Първан Симеонов за визитата на френския президент Макрон у нас пред вестник „Стандарт“

Коментар на Първан Симеонов за вестник „Стандарт“с оригинално заглавие – Визитата на Макрон и нейният залог, може да прочетете ТУК.

Текстът е копиран от сайта на вестник „Стандарт“.

Колкото и да се различава като политически стил от своя опонент на изборите Марин льо Пен, Еманюел Макрон все пак носи част от идеята за социално затваряне на Франция. Т.е. на принципа „нашето благосъстояние за нас“. За да не победят крайнодесните, много лидери в Европа възприемат част от техния репертоар. За Макрон темите за социалния дъмпинг, който правят работниците от Източна Европа във Франция, и промяната на Директивата за командироването на работници са важни. Френският президент залага политическото си бъдеще на въпроса за социалното затваряне на страната му, превръщайки го в централен. Въпросът за това затваряне доведе до напускането на Великобритания на Европейския съюз. Т.е. няма никакво съмнение, че този въпрос е важен и централен. От друга страна,

Макрон има специфично отношение към Централна и Източна Европа

Очевидно се опитва да демонстрира два различни стила и от една страна да не позволява скупчаване и окончателното преминаване в един лагер на основните сили от Нова Европа в противовес на страните от т.нар. първа скорост на ЕС. И неслучайно няма да ходи в Полша и Унгария – посланието е ясно. От друга страна, що се отнася до отношенията му с Чехия, Словакия, Румъния и България стана ясно, че Макрон се старае да не възпроизвежда образа на Стара срещу Нова Европа, а търси съюзници. Както се вижда, френският президент като цяло е много активен във външвополитически план. Видяхме неотдавна една доста експресивно предадена среща с Доналд Тръмп, който преди това беше пофлиртувал с Нова Европа, изричайки ласкави думи за Полша. Явно Макрон има усет и енергията за външнополитически игри. Няма никакво съмнение, че ще вложи доста енергия да върне донякъде мястото на Франция в европейския процес. Напоследък се утвърждава една френско-германска ос, т.е. проевропейското побеждава. Но в тази ос се вижда повече германската страна и може би амбицията на Макрон е да излезе от тази сянка. Тя падна по време на мандата на Франсоа Оланд.

Що се отнася до България, нейният стремеж по време на визитата на Макрон ще бъде да „спазари“ нещо по темите за Шенген и еврозоната. Освен това София даде ясен сигнал, че иска да е в първата скорост на ЕС в несъмнено очертаващия се съюз на различни скорости. Това предполага членство в общото валутно пространство. Така че в тази визита има реален залог. Още повече, че предстои България да председателства ЕС, при това в смутното време на Брекзит. Така че това посещение придобива допълнителна важност. Освен това, трябва да се отбележи, че не се случва толкова често държавните ръководители на България и Франция да си разменят визити в рамките на няколко месеца.

Още нещо е важно да се каже за Макрон в генерален план – той е непопулистки популист. Голямото разделение напоследък е между старите политици и радикалното крило, което често е популистко. А Макрон е изключително любопитно съчетание – той като че ли е радикалната нормалност. Той може да се окаже рецептата срещу популизма – взима малко популистки прийоми и ги използва за непопулистки цели, иска малко социално затваряне, но го използва като антидот срещу желаещите тотално затваряне. И София ще бъде един от първите пробни камъни по пътя, по който е поел Макрон.

Публикувано на