Статия на Борис Попиванов за вестник „СЕГА“ за последните политически скандали

  Статията на Борис Попиванов за вестник „СЕГА“ за последните политически скандали с оригинално заглавие – Цветанов държи в напрежение ръждясващата машина ГЕРБ, може да прочетете ТУК.

Текстът е копиран директно от вестник „СЕГА“.

Партията на Бойко Борисов е построена по модела на БКП с ясна йерархия и подчинение.

Обиколките на председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов из Североизточна България предизвикаха интерес най-вече покрай заяжданията му с президента. По-малко внимание получиха речите, държани от него в поредица от общини из Търговищко, Шуменско, Добричко, включително в областните центрове. А тези речи сами по себе си са любопитни, не заради ораторските качества на Цветанов, които са предмет на отделно изследване. Прескачайки от община в община, той тръгна да стяга редиците за местните избори през есента на 2019 г. Необходима е усилена подготовка, настоява той. Особено в малките населени места, припомня, важни са личностите, които ще бъдат издигнати за кметове и съветници, те трябва да бъдат безспорни кандидати. Всички партийни структури да бъдат сред хората, призовава, нека влезем в положението на всеки един човек. Защото, допълва, опозицията бди, бълва неистини, изнася негативна енергия към нас. И бързо преминава към помощта, която държавата оказва и може да окаже – инфраструктура, образование, пенсии, експертиза.

Две години ни делят от следващия местен вот, а дотогава кой знае колко и каква вода ще изтече.

Изглежда сякаш загряването на тъчлинията е подранило и може да изтощи играчите, преди да влязат в мача. Е, всички знаем, че предизборната кампания принципно започва още от деня след изборите и продължава в целия междуизборен период. Право на всички управляващи е да правят десанти по места и да разказват колко добре се справят и как им предстои още по-добре да се справят, стига да им бъде гласувано доверие. Право на всяка опозиция е да върви по същите места и да обяснява обратното. Политическото време е относително. Понякога за броени дни нагласите и климатът могат да се обърнат, друг път години с разнообразни сътресения не са в състояние да разклатят определено статукво. И въпреки всичко краят на 2019 г. е далеч, за да говорим как трябва да заставаме мирно и едва ли не да се тълпим около изборните секции.

Ето защо нека за малко навлезем в дебрите на конспирацията и по-конкретно, да дадем ухо на слуховете, че пак става дума за избори, ама други. Лятната ваканция като че ли ни даде обилна храна за размисъл в тази посока. Първо се прокраднаха внушенията, че в лагера на ДПС клокочи конфликт и предстоят – това са цитати от медии – арест на Доган и извънредно положение. Очертаха се контурите на бизнес сражение. А помним, че при предходното голямо бизнес сражение, и то със същите участници – Делян Пеевски и Цветан Василев, правителството падна и отидохме на предсрочни избори. Слави Трифонов използва старта на учебната година, за да обяви нова политическа година, като обеща да събере знаещите, можещите и най-вече моралните под знамето на шоуто си и да пребори с тях статуквото. Стига да не замисля незаконни действия, би следвало да поваля статуквото на избори, а такива чакаме след 3 години и половина, твърде дълъг период, за да успееш да удържиш знаещите, можещите и моралните при себе си. Освен ако сценаристите на Слави не предвиждат сценария със скорошни предсрочни избори и затова бързат да правят партия? Още повече, както някои подсказаха, че се поражда благоприятната възможност Борисов да замени предполагаемо неудобните в европейски план патриоти с нещо пак патриотично, но по-питомно. Ето повод за още една конспирация. По същото време преминаха изслушванията и изборът на парламентарната квота за ВСС, а Българската банка за развитие се сдоби с нов началник. Всичко това очаквано не събуди възторг у градската десница и тя гневно заприказва за фалит и крах на управлението. Отново тръгнаха твърдения за предстоящо обединение на дясното, а знайно е, че дясното тръгва да се обединява, когато на хоризонта изплуват избори, за да може да се разпадне, когато изборите наближат съвсем.

Европредседателството създаде комфорт на кабинета „Борисов-3“ и всички приеха, че евентуални промени не може да има поне година напред. Всеки такъв комфорт крие риска от фалшиво самоуспокоение, но да надзърнем и отвъд конспирациите. Каквито и да са лостовете за влияние на Делян Пеевски и Цветан Василев, преувеличени или подценени, изглежда, че и двамата не работят за сваляне на Борисов и нова власт, а напротив, видимо се стремят

Борисов да заеме страната на единия против другия. Ако самият Борисов реши да подава оставки, вече ще стане съвсем смешен (пред домашната публика, а и пред партията си, която иска минимална предсказуемост), ще се изложи пред чужденците (а негова амбиция е да направи председателството максимално гладко и безаварийно за европейските партньори) и за капак ще даде на президента още един служебен кабинет (който едва ли ще бъде толкова добронамерен към него като онзи на Огнян Герджиков). Опозицията работи с друг хоризонт и още не се чувства подготвена да атакува непосредствено властта. Вариантът „предсрочни парламентарни избори“ винаги е в дневния ред, но съвсем не прилича като да е първа точка.

Тогава какво върши Цветанов? Ами каквото умее. Той е организатор. И знае, че една структура трябва да има цел и противник, за да запази боеспособност и мобилизация. Споменатият вече политически комфорт при „Борисов-3“ действа противопоказно на машината на ГЕРБ, тя рискува да ръждяса. Повярвали в победата си „с много и завинаги“, структурите се отдават на по-неприкрита корупция и повече произвеждат скандали. Това не дестабилизира правителството, обаче разклаща основите на местната власт и стимулира появата на голям брой недоволни, които по-нататък могат да създадат немалко проблеми. И Цветанов им казва: „Не се отпускайте, ще дойдат избори“. Разбираемо като поведение.

Проблемът на Цветанов е друг: той не знае друг път, освен да строи ГЕРБ по модела на старата БКП, с ясна йерархия и подчинение. В такива случаи няма буфери, няма гъвкавост и всеки проблем рефлектира в партията. Тя става инертна, затваря се, концентрира в себе си повече апетити, отколкото може да задоволи, и насочва напрежението вътре, вместо да го избива в други посоки. Там, откъдето БСП оклюмало се върна, ГЕРБ тепърва отива.

Публикувано на