От 2013 г. политика в България няма

Социологът Първан Симеонов – директор на „Галъп интернешънъл“, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Продължаваме с хилядите въпросителни около президентската кандидатура, която липсва към момента – как нейното забавяне ще се отрази на избирателната активност обаче? Темата ще коментираме със социолога Първан Симеонов – директор на „Галъп интернешънъл“. Здравейте.

Първан Симеонов: Здравейте.

Водещ: Според вас каква стратегия следват всички партии, за да не обявяват кандидатите си? Министър-председателят каза, че е мода. На такова ли ви прилича?

Първан Симеонов: Не. Всъщност истината е, че огромната част от партийните ниши нямат готовност. Възможно е дори самата партия ГЕРБ да няма готовност. А защо голяма част от партийните сектори нямат готовност? Защото в последните месеци и години всяка една от партийните ниши се раздроби, започнаха скандали. И сега наблюдаваме опит за консолидация около различни кандидатури. На фона на скандалите и раздробяването до този момент този опит няма как да е лесен. Виждате, че нито на реформаторите им е лесно, нито на левите им е лесно, нито дори в патриотичния сектор е толкова ясно какво ще се случи. Ето ви един от факторите, който обуславя това забавяне. И втория фактор разбира се е желанието на политическа партия ГЕРБ да обяви кандидатите си в последния момент както беше и на последната кампания, и да ползва просто летящия старт от легитимността на самата партия.

Водещ: Според вас, кой все пак ще дръзне да обяви първи кандидатурата си? Защото то вече става въпрос очевидно за някаква проява на смелост от страна на партиите?

Първан Симеонов: Всъщност доколкото успявам да чуя заявките на различните политически партии левицата се кани да направи някакъв символен жест около празненствата на Бузлуджа. Срокове до края на юли си поставят и реформаторите, но това също не е много сигурно. По принцип би било хубаво за евентуален общ националистически кандидат също да бъде обявен сравнително рано. Но вижте, тук факторите, които определят са няколко. Освен тези, които казах преди малко все пак не бива да забравяме и фактора кампания, фактора дискредитиране, фактора компромати. Един рано обявен кандидат може да отнесе доста сериозен негативизъм и да угасне преди да е светнал. А това е част от притесненията на голяма част от политическите сили. И не на последно място пак казвам – никой от тях още няма достатъчно ясен план. А когато имаш план, кандидат, стратегия, тактика, план за кампанията, график – тогава и обявяваш. А всичките политически формации са още много далеч от всичко това.

Водещ: Дали ще рискува при това положение БСП първа да обяви своята кандидат-президентска двойка?

Първан Симеонов: Тук по-скоро БСП има да решава проблема с единството в своя сектор. Защото там в момента тече една сложна преговорна ситуация, в която и двете страни вдигат

своята цена. Първо АБВ недвусмислено заяви, че държи на своите личност, АБВ е и формацията в ляво, която има по-ярките личности. Нещо повече – АБВ едва ли не дава знак, че на преговорите диктуват други кандидати. Това е вдигане на цената в хода на преговорите. От другата страна БСП отговори с един доста умел ход на новия председател Корнелия Нинова, който също вдига цената. Това е железен аргумент от типа на – хората това искат, хората това не искат и така нататък. Оттук нататък за БСП ще има доста сложни преговори за евентуален общ ляв кандидат. Какво би спечелила БСП от общ ляв кандидат? Не много гласове, но повече психологически бонус, повече престиж. Защото самата идея, че две неща са се събрали, единодействат дава известен психологически бонус. Ако БСП и АБВ не успеят да се разберат така да се каже, това няма да отнеме кой знае колко гласове на БСП, но ще направи работата им малко по-трудна. Затова позволете ми да обобщя темата така, както е обобщена в анализа на Института „Иван Хаджийски“, в чието изготвяне имам честта да участвам традиционно. В този анализ се казва ясно, че Георги Първанов и АБВ не са толкова нужни на БСП като съюзник, колкото нужно е, те да не са им противник.

Водещ: По отношение на това кой печели, кой губи от забавянето на една такава кандидатура – кой печели в случая?

