Разговор с Първан Симеонов по темата Македония и договора за добросъседство

Първан Симеонов в интервю за  „Фокус“ във връзка с подписването на Договор за добросъседство между България и Македония с оригинално заглавие – Публичната ни среда много инфантилно реагираше на всяка провокация в Скопие, може да прочетете и ТУК.

Фокус:Г-н Симеонов, официално Договорът за добросъседство между България и Македония ще бъде подписан на 1 август, текстът беше представен и в двете държави. Какво прави впечатление в него?

Първан Симеонов: Първо, прави впечатление позоваването на обща история. Второ, прави впечатление потвърждаването на духа на съвместната декларация от 1999 г. И не просто на духа на тази декларация, но са използвани и формулировки от нея. Което означава, че България потвърждава позицията си за Македония и в известна степен, този договор охранява българския национален интерес. Бих казал, че той охранява и националния интерес на Република Македония, защото отваря още една врата към евентуалното евроатлантическо бъдеще на Македония. Нещата, които правят впечатление още са следните: Първо, правителствената комисия, която се предвижда. Това означава, че наистина е мислено за реален механизъм за действие след договора. И също – експертните комисии по исторически въпроси. Това е разчистване на сметките с миналото. Тези две форми са институционализирани, а не пожелателни. Това ме кара да мисля, че има старание в този договор. Няколко български правителства са работили върху него, без значение на цвета на тези правителства. И няколко македонски, разбира се, пак без значене на цвета. Което е хубаво. Това означава, че този проблем е мислен, не като партизиран проблем, а като нещо по-сериозно. Другото, което прави впечатление в текста, е предвидената защита на хора със съответното гражданство. Препотвърждаването на ангажиментите за каквито и да е било претенции, заплаха. Отказът, на територията на територията на която и да е от двете страни, да се подпомагат и развиват организации, които заплашват другата. Всичко това може да помогне за премахване на поредицата провокации, недоброжелателни актове, които често идваха от политическата прослойка при нашите съседи. Много дебело искам да подчертая, че има голяма разлика, между политическата прослойка в Македония, която, в голяма част от случаите е подвластна на чужда дипломатическа и политическа традиция и логика и народа на Македония. Народът на Македония няма никаква вина за случващото се между нашите две държави в последните десетилетия. Към този народ ние не бива да имаме никакви обвинения и свръхочаквания. Това са хора, които са учени по този начин, това са десетилетия на образователна система, това са столетия на разделения между нас. Така че, този договор е по-скоро положителна стъпка, още едно стъпало по пътя на сближаването на двете страни. Което е жизненоважно, защото тези две страни трябваше да са най-близки на света, а в момента, парадоксално, благодарение на работата на недоброжелатели, благодарение на наивната, понякога отсъстваща, политика и публична среда в България, ни докараха до дам, че да се чувстваме, едва ли не, най-раздалечените на битово, на културно и на икономическо ниво. Ето това трябва да се поправи.

Фокус:Какви реакции можем да очакваме, например посолствата на САЩ в България и Македония приветстваха договора – можем ли да приемем това като знак за сближаване към американската зона и отдалечаване от руската?

Първан Симеонов: В исторически план винаги на юг и на запад от нас са гледали между София и Скопие да няма особено приятелство, камо ли да са едно. В десетилетията и столетията даже, руската политика спрямо Македония много рядко е била в синхрон с българската. Някак си винаги е имало няколко столици, няколко близки и една голяма по-далечна, които са държали да направляват бъдещето на Македония извън българската орбита. Казвам исторически интерпретации, които не са мои и ги казвам с цялото уважение към всички. Това, което в момента се случва в Македония, като политика на Заев, прилича по-скоро на опит за приближаване на Македония до Запада. В тази връзка няма как то да не бъде адмирирано от Щатите. Съответно, едва ли ще срещне кой знае какъв ентусиазъм на споменатите места.

Фокус:Къде можем да очакваме обратни реакции – Сърбия, Албания, където външният ни министър бе на официално посещение? Каква е ролята на двете държави в Македония и какво влияние биха могли да окажат в българо-македонските отношения?

