Статия на Първан Симеонов за вестник „Стандарт“

 Статията на Първан Симеонов за вестник „Стандарт“ с оригинално заглвие – От кой вот в чужбина има полза България, може да прочетете ТУК.

Смятам, че случилото се с предложените и впоследствие отменени промени в Закона за българското гражданство, е недоразумение. И ми се струва, че лекичко изиграха президента. Всъщност нямам представа какъв е конкретният повод за случилото се, само че доколкото знам Любомир Талев е човек, който заслужава уважение. Той вероятно държи и на възможността на българите навсякъде по света да гласуват. Най-важното е, че става въпрос за ценностен спор. За някои е важна нацията, за други – личността. Класически спор, в който няма прави и грешни.

В дадения случай не бива да се подминава и целият комуникационен хаос около ситуацията, защото нито президентът Румен Радев е кой знае колко опитен в това, нито пък служебният кабинет. Случи се едно леко недоразумение, в което направиха малко мръсно на президента.

Генерално логиката на случващото се е да се ограничи очевидно гласуването от Турция. Тук обаче големият проблем е, че покрай сухото ще гори и суровото – българите в Западна Европа и САЩ. По принцип трябва да има смисъл да се ограничи донякъде гласуването в Турция. Защото ние нямаме проблем с турския народ, с приятелската турска държава, но имаме известен проблем, при това не само ние, а и Европа, с начина, по който звучи сегашното турско ръководство. И тук ограничаването на гласуването в Турция не е ограничаване толкова на права и на демокрацията, колкото стремеж за обезпечаване на демокрацията. Защото ние не можем да сме сигурни, че сегашното ръководство на турската държава е с най-демократичните възможни нагласи. И затова трябва да сме сигурни, че изборният процес за български избори се контролира от българската държава. Защото в противен случай остава съмнението, че сегашното турско ръководство на практика организира част от българските избори, което при цялото ми уважение към всяка една държава, е изключителен прерогатив на самата България.

По същия начин бих се отнесъл към всяка друга държава, която по някакъв начин се намесва. Това е едно. Второ, в българския правен мир съществува понятие „българи в чужбина“. Има Агенция за българите в чужбина и тя се занимава с доказване на български етнически произход. Т.е., колкото и страховито да звучи за някого, легализирано е понятието „българи в чужбина“. Т.е. българо-езичните общности в чужбина. Това са обикновено историческите общности в Македония, Западните покрайнини, Беломорието, Бесарабия, както и новата емиграция, предимно в Западна Европа и Северна Америка. В това понятие „българи в чужбина“ някак си встрани остават българските изселници и техните потомци в Турция. Така е било винаги, българската държава без много обсъждане го практикува по този начин.

Предполагам, че това би могло да стане и основа за известна диференциация, така че в чужбина да имат възможност да гласуват общности, които са по-близки и по-ангажирани с политическия живот в България. В крайна сметка това е изключително деликатен въпрос, но все пак всяка една уважаваща себе си национална държава поддържа политика за своите етнически общности навън. Дори те да нямат гражданство и т .н. България обаче от дълги години се отказа от такава политика. Струва ми се, че е назрял моментът, в който ние трябва да направим така, че да е лесно гласуването на всички български исторически общности, както и на новата българска икономическа емиграция. И в известна степен да ограничим гласуването в страни, където имаме съмнение за демократичността на управлението и в страни, където гласуването е подчинено на чужда държавна, а не на българската държавна логика. Това е изключително деликатно и ще има проблем, но трябва да се намери баланса.

А в сегашното предложение, което видяхме, такъв не беше намерен, защото ограничението щеше да важи за всички. Но все пак трябва да вървим в тази посока, по-ясно да дефинираме от кого има интерес българската държава като човешки капитал. Защото ние трябва да свикваме с мисълта, че българите на Запад са естествен човешки ресурс за България.

Публикувано на