Първан Сименонов пред радио „Фокус“

Интервюто на Първан Сименонов за радио „Фокус“ с оригинално заглавие – И партиите, и служебният кабинет явно вярно чуват българите, сега остава и вярно да действат, може да прочетет ТУК.

Водещ: Господин Симеонов, това, че хората искат нови лица, може би не е нищо ново, има ли ги обаче достатъчно в листите за предсрочните избори или напротив – пробутват ни отново нещо старо под опаковката на ново?

Първан Симеонов:  По всичко личи, че партиите са чули обществената поръчка, а тя е промяна, наистина ревизия, наистина нови лица. Това далеч не се отнася само за БСП, струва ми се, че ГЕРБ също заложи на много нови лица, на гражданска квота. Сега разбирам, че РБ също залага на това, самото оттегляне на Меглена Кунева беше знак в тази посока. Тоест голяма част от партиите разбират ясно това желание за промяна. Да, наистина то не е ново, но се разрази доста силно на последните президентски избори, там имахме търсене за несистемни, даже антисистемни решения и кандидати. Тук новото се изразява в няколко аспекта – първо, слагат се лица, които не са политици, не толкова нови като възраст, като присъствие, колкото нови за политиката, и ако е вярно, че живеем в пост истина, тоест, че имиджът е по-важен, образът е по-важен, а не самото действие, интерпретацията, а не самият политически акт, то знаменателно е, че партиите слагат точно интерпретатори, точно хора на образа, журналисти, анализатори – Тома Томов, Елена Йончева, от другата страна ГЕРБ слага Антон Тодоров, Тома Биков, БСП пък слага Иво Христов, това е първото усещане за ново. Второто усещане за ново е това, което ГЕРБ направи на няколко места в страната, казва ще издигнем местни хора, няма да спускаме хора, ще издигнем местни хора, това е и основната критика към някои от номинациите на БСП, че може да са нови, но някак си нетукашни, не наши, а знаете, че в момента е много обострено говоренето за идентичности, да гласувам за наш, за свой, мажоритарно да гласувам, човек, когото да познавам. И виждате, че ГЕРБ на много места в страната слага такива хора. Третото усещане за ново, това е един завой на Изток, така да се каже, като че ли БСП в най-голяма степен го показва, но там имаме фигури, които съвсем откровено критикуват западни норми, критикуват Европейския съюз (ЕС) и НАТО, фигури, които се изказват ласкаво за Русия, за днешна Русия, такава, каквато я виждаме в момента, това не е нещо особено ново, но толкова ярко не го бяхме виждали отдавна.

Водещ: Много пъти общественото одобрение в последните години, ако се върнем назад, се е концентрирало около нов човек, ярък човек, конкретна личност. На тези избори виждате ли такава личност, ще имаме ли и следващ такъв толкова ярък лидер?

