Марчела Абрашева пред „24 часа“: Хората винаги искат дохода си, умножен по 3

Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“ на 24 март 2012г.

– Богатството едва ли се свежда само до дохода и едва ли може да бъде мерено само чрез него. Какво е отношението доход – богатство?

– Представата за богатство e много относителна. Повечето хора у нас си представят просто висока заплата, при това да е постоянна, сигурна и гарантирана. Ние сме задавали такъв въпрос в представителни проучвания, които дават по-добра картина за различните представи, защото България е доста неравна. В различните райони и населени места хората имат различни доходи и разходи и различни мечти какво означава да живееш заможно.

Общият отговор, който от години получаваме от повечето хора, може да се обобщи по следния начин: ако сегашният ми доход се умножи по 3, ще се чувствам ако не богат, то поне заможен човек. Трайната представа на мнозинството българи е като че ли „сегашното ми състояние по 3 като доход, редовно, на месец“. Което означава, че ако по някакво чудо сега на всички ни се увеличат доходите тройно, догодина пак ще искаме същото.

– Българинът традиционно се стреми към собствен дом – пести с години и в крайна сметка най-често успява да се сдобие с него. Повечето семейства имат жилища за десетки хиляди левове, но не се преживяват като богати. Защо?

– Защото, първо, това, което имаш, вече не го оценяваш. Второ, защото (това е характерно наистина за българите) си представят, че имането е само да вземаш повече, но не и да имаш много по-високи разходи. Това, което често се пропуска в мечтите за три къщи, е, че къщата обикновено е свързана с разходи. Голяма част от истински богатите хора имат много разходи, включително кредити. Те като правило имат и различни видове доход – от бизнес, от наем и т.н.

Имотните не обезателно притежават богатството под формата на куп пари, които може да се пипнат и видят тук и сега. Българите си представят заможността като притежание на вещи и като луксозно потребление, и като постоянен доход, което всъщност не е стремеж за богатство, а е идеал за добро, прилично средно ниво.

– Хората, които ни дават примери за това какво би трябвало да имат, за да се чувстват богати, изброяват: луксозни почивки, маркови дрехи, скъпи вещи, но и свободно време да правят каквото си искат. Значи ли това, че разбират богатството като лукс?

– Ако приемем, че най-богатите хора са бизнесмени, те може би имат луксозни почивки, но пък нямат никакво свободно време, тъй като непрекъснато са заети да управляват харчовете и дертовете на своето богатство. Дори когато не ги стрелят – физически или на борсата. За да могат да поддържат и увеличават това, което имат. Хората у нас наистина
си представят богатството като малко по-луксозно потребление от това, което имат сега. Както стана ясно в последните няколко години, то може да бъде всъщност и на кредит. Но в мига, когато това бъде постигнато, се иска още малко по-луксозно потребление, още малко по-висок доход.Ние наистина имаме доста традиционни и малко консервативни представи за заможност.

– Сред отговорилите в нашата импровизирана анкета най-много са тези, които казват, че 10 хил. лв. чист доход на месец стига някой да бъде определян като богат.

– Но имаше и мнения, че „и 300 лв. месечно ще ме направят богат“. А също и коментар, че „в България, каквато и сума да вземам, не мога да бъда богат, защото качеството на живот е много по-лошо, отколкото някъде другаде“. Продължавам да съм убедена, че трудно може да се определи сума, праг или статистически средна величина, която може да направи някого богат или да накара постигналите го да се чувстват богати.

– Все пак „10 000 лв. стигат“ не показва ли, че ни е много ниска летвата на желанията?

– Напротив. Представете си сценария, при който всички доходи днес у нас станат по 3 и всички цени са по 3 и след това пак и пак. Когато много хора искат това, то съвсем не е скромно, а твърде амбициозно желание на фона на хала на държавата и на фона на световната икономическа криза. Справка – случващото се в Гърция в последните година-две.

– Читател пише: „С 5000 лв. съм богат в България, а с 20 000 лв. – навсякъде.“ Как си сравняваме богатството?

– В последните 7-8 г. българите пътуват повечко и имат по-реалистични представи за това, което се случва в чужбина. Но чужбините също са много различни. Ние обаче по навик продължаваме да се сравняваме с някаква хипотетична европейска средна, която просто не съществува – няма среден европейски доход и няма средно европейско качество на живот или на богатство. В Париж е едно, на други места във Франция е друго, в Англия е трето, в Португалия – четвърто. Когато питате хората дали сме се обогатили (включително в серията години между 2003 и 2008, когато доходите на всички се повишаваха редовно, макар и по малко), дори тогава българите не бяха по-щастливи. Нито се чувстваха по-богати, нито се чувстваха по-малко ощетени спрямо другите европейски страни.

Богатството не е потребление и доход, а качество на живот, което зависи от много други неща. И за което богатият си плаща постоянно. У нас като че ли няма обществено приемлив начин да бъдеш богат.

Богатите навсякъде по света не са обичани особено, но у нас те са още по-неприемани от хората. Мисля, че само за Бербатов, Стоичков и сюрията фолкпевици донякъде се приема, че заслужават състоянието си. Някак си е ясно защо имат пари – риташ в добър отбор, пееш на цял стадион и т.н. Други форми на обществено легитимно богатство май няма. Е, добре, може би да спечелиш от тотото е начин. Но тъкмо световната статистика какво се случва с тотомилионерите сочи, че да получиш много, не значи да си богат. 90% от тотомилионерите в световен мащаб след две години се връщат обратно там, където са били, преди да им се изсипят парите в скута. Трайно богатите постоянно трябва да работят, за да останат богати. Не сами и не задължително с лопата на полето, разбира се. Така че – не знам дали повечето хора всъщност искат да са богати. Те просто искат да са добре.

Публикувано на