Първан Симеонов коментира пред „Труд“ актуални социологически данни

Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 25 юни 2012 г. Графиките от изследването може да видите на страницата на вестника.

Когато политиците си мерят километрите магистрали, това обикновено извиква поне още една асоциация – меренето на рейтинги.

Съотнасянето на стойностите на доверието и на недоверието към дадена фигура, които дават т.нар рейтинг, е традиционно обичан жанр. Въпреки че обикновено от него се очаква прекалено много. По-високото стълбче доверие далеч не винаги е мерило за по-успешна политика.

Подобни класации всъщност казват повече за нас самите, за начина, по който гледаме на политиката и разсъждаваме за нея.

Шеговитото правило в последните месеци е в челните места по доверие да са три категории: фигури, които са някак отгоре и отстрани на ежедневната политика – еврокомисарката, президентът и вицепрезидентът; текущите политически звезди и Бойко Борисов.

Това правило намира своето леко изключение в лицето на Йорданка Фандъкова. Столичната кметица трудно спада в някоя от горните категории, но ако преди година и повече доверие в нея заявяваха около една трета от запитаните, напоследък техният дял е по-близо до 40% и това я нарежда сред „първенците“.

Възможните обяснения са много – от инфраструктурното развитие на София, та до това, че публичният образ на кметицата някак контрастира с типичния профил на политик, на който сме свикнали. Изследването обаче е правено преди поредната смърт на човек, нахапан от улични кучета. Това вероятно ще бъде изпитание за доверието в градоначалничката.

Изпитанието за „червените“ фигури пък като че ли отмина с майския конгрес на БСП и двете основни лица в левия лагер – Станишев и Първанов остават по петите на челната колона по доверие.

Близо до нея в последните години е и Меглена Кунева, която традиционно се ползва с доверието на около една трета от българите. При нея за отбелязване е постоянството в стойностите. По-различно стоят нещата при Цветан Цветанов, например, който за последните две години слезе от водещото място на звездата в класацията, за да остане сред най-одобряваните министри, но вече не и с доверието на половината, че и повече, българи, което имаше преди две години.

Подобно е развитието и при Георги Първанов. С напускането на президентския пост той изгуби онази „добавена стойност“ от доверие, която дава институцията и слезе в по-долна „рейтингова категория“.

Какъв тип политици традиционно заемат последните места? Обикновено онези, които имат малки ядра от верни привърженици и предизвикват полярни емоции. Грубо казано, онези, които са силно любени и мразени. Или които са били силно любени, но са стигнали дотам да бъдат силно намразени.

На „опашката“ по доверие обикновено финишират и политиците, които вече са се превърнали в дежурна част от пейзажа. Политическият ни процес обикновено сдъвква и изплюва. Един от малкото примери за „рестартирания“ на доверието в годините е самият Бойко Борисов.

В последната година доверие и недоверие в него продължават да са „преплетени“ в сравнително близки стойности. Впрочем, с по-високо доверие, отколкото недоверие, през юни могат да се похвалят само Кристалина Георгиева, Росен Плевнелиев и Йорданка Фандъкова. При останалите недоверието е повече. Това е и общият случай за българските политици.

Редовното изследване на „ББСС Галъп интернешънъл“ е проведено от 1 до 7 юни 2012 г., национално представително е и обхваща 1006 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете.

 

Публикувано на