Оценка на Андрей Райчев пред списание „Икономист“ за първите 100 дни на управлението „Борисов-3“

Оценката на Андрей Райчев пред списание „Икономист“ за първите 100 дни на управлението „Борисов-3“ може да прочете ТУК.

Текстът е копиран директно от сайта на списание „Икономист“.

– При идване на власт за трети път на Бойко Борисов май не му се полагат 100 дни толеранс. Но те все пак отминаха и може ли от тях да се нахвърля обликът на управлението „Борисов-3“, и по какво то се отличава от предишните две?

– Първо, за 100 дни стана ясно, че спойката между двата коалиционни партньора е здрава. Това много се различава от предишните ситуации. Управлението „Борисов-2” имаше перманентни проблеми отдясно, което избиваше в медийни изяви, в политически противоречия и в силни разцепления в самото дясно, което и накрая го разкъса на няколко части. Сега не виждаме такова нещо, не виждаме Патриотите да трупат точки за сметка на Борисов и да се опитват да подчертаят своята различност. Разбира се, има различни мнения в коалицията, има не един и два случая на открито разногласие, но няма политическа линия от страна на Патриотите да стоят непременно като нещо отделно. И Борисов постигна едно много сериозно мнозинство с тях. Второ, сега има опозиция, но няма съпротива. Г-жа Корнелия Нинова за една година на върха на политическата сцена постигна много – успя да консолидира БСП около себе си, направи я много по-енергична, бойка, отчетливо опозиционна, лява, но това не е съпротива.

– Каква е причината?

– Постепенно стана ясно, че БСП има електорален таван от 1 милион души.

Борисов пък не е застрашен отляво – практически няма електорална група, която да се ориентира от ГЕРБ към БСП.

Границата е установена и е исторически обусловена – и като долна граница – каквото и да правиш, партията я има, но и като горна граница – каквото и да правиш, не можеш да се надскочиш. И това кара ръководството да чака, т.е. не толкова да надделее над Борисов, колкото да си пази електората да не намалее, а не да се увеличи. Т.е. посоката е не толкова да бъде преборен Борисов, а да се чака той сам да падне от власт.

– Горната историческа граница на БСП не идва ли от това, че тя е заложник на един електорат, на който не може да предложи нещо ново и модерно ляво, а само носталгия по социализма?

– БСП е бившата комунистическа партия. Ако погледнем към бившите компартии от другите бивши соцстрани, ще видим, че те нямат кой знае каква динамика, с електорат от около половин милион – и в Полша беше така, и в Унгария… Проблемът на Борисов е в дясното, не в лявото. Съпротивата срещу него може да дойде отдясно. Въпросът е дали вдясно е способно да се образува нещо, което да има относително политическо влияние. Дясното към момента не е способно да се консолидира в единна позиция спрямо Борисов. Проблемът с дясното започна с цар Симеон – той трябваше да „довърши комунистите”, а пък започна да управлява с тях и да прави „далавера”. Това се пренесе и върху Борисов. И десните си казват – ще сме с този, който може да бие комунистите, но в същото време се терзаят, че той всъщност е бивш комунист и прави с ГЕРБ едно ново БКП. Тази двойственост на десния електорат се случи на последните избори. И докато са в състоянието на „разбитите авари”, както казваше бившият президент Петър Стоянов за тогавашното дясно, нищо няма да се случи.

– Това безкрайно обединение „след дъжд качулка” не е ли вече безкрайно закъсняло?

– Никога не е безкрайно закъсняло, защото има половин милион души десен електорат, който стои политически непредставен. Дори да не е половин милион, но са поне 300 000, а все пак мисля, че са по-скоро половин милион. Но очевидно такова обединение не може да бъде като Реформаторския блок. Много се надявам, от тяхно име се надявам, този път да не правят торта от трохи – да се опитат да съберат всички миниатюрни формации, което обикновено води до много проблеми.

– А разделението в ДПС преодоляно ли е след знаците, които даде Реджеп Ердоган спрямо ДОСТ?

