Първан Симеонов пред „Труд“: „Атака“ и нейните контри

Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 18 юни 2013 г. под същото заглавие.

 

Важна подробност се изплъзва от полезрението на анализаторите: възможността политическият дебат неусетно да се етнизира. Плодородна почва за нея е нетърпимостта към ДПС. Между възгласите „ДПС е мафия“ и „Турци сте“ крачката е доказано малка. При избирането на правителството „Атака“ обясняваше, че ни спасява от турско робство, а през това време в социалните мрежи Сидеров вече беше рисуван с фес. Конфликтът между националистическите формации „Атака“ и НФСБ се превърна в един от основните сюжети в настоящия момент, подсилен от намигването на Борисов към партията на СКАТ. Текат бунтове срещу областни управители от ДПС. ВМРО пък скочи срещу възможността за узаконяване на гета, които кой знае защо се оказаха сред първите занимания на новото управленско формирование.

В тази ситуация в нишата на националистите стана интересно, а съдбата на парламентарно представената „Атака“ се превърна в ключов политически въпрос.
Партии като „Атака“ печелят енергията си от това да са протестни, да са срещу елита и статуквото. Обратното означава автоматичен спад в подкрепата. Волен Сидеров вече се опари с поддръжката си за ГЕРБ в началото на предишния мандат. И тогава пробва поредица шумни акции, които да покажат, че „Атака“ продължава да бъде себе си. Имаше скандали на Атон, караница с американския посланик и т.н., та даже се стигна до инцидента пред джамията в София. Едва тогава някак си фокусът на яростта на „Атака“ се премести към управляващите от ГЕРБ. Преди това „Атака“ явно се мъчеше хем да прави присъщите си скандали, хем те да не удрят директно по управляващите.
Така се мъчи и вероятно ще се мъчи да прави и сега. И Волен Сидеров ще продължава да заема междинни позиции да показва нюанс от типа „аз гласувах против“, да свиква бързи протести, да вдига шум като необходима хранителна среда. Вероятно ще се опита да измисли и някаква форма на опозиционност срещу правителството. Да бъде и във властта, и срещу нея.

Само че ситуацията далеч не е като през 2009 г. Настоящият управленски формат, меко казано, не започна с популярността на предишния, с бляскавите му акции и действия със замах, които носеха видимо оправдание за тогавашната подкрепа на „Атака“ към ГЕРБ. Не е застрахована и целостта на групата на Сидеров. Сега нови избори висят на косъм, а в нишата на „Атака“ вече е НФСБ. Партията на Валери Симеонов получава бонус от усещането, че е нещо ново и възходящо по политическия терен. А гласоподавателят у нас отдавна е доказал, че търси новото.

Какви могат да са надеждите на Волен Сидеров? Първата е, че подкрепата на привържениците му често наподобява вяра и последователите му могат да прощават. Втората е, че голяма част от тези гласоподаватели наистина бяха срещу ГЕРБ и е трудно да се каже, че Сидеров ги е излъгал. Често одумваната у нас политическа късопаметност също може да се окаже неочакван съюзник на Сидеров. Пък и в крайна сметка неведнъж в последните години „Атака“ беше отписвана прибързано, за да покаже нелоши резултати после – така беше и през 2009 г., и преди протестите през първите месеци на 2013 г. За добрата форма на „Атака“ може да има и по-прагматични причини, за които само може да се гадае. Партията може да си позволи да поддържа медии например.

Едно от благоприятните за „Атака“ обстоятелства е ситуацията на остро социално недоволство и безпокойство. Социалният патос в позициите на партията винаги е бил подчертан, но достигна екстремни размери с „плана Сидеров“, който обещаваше минимална заплата от 1000 лв. Мнозина отдават успехите на „Атака“ на етнонационализма, но отдавна е ясно, че икономическите искания са не по-малък мотив за гласуване за Сидеров. В случая Катуница например „Атака“ не повиши подкрепата си – тогава един от основните въпроси беше етнически и националистически. Когато преди три месеца въпросите станаха икономически и социални обаче „Атака“ чувствително повиши подкрепата си. Традиционните за партията искания за преразглеждане на приватизацията и подчертано социална държава няма как автоматично да загубят актуалност. Каквото и да стане, „Атака“ няма полза от нови избори.

Възкръснала като по чудо със скорошните протести, в нови избори партията може и да не прескочи бариерата, да загуби ключовото си място в парламента или пък да има още по-силни конкуренти в своята ниша. Не е задължително това да са само партии като НФСБ или ВМРО – напълно възможно е в идните месеци или дори седмици да се появяват стихийно нови радикални формации. За тях ще има търсене в очертаващото се оглеждане за алтернативи и за възможност за изпускане на парата в патовата ситуация.
Дори сега да се отметне и да стане опозиционер и критик на Орешарски, Сидеров получи тежък етикет, който може да пробва да скрие само с продължаваща радикализация. Това се очертава като единствено възможен курс за Сидеров, макар и изключително труден и дори отчаян. Оттук нататък „Атака“ може да разчита само на присъщата си енергичност и изобретателност за пореден път. Или за последен път.

Първан Симеонов

Публикувано на