Първан Симеонов пред „Труд“: Прословутите евроизбори минават. Какво става после?

Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 15 май 2014 г. под същото заглавие.

Какво ще стане после? Имам предвид след изборите на 25 май. Вероятно ще има опит за рестарт на кабинета. Дали ще е нова програма, нови министри – нещо ново трябва да е, стремеж за вземане на инициативата.

Освен това ще има нови опити за протести срещу правителството. Особено ако ГЕРБ действително вземе повече гласове от БСП. Ако пък БСП вземе повече, столетницата вероятно ще обяви тази дата за втори партиен празник след Бузлуджа, победата ще бъде историческа.

Сигурно ще се подхване на нов глас и темата с цената на тока, ЕРП-тата и енергетиката – защото тази рана се възпалява, а лечението се отлага или сменя често. И отново ще дойде на дневен ред референдумът за изборна реформа. Ще се заговори много за предсрочни избори и вероятно ще се мисли за референдум и избори две в едно. Но главно ще се говори и мисли, спорно е дали, как и кога ще се прави. И ще гледаме към Украйна, където всеки ден ще има новини. Вероятно лоши за нас.

Само едно нещо май ще си остане същото. Парламентарният живот. Същата спорна и мъчителна продукция. Дори и с прескачания на депутати в нови групи и ярки жестове, вероятно пак ще наблюдаваме драми с кворума, напускания на ГЕРБ, хитри законодателни игри и пр.

Едно от малкото неща, които могат да променят картината с парламента, е резултатът на „Атака“ на 25 май. Ако „Атака“ мине чертата с добър резултат, хората на Сидеров може да замечтаят за нови избори, в които да ползват тази инерция. Ако обаче „Атака“ не блесне особено, по-вероятно е да остане кротка и да пази питомното, докато чака дивото.

Ако „България без цензура“, ВМРО и партньори имат добър резултат, тогава пък е възможно да се изпълнят заканите на Бареков и още депутати да потеглят към новата формация, която ще заизглежда като снежна топка. Само че тези депутати вероятно ще са от ГЕРБ, а не от управляващите. И кворумът остава.
Възможно е обаче и Бареков да започне свои протести.

А евроизборите все пак? Нали трябваше от тях да зивиси животът на нашия парламент? По всичко личи, че на 25 май вечерта няма да знаем онова, което уж чакахме: кога ще са парламентарните избори. Тук не е мястото за поредното смятане на гласове, мандати, сценарии. Но вече май може да се каже: трудно някой от лагерите ще бие другия видимо, решително и недвусмислено. Освен ако нещо скандално не се случи до 25 май.

Мнозина привиждат зад горната хипотеза „опорна точка“ за намаляване на активността. Напротив, най-голямата „опорна точка“ беше тъкмо обвързването на резултата от евроизборите с предсрочните избори. Отдавна беше ясно, че открито проправителствените БСП и ДПС имат всички шансове за повече места от открито антиправителствените ГЕРБ и Реформаторския блок. Затова и от „Позитано“ често се чуваха сметки от типа „ако с ДПС имаме толкова, оставаме“. Първо беше: „ако имаме повече от половината места“, после стана „ако имаме повече от ГЕРБ и РБ“ и т.н.
Сега със заявената от ББЦ и АБВ ясна позиция за предсрочен вот смятането кой е победил на евроизборите ще стане съвсем тежко занимание. В ГЕРБ се усетиха и взеха да говорят „и един глас отгоре ще е победа“, „и едно място повече от предишния път ще е победа“ и т.н.

В общи линии резултатът от почти година и половина усещане за политическа криза е патов. Никой никого не може да победи. Ще трябва да се търси друг изход.
Затова и съдбата на настоящия парламент не зависи особено много от резултата от изборите. Той зависи от решението на една от партиите БСП, ДПС или „Атака“.
Това, разбира се, не означава да не се гласува на евроизборите. Напротив, трябва да се гласува. Очертаващите се в годините напред коалиционни формати не бива да обезсърчават, това е нормално в политиката. Това, че няма месии, е добра, а не лоша новина. А още по-добрата е, че в последната близо година и половина бяхме активни. Това не бива да спира.

Новини след тези евроизбори ще има за Европа, а в нашия случай явно по-интресното предстои след евроизборите. Партиите сигурно го осъзнават, затова и в кампанията няма особено ярки движения.

Най-вероятно управляващите ще се опитат да удължат престоя си във властта.
Нека подредим вероятностите в следния примерен ред: избори следващата есен изглеждат вероятни, избори още тази – по-малко вероятни, избори с края на мандата или близо де него – най-малко вероятни.

Преди да се стигне обаче до подобни развития, ще трябва да бъдат разчистени всички сметки, да бъдат направени всички дипломатически совалки между партиите, да се намери някакво продължение на кариерата за лидерите на основните партии и т.н.

Вероятно ще има говорене от типа Сергей Станишев да сдаде поста в БСП. Вероятно на Георги Първанов също няма да му е лесно. Вероятно Росен Плевнелиев ще продължава да търпи удари. Вероятно ще има интригуващи развития в Реформаторския блок. Вероятно ДПС ще изглежда по-силно. Вероятно ще продължи да отваря вратата към ГЕРБ. Вероятно Бойко Борисов ще се замисли за ново политическо поприще. Вероятно част от политиците и партиите ще осъзнаят, че играта за тях е свършила окончателно.

С изключение на последното вместо очакваната развръзка, с евроизборите получаваме нова завръзка.

Едва ли идват най-вдъхновяващите политически дни, но няма място за вайкане – не е нещо, което да не сме виждали.

Остава ни само да стискаме палци икономиката да е добре.

Първан Симеонов

Публикувано на