Политолог: Усещането за двублоковост се завърна, с което се върна и ожесточението на партиите

Политологът Първан Симеонов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ може да чуете ТУК.

Водещ: Ясен е вече съставът на служебния кабинет. Министър-председател ще бъде проф. Огнян Герджиков. Той ще има четирима вицепремиери. Утре те, заедно с всички министри, ще бъдат представени официално в Гербовата зала на „Дондуков“ №2. Днес пък 43-ото Народно събрание ще запише последния си работен ден в историята. За хората, които си отиват, тези, които се завръщат, и тези, които идват в политиката, в следващите минути ще говорим с политолога Първан Симеонов. Можем ли да кажем, г-н Симеонов, че с избора на служебни министри и служебен премиер Румен Радев осъществи вертикалното излитане, за което говорихте за „Фокус“ миналата седмица, че се налага да направи още с първите си стъпки?

Първан Симеонов: Вертикалното излитане е факт, но предстои полетът. Да видим как ще работят тези министри. Още повече, че те ще бъдат подложени на няколко изпитания. Едното от тях е трудната политическа и зимна, буквално и преносно, ситуация в страната. Второто е фактът, че се намираме преди избори, в които силите на основните формации засега изглеждат почти изравнени, а това вещае ожесточаване. В такава ситуация опонентът ще се опитва да намира проблеми дори там, където ги няма. И третото, ако следизборната кампания се окаже по-интересна от предизборната, т.е. ако съставянето на кабинет е трудно, тогава може да се окаже, че този служебен кабинет може би ще носи отговорността малко по-дълго или пък много по-дълго. Това, разбира се, е хипотеза, не е най-вероятната, но е възможна, затова на това правителство трябва да пожелаем приятен и успешен полет, т.е. да достигне благополучно финалната дестинация. Но да – несъмнено елегантен ход на Румен Радев с министър-председател, за когото почти никой, да не кажа съвсем никой, до този момент не каза нищо лошо и с ключови министри на външните работи и отбраната, които показват ясно пронатовска ориентация. В същото време е кабинет, който звучи експертно, но с тази ярка политическа фигура начело ще отнеме малко отговорност от самия Радев, т.е. ако министър-председателят не беше ярка фигура, цялата отговорност автоматично падаше на самия Радев. Сега имаме изпъкващ политик начело, което означава, че Радев ще се разтовари от малко потенциални негативи. А знаете какъв е най-големият негатив – когато си дошъл като новия, който да махне предишните, някак си да сложиш за министър-председател един от предишните е нещо, за което ще ти трият сол в главата. Но пак казвам, нека видим как ще работят.

Водещ: Не само. И г-н Кирил Ананиев, когото Вие определихте като „Г-н Приемственост“, новият служебен финансов министър има завидна история във финансовото министерство. Казахте, че има експерти в кабинета, правят ли Ви впечатление други министри, освен тези, които ще утвърдят пронатовската линия, за които също споменахме?

Първан Симеонов: Много е трудно да се говори сега, при положение че още трудно възпроизвеждаме имената на тези хора. Защо казвам експерти? Точно затова. Защото по-голямата част от тях са на ниво зам.-министри, т.е. по-скоро професионални фигури, макар с политическа окраска и политически биографии. Това е нещо като кабинет на зам.-министрите, разбира се, с Герджиков начело, който олицетворява политическото. Затова по-скоро ми правят впечатление медийните публикации за биографиите на тези хора. Например виждам, че в ресорите като „Образование“, „Здравеопазване“, „Вътрешни работи“ имаме министри, които по-скоро са държали предимно алтернативна или опозиционна линия към досегашни управления в тези министерства, т.е. алтернативна визия. Може би все пак се търси някаква ревизия. Второ, прави ми впечатление точно г-н Ананиев, за когото споменахте. Това е несменяемо управление с несменяем администратор, несменяем бюджетар, финансист в няколко кабинета и това наистина означава приемственост. Трето, пак да спомена назначенията във външните работи и отбраната, те са знакови, защото показват геополитическото позициониране на страната и доста прозападна ориентация. Между другото, в разрез с излъчването на самото обкръжение на президента, политическо и административно. В неговия собствен кабинет, като че ли нещата изглеждат по-леви. Хората там изглеждат някак си по на изток от центъра, докато в кабинета му изглеждат прозападни, даже дясноцентристки. Между другото, тук може да има известен проблем с електората на БСП, защото, знаете, електоратът на БСП вероятно има очакванията за бързо връщане на партията във властта, дори през този служебен вход. Това за момента не се случва, но мисля, че това е добро и за БСП, защото в противен случай самата БСП трябваше да носи отговорността в предизборния период, а това никога не е приятно.

Водещ: Загатнахте, че следизборната кампания може би ще бъде доста по-интересна от предизборната. Ако кажем, че малките партии започват да си вдигат цената, защото вярват, че ще бъдат ключови за съставянето на работещ 44-и парламент, кой ще спечели най-много и кой се надценява според Вас?

