Симулирането и стимулирането на криза е или плод на политически инженеринг, или наш национален недъг

Първан Симеонов, политолог и изпълнителен директор на „Галъп Интернешънъл“, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.
Текстът е директно копиран от уебсайта на „Фокус“. Оригиналът вижте тук.

Водещ: Президентът Росен Плевнелиев свиква Консултативния съвет за национална сигурност. Темата – актуалната политическа обстановка в страната и набелязване на мерките за излизане от политическата криза. Поканен бе и избраният за държавен глава Румен Радев, но той отказа да присъства. На „Дондуков 2“ се очаква да присъстват премиерът в оставка Бойко Борисов, министри и лидерите на парламентарно представените партии и ръководителите на силовите структури. Ще се разплете ли политическият възел след Консултативния съвет? Питаме политолога Първан Симеонов. Г-н Симеонов, нека започнем разговора с изказването на Румен Радев, който коментира, че доверието, което гражданите са му гласували, не може да бъде употребено като гаранция за чужди политически сделки и призова участниците в съвета да вземат зряло и отговорно решение с мисъл за бъдещето на страната. Как разчитате това негово дистанциране и подсказва ли то евентуалното назначаване на две служебни правителства – едно на Плевнелиев и едно на Радев?
Първан Симеонов: Преди всичко това е отказ на Радев да носи отговорност за чужд мандат. В общи линии е закономерно – който и да е на негово място вероятно би изчакал момента, в който ще бъде пълновластен и отговорник за действията си. В противен случай Румен Радев ще трябва да съучаства в нещо, което не може да бъде изцяло под негов политически контрол, а после би могъл да носи отговорност за него. Малцина на мястото му биха се съгласили. Тоест намирам изказването по-скоро за закономерно. Това първо. И второ, все пак си мисля, че показаното досега от двамата президенти – действащия Росен Плевнелиев и новоизбрания Румен Радев, дава основания за политическа надежда, защото по-скоро видях среща между двамата, сработка между тях по основни приоритети. Струва ми се, че все още има вариант, ако се стигне до служебен кабинет, той да бъде направен така, че Радев да променя малко в него. Мисля, че все още има такъв вариант. Но тук правя много голяма уговорка и тя се състои в следното: първо, предполагам, че ще има още говорене, а може би и опити за съставяне на нов кабинет в рамките на този парламент. И второ, не ми се струва, че Росен Плевнелиев бърза със създаването и назначаването на служебен кабинет. Напротив, струва ми се, че той съзнателно отмества перспективата във времето, може би по простата причина, че това не е лесна задача, не е и особено популярна в тази ситуация.
Водещ: Единствените склонни да формират правителство, ако мандат за такова им бъде връчен, са патриотите и реформаторите. Кои имат по-голям шанс да станат третата политическа сила, на която президентът би връчил такъв, ако ГЕРБ и БСП върнат мандатите, както неколкократно вече заявиха?
Първан Симеонов: Знаците, които виждам дотук, по-скоро показват, че ако президентът би желал да връчи третия мандат на някого, то е на патриотите. Именно те като че ли показаха и най-голямо желание. Но прогнозата на този етап е трудна, още повече че преди самото връчване на мандат вероятно ще има още преговори между различните политически сили и лидери, за които няма как да знаем.
Водещ: Казахте, че президентът е в доста сложна ситуация и не би искал да избързва с формирането на служебен кабинет, защото това е голяма отговорност пред него. В същото време е хубаво да кажем и кое е по-добре за страната ни в тактическо отношение – да не се избързва със служебното правителство и сегашният кабинет в оставка да управлява по-дълго или напротив – да се избърза и да се назначи служебен експертен кабинет с консенсус между сегашния държавен глава и новоизбрания? Кое в тактическо отношение е по-добре за нас?
