Проф. Петър-Емил Митев с интервю за вестник „Преса“

Интервюто е публикувано във вестник „Преса“ на 18 март 2013 г.

 

– Какво показва конструирането на служебното правителство и какво прочитате зад направените заявки от него, проф. Митев?

– Заявките са за добри намерения: „работливо, а не бъбриво правителство“, „изборен борд“, „международен енергиен одит“… Същевременно приемствеността с предишния кабинет бие на очи. Първото нещо, което чухме от новия премиер, беше лична оценка за неговия предшественик – „силен, а не силов“. И двете неща не са верни. Силата се измерва с решаването на обществените проблеми, с реформите. А силовият характер проличава от концентрацията на власт. Най-много смущава това, че „Цветанов остава в МВР“, както се изрази ген. Атанасов.

– Кабинет срещу монополите и за хората или резервния „Б“, дори „В“ отбор на ГЕРБ е това? В състава на правителството има много заместник-министри при ГЕРБ, от опозицията припомниха, че премиерът Райков е бил член на политическите кабинети на Борисов, а преди това – и на Костов.

– Кабинетът ще трябва да се отзове на натиска отдолу срещу монополите и за по-добри условия на живот, макар че наистина изглежда като резервен отбор на ГЕРБ. Да се спечели общественото доверие, означава да се озонира обществената атмосфера и да се създаде решаваща предпоставка за честни избори. Участието на премиера в политически кабинети прави по-трудна тази задача, но не я обрича дефинитивно на неуспех. Ще бъде следен внимателно и от много страни – от улицата, от партийните централи, от европейските политици.

– Фамилната история от миналото на новия премиер пълни интернет форумите. Какви опасности са заложени пред него и ще е достатъчна ли дипломатическата му закалка да издържи на удари?

– Фамилната история прави Райков доста уязвим, а с това – и избора на президента. Но новият премиер трябва да отговори не на удари, а на обществените очаквания, на предизвикателството, което съдържа ситуацията. Оттук нататък неговата биография се променя и ще зависи от условията за честни избори.

– Ден преди да стане премиер, Марин Райков бе цитиран да казва, че ЕС е трябвало да постави „Хизбула“ в черния списък на терористите. Това бяха думи на дипломат, но как звучат те от устата на премиер?

– Изявлението не беше подходящо и за български дипломат. Г-н Райков каза, че в България има „определено разочарование“, че ЕС не е поставил „Хизбула“ в черния списък. Не зная къде е регистрирано такова разочарование. Във всеки случай не отговаря на националния интерес „Хизбула“ да попадне в черния списък на основата на български „обосновани предположения“, преди следствието да е приключило, преди прокуратурата да е излязла с обвинения. Това може да бъде в интерес на страни, които изразиха позицията си още преди да е започнало самото разследване.

– Ще бъде ли гарантирана честността на вота на 12 май, ако областните управители и досегашните политически кабинети останат същите?

– Най-съществените гаранции за честност и прозрачност на вота са гражданската мобилизация, независимите медии, общественият контрол. Със сигурност доверието на обществото ще бъде по-голямо, ако бъдат сменени областните управители. Техният партиен интерес е очевиден. Две министерства са от особено значение – МВР и регионалното. Смяната на политическите кабинети там е задължителна, в останалите министерства – препоръчителна. Звучи странно изявлението на новия регионален министър г-жа Захариева, че „за мъртви души в списъците не би следвало да се говори“. Първостепенно условие за честен вот са честните списъци. Нейната предшественичка изрично посочи, че в списъците има хора, които са починали или сега са на 110-120 и повече години. Нелепо е населението да намалява, а избирателните списъци – да се увеличават.

– Наскоро казахте, че протестите са сложили края на „пълзящия авторитаризъм на триумвирата Борисов – Дянков – Цветанов“. Какво донесе той и какво би станало, ако краят му бе отложен?

– Демократичната политическа култура, вместо да се акумулира, падна на по-ниско равнище, отколкото беше в началото на прехода. Парламентарната република беше подменена с премиерска. Разделението на властите – системно пренебрегвано. Институционната система започна да деградира. Парламентът престана да бъде място на политически диалог. Опонентите бяха не само третирани, но и директно квалифицирани като „врагове“. Политическата лъжа стана правило. Политическият език загуби рационалност. Да се продължи в тази насока, би направило щетите необратими за десетилетия.

– Борисов е доста умълчан, но Цветанов е на амбразурата. Дали българите няма да се затъжат за изявите на бившия премиер?

