Първан Симеонов за списание „Лайф“: Къде е лявото

Статията е публикувана в списание „Лайф“ през април под същото заглавие.

На конгреса си БСП пак показа, че поема още повече в лява посока. Това не е новост (спомнете си „левия завой“ на партията преди години), но БСП и бездруго вече няма много ново за казване. Затова и предприема основна възможна крачка в такава ситуация – радикализация.

БСП е в съвсем нова фаза – опитва се да звучи почти антисистемно. Години наред изграждаше (в разрез и със себе си) образа на системен играч, който не спори по геополитическата и икономическата ориентация на страната. Сега това се преосмисля под натиска на обстоятелствата.

Тук обаче изникват няколко проблема. Първо. В България не е достатъчно да се радикализираш. Трябва и да си нов. Ние българите предпочитаме да гласуваме за нови, знае се от десетилетия.

Второ, когато се радикализираш, поставяш под заплаха друга жизнена нужда – отварянето, търсенето на партньори. Радикализацията може и да те обрече на свиване само до най-верните и твърдите.

Трето, радикализацията на БСП среща доста конкуренти, които се опитват да живеят в същата специфична политическа контракултура, заключена между модата СИРИЗА и увлечението по Русия. По всичко личи, че новата формация на Велизар Енчев например ще се позиционира също в социални, а не толкова в национални теми. За „Атака“ отдавна е ясно. Не липсват и други кандидати – напоследък все по-бурни стават интелектуални или пък екстремни леви кръгове, които търсят форми на живот. Засега са малки, но вдъхновения за тях идват от все повече места в Европа.

Четвърто, и най-сериозно. Ние май не знаем достатъчно добре какво е ляво. В последните десетилетия у нас се възпитаваше граждански активизъм и култура на участието, но винаги по отношение на политиката, а твърде рядко – по отношение на икономическия модел като цяло. Миков спори с капитализма и неолиберализма, но спорно е всъщност дали въобще в България в тези понятия се вижда отчетлив и ясен смисъл.

Например и днес, когато млади хора протестират, те протестират най-често с искане за законност, върховенство на закона. Но твърде рядко те оспорват самия модел, икономическите предпоставки. Когато протестират, те често казват „Пеевски“, а рядко казват „капитализма“.

В резултат на десетки години, в които лявото беше непрестижно, а с него се отъждествяваше главно БСП, днес лява култура почти не се вижда. Сдружаването, солидарността, потребителските бунтове, антимонополността, синдикализмът – всичко това са естествени съюзници на лявото, но импулси там започнаха да се виждат едва преди няколко години, след февруарските протести. Вместо тях в лицето на БСП се вижда най-вече едно носталгично и инерционно понятие за лявото.

А поле за ляво, меко казано, има – в социалното разслояване, декласирането на мнозина, в бедността. Затова и в БСП смятат, че с радикализация могат да извадят партията от клиничната й смърт. Да, това е възможно, но би било много по-ефективно, ако партията можеше радикално да промени и самата себе си. Но това явно няма как да стане – не защото едни консервативни кръгове в БСП не допуснаха революционните искания на Кирил Добрев, а просто защото БСП е това, тя не може да бъде друго освен себе си.

Курсът на Станишев е обвиняван в колаборационизъм и всеядност. Сега на него се противопоставя курсът на Миков – интуитивно „връщане при корените“. Но радикализацията често върви и с маргинализация. Надеждата на БСП е, че огромната бедност е хранителна среда за яростни леви послания. Въпросът е дали голямата част от бедните не припознават БСП като част от проблема.

Първан Симеонов

Публикувано на