Първан Симеонов:  Има един, който седи на резервната скамейка и това е Слави Трифонов. Той има несъмнено сериозно обществено влияние и не бива да бъде подценяван по никакъв начин. Още повече, че той вдигна и тази вълна в известна степен да търсим мажоритарното, новото, личностите, ясната отговорност, това ще се хареса, добро или лошо, наивно или не, по-скоро наивно, разбира се, защото ние това го правим от много време насам. От много време насам България е опитно поле на популизма, винаги идват новите, личностите, които да махнат партиите, а българите са все така недоволни, но явно не си вземаме бележка. Нещо друго обаче за появява на терена, което бяха позабравили и това е двуполюсното противоборство БСП – ГЕРБ, това го бяхме позабравили, има партия БСП в момента, изглеждаше само до преди няколко месеца сякаш тази партия си отива, тоест че слиза на величината на средна по големина партия и не може да се конкурира с ГЕРБ. В момента имаме двуполюсно състезание, такова, каквото го познаваме, не от 90-те, но да речем от 2013 година, положението е „добре дошли в 2013-а“, вижте какво ожесточение, вижте какви тролове, вижте пак как протестът витае във въздуха, вижте пак какви революционни настроения и вижте пак как сме на път да направим от нищо нещо, ако примерно някой се запъне и каже: не, изборите не са честни и така нататък. Другото ново нещо, което не бяхме виждали отдавна, това е точно тази русофилия. БСП между другото имаше два отчетливи периода, първият период беше веднага след промените БСП някак си изживяваше своята историческа вина, посипваше си главата с пепел, променяше се, след това БСП някак си възприе във втория си период евроатлантическата принадлежност на страната, въобще не е ставало дума да я променя и т.н, макар че в сърцата на обикновените бесепари, това не предизвикваше кой знае каква възхита. Сега сме в нещо като трети период за БСП, тя вече съвсем открито и спокойно нарушава табута, които не й се позволяваше да нарушава по-рано и говори през устата на хора, които са откровени критици на западния либерален ред. Тук аз все пак трябва да предупредя, че това е малко игра с огъня. България в момента има нелоши икономически показатели, България в момента има сравнително спокойно общество, България в момента извършва една нормална ротация във властта, да посегнем на всичко това, особено на фона на бурния регион, бурните Балкани и бурния свят, е безразсъдно. Нещо повече, ние не живеем по начина, по който живеем, защото сме пословично трудолюбиви или изключително успешни борци с корупцията, ние живеем по начина, по който живеем, защото донякъде по милост и по необходимост бяхме допуснати в западния клуб, един клуб, в който има и пари, има и правила, един клуб, в който малко по-спокойно можеш да изказваш мнение, един клуб, чиито ценности все пак споделяме и това историческо злорадство и хъс, с което сега някак си ги ревизираме мен лично малко ме плаши. България все пак е част от Запада и това е добре, ако някой смята да подлага това на съмнение, това е игра с огъня.

Водещ: А смятате ли, че някой ще иска да го подлага оттук-нататък, ако вече има такива настроения?

Първан Симеонов:  Много такова говорене чувам, сега е на мода, сега някак си се възправят отново две идеи, които бяха неглижирани, даже наритани в ъгъла в хода на прехода, който отдавна свърши, Слава Богу. Едната беше националната идея, победена уж от възцарилата се за вечни времена глобализация, оказа се, че това съвсем не е така, а другата беше социалната идея, която беше приравнявана на комунизъм, беше разглеждана като нещо анахронично, като нещо непрестижно. Тези две идеи сега избуяват отново и търсят своя исторически реванш, даже с известна патология и с известна крайност. Още нещо свързано с това, разбира се, оста на българското общество се отмести на Изток, по посока Русия, това е неговата нова координатна система. Само си дайте сметка преди няколко години, ако човек говореше като президента Росен Плевнелиев, това минаваше за абсолютно нормално, беше нормата, политическата коректност. Сега ако човек говори като Росен Плевнелиев, той минава за краен. Тоест търсим баланс, отместваме се към Русия. Това съчетано с национал-социалните послания е една лесно запалима смес, особено в регион като нашия и в свят като днешния.

Водещ: Ще ви върна отново на това, което казахме в началото – ревизията, обществената поръчка на хората, в момента има ревизия, която осъществява служебния премиер Огнян Герджиков, вие смятате ли, че това наистина е ревизия като ревизия или в случая става дума по-скоро за разчистване на сметки, да се посочи кои са „лошите“ и това да доведе до негативен резултат, съответно за противници?

Първан Симеонов:  Нещо по средата, това правителство е нещо по средата, то това се стреми да бъде. Огнян Герджиков е балансьор, центрист, в истинския смисъл на думата, кабинетът е направен като някаква почти представителна извадка на политическия, целия политически спектър. В този смисъл аз не съм очаквал някакви кой знае колко резки движения от този кабинет, още повече, че ако замахнем много рязко, той рискува да загуби обществено обаяние, а в момента несъмнено този кабинет има обществено обаяние. Хората го приемат, да не кажа харесват и Огнян Герджиков е втората най-харесвана фигура в страната, политическа фигура, след президента Румен Радев, това е несъмнено и данните съвсем скоро ще го докажат. Но от днешна гледна точка, това правителство явно напипва вярната струна, защото обществото ни желае, винаги желае промяна. Това показват недвусмислено и социологическите данни и огромни проценти на хора, които казват: правете промяна, слагайте нови акценти в програмите, сменяйте лицата. И партиите, и служебния кабинет явно вярно чуват българите, сега остава и вярно да действат.

