Кънчо Стойчев с интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 Кънчо Стойчев с интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ с оригинално заглавие: Има добри предпоставки да се създаде правителство на ГЕРБ с Обединени патриоти в рамките на 2-3 седмици, което може да чуете ТУК.

Водещ: Централната избирателна комисия обяви окончателния списък с имената на новите 240, които влизат в парламента. Предстои президентът ген. Румен Радев да издаде указ и да насрочи първото заседание на новия парламент. Очаква се тази седмица обаче да продължат и преговорите в чертаене на бъдещото правителство. Кои формации могат да гарантират стабилно управление? Кой и какви компромиси ще трябва да направи? Около какви приоритети ще се обединят политическите формации? Очакваме анализа на социолога Кънчо Стойчев. Г-н Стойчев, тежка задача ли ще бъде съставянето на правителство след изборите и всъщност какви са възможните варианти според вас?

Кънчо Стойчев: Аз не мисля, че ще е чак толкова тежка. Все пак това не е пренасяне на тухли или копане с лопата. Ясен е изборът на хората. Резултатите от изборите са прекрасно ясни. Ясно е също така каква конфигурация може да стане. Има победител в изборите – ГЕРБ. ГЕРБ си има задачата да състави и има с кого да състави правителство. Да, ще трябват няколко седмици да се договорят конкретни параметри, цели, задачи, но чак пък такава тежка задача не си го представям.

Водещ: Патриотите предложиха „широко правителство“ с участието и на ГЕРБ, и на БСП. Марешки пък предложи коалиция ГЕРБ и ДПС. Кой вариант или може би друг?

Кънчо Стойчев: „Широко правителство“  на този етап това е невъзможно, по две причини. Първо – нагласите на българите, които бих определил като незрели и доста в началото на схващанията за това какво е общество. Второ – нагласите на самите лидери. Двете първи партии получиха прекалено голям резултат. Те заедно едва ли не са 3/4 от парламента, така че на този етап това няма да бъде възможно да се прави широка коалиция, колкото и да би било полезно. Аз по принцип съм „за“ такова правителство. Остава възможността ГЕРБ и патриотите да направят правителство. Колкото до предложенията на г-н Марешки, той не е в състояние да предлага, да прави предложения. С неговия резултат евентуално може да изчака някой да го покани или нещо да го попита, но той да инициира правителство – това ми се вижда несериозно.

Водещ: Каква ще бъде цената обаче на това съгласие за правителство? Кои са възможните компромиси и кой всъщност ще трябва да ги направи? ГЕРБ биха ли приели по-високите пенсии на „Обединените патриоти“ например?

Кънчо Стойчев: Целият ни обществен дебат е потопен в едни такива страховити очаквания, някакви трудности, някакви тежести, някакви компромиси. Сами си усложняваме живота с подобна мисловна нагласа. Нещата са мъничко по-прости. Да, разбира се, че ще трябва да се постигнат споразумения за няколко ключови национални приоритета. Да, разбира се, че някой ще трябва да направи крачка встрани, крачка назад. Това е самата същност на политическия процес. Определението на политиката е „изкуство на компромис“. Ние непрекъснато пищим: „Ама тоя ще направи компромис? Ами как няма?“.  Затова имаме общество – за да има различни партии, и затова задачата на тези различни партии е да намерят средния път, да намерят общото помежду си. Аз не виждам някакви особено драматични компромиси, които да трябва да се правят. Става дума за интересите на българското население, на българския народ, интересите на българската държава. Там компромис едва ли някой ще тръгне да прави. Те трябва да се отстояват тези интереси.

Водещ: Разбирам, че на този етап отричаме вариант рулетката да стигне до БСП?

Кънчо Стойчев: Аз не виждам логични поставки. По принцип нищо не може да се отрича в природата, всичко може да се случи, но към момента обстоятелства и предпоставки да не се създаде правителство аз не виждам. Напротив, виждам доста добри предпоставки да се създаде сравнително бързо за две-три седмици правителство.

Водещ: Бойко Борисов ли ще бъде премиер? Допускате ли друг вариант?

Кънчо Стойчев: Най-вероятно е Бойко Борисов да бъде премиер. Правило е победилата партия да излъчи премиер. Има и изключения, но така, както стоят нещата в момента, аз мисля, че той ще бъде премиер.

Водещ: Казвате, че е съвсем възможно да имаме правителство. Въпросът е обаче ще бъде ли постигната достатъчна политическа стабилност. Допускате ли вариант нови избори след няколко месеца, тъй като се чуват такива коментари и прогнози.

Кънчо Стойчев: Тук пак ще ви отговоря по същия начин – ние още не сме го направили правителството, а вече го погребваме и чертаем черни сценарии. А защо не чертаем сценарии, че това ще бъде едно много успешно правителство, защото така ще има нова енергия, нови национални задачи? Какво значи стабилност? Години наред, откакто Борисов е на власт, се говори за някаква стабилност. Къде е тая стабилност? На дъното стабилността. Да, там наистина е напълно стабилно. Според мен ние трябва да престанем да мислим за тази стабилност и да мислим за развитие на страната, за ускорено развитие, поради безкрайното й изоставане. В последните осем години България не просто не скъсява дистанцията, България се отдалечава още повече от Европа. При положение, че Албания ни е изпреварила, очевидно става въпрос за вътрешна политика и за некадърност на ръководенето на страната.

Водещ: Кои трябва да бъдат тогава приоритетите на новия парламент?