Първан Симеонов: О, в днешната ситуация малките партии се надценяват доста. Обикновено опитът ми сочи, че самонадценяването понякога е двукратно, да не кажа повече. Когато започнат да се пресмятат гласовете, всички имат бодра визия, а после се оказва нещо съвсем друго. Вижте, малките стават големи и си вдигат цената в тази ситуация, защото навсякъде се търсят коалиционни партньори. Виждате, че голямото питане от вчера е ще се съберат ли Радан Кънев и Христо Иванов или от много политическа игра Радан Кънев ще надиграе и сам себе си, така че от много движение накрая да остане в нищото.

Водещ: Но вчера, след раждането на тази платформа, не станахме ли свидетели на политическо ритуално самоубийство? Защото те („Нова република“- бел. ред.) казват, че няма да участват на избори в състав РБ 2, т.е. на Радан Кънев и Христо Иванов им трябват достатъчно гласове, за да влязат в парламента с оглед на това, което заявиха, че искат да направят. А пък не смятам, че имат такава опция.

Първан Симеонов: Не зная дали е ритуално самоубийство, но със сигурност може да бъде убийство на старата десница въобще. Защото не е ясно каква е перспективата пред г-н Радан Кънев и г-н Христо Иванов, но е ясно, че с нещата, които правят, могат да отнемат перспективата на цялата десница да бъде в парламента. В момента в десния сектор в България има едно голямо нещо и това е Реформаторският блок. Той, разбира се, ерозира, това е ясно, но има инерцията, структурите, марката, прагматизма, има и процентите, така да се каже. Видяхте, че в поредица социологически изследвания още през декември в „Галъп интернешънъл“ показахме резултати около и над 3% на база всички имащи право на глас, което при механична калкулация очевидно означава над 4% от гласувалите. Само че това са стойности, които казват следното: „Имате ясни изгледи и сте вътре, но правете сериозна кампания, действайте сериозно“. Това именно се подкопава от процесите на преструктуриране на дясното, защото от днешна гледна точка не е ясно докъде ще изведат политическите проекти „Да България“ и „Нова република“, но е ясно, че тези движения някак си не спомагат за общия шанс. Второ, това е още едно доказателство, че тук малките стават големи, защото в този сектор започват да се споменават всякакви информации. Например там си говорим дори за формации като ДЕОС. Съгласете се, че това не е най-голямата формация. Т.е. за медиите някак си това вече има значение. Говорим си за „Зелените“, формация с десетки хиляди гласове, говорим си за г-жа Дончева, но тя като че ли отиде окончателно вляво, където също ще се опитат да съберат десетки хиляди гласове с АБВ и се надяват на над 100 хиляди, вероятно мечтаят за бариерата, която от днешна гледна точка – за по-лесно смятане – да кажем е около 150-160 хиляди гласа. В този сектор важни стават, разбира се, и господата около някогашната партия „Лидер“, сега Български демократичен център. Нещо, което често е подценявано, но със сигурност има своите 10 хиляди гласове, там ги има тези гласове. Излишно е дори да споменаваме ролята на ДОСТ, защото много хора в момента я подценяват, но дали и доколко ДОСТ е нанесъл вреда на ДПС може да си проличи само на изборите, не толкова в социологически изследвания. А и ДОСТ някак си не действа толкова като партия, струва ми се, колкото като фактор на междудържавни отношения, но това е дълга, тревожна и дори опасна тема. Така че в този момент малките стават важни, защото от тях зависи кой ще влезе в парламента, дали 5, 6 или повече формации, а от това кой ще влезе в парламента зависи дали ще може да се състави мнозинство и следователно кой ще управлява държавата в идните години.

Водещ: Според Вас наясно ли са ГЕРБ и БСП, че широката коалиция е възможен вариант, колкото и на тях да не им харесва?