Първан Симеонов: Вижте, забавянето на кандидатурите обикновено води до няколко неща. Първо прословутата активност, за която всички питат. Тя активността на президентски избори и без друго не е кой знае колко зашеметяваща в България. Но най-вероятно няма да има допълнителен стимул за тази активност. Второ – от такъв тип кампания или по-скоро липса на кампания печелят готовите за избори, големите, това са винаги големите. Трето – от такава ситуация в общи линии може да се стигне до едно просто преутвърждаване на статуквото. Което означава, че могат да спечелят в една степен дори и малките. Защото малките участници във властта няма какво да се лъжем – нямат никаква полза от драматични движения, от бързи нови избори и така нататък. Тоест цялото това приспиване на ситуацията, което виждаме в момента, работи струва ми се по естествен път за големите, а донякъде обслужва дори и малките, които са във властта. А те по един или друг начин всички някак си се въртят около властта. Но бих казал, че цялото ни общество губи. Защото все пак политическия процес става все по-безинтересен. Това нямаше да е толкова лошо, ако някак си хората изпитваха повече доверие към политиката. А това не е вярно за момента. Напротив – расте скърцането със зъби срещу целия политически елит в обществото ни. И това, че няма кампания, че няма кандидати означава, че няма програми, че няма ясни заявки, че няма ясна отговорност и лидерство; че няма в крайна сметка политическа просвета, политическо образование, гражданска култура. Всичко това си спестяваме и в отпускарския месец някак си неусетно ще дойде есента, когато кампанията ще мине още по-неусетно.

Водещ: Тоест това отношение на политическите партии само ще свали избирателната активност надолу, доколкото ви разбирам?

Първан Симеонов: Не виждам причини тя да е кой знае колко висока, защото няма ярко противоборство, няма ярко противопоставяне поне засега. Разбира се, когато кандидатурите се обявят и ситуацията вече ще е друга.

Водещ: Имали ли сме друг път такава парадоксална ситуация? Всъщност кампания има, защото партиите помежду си продължават да спорят, да се боричкат, но не са издигнали своите кандидати?

Първан Симеонов: Струва ми се, че чак в такава апатична политическа ситуация не сме изпадали. Но все пак нека си спомним предишната президентска кампания. Тогава партия ГЕРБ отново до последно се чуди, проявяваха се всякакви причудливи варианти, мислеха се всякакви изключително творчески решения, предписвахме на ГЕРБ някакви свръх очаквания за какви ли не находчиви кандидати и накрая те просто постъпиха както обикновено постъпват – избраха най-рейтинговия си министър и го произведоха в президент. Вероятно нещо подобно ще се опитат да направят и сега. Ако разбира се не ни готвят някаква изненада, но Борисов поне досега не е доказвал да е по изненадващите ходове. В същото време обаче мен ми се струва, че тази липса на кампания, която наблюдаваме сега е последица от нещо друго и много по-важно. В България ярък политически процес поне от 2013 г. насам няма. Има окончателно една голяма доминантна партия с нейния лидер Борисов, всичко друго някак си е затворено в техни партийни ниши. Няма ярка политическа конкуренция, нещо повече – струва ми се, че хората трудно могат да си представят смяна във властта. В известна степен Борисов стана част от политическия пейзаж. Дотолкова част от политическия пейзаж, че ние не можем да си представим този пейзаж без него. Всичко това намалява патоса в политическия процес, намалява интригата, намалява борбата, намалява страстта. И всичко това води до ето тази ситуация днес. А тя е колкото нормална, защото е известно успокояване, толкова донякъде и тревожна, защото първите, които страдат от липсата на ярка опозиция са самите управляващи. Обществото също страда от липсата на ярък политически дебат. На всичкото отгоре тази безалтернативност понякога е измамна, защото когато хората не виждат алтернатива – те са склонни да я търсят в радикални играчи, в популисти, виждате какво се случва навсякъде около нас. Така че в тази ситуация бих си позволил да кажа така – дори ГЕРБ има интерес от силна опозиция, дори ГЕРБ има интерес от евентуално по-енергична БСП. Ходове, които в момента БСП се опитва безспорно да прави.

Публикувано на