонов за вестник „СЕГА“

За новата формация на Христо Иванов несъмнено има ниша. Проблемът обаче е, че хората за тази ниша вече и бездруго са си там.

Ситуацията в пространството на старата десница прилича на опит за колективно самоубийство. Не е ясно какво точно ще се случи с новите проекти, но е ясно, че цялата тази работа може да завлече нови и стари вкупом под бариерата. И трябва много ясен план, много здрави нерви и много работа, ако някой иска да оцелее.

За новата формация на Христо Иванов несъмнено има ниша. Проблемът обаче е, че хората за тази ниша вече и бездруго са си там. Това ще са си същите тези хора, които и сега са около ДСБ. Сега те ще се опитат да направят амалгама от няколко субекта, която да изглежда като надграждане на ДСБ, като ДСБ+. Това е познатото либерално настроено и прозападно ориентирано пространство. Пространството на относително независими хора, много градски и дори софийски, представители на интелигенцията, съпричастни с патоса на протестите през лятото на 2013 г.

Затова и новият проект на Христо Иванов прилича на любопитен опит за политическо размножаване с един родител. Някак си ДСБ хората просто ще се опитат да изглеждат като двойно повече – като решат, че от днес нататък вече са две партии, а не една. Трудна задача, но има шанс. Ребрандирането и поставянето на етикети е съвсем легитимен механизъм в политиката. Случвало се е много пъти някой да напише я манифест, я харта, я нови точки и да направи символен рестарт.

Има и още един основен шанс – ако успеят да създадат „ефект на снежната топка“. Например, сега в амалгамата ДСБ+ се присъединяват „Зелените“, следващата седмица – Татяна Дончева, след това Лозан Панов или друго знаково лице. После Гражданският съвет на РБ (или нещо, което се представя за него). Съвсем примерно. Седмица по-късно някакви други индивидуални членове. После да дръпнат някоя недоволна структура на РБ, после някой амбициозен бизнесмен. Има четири месеца, в които да създават ефект на натрупване.

На всичкото отгоре, ако в РБ продължат изпълнения от рода на „Румен Христов – премиер“, това допълнително ще даде аргументи на Радан Кънев, Христо Иванов и другите от новото политическо формирование, че именно те са по-жизнената част от РБ, докато останалата част затъва в агония.

А има и достатъчно резервни опции. Трайчо Трайков например засега застава някъде по средата между РБ и ДСБ+ и така вратата между двете остава отворена за маневриране. Маневрирането няма да е трудно, като се има предвид, че дясното пространство отдавна е във вид на мрежа, на пъзел, на сбор от личности. И това позволява какви ли не креативни отигравания. Например утре нови и стари форми на десницата отново могат да направят някаква конфедерация, защо не и отново между РБ и Радан Кънев (макар да става все по-малко възможно).

С пет думи – може и да се получи

Къде са слабите страни? Първо, вече е правено. Етюдът „духът напуска тялото“ е стар, това е втора или трета цедка. Остана ли още кое от кое да се отделя? Има ли въобще достатъчно хора? Последният екзитпол на „Галъп интернешънъл“ показа, че има около 250 хиляди готови да гласуват за РБ на нови избори. Това са достатъчно хора за преминаване на бариерата. Отделянето на Радан Кънев обаче премахва всякакво остатъчно обаяние на единението и утре и Кънев, и РБ могат да финишират на по стотина хиляди гласа. Това са сметки на коляно, но са долу-горе ясен ориентир към днешна дата.

Второ. Възможните електорални добавки към ДСБ+ също не са най-рейтинговите и гласоносните. ДЕОС едва ли има голям електорат. Другите гореспоменати също не са от най-популярните. Дори личната разпознаваемост на Христо Иванов все още не е достатъчно утвърдена. В редовните изследвания на „Галъп интернешънъл“ назад във времето четиридесетина процента не са чували или не са запознати с Христо Иванов. Това е много.

Ще кажете – последните избори за президент показаха, че да си непознат е предимство.

Вероятно е предимство, но в комбинация с популизъм. А десните хора излъчват обратното на популизъм – излъчват елитарност. И това им пречи.

Трета слабост: цялата амалгама около ДСБ/“Да, България“ е малко предържана, преносена. Радан Кънев на няколко пъти замахваше, но така и не удари. Тръгваше, спираше се, РБ като че ли отново му ставаше необходим и т.н.

По-удобният момент може беше миналата година по това време. Тогава се беше създала инерция, след като Иванов напусна правителството. Тогава имаше протести, импулс и т.н. Днешните протести не носят същата символна стойност и енергия. Освен това няма други съществени информационни поводи.

Разбира се, и Радан Кънев, и Христо Иванов са много политически хора, с усет, търпение и добър анализ. Добри играчи са. Сто процента нещо са замислили.

Пък и в момента СДС им прави добра услуга, като показва разединение в РБ и удължава агонията. Единствената правилна стъпка на РБ в тази ситуация е… да прави същото като новия проект на Радан Кънев, но с двойна скорост. Да създава сюжети (дори да си ги измисля), да събира политически формации. Не е ясно дали могат, но няма друг избор. РБ трябва просто да опита да надбяга Радан Кънев. Кънев вече хукна, а част от реформаторите, се суетят с мандати.

Впрочем, това суетене може и да има известен смисъл.

Дава допълнително време за измисляне на план, за довършване на разни прагматични министерски дела и т.н. А и отваря допълнително вратата сегашните министри на РБ да останат и служебни, ако забавянето стане фрапиращо и този вариант заизглежда оправдан. Пък и току-виж Борисов нещо преосмислил (това си е той, все пак). От бавенето може да има мнозина доволни

Но дори и да има политически смисъл, бавенето трябва да се поднася в много по-добра рекламна опаковка. А ако наистина няма шанс за нов кабинет в рамките на този мандат и единствената цел на СДС е печеленето на някакви седмици, то излиза, че СДС печели седмици, за да загуби бъдещето си.

Защото най-сигурният начин РБ да стане за смях и да отпадне съвсем от надпреварата е да се вкопчи във властта. Току-що два милиона души направиха непознат до преди два месеца човек президент. 400 хиляди гласуваха за Марешки, а два милиона и половина казаха „да“ на въпросите на референдума. Хората си искат новото, а СДС има казва „още от същото“.

Възможно е СДС, а и Борислав Великов, да си мисли, че по този начин всъщност РБ се рекламира. Или че се запазват някакви мрежи, постове на хората им и т.н. Или че по този начин застават в по-удобна позиция да преговарят за предстоящите избори. Или каквото и да било друго (понякога политиците разсъждават толкова прагматично, че преминават отвъд политическата и имиджовата логика). Но каквото и да си мислят, ще е трудно да вдъхновят потенциалния си непредубеден избирател. А ако е вярно, че СДС или части от него се замислят да ходят в новия проект (загатна го Тодор Танев), то пита се дали въобще хората около Христо Иванов биха съжителствали с хора от днешното СДС. Различията им са доста големи.

Така че СДС би трябвало да върви с РБ. Обратното ще е хазартно за тях. По всичко личи, че предстоят месеци, в които различни избиратели или цели структури ще попаднат в пространството „между“ РБ и новия конгломерат около Радан Кънев и Христо Иванов. Ще ги спечели този, който излъчва повече сила, посока и дава перспектива. Ако въобще някой ще печели.

 

Публикувано на