Първан Симеонов с интервю за „Оф нюз“

Интервюто е публикувано в интернет медията „Оф нюз“ на 23 май 2013 г.

 

Коя беше най-съществената грешка в социологическите сондажи преди вота?

Не бива да се уморяваме да напомняме, че тези изследвания не са прогнози за изборите. Те са картина на декларативните нагласи за гласуване. Затова и не е добре да говорим за грешки, като сравняваме с изборните резултати.

Затова и „ББСС Галъп интернешънъл” докладва последните си данни двойно: моментната картина на нагласите – която показваше практически паритет – и прогноза какво ще се случи – в диапазони гласове с предимство за ГЕРБ, заради по-голямата потенциална периферия на тази партия. И всеки може да провери тези данни днес.

Обичайна грешка е декларативните намерения на респондента да се мислят автоматично в гласове. Тази грешка произтича и от предоверяването в декларациите, и от липсата на допълнителен анализ на данните. За да се брои нещо за прогноза, трябва да се направят всякакви логически операции, да се провери твърдостта на намеренията, да се види как се развива дадена партия по региони, да се направи експертна оценка на силите й и т.н. Едва тогава може да има прогноза.

Лицата на „Галъп интернешънъл” са част и от изследователската мрежа на института „Иван Хаджийски”. Всеки месец, а накрая и доста по-често, институтът актуализираше една момента картина на очакваните масиви гласове за всяка партия, която почиваше на експертната оценка на най-различни специалисти – хора, които се занимават с политически технологии, политолози, политици, социолози и пр. Това се превърна в нещо като рейтингова агенция която мени перспективите пред всяка партия. Разбира се, не оповестявахме тези данни, ползвахме ги за наше помагало. Както разбирате, използвахме данни и от проучвания на общественото мнение, но акцентът беше преди всичко върху политологичен анализ. И трябва с гордост да отбележа, че почти навсякъде познахме с точност до десетки хиляди гласове, включително и за малките партии.

С това искам да кажа, че прогнозирането на изборните резултати не може да почива само върху заявените нагласи на хората – изключително важен е политологичният анализ.

Според вас, наблюдавахме ли драстично манипулирани социологически проучвания преди изборите?

По-скоро леко бяха побутвани някои партии. Разбира се, имаше и крайности, но те получиха и бездруго обилен коментар, няма нужда да се връщаме на тях.

Неприятно е когато има видими изкривявания, и този път имаше. Но не ми се говори за това. Смятам, че честната позиция е да не се хвърля кал по колеги. Правилното е човек да работи съвестно и да се опитва да остави работата му да говори за него.

Проблемът при социолозите и политолозите обикновено не е в това, че докладват изнасилена картина на партийните предпочитания. Проблемът е, че смесват социалните роли, а зрителят и читателят или не долавят това или когато го доловят, не го одобряват. Често социолозите говорят като доставчици на данни, но нерядко тезите им произтичат от собствения им анализ. А не са изключени и моментите, в които политически анализатори ясно заявяват и гражданските си позиции. И слава Богу – защото тези хора са ценни именно с експертизата си и обществения си опит. Ако се опитаме да ги ограничим до някакви сметачни машини, ще е жалко. Уви, хората почват да гледат на политическите изследователи като на част от самата политическа прослойка.

На социологията трайно е тръгнало лошо име като на политически PR и това е. Да не говорим, че едва малцина си дават сметка, че социологията е много повече от изследвания на общественото мнение и че в България има завидна социологическа традиция. Няма начин да убедиш хората, че социолозите не са продавачи на числа. Нещо по-лошо – няма начин да убедиш самите политици, че това не е така. Фактът е толкова сериозен, че вече дори няма значение кой крив, кой прав. Остава просто да се работи съвестно и данните да се интерпретират максимално хладнокръвно. Така постепенно може да настъпи подобряване на публичния образ на хората, които се занимават с политически анализи или изнасят данни.

Много ми се иска също медиите да помагат повече на хората да се ориентират кое изследване си струва и кое не.

Има ли полезни ходове за ГЕРБ или формацията на Борисов ще повтори съдбата на НДСВ?

Не просто има полезни ходове, ами ситуацията, донякъде парадоксално, е благоприятна за ГЕРБ. Няма по-сладко от това да си в ярка опозиция, докато други се потят върху черната работа и са скалъпили някакво странно управленско формирование, което започва от незавидни нива на подкрепа и хич не е ясно как ще свърши.

Такава ситуация май от самия Борисов беше описана като „ще им гледам сеира”.

