Политолог: Промени в Изборния кодекс в последния момент не вещаят нищо добро, потенциалните дефекти на мажоритарната система са твърде много

Политологът Първан Симеонов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ може да прочете и чуете ТУК.

Водещ: В последните дни на 43-то Народно събрание на дневен ред са промени в Изборния кодекс. ГЕРБ предложиха мажоритарен избор в два тура на всичките 240 депутати. Има промени и по отношение на гласуването на българите в чужбина. Предлага се гласовете на сънародниците ни да се отчитат в едномандатните райони по техния постоянен адрес у нас. Поради тази причина се позволява и на сънародниците ни да гласуват и машинно. ГЕРБ предлага президентът да определи едномандатните райони. Промените ще бъдат обсъдени на извънредно заседание на правната комисия днес, но ще ги обсъдим и сега в ефира на Радио „Фокус“ с политолога Първан Симеонов. Г-н Първанов, има ли време всъщност сегашният парламент да приеме едни толкова важни промени в изборното законодателство? Може ли да бъде постигнат консенсус  по темата? Знаем, че нито БСП, нито ДПС, нито реформатори, нито патриоти искат чисто мажоритарен избор?

Първан Симеонов: Ще го кажа така, че да обидя най-малко хора, но аз се надявам да не постигнат консенсус . Казвам го в качеството си на гражданин, на изследовател и на мислещ човек, защото потенциалните дефекти от мажоритарната система, каквато се предлага, са доста сериозни и аз съм имал възможност да се спирам много пъти на тях, няма нужда да го правя отново, а и защото по подобен начин приети промени в изборното законодателство, в 12 без 30 секунди, не вещаят абсолютно  нищо добро. Дотук с личната ми позиция. Сега ще се опитам да се върна в идеята за безпристрастен анализ, тъй като надявам се го правя и сега, и назад в годините. ГЕРБ върши един умел ход за политическо предизборно позициониране. Защо умел? Първо, защото се качват на вълната срещу себе си. Знаете, че на запитването за мажоритарна система всъщност българите казаха „Променяйте, не харесваме елита вкупом“. Колкото и да е вкупом, обикновено го отнася управляващата партия. Затова ГЕРБ прекрасно знае, че вместо да бъде „вълнолом“ срещу тази вълна, по-добре да се качи на нея. Както се шегуваме често, ГЕРБ са много добри с това да овладяват бунта срещу себе си. Много пъти са го правили назад в годините. Второ, те може би наистина правят сметка, че с евентуално мажоритарно гласуване биха получили известен бонус, защото в един от своите варианти мажоритарната избирателна система бонифицира именно големите.  ГЕРБ може би наистина си правят сметката, че това може да удължи техния политически живот напред в годините, защото те наистина са в нова ситуация. Ние не сме виждали ГЕРБ загубили избори. Виждали сме ГЕРБ на власт, ГЕРБ в опозиция, но ГЕРБ, загубил избори, не бяхме виждали и вероятно те се мъчат да измислят ходове, с които да удължат своя политически живот в средносрочна перспектива. Трето, ГЕРБ правят нещо много простичко, много очевидно и много шахматно – те просто казват ние сме добрите, а всички останали са лошите и ги пакетират. Кои са всички останали? Разбира се,  БСП, ДПС, там някъде ще бъде нареден вероятно Реформаторският блок и, разбира се,  президентът Румен Радев, който получава „горещия картоф“ да чертае райони и да определи отношението си към този референдум.  Дотук имаме едно умело, макар и прозрачно предизборно позициониране. Съвсем  логично е впрочем, аз не казвам дали това е добро или зло, така работи политиката, така работят политиците. Сега техните опоненти най-вероятно ще направят още по-изящно като политически ход за измъкване. Да видим.

Водещ: Има ли време за такива ходове? Както казахте, 12 без 30 е.

