Първан Симеонов: Игра на криеница

Първан Симеонов, директор на „Галъп интернешънъл“, в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“.
Текстът е копиран от уебсайта на Радио „Фокус“. Оригинала вижте тук.

Водещ: Г-н Симеонов, каква изненадата. Вие видяхте – изненадващо патриоти и националисти се събраха още през месец юли.и изненади очаквате в битката за „Дондуков“ 2 и кога?

Първан Симеонов: Цялата кампания всъщност започна да се превръща в чакане на изненади и в обзалагане кой какъв находчив жест ще измисли, кой ще се скара, кой ще се сдобри, кой ще е кандидатът и прочее. Така че вече би било смешно да търсим изненади в една кампания, която прилича на криеница, кампания, която всъщност е изцяло основана на момента н

Водещ: Да, това беше първата изненада, да.
Първан Симеонов: Някак си внезапно. Изненадващо БСП издигна ген. Радев.
Водещ: Да, той беше втората.
Първан Симеонов: Абсолютно изненадваща кандидатура.
Водещ: А третата коя ще бъде тогава?
Първан Симеонов: Аз не изключвам и кандидатът на ГЕРБ да бъде изненадващ. А както виждате, изненадващо се скараха БСП и АБВ, след като всичко беше оплетено вече. Въобще няма да изключа изненада и от страна на популистки играчи, от страна на етнически играчи, въобще няма да изключа изненади от страна на външни фактори. Вие виждате колко внезапни, резки, неподозирани дори за мнозина развития, а всъщност добре подозирани, защото ние от години знаем в какъв свят живеем и на какво място живеем.
Водещ: Да.
Първан Симеонов: А външнополитическите обстоятелства са тези, които ще определят и вътрешнополитическите. Така че бих се въздържал от конкретна прогноза. А за изненади – бих обобщил така: цялата кампания ще бъде изненадваща.
Водещ: Генералската битка на тези избори по-интересна ли ще направи кампанията? Изобщо, как се отнасят българите към – военен в политиката, военен като президент? Питам ви, защото по принцип армията се ползва с доста високо доверие сред обществото.
Първан Симеонов: Армията, без съмнение, е една от институциите с най-високо доверие в обществото. В интерес на истината, това се дължи на нейната относителна деполитизация, както и на историческата роля на Българската армия. Дължи се и на простичкия факт, че особено в такива размирни времена като сегашното армията излъчва две неща, които се ценят и които съм имал възможност да споделя и във вашия ефир – ценят се стабилността и национализма в днешни дни. В интерес на истината, ако погледнете движението на доверието в армията, в последните десетилетия то дори спад, или бих казал, леко, постепенно, но неотклонно ерозира – по няколко причини. Първо – намалява броят на военнослужещите, които попадат в социологичните извадки. Това е прагматичната причина. Второ – намалява видимата роля на армията в ежедневието ни. И трето – основната геополитическа ситуация. Вероятно армията предизвиква и политически разнопосочни мнения. Знаете – все пак нашата армия е част от НАТО. И не на последно място – авторитетът на армията ни, за съжаление, пострадва доста, доста пострада в последните години и това няма как да не рефлектира и върху данните за доверието. Като казвам авторитета на армията, нямам предвид достойнството на военнослужещите, а имам предвид всички тези проблеми с недостига на военни, с недостига на техника и разбира се, недостига на пари. Но армията, все така остава едно от най-уважаваните неща в обществото ни. Втори много важен фактор: българското общество има афинитет към по-здрава ръка – доказаха го поредица наши последни изследвания – без, разбира се, да се стига до крайности. На трето място: днешната ситуация извиква на преден план именно малко по-силово изглеждащи играчи. Това беше и причината да се завърти тази генералска битка. Както виждате, генералска подправка има и в кандидатпрезидентската двойка, която Реформаторският блок обмисля.
Водещ: Да.
Първан Симеонов: Така че да – котира се армията и се котира. По-тъжното е наистина, че като че ли всичките проблеми в армията остават, докато най-блестящите армейци влизат в политиката. А бих предпочел да е обратното – армията да стои далеч от политиката, но поне да съм сигурен, че всичко с армията е ок. Но това е отделна тема.
Водещ: Това, че ГЕРБ ще обявят кандидатурата си на 2 октомври според вас плюс за тях ли е или за техните опоненти, които вече ще могат да представят кандидатите си, както направиха БСП с ген. Радев например?
Първан Симеонов: Много е важно, разбира се, рано представилите кандидат да са в състояние да се опазят от скандали след това, защото вие виждате, че се случват тъкмо такива политически епизоди. ГЕРБ някак си до последно бави кандидата, а през това време опонентите им вече са имали времето и възможността да се скарат по няколко пъти – с изключения, разбира се. Засега добре се получава при патриотите, защото там скандали като че ли няма.
