Първан Симеонов с интервю за „24 часа“

Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“ на 2-ри октомври 2013 г. под заглавие „БСП и ГЕРБ си оспорват фотофиниша при вот сега“

– Трети месец БСП води на ГЕРБ с около 3% – дистанция в рамките на стандартната грешка. Какво ни казва този факт?

– Тази дистанция е не защото БСП е много по-добре, а защото ГЕРБ е зле. И двете партии в последните месеци са в отбранителна позиция. Но докато на БСП това действа мобилизиращо, на ГЕРБ тя отне важния символ на всепобеждаващата партия,
оттегляйки от него конформисткия вот към всеки, останал в опозиция. На всичкото отгоре ГЕРБ се оказва и в деликатна ситуация от организационна т.е. от вътрешнопартийна гледна точка.

Дистанцията от 3% между БСП и ГЕРБ не позволява прогнози за изход от избори. Още повече че те няма да се случат нито днес, нито утре, нито вдруги ден.

– Защо? Отдалечава ли се тази перспектива?

– Поне до този момент – да. Но ако трябва да бъдем откровени, ГЕРБ е била партията, чиято подкрепа е показвала по-големи амплитуди, показвала е зависимост от личното присъствие на един човек. И следователно, ГЕРБ е партията, която може да мобилизира по-големи резерви и електорална подкрепа. Докато БСП се оказва партията, която, макар да изглежда в по-добра форма, май няма накъде повече да ходи нагоре. Така че, ако изборите са днес, двете партии ще оспорват фотофиниша.

– Кой печели от паритета между БСП и ГЕРБ?

– В обществото се наложиха два абсолютно паралелни разказа, в които всеки достатъчно убедително за ушите на своите привърженици обяснява своята позиция като печеливша. По-скоро всички приличаме на губещи, защото ситуацията не произвежда нови големи обществени надежди за изход и в същото време създава усещане за
перманентна политическа криза.

– Според проучване на ваши колеги от „Афис“ само ГЕРБ, БСП и ДПС влизат в септемврийския парламент. А според „Галъп“?

– В парламент след вот през септември със сигурност биха били БСП, ГЕРБ и ДПС. С много голяма вероятност – Реформаторският блок. Шансовете остават и пред националистическите формации.

– „Атака“ се оказва 4-а сила с 2,7% вот, а НФСБ, който я превъзхождаше през август, сега е с 2% подкрепа. Как го обяснявате?

– Числата са много малки, за да говорим за превъзходство. Това уталожване на резултата за „Атака“ може да говори за няколко неща. Първо, очевидно
най-трудният момент за „Атака“ сякаш премина.

Те вече не са във фокуса на общественото недоволство, не са обект на протестите, поскриха се малко. Второ, „Атака“ черпи енергия тъкмо от протести – когато има шумотевица, радикализъм, ярки настроения и противоположности в обществото. Трето, „Атака“ вече няма накъде да спада. И четвърто, „Атака“ е партия, която неведнъж е опровергавала неблагоприятни социологически прогнози за себе си. Затова не бива да я отписваме.

Колкото до НФСБ, това е напълно жизнеспособна политическа формация, която остана буквално на сантиметри от изборния праг. Но демонстрира жизненост, абсорбира други политически субекти по терена и също може да прескочи бариерата.

– Реформаторският блок, за който твърдите, че с 6-те си процента подкрепа може да е в следващ парламент липсва от електоралния ви въпрос като опция. Защо?

– Въпросът ни по традиция е отворен – т.е. в него на анкетираните не се дават готови опции. Тъкмо на такъв въпрос хората са споменавали партиите, на които симпатизират – СДС, ДСБ, Движение „България на гражданите“ и т.н. И понеже сме длъжни да мерим евентуалното влияние на Реформаторския блок – все пак той е конкретна политическа заявка на терена, този месец зададохме и втори въпрос. Той е хипотетичен и измерва по-скоро потенциал.

– Дали при избори догодина шансовете им ще са същите?

– Сега Реформаторският блок е във възходяща тенденция: успяха да наложат името си, да не се скарат и да наситят политическото пространство със събития. Засега нито едно от очакваните проклятия за десницата не се случи.

Но с отдалечаването на перспективата за избори идва и трудното за Реформаторския блок. Изниква традиционният въпрос какво правим по места с хората, с листите, с организациите. Второ, тепърва тръгват атаки срещу Реформаторския блок.

Трето, можем да наблюдаваме процес като при Кунева – нормално е да има политическо изхабяване. Докато си чакаща алтернатива, имаш добра подкрепа. Но от мига, в който се обозначиш и станеш част от злободневния политически дебат, почваш да се рониш. Госпожа Кунева го изпита върху себе си. От това не е застрахован и Реформаторският блок.

– Недоверието към кабинета преобладава, но пък доверието е с 3% по-високо в сравнение с август. На какво го дължи?

– Кабинетът „Орешарск“и е с рейтинг като в хубавите месеци на тройната коалиция и лошите на кабинета на Борисов. Но в последните години негативните оценки за всички правителства в големите периоди от своето управление преобладават. Началото на кабинета „Борисов“ беше един от малкото периоди в най-новата ни политическа история, в които доверието към него е превишавало недоверието.

– Доколко зла ще е зимата за този кабинет?

– Зимата се е превърнала в политическо понятие в България. През този зъл сезон обикновено се обостря социалната чувствителност на хората по определени проблеми, а сега ще се прави и бюджетът за 2014 г.

Това е свързано с доста ярките роли на най-различни социални групи, също и на синдикатите, които ще търсят начин да поставят условията си и ще бъдат в силна позиция. Това може да направи правителството уязвимо. Така че опасността не е премината, макар то да оцеля след първоначалния трус и последвалите вторични.

– Какво се случва с харизмата на Борисов и възможно ли е той да се „реанимира“ – подкрепят го 22% от българите днес?

– Не е онази, която помним. Борисов изпада в противоестествена за него ситуация – да се отбранява, а Борисов печелеше от това да е победител. Само че ние сме го виждали да оперира добре и в режим на жертва. Казва: „Сам съм като куче. Нямам приятели. Срещу мен се играе нечестно.“

И това се харесва, защото казва онова, което чувстват немалка част от българите. Пак един почти интуитивно гениален начин да се идентифицираш с мнозинството. Така че не изключвам реанимация на доверието към Борисов.

Вярно, не на онези предишни нива. Борисов е и един от малкото политици у нас, който въобще е успявал да рестартира доверието в себе си след тежки периоди. Сега срещу него е един непопулярен формат, призован да върши много черна работа, а той е в опозиция. Няма по-сладко от това. Проблемите вътре в ГЕРБ може да звучат като прочистване. Но зазвучат ли като разпад – лошо.

– Заплашва ли ни нова протестна вълна?

– Сега протестът е изтощен, поизгубил е моралния си ресурс, заради пряката намеса на политически сили като ГЕРБ в него. Замира и защото не може да изпълни целта си – постигна контраефект, създавайки проблеми по фронта на БСП, като заличи проблемите в тила й, а те са не по-малко опасни.

Но през март-април, когато висящите кафета бяха модни и когато протестната вълна се размина, развихме теория за висящия протест. Казахме, че дори енергията на бунта да не си е намерила материя, тя не се губи. Прогнозирахме, че при следващ трус, улицата пак ще се изпълни. Така и стана. Затова по нищо не можем да съдим, че протестът безвъзвратно си е отишъл.

 

Публикувано на