Първан Симеонов: Разбира се,  че няма време, ако тези ходове са съдържателни, ако те засягат наистина някакво желание да се променя избирателната система към по-добро. Но има предостатъчно време, ако тези ходове са формални, ако тези ходове са опаковка, ако това е пиар. Каквото несъмнено изглежда. Все пак трябва да си дадем сметка, че има и още два фактора. Първият е Слави Трифонов и неговият екип. Политиците изпаднаха в несвойствената ситуация да се оглеждат с лека боязън дали този човек няма да направи нещо. Я да изведе хора на улицата заради неглижирането на референдума, който добър или лош, полезен или вреден, все пак се превърна в един красив механизъм за гражданска мобилизация на милиони. Това не бива и не може да се отрича. Я г-н Слави Трифонов да направи политическа партия, да речем, или движение, или нещо подобно, с което да прекрои политическата карта по свой образ и подобие. Та заваляха сведения, че г-н Трифонов едва ли не не съществува като политически фактор, с минимална подкрепа, нещо, което е дълбоко невярно на този етап. Но нека не се спирам на тази тема, защото тя засяга професионализма и етиката на нещата, по които ние работим. И втората голяма неизвестна е самият български народ. Българите гласуваха масово, протестно, антипартийно, направиха един непознат допреди половин година авиатор президент на страната. Затова и политиците лекичко се ослушват в ходовете, които правят и гледат да се позиционират долу-горе спрямо наличните предпочитания на българите. Ето тези две големи неизвестни също диктуват поведението на политическите партии. Но най-вече го диктуват предстоящите избори.

Водещ: Ослушвайки се, както казвате и вие, партиите, ще бъдем свидетели на някакви по-драматични вътрешни процеси? В неделя АБВ ще избере нов председател, през февруари предстои конгрес на БСП. Факт са вече и новите формации вдясно. Какво предстои във времето до изборите?

Първан Симеонов: Що се отнася до АБВ, аз все пак искам да видя не толкова конгреса, искам да видя коалиционната политика на АБВ. Има една поредица малки формации, отварям сега тази скоба, които в момента стават големи, защото стават ценни, защото малките формации се преоткриват един друг. Помислете само колко формации има, които стопанисват десетки, а някои от тях дори и над стотина хиляди гласа. Тук можем да наредим ДСБ, разбира се, тук можем да наредим АБВ, тук със своите постоянни и често подценявани гласове е наследникът на партия „Лидер“, тя се нарича Български демократичен център. Тук със своите гласове и влияние са Зелените, „Движение 21“, ДОСТ. Това са формации, които своите не толкова много, но доста предвидими твърди, лоялни гласове, и тези формации стават много необходими на други формации, които или се появяват сега, или пък искат да подсигурят допълнително влизането си в парламента. И тук големият проблем, разбира се,  е новата формация на г-н Христо Иванов, която също ще трябва да покаже някакви коалиционни взаимодействия най-вероятно. Защото към момента са неясни собствените й перспективи, макар че в условията на търсене на справедливост, търсене на промяна, търсене на борба с корупцията тази партия, разбира се,  има своите шансове. Но тя има няколко големи потенциални проблема. Първият е, че няма много време, вторият е, че самият Христо Иванов не е онзи харизматик, ярък супергерой, именно типажа, който българите харесваха в последните десетилетия, за да гласуват за нови проекти. И трето и най-важно за тази партия, голямата опасност е тя да се срути под тежестта на собствената си свръхкрасива и чистофайническа претенция. Правилно каза Христо Иванов, че влизането в политиката е изцапване. Аз обаче не виждам у тези хора партийци. Партийните гласове се печелят вече със застъпници, с пари, със структури, с цигани. Тези хора се гнусят от всичко това, те дори се гнусят от коалирането и не знам там какво е бъдещето. Що се отнася до този сектор, за да завърша, въобще не е ясно какво ще направят г-н Христо Иванов и г-н Радан Кънев, но има опасност до повлекат след себе си целия този сектор, а поне от днешна гледна точка, ако трябва да бъдем честни, все пак в този сектор има нещо, което има реални изгледи да бъде в парламента и това е Реформаторският блок. От Реформаторския блок обаче си зависи, от кампанията им дали ще успеят да използват тази инерция, така че да са в парламента и следващия път. Те просто трябва да се скъсат от работа. Същото важи и за Христо Иванов и Радан Кънев. Но ще бъде нелепо и смешно в политически план да се скъсат всички от работа, а накрая никой от тях да не влезе.

 

Публикувано на