Статия на Борис Попиванов за вестник „Сега“

Статията на Борис Попиванов за вестник „Сега“ с оригинално заглавие: В политиката 24 може да е много повече от 110, може да видите ТУК.
През годините различни формации имаха претенции да бъдат „незаобиколим фактор“ и балансьор, но идеите и действителността са различни неща
Думата „коалиция“ продължава да бъде една от неприличните в българския политически речник. Нищо че в последния четвърт век ни управляват най-вече коалиции. И без значение, че нашите политици отдавна овладяха умението да превръщат коалицията от досадна необходимост (нещо, което ни пречи да държим цялата власт) в рейтингов бонус (нещо, което ни позволява да прехвърляме отговорността за неудачите върху партньорите). Също толкова негативни са асоциациите на думата „балансьор“. Балансьорът се схваща като нежелан посредник, като нахален политически субект, който въпреки скромното си електорално място  има претенции да налага волята си на всички, като брокер, който осребрява своята безпринципност и накланя везните ту в едната, ту в другата посока.

Добре известно е, че в годините на демокрацията ДПС най-плътно се вписваше в масовите и медийните представи за балансьор. Този имидж залепна за движението още във втория парламент, в който то участваше и в който даде властта на СДС, за да си я вземе обратно и да я разпредели в другата част на спектъра. Тогава разбрахме, че в политическата аритметика 24 може да бъде повече и от 106, и от 110 – същото, което вече прекрасно знаеха немците покрай балансьорската роля на свободните демократи. За ДПС в качеството на балансьор се говореше усилено и при царя, и при Станишев, макар че тогава партията на Доган не подменяше партньорите си. Друг акцент обаче излезе по-важен – способността на най-малкия субект в една коалиция да диктува линията на по-големите. Междуцарствието на Орешарски затвърди впечатлението.

И макар че дълго време повечето партии енергично оспорваха балансьорската функция, в крайна сметка и те започнаха да проявяват амбиции към нея. Така се зароди и странното понятие „незаобиколим фактор“, обозначаващо онази политическа сила, без която не е възможно да се вземат важните решения в парламента.

Незаобиколимият фактор прилича на нещо като балансьор,
след като от него зависи дали ще наклони везните към вземане на решение (т.е. в едната посока) или към невземане на решение (т.е. в другата посока). След изсипаните критики потръгна и обратният процес, при който балансьорът изведнъж се оказа полезна идея, възпираща крайностите и даваща глас на хората срещу големите партии на статуквото.

Нека хвърлим поглед само на няколко политически сили, всичките парламентарно представени в миналото или сега. Още в края на 2012 г. най-великият антикорупционер на всички времена и народи Яне Янев гръмко оповести, че партията му РЗС ще стане „новият балансьор“ на страната. През януари 2013 г. и Веселин Марешки, който още тогава играеше нов политик, но под шапката на Либерален алианс, декларира желание да бъде балансьор. Минаха едни избори и изгря звездата на Николай Бареков. Докато помпаше мускулите на своята „България без цензура“, в началото на 2014 г. той усети историческата необходимост и заяви: „Обречени сме да сменим ДПС като балансьор“. Вятърът на промяната обаче опъна други платна. Още едни избори се проведоха и коалицията, в която участваше Бареков, се отрече от него. От него, да, но не и от мечтата му. През 2015 г. д-р Красимира Ковачка, лидер на БДЦ, изяви същата склонност, макар и в по-смекчена форма: „БДЦ може да бъде балансьор“. В навечерието на последните по дата избори и други кандидати на славата дадоха сходни заявки. През декември 2016 г. Георги Първанов довери на медиите: „Много ми се иска АБВ да има такъв резултат, който да позволи да бъде балансьор“. Ако перифразираме една станала вече крилата фраза на хванат от телекамерите избирател: и на електората много му се искаше, но нямаше желание. А през януари 2017 г. обединеният патриот Красимир Каракачанов призна, че няма нищо против националистите да са балансьор в следващия парламент.

Знаем изборните резултати и създалата се конфигурация. Остава да разберем кой (ако изобщо някой) от играчите ще заеме балансьорското място. Марешки – едва ли. Вярно, коментаторите отбелязват, че при евентуален разпад на патриотите управлението ще започне да виси на благоволението на депутатите от „Воля“. Но те биха могли да балансират само при наличие на друга „воля“,  а именно политическа, и на уменията на лидера си да ги контролира. По темата за капацитета на Марешки ни е позволено да останем скептици. Колкото до ДПС, то запазва, както обикновено, своите шансове. Лидерът Мустафа Карадайъ вече излъчи необходимите сигнали: първо, при важни казуси ДПС може и да подкрепи ГЕРБ, и второ, възраженията не са срещу ГЕРБ, а срещу националистите и радикалите в управлението. С други думи, всеки Борисов, който иска да командва без обединени патриоти, може да стане добър Борисов. И обратно, всяка БСП, която иска да прекатури модела „Борисов“, трябва да знае, че на никой друг освен ДПС няма да може да се опре. А дали патриотите ще бъдат в състояние да израснат като „вътрешна алтернатива“ на ГЕРБ, да се противопоставят там, където е наложително, и да търсят разбирателство с опозицията, там, където по тяхно мнение с ГЕРБ не върви? Принципно има възможност, но не всеки би заложил на нея.

Патриотите твърде видимо искат власт
Властта им се дава от Борисов, а това ще ги пристегне в неговата орбита – както вече е ставало с не една или две формации. Даже в един момент да решат, че не могат да продължават в този формат и да зарежат обещанията за 4-годишно управление, напускането им няма да смени баланса, просто защото друга партия (или тълпа независими) ще бързат да заемат освободената от тях ниша.

В тази статия постоянно се връщаме назад и ми се струва оправдано. На 8 март м.г. премиерът Борисов беше изтъкнал: „ГЕРБ е балансьорът в този парламент“. И по отношение на 43-тото НС, май това си беше истината. Както може да се случи и с 44-тото. Защото не е речено, че балансьорът трябва да е някой от малките. И най-големият е удобен за ролята, стига да лавира между другите формации, да им прехвърля отговорности, да ги конфронтира и обединява, да разделя и владее. Докато партиите извън ГЕРБ приемат да участват в схемата, особено пространство за още балансьори едва ли ще се отвори.

Публикувано на