Статия на Борис Попиванов за вестник „СЕГА“ по темата за етническото напрежение

Статията на Борис Попиванов за вестник „СЕГА“ с оригинално заглавие –

„За политиците ромите са просто източник на гласове на изборите.

На хората трябва да им дадеш социален шанс, ако не искаш сами да си го търсят с насилие и беззаконие“ ,

може да прочетете ТУК.

Кой ли не се включи в обсъжданията на събитията в Асеновград – разни видове политици, коментатори, експерти по това и по онова. Темата излезе благодатна всеки да изложи вижданията си по ромския проблем. Всеки – освен навярно министър-председателя Бойко Борисов, който явно преценява такива казуси за деликатни и предпочита да се сниши, докато отмине бурята. Хубавото или лошото е, зависи как го погледнем, че скоро ще спре да се пише за Асеновград и лавината от мнения и теории ще се изсипе върху някой друг град или село. Бихме могли да си спомним Гърмен, където преди две години пак обсъждахме събаряне на незаконни ромски постройки, въвеждане на охрана, успокояване на протестиращи граждани. Даже няма защо да напрягаме паметта си. Преди броени седмици жителите на Гърмен отново излязоха на площада, за да протестират срещу фактическото положение, че от последния път много малко се е променило и ситуацията остава в приблизително същите параметри. Интересно след две години какво ще се говори в Асеновград.

Е, в настоящия, асеновградския, случай, лично вицепремиерът Валери Симеонов драматично заряза подготвен съвет на тристранката и подобно на Радецки „пристигна с гръм“. Кризата бе обявена за (временно) преодоляна, обещанията – дадени. По стар навик институциите надникнаха в документацията и наизвадиха цифри за незаконно пребиваващи лица и незаконни постройки, подлежащи на разрушаване. Според медиите Симеонов, който иначе обича да мери децибелите в баровете по морето, тук е измерил „циганската наглост“ и е установил, че е по-висока от средната за страната. Съответно въпросът отново се пренесе в етническата плоскост, какво правят циганите и как им отговарят не-циганите. Навярно е въпрос на дребна подробност, че високото началство (с ресор етническа политика) в търсенето на първопричините е предпочело да общува с вторите.

И понеже гледаме един и същи филм за не знам кой вече път, последиците никак не са трудни за отгатване. ДПС естествено възрази и естествено избра парламентарната трибуна, за да изрази възражението си – срещу проявите на агресия и омраза, за ниското качество на демокрацията в страната, за недопустимото поведение и език на един заместник министър-председател. Декларацията на ДПС повтаря почти под индиго документите, с които те и друг път са огласявали своето възмущение. Почти под индиго звучат и контраобвиненията на патриотите срещу ДПС, че те са научили ромите да имат само права, но не и задължения, и са защитавали тази абсурдна ситуация, клеветейки държавата в Европа. Още преди 10 години анализаторите бяха формулирали политическия „закон за скачените съдове“, според който взаимните нападки и конфронтация между ДПС и „Атака“ сплотяват привържениците им и засилват електоралната тежест и на двете. С вливането на „Атака“ в Обединените патриоти нещата си поеха по утъпкания коловоз. От едната страна гърмят закани срещу противоконституционната партия ДПС, от другата се леят призиви срещу радикализмите и крайните национализми, дори фашизми, във властта. Установеният модел обхвана и ставащото в Асеновград, за да го преработи и интерпретира според нуждите си. И на никой не му бе изгодно да обърне внимание, че преди злополучната история покрай гребната база инциденти практически не е имало. Но не. „Това е проблем между цигани и българи“, поддържат патриотите. „Това е език на омразата“, настоява ДПС.

Значително по-смислено, нека признаем, реагира друг вицепремиер и друг патриотичен лидер – Красимир Каракачанов. Той категорично окачестви проблема като „социален“. Много лесно – и много опасно – е във всеки подобен случай да виждаме етнически конфликт, сблъсък на етноси и прочее. Помните ли протестите на български общности срещу настаняване на бежанци в тяхното село или град и притесненията от насилие, болести и безредие? Либералните медии се скъсаха да иронизират хората, колко били неуки и нетолерантни. Хората си бяха напълно окей. Те много добре знаят, че ако избухне някакво насилие, няма кой да ги защити, няма ред, няма държава на мястото си. Ако се разболеят, не могат да си позволят да се лекуват. За съжаление, толкова грозна е картината и на много други места. Ние лесно ще съборим незаконните постройки на ромите, но те после къде ще идат – е също интересно питане. Ще екстрадираме „незаконно пребиваващите лица“ от точка А – само че те няма да преминат в друго агрегатно състояние и рано или късно ще се озоват в точка Б. За да започнем упражнението отначало. Да не ровим назад в историята, за да търсим кои са отговорните за едно престъпно безхаберие в продължение на десетилетия, за провалени програми, за изчезнали фондове, за един системен, но страхлив и нелеп отказ от политика, жертва на който са всички етноси, както онези, които живеят в страха от безнаказаната ромска битова престъпност, така и онези, които са лишени от житейска перспектива, но на всяка крачка са изолирани и сочени с пръст като етнически врагове на цивилизацията. Една полицейска будка в повече може да има краткотраен психологически ефект, едва ли обаче би го трансформирала в дългосрочно решение.

Банално, но вярно е да кажем: законът да се спазва. Всеки да понесе последствия за действията си, просто по силата на това, че е български гражданин, а не представител на тоя или оня етнос. Наред със закона обаче трябва да се формира и едно минимално политическо разбиране, че на хората трябва да им дадеш социален шанс, ако не искаш сами да си го търсят с насилие и беззаконие. Но хайде да не мечтаем прекалено. Какъв социален шанс, какви пет лева, когато в очите на политиците тия хора не са нищо друго, освен източник на гласове по избори. Понякога за пет лева, понякога за повече.

Публикувано на