Кънчо Стойчев: Спасете българския производител!

Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 11 декември 2012 г.

 

Всеки нормален човек, прочел повече от една книга, знае, че нито в обществото, нито в икономиката има магически политически решения. В изключително сложни многофакторни системи не е възможно с едно действие да се получи генерално подобряване. За катастрофите е обратно – те и с половин действие могат да се предизвикват, а успешно стават и от бездействие.

Ще се опитам да опровергая тази предпоставка на здравия разум не в планетарен, а в мащаба на отредената ни, благодарение на хан Аспарух територия (въпреки тройната коалиция).

За последните 10 обработени от статистиката ни години (2001-2011 г.) вносът на хранителни продукти в страната е нараснал приблизително 6 пъти – т.е. около 370 млн. лв. на близо 2,2 млрд. лв. Хипотезата, че сме почнали да ядем 6 пъти повече че обичайната двойка кюфтета с малко салата се е превърнала в 12 кюфтета с щайга домати, е очевидно невярна. Още повече, че последните 4 години потреблението в страната намалява.

Единствената смислена и достоверна хипотеза за случващото се с вноса на хранителни продукти, е спад на родното производството с почти същите темпове. Проверката в статистиката доказва тази хипотеза, а дори и най-бегъл поглед към бюрата по труда, т.е. по безработицата, я затвърждава. Близо 400 000 нови безработни!
Да минем от другата страна на щанда, от страната на продавача. Какво се случва с него в последните 10 години? До 1999 г. почти всички хранителни продукти и стоки от първа необходимост се продават в малки и по-големи магазини, но български. Независимо, че някои от тях вече се наричат супермаркети. Истинският супермеркет се появява именно през посочената по-горе година – “Метро”. Само за няколко години известната германска търговска верига успява да надмине 10% пазарен дял. Успехът привлича в България и “Била”, последвана от “Кауфланд”, “Карфур” и “Лидъл” през 2010 г. Без да бъда изчерпателен, само посочените търговски вериги вече оперират с над 200 супермаркета и държат около 60% от пазара на т.нар. бързооборотни стоки.

Да се върнем към сухата статистика за вноса на хранителни стоки. За последните 10 г. при млякото и млечните продукти в стойностно изражение той е нараснал над 11 пъти. Месото – над 9 пъти. Зеленчуците и плодовете – над 5 пъти. Кои считате, че са основните страни, от които нараства вносът на толкова високотехнологични стоки като салам, сирене и картофи? Познахте – Германия, Франция и Австрия. Родните страни на споменатите вече пет търговски вериги. Темповете на нарастване на вноса на такива изключително оригинални новаторски продукти като споменатите кореспондират с темпа на нарастване на безработицата. Експерти от съюз “Произведено в България” доказват, че близо 100 000 българи годишно остават на улицата по тази причина само през последните 3 години. Като нови 100 000 ще отпаднат по същата причина догодина.
Има два изхода от създалото се, благодарение на последните три правителства, летално положение на малкия и средния производител у нас, който не е свързан с терминалите на летище София. Първият, милицонерският, е да изгоним големите международни търговски вериги и да се превърнем в Антарктида, защото тях ги няма само там. Вторият е, да се опитаме да проумеем защо те се оказват убийци на малкия и средния производител в България и да дадем регулация, която

да създаде разумен баланс

Проблем с влиянието (и злоупотребата с него) на големите търговци има в цяла Европа. Европейската комисия готви директива вече месеци наред, но не успява да я изготви най-вероятно поради организирана съпротива от заинтересованите. Проблемът е, че те вече са толкова големи и мощни, че превъзхождат драматично всеки един производител на каквото и да било и съответно малко или повече диктуват играта с търговията. Диктуват изкупните цени, търговските отстъпки, търговските бонуси, такси и т.н. Затова във всички страни от ЕС, с изключение на една, има въведени различни ограничители и правила, които да пазят производителите от произвола и да създават малко от малко равнопоставеност по веригата производител-търговец. И само в една страна изцяло доминира правилото на джунглата. Нашата страна.

Българският производител на т.нар. бързооборотни стоки, освен че в сравнение със западния е неимоверно по-малък, получава в пъти по-малко субсидии и плаща в пъти по-големи лихви по кредитите, но и изцяло е оставен на произвола на големите европейски търговски вериги. А те поради липса на правила и регулации притискат и мачкат по начин, който осигурява около 100 000 нови безработни годишно. С този темп пълната ликвидация на българското производство ще се случи преди края на десетилетието. А за някои продукти и по-рано. Например при месото вносът вече е над 80%. В началото на описания процес преди десетина години фаталните днес последици не бяха така ясно видими. За българските политици, имам предвид. Защото за полските например не бе така. Те допуснаха големите европейски вериги с правила, предпазващи полския производител. Също и чешките, и румънските политици взеха мерки в защита на родното производство. Само нашите политици, както абориген се радва на празна бутилка от кока-кола, се радваха на западните супермаркети и режеха лентички. Горките изобщо не съзнаваха, че режат и главата на българския производител. Не съзнаваха те и по царско време, и по времето на “онази” коалиция. Докато през 2008 г. труповете на българските производители вече почнаха да се търкалят по улицата.

Проблемът стана очеваден. Затова и отговорността на настоящето правителство е най-голяма. То не може да се оправдае, че не знае или не вижда.

Тук не става дума за преференции или държавна финансова помощ. Не става дума за търговски национализъм. Става дума за здрав разум и отговорност и регламентация на честна конкуренция, за правила. Европейски правила. Защото монополът задължително създава бедно население в масов мащаб.

 

Публикувано на