Тук обаче почват прoблемите, а те са доста повече от позитивите: докъде ще стигне прокуратурата; медиите не са същите, каквито бяха и ГЕРБ не е в изгодна позиция; има опасност ГЕРБ да се разбяга, като няма власт и т.н. Ако успеят да се запазят цели, ГЕРБ могат дори и да растат като подкрепа. Обратното обаче наистина води към съдбата на НДСВ.

Само че между ГЕРБ и НДСВ има една съществена разлика – ГЕРБ е в много по-буквален смисъл партия – със структури, вкоренена по места, с дисциплина и т.н. Дори да върви надолу, ГЕРБ ще го прави доста по-плавно от НДСВ. Точно така спадаше подкрепата за ГЕРБ и досега – постепенно.

Колко дълго ще оцелее новото правителство?

Единият вариант е те самите да си поставят срок публично. Това би било интересен ход, за да се покаже, че става дума за нещо като временна оздравителна терапия. Другият вариант е правителството контролирано да отстъпи, когато силите на блока БСП/ДПС се почувстват готови да се прелегитимират с по-успешни избори. Ако такъв момент въобще има, не ми се вярва той да е през 2014 г. – просто не виждам какви успехи ще са отбелязани дотогава, че БСП, например, да се усети готова да бие решително. Виждам края на правителството по-нататък, а подозирам, че в главите им минава идеята за цял мандат. Само не знам дали потенциалните протестиращи на улицата са на същото мнение.

А очаквате ли да се появи втори, паралелен ГЕРБ?

По-скоро ще съжителстват две паралелни представи за ГЕРБ. За хората от Бургас и София, например, ГЕРБ ще продължава да значи нови плочки в центъра, метро и т.н. Тези хора ще се усмихнат скептично като им кажете „Ама Борисов и Цветанов посегнаха на демократичните права, подслушват и т.н.” Същите тези хора ще ви кажат, че сега в парламента пак са влезли „старите”, като в числото на тези стари няма да слагат Борисов и Цветанов. Заблуждават се лидерите на новия ляв блок в парламента, че в съзнанието на мнозина живее усещането за някаква извънредна ситуация, която да налага единни политически фронтове, като след тежък диктаторски режим. Затова и новият управленски формат ще сбърка, ако заложи на прекаленото натриване на носа на Борисов и ще спечели в два случая: ако хората усетят успокоение по джоба си, и ако си измисли някакъв гигантски рекламен сюжет, какъвто имаше Борисов. Като говорим за втори ГЕРБ, все пак не бива да забравяме лагера, олицетворяван от президента. Той приличаше на някакъв политически зародиш, от който – съвсем хипотетично – все още има потенциал да произтече нещо с десен, западен профил, различно от домораслия ГЕРБ на Борисов и Цветанов. Левите наричат това „добър ГЕРБ” – по-технократския ГЕРБ. Такъв виждаме и сред ешелоните на младите – Павлова, Добрев, Дончев и т.н. Добавете към тях поредица успешни кметове на ГЕРБ и ще видите, че може скоро да мислим не за паралелен ГЕРБ, ами за ГЕРБ, чиято жизнена сила в очите на хората не произтича задължително от Борисов. Невероятно, но факт.

Има ли сценарий за барикади и дестабилизация на държавата?

Не съм привърженик на думичката сценарий, ако тя се ползва за нечий план. Не е продуктивно нещата да се обясняват по този начин. Не е важно кой е авторът на нещо, важно е дали има обществени условия – автор ще се намери.

И сега се ядосвам като чета, че протестите били вдигнати от този или онзи. Добре, нека са вдигнати, ама по-важното е, че у нас отдавна зрееше социално напрежение, имаше почва за протести.

Като се питаме, например, защо така се случи с десницата, и първото изречение на всички е: „не можеха да се понасят” и „имаше план за това”. Това пише във всички анализи по темата и вероятно е вярно, но далеч не е най-важното. А как никой не се сеща да каже: десницата просто свърши историческата си работа и не си намери нова. Онова, което за краткост наричаме десница, се появи с идеята за свободен пазар, за либерална демокрация и за европейска интеграция. Добро или лошо, всичко това е факт, има го. Десницата трябваше да си намери нов политически продукт, да намери нова спойка, различна от изтъркания антикомунизъм.

Така че аз не знам дали сценарий за дестабилизация има, но знам, че е напълно възможен. С това не съветвам никого да провокира напрежение, най-малко опозиционната ГЕРБ, защото никой от нас няма полза от нестабилност. Имаме полза от правителство с ясна програма.

 

Публикувано на