Първан Симеонов: Патриотични войни за “Дондуков” 2

Коментар на Първан Симеонов пред вестник „Стандарт“.

С кандидатурата на ген. Радев БСП иска да си върне левия електорат, който залитна по националистите

По няколко причини генерал Румен Радев като кандидат за президент е находка. Първо, той очевидно създаде изненада за политическите съперници на левицата. Проличаха си леката уплаха и раздразнението у тях. Второ, ген. Радев отговаря на описанието на търсения кандидат-президент – ляво патриотичен. Трето, той отговаря и на естествения си афинитет към авторитет, здрава ръка, които армията излъчва.

Казвал съм и преди, че две неща ще се харчат на тези избори. Естествено, на първо място патриотизмът и национализмът. Патриотичният фронт и Атака намериха верния път, ориентираха се бързо и издигнаха обща кандидатура в лицето на Красимир Каракачанов.

Второто, което ще се харчи, е желанието за стабилност. Когато има външни заплахи, както е в момента, и усещане за несигурност, хората търсят познатото и стабилното. Един генерал обикновено изразява точно тези две неща – и стабилност, и патриотизъм. Неслучайно като че ли всички формации се замислиха за генерали. Даже стана забавно, защото всички места, които могат да „произвеждат“ генерали сякаш номинираха един генерал от разузнаването като Димо Гяуров, един генерал от МВР като Бойко Борисов, един генерал от армията като Румен Радев.

Има и още една червена точка за ген. Радев и тя е свързана с личната му нелоша легенда. Той е натовец с особено мнение. Човек, който изглежда пригоден за Запада. Няма какво да се лъжем – българският президент трябва да е пригоден за евроатлантическите ни партньори. Но същевременно ген. Радев има особено мнение, което пък ще се хареса на голяма част от сантиментално настроените към Русия българи, които не са малко. Всичко това са потенциални червени точки за Радев. Не на последно място самата идея, че БСП и АБВ се обединяват зад някаква кандидатура, която хем е тяхна, хем е външна, и е пригодна и за двете партии, не знам дали може да донесе голям бонус гласове, но носи известен психологически бонус.Става въпрос за принципа, че всяко обединение на доскорошни съперници винаги носи известен психологически бонус За справка – патриотите и

„Атака“, реформаторите преди време, както и „Синята коалиция“ още по-рано.

Кандидатурата на ген. Радев обаче има и доста минуси. Първият е сравнително слабата му разпознаваемост. Вторият, хубавата му легенда се вади чак накрая. Някак си тази легенда не е известна на широката публика. Трето, ген. Радев без съмнение ще стане заложник на вътрешнопартийни битки в левицата и специално в БСП. Защото няма какво да се лъжем, конгресът на столетницата раздели партията. Новото й ръководство пое много енергичен курс към отваряне, който наистина смени стила на БСП. Но вътрешните възпаления си стоят и се проявяват в такива моменти. А тук, бих казал, че има и външна намеса. Личи си, че сили, свързани с властта, имат интерес да подклаждат напрежението в БСП. Има още един минус – вероятно най-трудното за ген. Радев предстои.

Сега вероятно ще се изваждат неща, ще се говори дали той всъщност не е виновен за състоянието в авиацията, ще се вадят сведения дали не е човек на този или на онзи.

Като цяло има доста позитиви, но и потенциални негативи за кандидатурата му. Ако обаче трябва да дам оценка

за ПР-ската работа около ген. Радев, тя не е лоша. Две-три седмици той не спомена нищо друго освен един статус във „Фейсбук“. Ние от сутрин до вечер говорим за него, без той да говори за себе си. Това е несъмнен успех до този момент, но най-трудното предстои.Всички сега ще се опитат да бъдат патриоти. Чувате как говори Бойко Борисов, левицата. Дори Реформаторският блок се замисля за авторитетно силово изглеждащ човек. И те говорят за генерали, но прочитът на патриотизма е по-скоро евроатлантически. Всички ще се целят в тази ниша.

Но питането по-скоро е дали БСП няма да пострада от това, че част от нейните избиратели гледат към патриотично националистическото пространство. Защото заявката, която НФСБ, ВМРО и Атака дават в известна степен се харесва и на част от по-ляво настроените хора в България. Не защото са леви, а защото по традиция у нас левите са по-консервативно и националистически настроени. Те са от по-възрастни поколения. И НСФБ, и Атака се целят в тях като послания. А Красимир Каракачанов като кандидат-президент, което се доказа и от вътрешнопартийния референдум на БСП, е сравнително харесван в левите среди. Всичко това означава, че левицата може би е осъзнала риска да загуби част от потенциалните си гласове именно за сметка на патриоти и на националисти. И сега, с тази кандидатура, левицата се опитва да се върне в тази ниша.

Публикувано на