Първан Симеонов пред „Труд“: Партиите – красота или здравина

Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 2-ри септември под същото заглавие.

Партийното строителство става все по-прозаично занимание, зависимо не от щастливи хрумки, а от структури, много работа и пари. Да, разбира се, иска се и свободна ниша. Личното обаяние на лидера също върши работа. Но дори и с харизма, и с хитро позициониране няма вече бързи и сигурни политически печалби.

Това трябва винаги да се има предвид, когато се заговори за нови партии и се умува дали и кои ще имат успех. Ще имат – ако работят долу на терена, могат да си предвидят гласовете под бройка и са намерили наистина някакъв обществен интерес и групи, които да представляват и защитават. Без тези неща и многото пари и медии не биха помогнали.

И една малка добавка – за пред камерите новите и старите партии днес трябва да имат подръка и сравнително неопетнени лица с готов авторитет и разпознаваемост. От години избирателят у нас търси новото, приемливата биография. Обаче в същото време посяга към бюлетините на вече изградени публични образи, а не на новобранци.

Леко парадоксално съчетание, но доказано.

Затова и еднакво обречени на неуспех са модните приказки за утвърждаване на лидери и теми отдолу нагоре, онлайн платформи, дискусионни форуми, хоризонтални структури, проекти, а не партии. Тези неща работят прекрасно, но само като опаковка на прагматизъм и опит. Това е условието за успех на една партия в бурното политическо време, което ни предстои.

Кой в момента долу-горе отговаря на това условие? Отговорът не е сложен: отговарят трите основни партии.

Дори и ситуацията днес да изглежда трудна за ГЕРБ, Бойко Борисов още може да обърне дефекта в ефект. Отцепването на БАСТА, а дори и на депутати, може да бъде разказано и като прочистване на партията. |

Същото важи и за евентуално загубване на Цветан Цветанов в съдебна битка. Така най-видими в ГЕРБ могат да останат по-технократските и по-дясно изглеждащи лица от типа на Томислав Дончев, Делян Добрев, Лиляна Павлова и т.н. Плюс знамето на партията – Борисов. И така персоналните драми в ГЕРБ ще заприличат на имиджов рестарт, крачка към излизането от изолация.

Разбира се, това е по-малко вероятният, но не и невъзможен сценарий. Ако обаче упадъкът в ГЕРБ продължи, не е изключено самият Борисов да се замисли и за самостоятелна политическа кариера, например президентска. Защото от един момент нататък няма да е много ясно дали партия ГЕРБ по-скоро не тежи на врата на Борисов, който продължава да има своите нелоши лични политически шансове.

Колкото до самата БАСТА, тя събира лица със слава на добри политически занаятчии.

Може да се получи, но ще е много трудно. Основният шанс на БАСТА е да се окаже част от нечии внимателни планове за санитарен кордон около ГЕРБ в бъдеще. БАСТА е по-скоро продължение на вътрешнопартийна битка, създадена е да разчиства сметки, а не да създава.

И в БСП сезонът започва с проблеми в тила, а не по фронта. Отново заговори активно Георги Първанов. Леви проекти ще се пробват. Много трудно обаче от днешна гледна точка ще е раздробяването на БСП. Не само защото подобни опити са пропадали преди. Но най-вече защото, попаднала под обстрел, БСП изглежда пределно мобилизирана. В такава ситуация създването на брожение сред левия електорат доста по-трудно ще срещне разбиране.

Доказаталество за това е ДПС. След нападението над Ахмед Доган в най-деликатна позиция като че ли изпадна формированието на Касим Дал. Опитите на последния да откъсне нещо от традиционните гласове на ДПС заприличаха на допълнителна заплаха към и бездруго заплашената в този момент общност и това допълнително лиши Дал от шансове. И сега ДПС бърза да заздрави позиции.

Бързо се ориентираха и хората от Реформаторския блок – осъзнаха интереса си и без много приказки се събраха. Имат на какво да стъпят по места; мъчат се да дават изява на по-нови лица; взеха, че успяха да наложат и името “реформаторски” – завъртя се. И на всичкото отгоре – с протестите сега имат и легенда.

Остава да почнат да говорят малко повече за съдържанието, отколкото за формата, т.е. да е малко по-ясно какви реформи иска Реформаторският блок. И да се опазят от това да се скарат, да ги скарат или съборят медийно. С две думи: трудното тепърва предстои.

Националният фронт за спасение на България също показа, че е здраво стъпил на земята и прибра под крилото си две политически предприятия, които са всичко друго, но не и особено вдъхновяващи. И НФСБ явно търси прагматизма като единствен печеливш механизъм. Подобна е логиката и на другата формация в тази ниша – ВМРО. Неголяма, но опитна, тя е традиционно предпочитана за коалиции.

Невъзможно ли е “Атака” да оживее? Малко се поскри в последните седмици, с което намали опасността да бъде гръмоотвод на управленския формат. “Атака” неведнъж е показвала, че е по-жилава от очакваното. Благоприятното обстоятелство за нея е и традиционното обществено търсене на партии с повече социален патос.

Там обаче се цели и Бареков. Сметката на новия му проект е логична – да ползва остатъците от февруарския протест, да стъпи на налични ядки по места и да хване онзи тип ляво, който БСП не можа.

Бареков има и разпознаваемост (друг е въпросът с какъв знак е) – нещо, с което не могат да се похвалят проекти като този на Саша Безуханова например. Ще вложи енергия в сигнали, разкрития и т.н. Нещо подобно обаче вече сме гледали при Яне Янев. Може да сработи, но ще е трудно.

Зад всичките изредени фигури и формации стои основният въпрос за хората с парите и плановете. Но прословутите олигарси и политически инженери не са гаранция за успех. Защото напоследък май залагат на няколко играчи за по-сигурно – пък който успее, успее. Живеем в политическо време на красиви думи и патетика. Партиите и партийците ядат протестни шамари и са свити и наежени в ъгъла.

Така беше и през февруари, но когато протестната вълна попремина, изпод нея се показаха отново очертанията на познатите партии – със структури, корени по места, далече от всякакво политическо фантазьорство. Отвратителни, но устойчиви в суматохата, която настана и ще продължи. И компенсиращи липсата на особена красота с прагматична здравина.

Защото, уви, не красотата, а здравината има решаваща роля.

Първан Симеонов

Публикувано на