– Провалът на управлението на ГЕРБ би трябвало да бъде очевиден. Разбира се, извън рационалния избор остава широка територия за социалната психология, и дори за политически инфантилизъм.

– Отдолу хората поставят изисквания, които изглеждат от абсурдни до правилни, но трудно изпълними. Как ще бъде запълнен създаденият идеен и политически вакуум?

– Нормално е да възникнат нови граждански и политически субекти. Изискванията на хората могат и следва да бъдат филтрирани на експертно и политическо равнище.

– До 12 май е трудно да се създаде нов партиен субект. Но какви ходове имат старите партии, пък и по-новите като „България на гражданите“ и националистическите формации?

– Времето до 12 май не е толкова малко. Може да възникне и нов партиен субект. Както в 1997-а възникна „Евролевицата“, а в 2001 – НДСВ. Това би могло да бъде стъпка в оптималната насока. На свой ред досегашните партии имат възможност в една или друга степен да се съобразят с обществените настроения и вероятно ще включат едни или други искания на протестиращите, както и нови лица. Преценката за качеството на отговора ще даде Негово Величество избирателят.

– Кой реално може да спечели на вота – БСП или ГЕРБ, как бихте разчели бъдеща победа на едните или другите?

– БСП е единствената партия, която се противопоставяше на кабинета „Борисов“ последователно по време на целия мандат. Самата ГЕРБ сега обещава „ляв завой“. Протестната вълна има ляв характер – срещу монополите, и за нова социална политика, независимо от това до каква степен се съзнава от отделните участници. Логично е социалистите да спечелят вота. Всъщност наблюдаваме последователна поредица от победа на леви партии в цяла Европа през 2012-2013 г., вкл. в най-големите страни, както показаха местните избори във Великобритания, парламентарните и президентските във Франция, провинциалните в Германия, парламентарните в Италия. Това, разбира се, не е случайност. Става дума за реакция на отхвърляне на неоконсервативната политика на „стягане на коланите“, каквато се провеждаше и в България. Парадоксът беше, че най-бедната страна се представя за „отличник“ поради това, че най-силно стяга коланите. Докато се оказа, че всъщност няма място за нова дупка… По-трудно ще бъде да се овладее ситуацията след изборите, така че евентуална победа на левицата да не се окаже пирова.

– Очакванията след изборите са за бъдеща коалиция или патова ситуация, в която никой не би могъл да състави кабинет. Тогава може да се окаже, че служебното правителство ще управлява по-дълго от предвидените два-три месеца?

– Нека не гадаем на кафе. Още дори не сме видели състезателите на стартовата площадка, за да коментираме какво ще стане на финала и след него.

– Не се ли разминават протестите и социолозите? Месец след началото на българското недоволство агенциите не отчитат някаква разлика в нагласите на хората.

– Задължителна е процедурата, която в стила на Кант може да се нарече „критика на социологическия разум“. Изследванията и без това съдържат статистическа грешка. В обстановката на социално-психологически трусове и незавършени преоценки се прибавя и методологически дефект. Въпроси, които предполагат относително стабилни нагласи, са неадекватни и фиксират както инерционни, така и прибързани отговори, които буквално на другия ден могат да се променят.

– Протестиращите искат пълна ревизия на прехода и смяна на олигархичния модел. Какво би излязло от това, ако приемем, че е възможно?

– Ограничаване на монополите е напълно възможно. Искането за пълна ревизия на прехода може да стане основа на важни промени в политическата и социалната сфера: да се хвърли светлина върху „далаверите“ на прехода, да се създадат условия за ефективен граждански контрол, за нова социална политика. Разбира се, „пълна ревизия“ не означава, че е възможно и необходимо да се върнем към изходната точка.

Пак ще използвам ваша констатация, че целият ни преход е „редуване на взрив и апатия“. Ако сега сме във взрив, кое и какво би го довело до апатия?

– Ако избухването на социална инициатива не доведе до нещо съществено ново, ако социалната енергия се разпилее и похаби, апатията ще бъде логична и неизбежна.

– Колко коварна е националната меланхолия, която ни е обзела от години?

– Националната меланхолия е загуба на увереност в собствените сили, чувство за зависимост, за обреченост. Коварството се измерва със социалната пареза, която предизвиква. За външен наблюдател изглежда като овчедушие. Няма нищо, което да противоречи повече на демокрацията от овчедушието. Защото демокрацията е участие, тя е социална активност. В това виждам и оздравителния смисъл на февруарските протести. Оптимистична теория за нашия народ, за каквато настояваше великият Иван Хаджийски, все пак може да се роди.

 

Публикувано на