Първан Симеонов: Именно от влизането на малките зависи дали ще се стигне до такъв вариант или не. Чувам всякакви варианти напоследък – широка коалиция, правителство на малцинството, всякакви подобни варианти, които ще изискват много тежки компромиси. Тук част от десния сектор дори може да си прави сметката да остане извън този парламент, защото се предполага, че следващият парламент ще бъде каша от компромиси, в която всички ще загубят моралния си облик, а и процентите. Може би дори е по-удобно да си извън такъв парламент, пък и животът му може да не е толкова дълъг, т.е. този шанс може сравнително скоро да дойде, при това със засилка. Така може да си мислят някои, аз лично бих препоръчал на политиците повечко прагматизъм в тази ситуация. Не виждам Борисов да иска широка коалиция обаче. Да, вероятно осъзнава, че може да му се наложи. Второ, Борисов е човекът, който ще загуби повече от такава коалиция, защото БСП има своя по-скоро лоялен електорат и за БСП подобна формула би означавала все пак връщане във властта, тоест успех, а за Борисов би означавало понижение. Само не знам как биха се разбрали по въпроса за министър-председателя, защото не вярвам БСП да са много навити пък Борисов да е министър-председател. Тук питането е, ако Борисов не е министър-председател, какво ще прави? Не сме свикнали много-много да го виждаме като парламентарист. Но всичко това са тежки хипотези, нека не влизаме в тази спекулация. Пък и ако се прави нещо подобно, то едва ли ще бъде направено директно, ще бъде направено по някаква политическа иновация, ще бъде кръстено по някакъв начин – на спасението, на стабилността, ще изнамерят нов синоним, който е по-рядко използван. Вижте, може да се стигне до такава опция, но не я намирам за най-вероятната. Не я изключвам. А не я изключвам, защото в момента с поредица медийни внушения дори Реформаторският блок бива отписван и това, което се случва там, може да отпише групово хората в този сектор. После, бият Марешки, ама много го бият, цялата държава тръгва срещу него и това е прелюбопитно, защото г-н Марешки има ясни и бодри изгледи да е в следващия парламент. Сега шансовете му могат да бъдат понамалени. И трето, имаше много мощна хибридна атака срещу обединените патриоти. Няколко дни сайтове с доста проруско звучене тиражираха откровено фалшиви новини, базирайки се на някои различия, които г-н Валери Симеонов има спрямо медийното поведение на партньорите си и базирайки се на елементи от неговия политически характер.

Водещ: Ще си останат ли обединени обединените патриоти в крайна сметка?

Първан Симеонов: Все пак вярвам, че те си седят обединени, но всичките опити за политически инженеринг, които досега изредих, могат да доведат до по-сложна ситуация, до парламент, в който има… помните кабинета „Орешарски“, нали? Парламент, в който останаха малцина и трябваше да правят тежки компромиси помежду си. Така че, пак казвам, от броя на влизащите страшно много зависи какво ще се случи. Колкото до обединените патриоти, те досега печелят основно от това, че се обединяват. Не вярвам сега да заплюят всичко това и да се разединят. Може би трябва да се спрем за секунда и на втория вариант, който се лансира – правителство на малцинството. Това също е прелюбопитен вариант, но сметките за такова сега биха били нелепи. Изключително рано е, трябва да знаем мандатите. Както и да го говорим, всичките наши сметки могат да се окажат маловажни на фона на световните и регионалните развития. Просто погледнете света, погледнете и региона. Отново се събужда напрежение по оста Сърбия – Косово. Не е ясна перспективата на Кипър, Гърция някак си си е себе си, в Румъния дори има протести, за така близката до нас Македония не мислим напоследък, в последните десетилетия, но нещата, които стават в Македония са важни, в един момент България няма да може да бъде съвсем безучастна, струва ми се, или поне не би трябвало да бъде. Всичко това означава, че в един момент ще си кажем, че трябва да направим всичко в името на стабилността на България. Именно тогава може да проблесне идеята за широка коалиция. Лошото на широките коалиции е, че няма опозиция. Когато няма опозиция, най-лесно се краде.

Водещ: Дано тогава който и да дойде на власт, да дойде и да си отиде с думите на Огнян Герджиков, когато той напусна поста на председател на 39-ото Народно събрание. Тогава той каза, че не е безгрешен, но няма от какво да се срамува и съвестта му е чиста. Да се надяваме да има повече такива политици.

Първан Симеонов: Наблюдавам наченки на подобно говорене напоследък, включително и от страна на Борисов. Той говори с доста по-малко замах отпреди, с демонстрация на разум, смирение, бих казал приземяване. Според мен това е политическо израстване при него. В същото време в момента има конфронтационна линия на скандал заради самия скандал. Знаете, дълго време, месеци, години живеехме в усещане за еднополюсност, т.е. усещане, че няма никакво значение какво ще стане на изборите, победителят е ясен, ясна е доминиращата партия. Сега като че ли в психологически план се върна усещането за двуполюсност, за потенциална двублоковост след изборите: от една страна – ГЕРБ, патриоти, Марешки, реформатори например, от друга – БСП и ДПС, като ДПС може също да мине вдясно. Това усещане за двублоковост отново върна ожесточението, върна залога, настървението. В момента те се карат за всичко в ключова предизборна ситуация – нещо, което бяхме забравили. Искрено се надявам тонът на този разговор да не преминава разумни граници. То даже оставете разумните граници, да не преминаваме границите на истината, защото като че ли се научихме да живеем в свят, в който не толкова действието е важно, а образът, нали говорим за постистина. Не толкова истината е важна, а впечатлението, не толкова съдържанието е важно, а фактът, че е имало скандал, политическото позициониране, това, че си се сложил като опозиция, това, че си бил ярък. А дали си казал истината е вече друга тема. Струва ми се, че в тези скандали, които напоследък чуваме между ГЕРБ и БСП, прозвучават и доста неистини, и доста неновини, така да се каже. И много, много ми се ще бързо да излезем от този етап.

Публикувано на