Водещ: Казваме, че искаме промяна, поне това показват и вашите изследвания, посочваме ли обаче какво искаме да се промени или държим да има просто промяна, каквато и да е тя?

Първан Симеонов:  Ако държим да бъда максимално циничен, това, което трябва да се промени е да се напълнят джобовете. Но знаете ли, обществото е все пак една инерционна система, то по-бавно възприема добрите новини, по-бавно ги осъзнава, по-бавно ги артикулира после пред нашите анкетьори. В общо линии добрите новини, не са новини. Добре знаете и в журналистиката, че новина е лошата новина, затова дори и да се случва нещо хубаво в страната, дори и да се случват положителни промени, те ще бъдат осъзнавани бавно. Всеки един управленец в България трябва да знае, че плодовете от неговия труд в най-добрия случая ще се берат в следващия мандат, уви.  Затова аз искам да напомня отново, че в България в момента се случва нещо хубаво, убеден съм в това. Погледнете какво се случва в целия ни регион, няма нито една страна наоколо, която да е спокойна. А в България какво имаме – имаме първо един красив референдум, да – наивно, да – опасно, но красиво гражданско движение. Имаме един красив жест на министър-председател, който загуби президентски избори, каза, че това е вот на недоверие към него, това е красиво, честолюбиво, даже може би излишно честолюбиво, но във всеки случай е принципно като постъпка. Имаме нормална ротация във властта или нямаме ротации във властта, имаме партии лява и дясна, които спорят ожесточено, при това спорят за данъци, за търговско споразумение, ето ви точно битка вляво и вдясно в най-чистия вид. Имаме нормални, да не кажа добри икономически показатели, доста добри даже, при все че не правим никаква реформа, а правим застои, който наричаме стабилност. Всичко това ние можем да му драснем една клечка кибрит, както някои политици казват, ей така от нищото, ако кажете: дайте примерно сега да се запънем за машинното гласуване или дайте след изборите до дупка да ходим на нови избори, а да не седнем да се разберем за няколко приоритета.

Водещ:  А има ли такъв риск?

Първан Симеонов:  Има такъв риск, разбира се. Има такъв риск след изборите да се отиде на нови избори, защото съставянето на кабинет не е толкова лесно, но аз продължавам да смятам, че има много варианти за съставяне на кабинет. Например патриотите в момента звучат много колаборативно и в двете посоки и в лява, и в дясна, те са готови на някакви формации, различни. Плюс това в парламента ще попаднат достатъчно, струва ми се, формации, които да направят комбинациите повечко, на ГЕРБ ще му е неособено трудно, защото има няколко формации. Отделно от това винаги стои опцията за някакви програмни, експертни, временни правителства, правителства, които да стабилизират например до европейското председателство. Виждам, че много говорители застъпват вече подобни тези, дори някак си се появява сянката на така наречената „голяма коалиция“, разбира се, ако тя се случи, тя няма да бъде класическа, тя вероятно ще бъде във формата на някакъв експертен кабинет, който да се ползва с по-обща подкрепа, едно договорено мнозинство в парламента. Тоест варианти има много. Хубавото на тези варианти е, че осигуряват стабилност и че отлагат спиралата на изборите. Лошото на тези варианти е, че когато се случат, те изискват много тежки компромиси, непопулярни компромиси, а когато мнозина са във властта, тоест измисли се някаква формула по-обща, а малцина са в опозиция, тези мнозина във властта по-лесно крадат заедно, това  е големият проблем на тези големи коалиции. Но нека не предпоставяме все пак резултата от изборите, нека незабравяме, че на тези избори, избирателят за пръв път от много време насам ще види смисъла от гласуването си, той може да наклони везните в едната или в другата посока и нека незабравяме, че и сега действа внушението, че гласуването е задължително, което ще направи избора на много хора непредвидим, избор в последния момент, избор, който, както видяхме на президентските избори може да решава много неща и то да ги решава в неочаквани посоки.

 

Публикувано на