– Да, посланик Гьокче не беше поканен на срещите на Борисов с Реджеп Ердоган и Бинали Йълдъръм, а и вече не е посланик в България. Това значи, че темата е била обсъждана на разговорите с турския президент. ДПС трудно ще се закрепят. Но и Движението трудно живее без гласове от Турция. Иначе практически след изборите две ДПС-та вече няма.

– Ударите по Георги Гатев от бюрото за контрол над специалните разузнавателни средства и по далаверите в строежа на хидровъзела „Цанков камък“ всъщност удари по Доган и ДПС ли са?

– Някакъв шум ни трябва – това е. ГЕРБ обира корупционни упреци, бидейки на власт, и не спира да тръби, че за всичко е виновен Станишев. Опорният конфликт между Борисов, от една страна, и от друга – Румен Радев и Корнелия Нинова, е корупцията.

– Идилията на коалицията ГЕРБ – „Обединени патриоти“ не се ли дължи на това, че първо, Патриотите видяха, че електоралната им сила не е толкова голяма на парламентарните избори, колкото бе на президентските преди това, и второ, че за разлика от Реформаторите те нямат особени реформаторски претенции и след като получиха своето парче от властовата баница, са доволни?

– Не виждам особена властова баница. 15 – 16 процента, които взе Красимир Каракачанов на президентските избори, не се повториха на парламентарните и „Обединените патриоти“ получиха малко над 9%. Така че те не могат да имат особени претенции.

– Управленската програма на кабинета не залага ангажименти за сериозни реформи. Нито пък изобилства от срокове и отговорници за изпълнение на едни или други мерки, а и повечето неща, които трябва да се случат, са разположени във втората половина от мандата.

– Това е центристка програма.

Борисов никога не е правил остри реформи и никога не бива да очакваме от него такива.

Той не иска да настройва срещу себе си определени социални групи и винаги влиза в режим на задлъжняване.

– Но бюджетният дефицит според управленската програма в края на мандата трябва да е занулен.

– Ако не се увеличи националният доход, няма как да стане. А той не прави реформи, за да не предизвика недоволство.

– Това не ни ли обрича на бавно, костенурково развитие?

– Част от неговата партия смята, че дългът и сега е прекалено нисък – защо да не е повече от 30% от БВП, може да е 60%. Това е спорен въпрос, но не е важно какво мислим ние, а какво мисли правителството. И явно мисли, че растежът може да е постепенен и бавен.

– В 100-те си дни Борисов направи своя бонапартистки марш до Анкара, Париж, Берлин и Скопие. Дали външната политика няма да се окаже силната страна на този кабинет?

– Дотук има опит той да осребри навън капитала си на многократно избиран политически лидер. Днес обаче имаме много голямо разделение в Европа между старите и новите членки. Борисов не прави нещо ново, тоест той си прави, каквото си правеше и преди, но сега може да прави и неща, които преди сякаш не му разрешаваха. Неведнъж сме го критикували, че не вее достатъчно байрака, че не вдига опашката, че е отстъпчив пред Брюксел. Но той се оказа в нова ситуация. Полша и Унгария са пред тежко скарване с Евросъюза, да не кажем нещо повече. Чехия – и тя донякъде. В Румъния положението вътрешнополитически е проблематично. И политиката на Борисов се оказа с по-голямо разбиране към политиката на Западна Европа. В съчетание с дългото му присъствие във властта това доведе внезапно до успех. Борисов е в ситуацията да бъде любимец. Той просто е любимецът в момента. Това му позволява някои неща, главно да си вее руския байрак по особен начин. САЩ не могат да си позволят да водят определена политика, понеже не са наясно със самите себе си, и не можем да очакваме някаква особена политика, особено антируска. Това позволява на Борисов също да направи Голям шлем. За Путин той става много ценен. Защото никой друг не може да направи такова нещо, каквото вече може Борисов.

– Какво точно може да направи?

– „Южен поток“, преименуван на газовия хъб „Балкан“.

Това е голям дюшеш, който сега се нарича хъб.

Цяло правителство падна заради този въпрос – кабинетът „Орешарски“. Борисов на всичко отгоре има и дюшеш с европредседателството, което само по себе си не е кой знае какво, но директно го поставя във върховен контакт с европейските лидери. И това е хубаво за България. Така че излязоха му картите на Борисов. Късметлия човек.

Публикувано на