Водещ: Така е.
Първан Симеонов: А пък и времето е такова, че фаворизира техен кандидат. Нелошо се справят и реформаторите, в интерес на истината. Представете си колко е трудно това, което те се опитват да направят – обща президентска двойка си е вече успех за тях. Имайте предвид, че тази формация все пак е разделена на две, при това две крила, всяко от които разделено може би на по още две и т.н., които се дебнат помежду си, надхитрят се от време едно. Така че и там би било успех, ако направят нещо. Това с ген. Радев, ако се получи нелош резултат – подчертавам нелош – също вече ще е успех. Защото помислете – какво се опитва да направи Корнелия Нинова? Тя се опитва да направи три-четири взаимно изключващи се неща. Това е сложно ходене по въже и 1/4 да й се получи, пак ще е успех. Помислете – тя иска хем кандидатът да изглежда като общ за левицата, хем да не изглежда като натрапен от Георги Първанов, хем кандидатът да има добър резултат и ред подобни неща, които някак си взаимно си пречат. Няма как едновременно кандидатът да е подкрепен от Първанов и да не е подкрепен от Първанов, нали? Но ми се струва, че Корнелия Нинова се опитва да отстрани и вътрешнопартийната опозиция, и външните фактори в левицата, а това е опит с един куршум много зайци да бъдат убити. И затова казвам, че дори ген. Радев един симпатичен резултат да направи, което се приближава до очакван резултат в левицата, това вече ще е успех. Никой не очаква от него големи изненади – това, с което тръгнахме. А що се отнася до ГЕРБ, за да се върна на въпроса ви – те просто в началото на октомври ще обявят кандидат, възползвайки се от чистата партийна логика, която по силата на социологическите данни, просто им отрежда очевидна преднина и с летящ старт ще влязат в кампанията, особено на фона на скандалите при останалите. Така че както и да го гледаме, тяхната тактика – поне засега – се оказва добра, макар че имаше доста съмнения по едно време. Съмненията се изчистват. По всичко личи, че ГЕРБ са пресметнали добре ходовете си за тези избори, макар че продължавам да мисля, че нямат ясен кандидат.
Водещ: Много малко говорим за ДПС на президентските избори, макар че историята е показала, че именно от ДПС зависи кой ще бъде победителят на президентските избори. Вчера от парламентарната трибуна лидерът на ПГ на ДПС обяви, че те ще работят за предсрочни парламентарни избори. Как да тълкуваме поведението на ДПС към момента?
Първан Симеонов: Поведението на ДПС винаги трябва да се тълкува поне в три плана. Доскоро бяха два – един видим и един под повърхността. На видимо ниво те от няколко месеца са опозиция, а под повърхността са по-скоро конструктивни към този модел на поведение. Наскоро се добави и трети план, а именно вътрешнонишовата битка с ДОСТ. Първо, няма съмнение, че те се дебнат с ДОСТ. Вероятно следят много внимателно жестовете на Местан, който без съмнение успя отново да получи ясна легитимация от Анкара. Ако ДОСТ потеглят в посока например издигане на кандидат за президент, ДПС вероятно ще трябва да пробват да отговорят със същото. А в същото време дали е реалност или легенда, че без ДПС не може да се избере кандидат – не зная, но без съмнение те имат сериозен масив гласове, макар и сега поразклатен доста.
Водещ: Да.
Първан Симеонов: Нито ДПС, нито ДОСТ в момента имат пряка полза да се измерват, защото резултатът може да не е кой знае колко радващ. Затова те по-скоро се дебнат в момента – това е игра на нерви, а в същото време вероятно всеки от тях се договаря къде ще отидат гласовете. По-вероятно ми се вижда тези гласове, ако е на невидимо ниво, да отидат към ГЕРБ – че и на двете формации даже. Ако обаче става дума за някаква видима игра, политическа игра – там дори могат да бъдат обещавани на левицата, при това гласно, защото знаете, че прегръдката на ДПС обикновено е прегръдка на смъртта в България. Ако кандидатът ти е подкрепен от ДПС, то опонентът ти едва ли има нужда от по-добра реклама – да го кажем така, максимално завъртяно. Така че в колкото и сложна ситуация да са ДПС в момента, те имат поне няколко възможни отигравания и на видимо, и на не толкова видимо политическо ниво. Единственото, в което съм сигурен, е, че те ще изиграят картите си добре. Това са шахматисти в политиката. В същото време обаче събитията в Анкара подкопават в известна степен тяхната роля и по-скоро това е важната политическа интрига, която трябва да следим – какво ще стане там, в самата ниша на етническите играчи, какво ще става с ДОСТ, какво ще става с ДПС, Анкара кого ще държи, кого ще бута. Това е по-интересното. Иначе гласовете на ДПС на президентските избори от днешна гледна точка по-скоро ми се струва вероятно в крайна сметка да помогнат на ГЕРБ, ако въобще ще помагат на някого.
Ева БРАНИМИРОВ
А

Публикувано на