Първан Симеонов: За да отговоря на този въпрос, трябва да направя две уточнения. Първото, в крайна сметка не се е случило нещо страховито. Това просто бяха избори и беше избран президент, който не е от управляващата формация. И второ, боя се, че симулирането и стимулирането на криза, хаос, безвластие, безвремие е или плод на нечий политически инженеринг, или може да се окаже наш национален недъг в по-тежка форма. Да се окаже, че сме толкова навикнали с това една личност или партия да удържа картината, да е част от пейзажа, че някак си при първата възможност например след десетилетие или 6-7 години по-късно това да не е така, не можем да си представим как спокойно ще се предаде властта. Спокойното преминаване на властта от едни ръце в други е основен белег на демократична зрялост на обществата. Много сериозен противник съм на това да говорим за тежка политическа криза и ме е страх, че някой дори насърчава усещането за кризисност, за да може после да се надява на по-добър резултат на изборите. Искрено ми се ще да не съм прав. С тези две уточнения отивам и към отговора на Вашия въпрос. За страната е най-добро винаги – с или без избори – да има пълнокръвно управление, което означава кабинет с всички правомощия, а не просто служебен, пълнокръвно управление, което да прави две неща. Едното е да осигурява сигурността и стабилността на страната, тоест спокойствието на страната ни. И второто е много важно – да прави реформи, защото в опиянението от стабилността забравихме, че стабилност без реформи не е полезна за България. У нас има обществени сектори, които се нуждаят от тежка, болезнена реформа, свързана със загуба на управленски рейтинг. Реформа, която да спести безсмисленото харчене на пари в много обществени сектори, познати до болка. Тоест всичко, което води към стабилно управление с реформаторска енергия, е добро за България.
Водещ: Ако възприемем първата хипотеза, че налице има желание за политически инженеринг и някои биха искали да се възползват от създалата се ситуация и да нагнетят допълнително напрежение и усещане за хаос, то първият ми въпрос, произтичащ от този Ваш отговор, е тези хора големите, добре познати играчи на политическата сцена ли са или обратното – онези, чиито звезди малко или много изгряха на президентските избори? И вторият въпрос е ще се стигне ли до политически злоупотреби като например случая с Харманли? Виждате ли вече политическа злоупотреба с бунта в Харманли?
Първан Симеонов: Струва ми се, че през 2013 г. сработи подобен рефлекс. Борисов катапултира от властта, имаше няколко месеца, в които имаше усещане за безтегловност, много хора потърсиха сигурна опция и избраха отново Борисов, превръщайки го в победител на изборите. Не е изключено в средите на управляващата все още, а и доминираща партия в момента някой да си мисли за подобен вариант. Второ, не е изключено в напрежението, свързано с мигранти, някой да вижда конюнктурни политически ползи във връзка с цялата националистическа вълна, която залива не само България, но и целия западен свят. Трето, в тази ситуация мнозина могат да назоват и доста опозиционни елементи, тоест опозицията също би могла да се възползва. С две думи, мнозина са онези, които биха опитали да ловят риба в мътната политическа вода. И тук трябва да се напомни, че това е безотговорно поведение спрямо страната. Вие казвате за злоупотреби – струва ми се, че който си позволява в тази ситуация да налива масло в и бездруго горящия мигрантски огън, може дори сам да се опари. Защото пак казвам – в такива моменти на бурни времена, външнополитически заплахи и неяснота хората като че ли искат по-скоро сигурни опции, а не политически хазарт.
Водещ: Отправяте своего рода предупреждение обаче в публичното пространство вече се повдигна и въпросът защо точно сега ставаме свидетели на бунт като този в Харманли? Резонен ли е този въпрос според Вас?
Първан Симеонов: Да, напълно резонен е, разбира се. Искрено се надявам тук да не са валидни каквито и да било конспиративни теории. Искрено се надявам тук да става дума за инцидент, макар и тежък, надявам се никой да не е привидял свои политически шансове. Не мога да знам, нито да бъда сигурен и затова предпочитам да остана при фактите. А те сочат, че в този момент като че ли най-активно, даже проактивно в имиджов план действаше самият Бойко Борисов. Тоест не е ясно какво точно се случи с инцидента, но е ясно, че Борисов се появи в добре познатата си роля на укротител на подобни инциденти. Пак казвам, искрено се надявам всичко това да е подплатено с добронамереност към политическото бъдеще на България, а не с търсене на рекламни ефекти.
Водещ: Наскоро коментирахте за нас възможния състав на парламента след предсрочните избори. Тогава казахте, че на първо място най-вероятно отново ще бъдат ГЕРБ. Ако Бойко Борисов отново е премиер, ще се сработи ли в крайна сметка с Румен Радев, когато пък определихте като „човека със заложби да бъде левият Борисов“?