Кънчо Стойчев: На първо място е националната сигурност, границите и намесата на турската държава. Това трябва да се прекрати, включително законодателно да се изключи всякаква възможност за намеса на турската държава в българските вътрешни работи. Също така укрепване на границите, че изобщо на никой да не му хрумне да шантажира с бежански вълни. Има войска, има полиция – те трябва да се защитят. Това са нашите граници, това са европейските граници и ние имаме подкрепата от Европа. На второ място е стратегия за демографския проблем. На трето място това е стратегия за образованието на нацията. Нацията е 40% неграмотна. Това никъде не е било, в Европа няма друга такава нация и това трябва да бъде приоритетът. Мисля, че тези три неща са достатъчни за начало и биха осмислили живота на всяко едно правителство.

Водещ: Как ще коментирате поредния ултиматум на Слави, че дава две седмици на новия парламент за приемане на решенията от референдума?

Кънчо Стойчев: Като безобразие. Това е единственото, което мога да коментирам, тъй като аз не мисля, че в парламентарна република, в демократично общество някой може да поставя ултиматуми на парламента. Второ – като неразбиране на това какво е демокрация. Там се употребяват едни термини – „суверенът“ бил не знам си какво, каквото кажел, това трябвало да стане. Това е пълна неграмотност, тъй като суверен е изключително специализирано понятие и то е неделимо понятие. „Суверен“ е неспецифичен термин, който обозначава неделимото обществено право. А това, че някой имал 50%, 40%, или 30%, или 60%, това не е суверенът. Така че вижте, това е, освен всичко друго, и невъзпитано.

Водещ: Но все пак Бойко Борисов даде заявка да работят именно в посока промени в изборната система.

Кънчо Стойчев: Това е един танц, който политиците играят в момента. Неизбежното партньорство с Патриотите ще направи тази задача невъзможна, той като Патриотите трябва да се застрелят в колената, за да се съгласят на мажоритарна система в два тура, която не съществува никъде по света. Те посмъртно няма да се съгласят с това. Така че, спокойно, тези страсти ще се успокоят. Ще има някакви промени в изборното законодателство. Винаги съм казвал, че по-голямата част от изборите в България са мажоритарни – това са президентските избори и изборите за местна власт. Включително парламентарните избори имат значим мажоритарен елемент – преференцията. Ако погледнем цялостно, над 2/3 от провежданите избори у нас са мажоритарни. Сега да ни разказват, че бедите на страната идват от това, че парламентарните избори не са мажоритарни в два тура и че като ги направим утре така ще светнем, ще цъфнем, всички ще сме богати – това са чисти „глупости на търкалета“, които просто се чудя как изобщо медиите им дават ухо.

Водещ: За да завършим изводите от изборите с посока и към БСП. Лидерът на БСП Корнелия Нинова пое отговорността за резултата на столетницата. В същото време получи един категоричен вот на доверие. Вие отчитате ли някакви грешки в рамките на кампанията на БСП?

Кънчо Стойчев: Пак отново почваме с грешките, с негативното. Огромен успех на БСП – удвояване на депутатските места. Една нова БСП, коренно реформирана, с нов начин на подбиране на ръководство, с мандатност на участието в парламента, с мандатност на лидера, с пряк избор на лидера. Какво повече да се иска от Нинова? Да кацне на Луната, какво да направи? Направено е максималното. Моите разсъждения на тема „Резултати от изборите“, знаейки проучванията и внимателно наблюдавайки целия процес, е, че тези 150-200 хиляди гласа, които ГЕРБ взе като надмощие, са корпоративен вот, вот много стабилно асистиран, ако ме разбирате какво искам да кажа, и в този смисъл  изкривяващ реалните обществения настроения в страната. Всъщност това ще бъде и голямата изненада за ГЕРБ, като почнат да управляват и разберат, че това, че си асистираха един такъв вот, който непропорционално отразява тяхната подкрепа, ще им изиграе лоша шега. Но човек се учи цял живот, ще се учат цял живот и те.

Водещ: Изводите и за десните формации – има ли шанс след време за възраждане след тежката загуба?

Кънчо Стойчев: Тук се прави една огромна грешка при анализите, като в десните формации се слага и формацията „Да, България“ на Христо Иванов. В този случай не става дума за дясна формация. Това е нещо съвсем ново, построено не на принципа ляво-дясно и не на принципа антикомунизъм-комунизъм, а това е една формация, която си поставя национални цели, бих казал даже отвъд партиите и над партиите. Това е голямото явление на тези избори, защото тази формация за два месеца успях да направи  100 000 гласа, което говори за едно сериозно бъдеще. Колкото до останалите части на т.нар. „градска десница“ – аз не мога да им назова имената, защото те се менят и са толкова много, че нормалният човек, без да може да си помисли кои са тези хора, знае няколко лични имена, но все пак политиката не са само лични имена. Бих казал, че първо те трябва да станат десни, за да се обединят и да правят някакво дясно пространство. „Дясно“ не означава, че се бориш срещу комунизма, който не съществува, или че се бориш за евроатлантическо единство, което е факт. Нито един нормален човек в България не се бори за нещо различно. Просто нямат никаква диференция и специфика в своята дейност. Те първо трябва да станат десни. Какво значи да станат десни? Първата му грижа на десния човек е той да стане десен, е, че се грижи за условията за правене на бизнес в страната. Това е най-важният въпрос, защото когато се подобрят тези условия, именно десните хора винаги се борят за подобряване на тези условия, тогава и обществото живее по-добре. Да, но аз не съм чул такава задача в тези хора. Така че тези, преди да се обединяват, трябва да видят какво е в дясно, да разберат ще бъдат ли десни, защото в момента в поведението си те са много повече левичарско поведение. Да, доста шумничко, но толкова.

Публикувано на