Първан Симеонов: Сръбската национална политика спрямо Македония е антагонистична с българската. Това отдавна се знае. Гръцката национална политика за Македония може да изглежда в последните години в някакъв привиден синхрон с България, но в исторически план, гръцката политика спрямо Македония и Тракия е политика, която често е влизала в директен спор с българската политика. „Спор“ е най-меката дума. Така че, едно сближаване между България и Македония едва ли е най-радостното за другите национални доктрини около нас. Албанският случай е по-специфичен. Аз не вярвам албанският фактор да има нещо особено против. Най малко по три причини. Албанският фактор в момента действа по друг начин. Там има демографска експанзия, политики на осмисляне на няколко албански общности в различни държави все повече като едно цяло. Там не си говорим точно за дипломация, а за други механизми за влияние. В тази връзка едва ли се боят много от сближаване на България и Македония. Второ, албанският фактор е в синхрон със Западната и американска политика на Балканите. Трето, в исторически план, между албанските национални стремежи и българските национални стремежи е имало по-малко конфликтни точки, отколкото е имало между българските и сръбските или българските и сръбските, спрямо Македония. Ако се очаква някакво скърцане със зъби, то едва ли ще е при албанците. Съвсем друг е въпросът, че на битово ниво, ние, българите, по някакъв парадоксален начин, напоследък много странно се солидаризираме и съчувстваме на гръцката и на албанската позиция спрямо Македония, а не съчувстваме на самата Македония. Това е парадокс. Стигнахме до там, че нещо, за което сме се били, преживяли сме национални катастрофи, давали сме жертви, изведнъж допуснахме да ни е чуждо. И то се хванахме, убеден съм, на чужд план. План, който винаги е искал да ни раздалечава. Да, вярно е, че имаше провокации от страна на елита в Скопие, но наша работа, като по-стара, като по-мъдра държава, като по-големия роднина, беше да стискаме зъби, да водим активна икономическа и активна политика, да учим хората у нас, че онези в Македония не са виновни, че те така са учени. Не, вместо това, нашата публична среда много инфантилно се казваше на всяка провокация. Мислеше, че всяка провокация идва, едва ли не, от самия народ. А тя идваше от един елит, който мнозина определят като просръбски. На всичкото отгоре, в България се намираха патриоти, иначе навярно смислени хора, със смислена позиция, които настоявайки на историческата истина, като че ли още повече сол сипваха в раните в Скопие. И така, говорейки за историческата истина, спорейки за миналото, ние изгубихме възможността за бъдеще. Това е големият парадокс. Днес, ако прочетете някой форум, ще видите, че българите, едва ли не, се солидаризират с гръцката позиция, която стопира Македония или с албанската позиция, която някак си увеличава присъствието си в Македония. Което е супер парадоксално. Нима успяха тези, които искаха да ни разделят самите нас? Иначе, вероятно ще има реакции вътре в самата Македония. От формации, които, като че ли, действат и говорят в синхрон по-скоро със сръбската политика.

Фокус: Опозицията в Македония реагира остро на подписването на договора. Превърна ли се ВМРО-ДПМНЕ в антибългарска партия? Как би могла да се разреши кризата в Западната ни съседка?

Първан Симеонов: За мен Македония е по-скоро емоционална тема. Аз не съм най-големият специалист по вътрешнополитическия живот на Македония. Но, като българин, аз имам емоция към Македония, нормално е. Начинът за решаване на тези въпроси в нашето съвремие е един и той е успешен, това е европейската интеграция. България има интерес от стабилна Македония. България има интерес от териториалната цялост на Македония. А не от нейната федерализация и разпад. България има интерес от стабилността на границите в региона и по света. Във връзка с това, в момента България постъпва правилно, като предоставя още малко надежда на Македония да стане част от Западния свят. Все някога. Кой, ако не България, да бъде вратата на Македония към този Западен свят? Въпреки, че нашият пример в този Западен свят не е най-успешния на света. Второ, ЕС е ония начин, при който тези противоречия се заличават, границите избледняват, икономическите разлики намаляват, а от там – и политическите, и етнически противоречия между хората. Начинът за решаване на кризата в Македония е тя да има бъдеще. Начинът това бъдеще е да бъде част от Западния свят, който, добър или лош, подложен на преоценка или не, все пак е свят, в който върховенството на закона се тачи, може би само на думи, но се тачи и свят, в който, вижда се, има благосъстояние. Това е начинът. Докато Македония е стопирана за това, там няма как да е стабилно. Съвсем друг е въпросът, че Македония е пословично нестабилно място. Ясно е, че там ще ври и ще кипи. Въпросът е, че за дълги години България, която има своя пряк национален интерес там, България, 1/3 от която е с македонски корени, кажи-речи, подписването на този Договор за добросъседство дава възможност пак България да е фактор. При това фактор не спрямо кого да е, но спрямо самата Македония. Напомням, от Освобождението до Втората световна война, това е нещото, заради което България работи, умира, живее, мисли, ляга и става. Би било парадоксално само половин век по-късно на нас да не ни пука. Затова аз се радвам на това, което се случва. Детайлите са въпрос на дипломатите. Вероятно всяка една от двете държави ще намери с какво да се похвали. Вероятно всяка една от тях ще намери на какво да се ядоса в този договор. Но истината е, че той съвпада, според мен, с българския национален интерес. Съвпада и с националния интерес на младата Република Македония.

Фокус:След подписването предстои и ратификация на договора, как ще се развият нещата според вас в македонския и българския парламент?

Първан Симеонов: Предполагам, че в Македония ще бъде по-бурно. В българския парламент ние виждаме едно сравнително обрано поведение на опозицията. БСП каза нещичко срещу договора, но го каза с половин уста. БСП осъзна, че Заев е част от тяхното политическо семейство. Освен това БСП осъзна, че синхронът с руската позиция може да изисква да се скача срещу договора, но, все пак, по-важен е синхронът с българската позиция. Така че, БСП досега реагира умерено. Мъдро реагираха, според мен, и патриотите. Те позамълчаха, доста делово подходиха, без ексцеси, без бурност. Даже и част от дежурните говорители по темите, които в определени моменти е спорно дали, с или без да искат, не работят за влияние на трети страни, които все обясняват кое колко точно е българско, даже и те позамлъкнаха малко. Това означава, че засега България реагира мъдро на това. Вижда, че това е посоката – добросъседство, отпушване на отношенията, разчистване на сметките с миналото, за да може да има общо бъдеще. При това, надяваме се, общо европейско бъдеще. Затова аз мисля, че в България ще бъде по-спокойно. Плюс това, аз чух, че премиерът Борисов и Корнелия Нинова са говорили по тази тема, стиковали са позиции, което означава, че някаква особена бурност едва ли можем да очакваме. Но, все пак, политика е, има в България двуполюсно противопоставяне, възможно е да има ярост. Но, във всеки случай, очаквам да има по-голяма ярост в самата Македония.

Публикувано на