Първан Симеонов: Първо, за да знаем какви са нагласите за следващ парламент, трябва да направим надеждно изследване. Такова ще бъде възможно в съвсем близко бъдеще, когато предизборните и следизборни страсти малко се поуспокоят, за да видим прояснена картина на обществените нагласи. Но има още два много важни фактора. Единият е как ще проработи обществената инерция, защото знаете, че често загубилият изборите продължава да губи по инерция в общественото съзнание, в обществените очи. И обратно – масовото съзнание следва победителя. Т.е. тук, в чисто психологически план може да се случи негативна инерция при ГЕРБ. Трябва да видим дали и как това ще подейства. И второто, за което винаги трябва да държим сметка, е точно това, за което говорихме досега – как тази ситуация на известна политическа безтегловност ще се отрази, дали ще налее вода в мелницата на радикали, на популисти или отново ще налее вода в мелницата на ГЕРБ, защото хората ще търсят още от познатото. Едва тогава бихме могли да кажем какъв ще е съставът на следващия парламент, но твърде вероятно и напълно възможно е в него ГЕРБ отново да е първа политическа сила. Мисля си, че Борисов би се сработил с Радев, защото виждаме ново поведение на Борисов. Забелязвате ли, той напоследък звучи доста по-смирено, доста по-мъдро дори. Извинете за оценъчното съждение, не е моя работа да го правя като изследовател, но сме свидетели на по-различен Борисов – доста по-опитващ се да бъде политически последователен и искрен в поведението си. Неслучайно за мнозина е учудващо как сега той заявява, че страни от всякаква власт, от това да има еврокомисар и т.н. Тук виждаме демонстрация на принципност от страна на Борисов, времето ще покаже дали това е искрено или не. Така че той би се сработил с Радев. Според мен за него даже би било добре да има известен контрапункт. Винаги е добре да има власт и в нечии други ръце, защото ако властта е само в твоите ръце, някак си опозициите се пренасят вътре в теб, няма кой друг да е лошият. Борисов го знае и си е патил от това. Така че не мисля, че той има проблем със сработването с Радев, мисля обаче че има друг. След първата загуба на Борисов магическата му сила изчезна, тази негова „всепобеждаващост“, казано с усмивка. Оказа се, че износването на неговата популярност е по-бързо, отколкото е изглеждало, и не знам дали има авторитета в обществените очи да бъде още четири-пет години министър-председател. Това е по-важният въпрос – не дали би се сработил с Радев, а дали българите биха го позволили. Това е най-големият въпрос, на който Борисов трябва да си даде отговор. Отговорът, който си даде с номинацията на Цачева, е грешен. Той каза: „Сега Цачева може да вземе поста, а след пет години – аз“. Оказа се, че може би и за самия него вече е късно, камо ли за Цачева.
Водещ: Ще Ви задам последен въпрос и ще Ви помоля за кратък отговор. Парламентарната комисия по правни въпроси организира обществено обсъждане на мажоритарната избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура. Ще послушат ли политиците експертите – много от вас вече казаха, че не трябва да се бърза със законовите промени – и каква роля ще изиграе неправителственият сектор в този публичен дебат?
Първан Симеонов: Респект към всеки референдум, трябва да уважаваме заявената от гражданите воля. Имам своите лични опасения за предлагания вариант на мажоритарна система. Ще бъда съвсем кратък. Първо, не това е основният проблем на обществото ни, не ми се струва, че с промени в политическата процедура ще постигнем промени в качеството на живот. Промени в качеството на живот в България ще се постигнат, когато обществото ни започне буквално и преносно да произвежда повече. Второ, мажоритарна избирателна система в два тура в по-големи райони би фаворизирала по-големите партии, а това изкривява представителството, най-вече оставя хората с грешното впечатление, че сега ще дойдат личностите, а всъщност ще дойде самото статукво. Трето, ако тази мажоритарна система е в по-малки райони, има опасност всякакви хора, от които ни е срам, да влязат в парламента. И четвърто, опасявам се какво би станало в смесените райони, където на балотажа може да има етнос срещу етнос. Това са накратко опасенията ми. Искрено се надявам неправителственият сектор да бъде полезен тук, тоест гражданските организации и гражданското общество. И най-вече се надявам на това академичните хора, изследователите, представителите на науката, експертите в тази област да бъдат полезни. Те вече заявяват своите желание и готовност, пишат, изказват се. От политиците зависи доколко ще се вслушат в аргументите им. С отговорност и енергия ще участвам в тази дискусия в качеството си на член на Българската асоциация за политически науки, в качеството си на политически изследовател, а и в качеството си на гражданин, разбира се.

Публикувано на